МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 1701/2015г.І
ПЪРВИ наказателен състав - РРС
×àñòíèÿò
òúæèòåë Л.Л.М. обвинила
Т.Г.Д.,***, ЕГН-**********,
â òîâà, ÷å
На
13.03.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Л.Л.М.,*** нейно присъствие, като я
нарекла “лъжкиня” и “малоумна”, “манипулаторка” и “лицемерка”, както че “Господ
те е наказал с такова дете, но е малко, трябва ти повече” и обидата е нанесена
публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146,
ал.1 от НК.
×àñòíèÿò
òúæèòåë и поверениците й
ïîääúðæàт
îáâèíåíèåòî.
Молят Съда да признае подсъдимата за виновна в извършването на престъплението,
за което била предадена на съд и да й бъде наложено наказание за него.
Подсъдимата
Л.М., редовно призована се явява лично. Дава обяснения в които признава
извършването на престъплението, но впоследствие отрича изричането на част от
обидните думи. Защитникът й моли Съда да признае подсъдимата за невинна и я оправдае
по обвинението, като излага съображения за липса на елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението.
Ñúäúò
êàòî âçå
ïðåäâèä
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà,
êîèòî
îáñúäè â
òÿõíàòà
öÿëîñò,
ñ÷åòå çà
óñòàíîâåíî от
фактическа страна ñëåäíîòî:
Подсъдимата Т.Д. и тъжителката Л.М.,
заедно със семействата си, живеели в различни жилищни имоти в гр.Русе,
жк.”Дружба-2”, ***. От пролетта на 2014г. до средата на 2015г. подс.Д. била управител на
етажната собственост на входа, а М. – касиер.
През
2014г. подс.Д. установила, че техен съсед – Георги Стоев не е заплащал продължително
време дължимите разходи за управление и поддръжка на общите части. Поради това,
без да вземе становището на съседите си, Д. *** заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, с намерение да се
снабди с изпълнителен лист против Стоев. Била издадена заповед за изпълнение
срещу Стоев, но последният я оспорил. Подсъдимата била уведомена от съда, че
следва при тези обстоятелства да заведе установителен иск по чл.422 от ГПК. Д.
обаче пропуснала законоустановеният срок да стори това и заповедта за
изпълнение била обезсилена от Съда, като етажната собственост била осъдена да
заплати разноски по производството в размер на 300лв. През м.януари, 2015г.
тези обстоятелства станали известни на останалите етажни съсобственици, в това
число и на тъжителката М..
По
този повод, на 13.03.2015г., в 19.00ч. било проведено общо събрание на
собствениците на жилища в етажната собственост на **. На събраните присъствали подсъдимата Д.,
тъжителката М., свидетелите П.Д., Д.Д. – съпруг на подсъдимата, К.Ж. и други
собственици на жилища във входа.
На
това събрание повечето от собствениците обвинявали подсъдимата Т.Д., че е
виновна за загубване на делото и за осъждането на етажната собствеността да
заплати разноските, както и за това, че предприела действия без да уведоми
останалите собственици. Особено активна в изразяването на становище по
поведението на подсъдимата, била тъжителката М.. Негативното отношение на
съседите й афектирало подс.Д. и в пререканията си с М., тя я нарекла “лъжкиня”,
“манипулаторка” и “лицемерка”, както и: “Господ те е наказал с такова дете, но
е малко, трябва ти повече” . На всички съседи, включително и на подсъдимита,
било известно, че детето на тъжителката М. страда от тежко психично заболяване
и е с пожизнена 100% трайно намелена работоспособност, с чужда помощ.
Иçëîæåíàòà
ôàêòè÷еñêà
îáñòàíîâêà
ñå óñòàíîâÿâà
по безспорен начин îò обясненията на подс.Т.Д., от показанията на
свидетелите П.Т., Д.Д. и К.Ж., дадени в хода на съдебното производство по
настоящото дело, както и от приетите и приобщени писмени доказателства – Протокол
от проведено на 13.03.2015г. общо събрание на собствениците на жилища,
Експертно решение № 0268/21.01.2015г., справка за съдимост.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимата
Т.Г.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 13.03.2015г., в гр.Русе, казала нещо унизително за честта
и достойнството на Л.Л.М.,*** нейно присъствие, като я нарекла “лъжкиня”,
“манипулаторка” и “лицемерка”, както и “Господ те е наказал с такова дете, но е
малко, трябва ти повече” и обидата е нанесена публично.
От обективна страна:
За
да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да изрази
чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за
лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето
презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин противоречащ на
морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани унизителни
епитети, свързани с отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни
съждения и оценки за качествата на засегнатия и др. Чрез действията обидата
може да се изрази в унижаващо достойнството накърняване на телесна
неприкосновеност на засегнатия; в обидни символични жестове, мимики, прояви и
др.
