МОТИВИ по НЧД № 2763/2018г. на СГС, НК, 21 състав
Производството
е по реда на чл.457 ал.2-5 от НПК.
Постъпило
е предложение от Главния прокурор за произнасяне на съда по въпроси, свързани с
изпълнение на Присъда № G1232245 от 10.02.2017 година на Кралския съд в М., Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, влязла в сила на 10.02.2017 година,
с която българският гражданин И.В.Г.
е осъден на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 170 БРИТАНСКИ ЛИРИ.
Пред
съда представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че са налице
основанията за уважаване на предложението на Главния прокурор и решаване на
въпросите във връзка с изпълнението на присъдата, като предлага деянието да
бъде квалифицирано по чл.280 ал.2 т.4, т.5 и т.6 вр. ал.1 НК
в РБ. По отношение на наказанието се предлага да се наложи лишаване от свобода
в размер от 9
години, при първоначален строг режим, като се приспадне реализираното до
момента задържане и изтърпяно наказание.
Защитникът
на осъденото лице пледира да се приспособи присъдата на чуждия съд, като се
възприеме правната квалификация, дадена от прокуратурата. Поддържа се искане за
определяне на наказание лишаване от свобода, като при определяне на режима на
изтърпяване на наказанието се съобрази разпоредбата на чл.57 ЗИНЗС. Моли се за
приспадане предварителното задържане и изтърпяно наказание.
Осъденото
лице И.В.Г. взема становище, в което иска наложеното му
наказание лишаване от свобода да бъде намалено на половина, тъй като такава е
постановената присъда на чуждия съд.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства и приложимият закон намери следното:
Осъденото
лице И.В.Г. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, ЕГН: **********.
С
Присъда № G1232245 от 10.02.2017 година на Кралския съд в М., Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, влязла в сила на 10.02.2017 година,
българският гражданин И.В.Г. е
осъден на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 170 БРИТАНСКИ ЛИРИ за престъпление по глава 77,
част 3, чл.25 от Закон за имиграцията от 1971 година на Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
Във
връзка с така наложеното наказание от чуждия съд и проведена процедура по
предаване на лицето на българските власти, същият е бил задържан без прекъсване
считано от 04.07.2016 година до
09.02.2017 година, като от 10.02.2017 година е започнал да
изтърпява своето наказание до настоящия момент.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие въз основа на представените от чуждата страна
документи с предложението на Главния прокурор.
Настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Налице
са основанията на чл.457 ал.2-5 от НПК за приемане изпълнението на присъдата на
чуждия съд спрямо българския гражданин И.В.Г..
По
отношение на престъплението, за което е бил осъден И.В.Г. по глава 77, част 3, чл.25 от Закон за имиграцията от 1971
година на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия
– същото съответства на престъпление по чл.280 ал.2 т.4 и т.6 вр. ал.1 НК
на Република България. От фактическите обстоятелства, които са изложени в
чуждата присъда, е налице основание да се приеме посочената по-горе правна
квалификация, включително и досежно квалифициращите признаци по чл.280 ал.2 т.4
и т.6 НК. Касае се до незаконно подпомагане на чужденци – имигранти, за
преминаване през границата в Обединеното Кралство в нарушение на закона. Деянието
е извършено на 02.07.2016 година, на пристанището в Доувър, Обединено Кралство
Великобритания, където българският гражданин И.Г. е превозил с микробус от
Франция пет лица, незаконно преминаващи имигранти, в задната част на моторното
превозно средство, създавайки опасност за живота на същите. В случая безспорно за
извършване на деянието е използвано МПС, като е създадена и реална опасност за
живота на преведените лица, доколкото същите са били слабо защитени и изложени
с часове на висок риск и уязвимост, поради което престъплението следва да бъде
квалифицирано именно по по-тежкия състав, предвиден в нашето законодателство. Видно
от съдържанието на присъдата на чуждия съд, в настоящия казус не може да се
направи извод за реализиране на престъплението от група или организация,
доколкото не става ясно дали останалите осъдени с присъдата лица действително са
били ангажирани в същото това престъпление или в други подобни случаи, както и
каква е изобщо връзката между тях, тоест дали са действали организирано или не.
В присъдата на чуждия съд не са изложени каквито и да е било факти, от които да
може да се направи подобен извод за наличието на престъпна група или
организация. Единствената констатация е, че престъплението е добре
организирано, но от там нататък не става изобщо ясно имало ли е други
ангажирани в деянието лица, което да даде основание за приемане на правната
квалификация по чл.280 ал.2 т.5 НК
В
същото време за това престъпление по българския закон е предвидено наказание лишаване
от свобода в размер от 1 до 10 години, глоба и конфискация, поради и което
настоящият съдебен състав намира, че така наложеното наказание лишаване от
свобода не следва да бъде редуцирано, доколкото максималният срок на
наказанието лишаване от свобода по българския закон е по-голям от действително
наложеното. В този смисъл неоснователно се явява възражението, направено от
осъденото лице, че същият следва да изтърпи в България само половината от така
наложеното му наказание от 9 години лишаване от свобода. Действително същият е осъден
на 9 години лишаване от свобода, като половината от срока е следвало да изтърпи
ефективно, а другата част при условията на предсрочно условно освобождаване, но
в присъдата изрично е посочено, че това ще важи, ако лицето остане да изтърпи
наказанието си в същата тази юрисдикция, която го е и наложила, а именно в
Обединеното Кралство. В случая осъденото лице е било трансферирано и то с
негово съгласие в Република България, поради и което релевантно за института на
условното предсрочно освобождаване се явява българското законодателство, което между
впрочем също така предвижда условно предсрочно освобождаване при фактическо
изтърпяване на половината от наказанието, но това трябва да стане по съответния
ред и в съвсем различна от настоящата процедура. В настоящото производство
съдът е длъжен да съобрази и приеме наказанието така както е определено и в
размера, в който е индивидуализирано, като няма основание да го намалява или променя.
По отношение на наказанието глоба в размер на 170 британски лири, съдът намира,
че същото следва да бъде изпълнено в отделно производство, доколкото е налице
отделен регламент по ЗПИИРКОРНФС.
Съдът
намира, че в случая на основание чл.457 ал.5 от НПК от така определеното
наказание следва да се приспадне времето, през което осъденият е бил задържан, респективно
е започнало изпълнението на наказанието, а именно от 04.07.2016 година до влизане
на определението в сила.
Съдът
намира, че съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.
„а“ от ЗИНЗС и предвид размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ следва да се определи първоначален „строг режим“ за изтърпяване на
това наказание. Касае до деяние с изключително висока степен на обществена
опасност, предвид зачестилите случаи на подобен род престъпления, заливащи цяла
Европа и огромният имиграционен поток, който създава изключителни затруднения
на България и другите европейски държави. На следващо място конкретното престъпление
е извършено при съчетание на няколко квалифициращи признака, които в случая значително
завишават обществената опасност, както на самото деяние, така и на самия деец.
Става дума за предварително планирано и подготвено престъпление, при което са
били трафикирани незаконно жени и деца. Не следва да се подценява в случая обстоятелството,
че осъденото и предадено лице е действителният пряк извършител на
престъплението, което няма как да не го характеризира като личност със завишена
степен на обществена опасност.
По
изложените съображения съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.