№ 32918
гр. София, 05.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20251110108766 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и приемането им е допустимо.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да изложи фактически
твърдения относно претендираните вземания – дали по процесния договор за
заем № 508645 от 23.03.2021 г. има постъпили плащания от ответника, а в
случай, че има постъпили такива плащания – да посочи какви вземания са
погасени с тях и в какъв размер.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 22.10.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис
от отговора на исковата молба от ответника, ведно с приложенията.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да изложи фактически твърдения относно претендираните вземания – дали по
процесния договор за заем № 508645 от 23.03.2021 г. има постъпили плащания
от ответника, а в случай, че има постъпили такива плащания – да посочи
какви вземания са погасени с тях и в какъв размер.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата
молба ще бъде върната.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 44223/2024 г. по описа на СРС, 119
състав.
1
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като им предоставя възможност, в срок до о.с.з., да изразят
допълнителни становища в тази насока и да ангажират доказателства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*****“ ЕООД, ЕИК ***** е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. А. М., ЕГН ********** за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 1000 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 508645 от 23.03.2021 г., сключен
между ответника и „*****“ ООД, вземанията по който са прехвърлени от
„*****“ ООД в полза на ***** ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до
изплащане на вземането; сумата от 211, 99 лева, представляваща такси,
съгласно „Тарифа за таксите събирани от „*****“ ООД, ведно със законната
лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 437, 70 лева,
представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 2
договора за заем, ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на
вземането; сумата от 191, 36 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 23.03.2021 г. до 23.03.2022 г.; сумата от 150, 19 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 23.03.2022 г. до 27.06.2024 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
44223/2024 г. по описа на СРС, 119 състав за сумата от 1000 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 508645 от 23.03.2021
г., вземанията по който са прехвърлени от ***** ООД в полза на ***** ЕООД
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата
от 191, 36 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
23.03.2021 г. до 23.03.2022 г.; сумата от 150, 19 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 23.03.2022 г. до 27.06.2024 г. След постъпило възражение
по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „*****“ ЕООД твърди, че въз основа на сключен договор за
паричен заем № 508645 от 23.03.2021 г., на ответника Д. А. М. е предоставена
сумата от 1000 лв., която е била усвоена изцяло от кредитополучателя и е
следвало да бъде върната, ведно с договорната лихва на 12 месечни вноски.
Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния договор за
2
заем. Ищецът поддържа, че придобил процесните вземания срещу ответника с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г.,
сключен межди ищеца и „*****“ ООД, за което ответникът бил надлежно
уведомен. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът Д. А. М. в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между
нея и „*****“ ООД е сключен договор за паричен заем № 508645 от
23.03.2021 г., както и че е усвоила предоставената по договора в заем сума от
1000 лв. Счита, че има качеството „потребител“, а договорът съдържа
недействителни клаузи, във връзка с което излага подробни съображения.
Излага, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност
на кредита – 1000 лева. Твърди, че е извършила плащания по процесния
договор в периода от 21.05.2021 г. до 15.11.2021 г. в общ размер 1523 лева,
поради което счита, че е погасила дължимата главница в размер 1000 лева.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е
пълно и главно да докаже, че между цедента „*****“ ООД и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за заем с твърдяното
съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от
кредитополучателя, настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз
основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Като безспорно на основание чл. 153 вр. чл. 146 ГПК не подлежи на
доказване обстоятелството, че между „*****“ ООД и ответника е бил сключен
договор за паричен заем № 508645 от 23.03.2021 г., че сумата от 1000 лева
реално е предадена на ответника, че вземанията са прехвърлени на ищеца въз
основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4