В
настоящия случай е налице изразяване чрез думите “лъжкиня”, “манипулаторка” и “лицемерка” на отрицателна
оценка унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатата Л.М.. Според
тълковният речник на българският език лицемерие е поведение, при което
злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечие и
добронамереност. По същият начин, наричането на някого “манипулатор” общоприето и еднозначно се възприема като израз на
твърдение, че лицето към което насочен е човек, който умишлено, по нечестен и
хитър начин въздейства върху другите, за
да направят нещо, за да постигне той целта си.
Такова
отношение към пострадалата изразявал и израза “Господ те е наказал с такова дете, но е малко, трябва ти
повече”. Несъмнено това изявление на подсъдимата представлява от една страна обидно
мнение, насочено да засегне чувството на лично достойнство на майка, обречена
до живот да полага грижи за тежко болно дете, а от друга – отрицателна оценка
за личността на М., с твърдението, че това страдание е заслужено от нея и дори
е недостатъчно.
С
тази си думи и изрази, подсъдимата изразила своето презрително, негативно
отношение към личността на тъжителката, по начин противоречащ на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и
достойнството на другите. Обидните думи на подсъдимата Д., тъжителката Л.М. възприел
лично, на мястото на изричането им и непосредствено след тяхното изричане.
Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свидетелите П.Т., Д.Д. и К.Ж., тъй като те се характеризират с
последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти,
предмет на доказване. Свид.Т. заявява категорично, че по време на събранието на
етажната собственост на 13.03.2015г. чула как подс.Д. нарекла тъж.М. “манипулаторка”,
“лицемерка”, “нагла” и “крадла”. Чула също така как отправила към тъжителката и
израза: “Господ те е наказал ама малко ти е било, трябвало още”, като приела
еднозначно, че по този начин подсъдимата засегнала детето на М., за което
всички знаели, че болно. По същият начин, свид.Д. – съпруг на подсъдимата,
заявява, че чул как по време на събранието подсъдимата обвинила Л.М., че лъже и
отправила към нея думите “манипулаторка” и “лицемерка”. Чул съпругата си да
отправя въпрос към М.: “Вие малоумни ли сте?” или “Ти малоумна ли си?”, като не
е сигурен в коя от двете форми употребила този израз подсъдимата. Твърди, че в
последствие чул, че на това събрание съпругата му направила изказване за детето
на Л.М., което обаче той лично не възприел.
В показанията си, свид.Ж.,
твърди, че на събранието на етажната собственост от 13.03.2015г., на което
присъствал, подсъдимата и тъжителката се скарали, но заявява, че не си спомня
конкретни думи и изрази с обиден характер, отправени от една от двете, към
другата.
От тези показания се
установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата, подс.Д. отправила към
тъжителката обидните думи “манипулаторка”,
“лицемерка” и “лъжкиня” /под формата на обвинение, че лъже/.
Показанията на посочените
свидетели взаимно се допълват, не противоречат на останалите събрани по делото
и кредитирани доказателства и очертават една логична и житейски приемлива
фактическа обстановка, идентична с тази изложена в частната тъжба. Т. и Д. били
преки очевидци на нанесените на пострадалата обиди от страна на подсъдимата,
намирали се в близост до мястото на инцидента и несъмнено имали възможност
правилно и пълноценно да възприемат случилото се.
Действително, в показанията
си свид.Т. заявява, че възприела по различен начин израза инкриминиран в
частната тъжба, като твърди, че съдържанието му според нея било: “Господ те е
наказал ама малко ти е било, трябвало още”. В също време Т. приела, че с този
израз подсъдимата засегнала детето на М., защото то било болно.
Съществено значение за
Съда, за да приеме, че този израз бил именно със съдържанието посочено в
тъжбата, отдава на първо място на обясненията на подсъдимата Д., в които тя
заявява: “Действително изрекох тези думи посочени в тъжбата…”, “И в един момент
наистина си изтървах нервите и казах тези думи, за които искам да се извиня.
Моето дете също е с ТЕЛК и много добре разбирам какво съм казала”. На второ
място, както бе посочено по-горе, макар лично да не възприел този израз, като
отправен от съпругата му към тъжителката М., свид.Д. чул впоследствие, че на
това събрание съпругата му направила изказване за детето на Л.М.. Това налага
извода, че не само пострадалата, но и останалите присъстващи на събранието
лица, възприели процесния израз като съдържащ изявление, насочено към личността
на болното дете на М.. Този факт, съчетан с признанието на подсъдимата, както и
с твърдението на свид.Т., че с този израз Д. засегнала детето на М., защото то
било болно, дават основание на Съда да приеме, че точното съдържание на това
изречение е именно такова, каквото е посочено в частната тъжба, а именно: “Господ те е наказал с такова дете, но е малко, трябва ти
повече”.
