Р Е Ш Е
Н И Е
№ 56
Гр.Бяла,
16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина
Великова, сложи за разглеждане гр. дело №
422 по описа за 2019г. и като
разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по извършване на делбата
Със СР№194/02.10.2019г.
до делба е допуснат следния недвижим имот: Дворно място, цялото от 635
(шестстотин тридесет и пет) кв. м. с неуредени сметни отношения за придаващото
се по регулация маломерно място от 15 кв.м., съставляващо парцел III - 14
(римско три, арабско четиринадесет), в квартал 17 (седемнадесет) по
регулационния план на с.Н., обл.Р., заедно с построената в него къща и лятна
кухня, при граници на имота: от две страни улица, Р.А.А. и Ю.М.С.; при права:
½ идеални части за Л.Р.А., с ЕГН ********** и ½ идеални части за А.Р.А., с ЕГН **********.
Съдът
след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и от правна страна изведе
следното:
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК предвижда,
че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване
на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то
да бъде поставено в неговия дял. Съгласно константната съдебна практика по
начало не е допустимо неподеляемото жилище да бъде поставяно в общ дял на двама
или повече съделители. По този начин не се постига целта на делбата да бъде
ликвидирана съсобствеността на имота, предмет на делбата. По изключение би
могло двама или повече съделители да искат неподеляемото жилище да бъде
поставено в техен общ дял само, ако е установено, че в жилищно отношение тези
съделители действително образуват едно семейство, нуждите на които от жилище са
общи, какъвто не е настоящия случай. Освен това, с оглед на посочената по-горе
разпоредба потестативното право на възлагане и изкупуване на съсобствения
недвижим имот във втората фаза на делбата възниква при изчерпателно изброени в
закона условия, които следва да са кумулативно дадени, а именно: жилището (и
имотът, в който е изградено) да е наследствено; съделителят да е живял в него
при откриване на наследството; съделителят да няма собствено жилище.
Следователно условията,
при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза
на някои от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на
съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря
самият съделител. Съобразно установените факти и заключението на
съдебно-техническата експертиза недвижимият имот, по отношение на който е
допуснато извършването на съдебна делба, е неподеляем, следователно първата
предпоставка е спазена. Следва да се отбележи също, че съгласно константната
съдебна практика под "жилище" по смисъла на чл. 349, ал.
2 ГПК следва да се разбира не само
сградата за живеене, но и дворното място към нея, както е в случая.
По отношение на
съделителя заявил възлагателна претенция, законът поставя
отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот, както и
условието лицето да е живяло в имота при откриване на наследството. Законът от
материалноправна страна поставя изискването тези условия да са налице
кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е за
лицата, поискали възлагане на имота. От друга страна, императивната разпоредба
на чл. 349, ал.
4 ГПК предвижда, че искане по чл. 349, ал.
2 ГПК може да се направи най-късно в
първото заседание след влизане в сила решението за допускане на делбата. Срокът
е преклузивен по своя характер и е спазен от страните по делото, като
възлагателни претенции е направили ищецът Л.Р.А.. Съдът счита, че не са налице
предпоставките за възлагане на имота в дял на ищеца или в дял на ответника А.Р.А.
или в общ дял на двамата по следните съображения:
Касае се за наследствен
неподеляем жилищен имот. Към момента на откриване на наследството – 18.04.2005г.
и 08.04.2006г. датите на смъртта на наследодателите на страните и двамата
съделители, поискал възлагане е ищеца по делбата в предвидените по закон
предпоставки не доказа по безспорен начин да е живял в процесния недвижим имот.
Съделителят Л.Р.А. не е представил доказателства в този смисъл и не е подписал
декларация за СИС. Втората предпоставка, че съделителят, поискал възлагане на
имота не притежават друг имот, който да задоволява жилищните му нужди остана
недоказана в хода на процеса. Ищецът, поискали възлагане на имота не е ангажирал
доказателства за наличието на предпоставките по чл. 349, ал.
2 ГПК за възлагане на имота в негов
дял.
Установявайки, че една от
предпоставките за възлагане на имота по чл. 349, ал.
2 ГПК и поставянето му в дял на Л.Р.А.,
или в общ дял не е налице, съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез
изнасяне на имота на публична продан. Този извод следва от обстоятелството, че
не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, защото броят на
имотите, предмет на делбата, е по-малък от броя на съделителите, както и не съществува
възможност неподеляемото жилище, предмет на делбата, да бъде поставено в дял на
един от съделителите, тъй като никой от тях не отговаря на установените в чл.349, ал.2 от ГПК изисквания. При публичната продан
страните в делбата ще могат да участват при наддаването.
По отношение на таксите и
разноските:
За да се произнесе в този смисъл съдът взе
предвид характерната за делбеното производство особеност, че
всеки съделител има двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето
право на делба и ответник относно правото на делба на другия съделител. Тази
особеност намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни
разноски (вж. в т. см. т.9 от ППВС №7/28.11.1973
г.) и те следва да се разпределят
между тях съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени
във връзка с нейното ликвидиране, като не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение – в т.см. е и Определение № 55/20.04.2010 г. по
гр.д. № 22/2010 г., II г.о.
На основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят
държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете на всеки от
тях по 168,64 лв. Ответникът следва да заплати на ищеца за процесуално
представителство и СТЕ ,сумата от 925,00лв.
Водим от
гореизложените съображения и на основание чл. 349, ал.2, във вр. с чл. 348 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: Дворно място, цялото от
635 (шестстотин тридесет и пет) кв. м. с неуредени сметни отношения за
придаващото се по регулация маломерно място от 15 кв.м., съставляващо парцел
III - 14 (римско три, арабско четиринадесет), в квартал 17 (седемнадесет) по
регулационния план на с.Новград, обл.Русе, заедно с построената в него къща и
лятна кухня, при граници на имота: от две страни улица, Р.А.А. и Ю.М.С.;
при права: ½ идеални части за Л.Р.А., с ЕГН ********** и ½ идеални
части за А.Р.А., с ЕГН **********.
СТОЙНОСТТА на
изнесените на публична имоти е 8 432 лв. (осем
хиляди четиристотин тридесет и два лева).
Указва на страните ,че могат да
участват в наддаването за имота.
Получената при публичната
продан сума ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ между съделителите, както следва:
За Л.Р.А., ЕГН-********** *** чрез
адв.Р.Т. от РзАК – ½
ид.ч. (една втора идеална част);
За А.Р.А., ЕГН **********
с.а. с особен представител адв.В.Л. от РАК – ½
ид.ч. (една втора идеална част);
ОСЪЖДА Л.Р.А., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
РС – Бяла държавна такса в размер на 168,64 лв. (сто шестдесет и осем
лева и шестдесет и четири ст.), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Р.А., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС – Бяла държавна такса в размер
на 168,64 лв. (сто шестдесет и осем лева и шестдесет и четири ст.),
както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Р.А., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Р.А., с
ЕГН **********,сумата от 925,00 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/
възнаграждение за особен представител и СТЕ.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред Окръжен
съд-Русе.
Районен
съдия:
/п/