Съда счита,че
несъщественото различие досежно съдържанието на израза, който свид.Т. твърди,
че възприела, следва логично да бъде отдадено както на периода от време,
изминал от дата на деянието до депозиране на показанията на този свидетел пред
Съда, така също и на специфичната и индивидуална психологическа,
социално-културна и интелектуална годност на всеки от свидетел да възприема и
възпроизвежда факти от действителността.
С оглед на изложеното
дотук, Съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подс.Т.Д. отправила към Л.М.,
в нейно присъствие, обидните думи “манипулаторка”, “лицемерка” и “лъжкиня”, както и израза “Господ те е
наказал с такова дете, но е малко, трябва ти повече”.
Обстановката,
в които обидните думи и израз,
били
изречени, влошените отпреди отношения между тъжителката и подсъдимата и поводът
за тяхното изричане, преценени в аспекта на граматическото им значение и
смислов негативизъм от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че те
са накърнили честта и достойнството на тъж.Л.М..
Безспорно,
налице е публичността на деянието, тъй като както бе посочено по-горе обидните
думи били изречени от подсъдимата освен пред пострадалата М., но и пред други
присъстващи лица, които възприели казаното от подс.Д.. Освен това деянието било
извършено на общодостъпно място – междуетажните площадки на входа, поради което
квалифициращият признак на чл. 148, ал.1, т.1 от НК е също
установен.
По делото не бяха представени и не се събраха
от Съда доказателства, от които да се обоснове извода, че в инкриминирания случай,
тъжителката Л.М. се е държала предизвикателно или агресивно към подсъдимата,
или я е провокирала по какъвто и да било друг начин, което да бъде оценено като
повод за изречените обиди.
От субективна страна, подсъдимата
осъществила деянието при пряк умисъл. Тя съзнавала, че казва нещо, което
унижава честта и достойнството на тъжителката. Била наясно, че използва думите
и израза в присъствието на пострадалата и че те ще бъдат възприети от последната,
като обидни. Подсъдимата Д. била наясно и с обстоятелството, че нанася обидата
публично.
Съзнавала обществено-опасния характер на деянието и неговите последици и
искала тяхното настъпване.
Въз
основа на изложеното, Съдът намира, че с действията си подс.Т.Д. е осъществила
всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението
по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимата
е наказателноотговорна, поради което следва да бъде призната за виновна и й
бъде наложено, предвиденото за това престъпление наказание.
Налице
са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимата. За деянието се
предвиждат наказания “Глоба” и “Обществено порицание”. Престъплението е умишлено.
Подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание.
Съдът намира, че по делото не бяха събрани
категорични доказателства, че подс.Т.Д. е осъществила състава на престъплението
по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, чрез отправяне към пострадалата на обидната
дума “малоумна”. Използването на тази дума от страна на подсъдимата, но в
различна форма, се твърди единство от свид.Д., при това, според него отправена
като въпрос - “Вие малоумни
ли сте?” или “Ти малоумна ли си?”. При това положение, на първо място с оглед
липсата на категоричност дали изразът е отправена в единствено или множествено
число, а на второ, поради това че бил под формата не на обидна квалификация на
личните качества на определено физическо лице /вкл. и пострадалата/, а на
въпрос, става ясно, че твърдението в частната тъжба, че подсъдимата нарекла
тъж.М. “малоумна” е недоказано по изискуемия от наказателния процес категоричен
и несъмнен начин.
Поради това, подсъдимата Т.Д.
следва да бъде призната за невинна досежно това, на 13.03.2015г. да е
употребила думата “Малоумна” по отношение на Л.Л.М., поради което и на осн.
чл.304 от НПК бъде оправдана по тази част от обвинението по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимата Т.Д. за това престъпление, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало, признанието
на вината, изразеното съжаление и желанието да поднесе извинението си
пострадалата, обективирани както в отговора към частната тъжба, така и в
първите дадени по делото обяснения.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е множеството
обиди отправени към пострадалата.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера
и относителна им тежест е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при което целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
наказание в размер между минималния и средния предвиден в разпоредбата на
чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1500.00лв.
Така
наложеното наказание, по преценка на Съда, съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последната ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото.
Подсъдимата следва да заплати на частният
тъжител Л.М. и сумата от 412.00лв., разноски направени от последната за
завеждане на делото и адвокатски хонорар.
Ìîòèâèðàí
òàêà Сúäúò
ïîñòàíîâè
ïðèñúäàòà
ñè.
Ðàéîíåí
ñúäèÿ: