Решение по дело №183/2013 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  12.VІІІ.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на пети август, две хиляди и четиринадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основа-ние чл.224 ал.1 от Кодекса на труда и иск за лихви с правно основание в чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата си молба ищцата К.И.Г. *** , чрез пълномощника - адв. М.Я. - АК - гр. Стара Загора, твърди ,че заемала в ответното дружество „Пътно поддържане - Харманли” ЕООД , ЕИК ********* гр. Харманли, длъжността “счетоводител касиер“, с място на работа - звено - гр. Харманли. Със Заповед № 44/ 27.ХІІ.2012г. на управителя на дружеството трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл. 71 ал.1 от КТ, считано от 27.ХІІ.2012г. 

Твърди ,че към момента на предявяване на иска не и било изплатено обезще-тение по чл.224 ал.1 от КТ -обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ,съот-ветно: за 2010г. - за 9дни ; за 2011г. - за 20дни ; за 2012г. - за 20дни или общо 49дни. Според ищцата дължимото обезщетение възлиза в общ размер на 1490.00лв.,което претендира ведно с изтеклите до момента лихви за забава в размер на 200.00лв.

Неизплащането на обезщетението пораждало правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество да му заплати както следва :

-сума в размер на 1490лв. представляваща обезщетение за неизползван го-дишен отпуск както следва: за 2010г.- за 9дни; за 2011г.- за 20дни; за 2012г.- за 20 дни или общо 49дни;

-сума в размер на 200лв. представляваща лихва за забава за периода 27.ХІІ. 2012г. – 01.ІV.2013г.,

ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска – 13.ІІІ.2013г. до окончателното изплащане на сумите .

Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

 

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от адв. М Гу от АК Хасково в качеството и на пълномощник на  „Пътно поддържане – Харманли” ЕООД  гр. Харманли, с които  се оспорват предявените искове по размер. Оспорва се иска за забава като се сочи ,че липсва покана за плащане , която да определи началния момент.

 

С молба вх. № 5739/11.ХІ.2013г. ищцата е поискала да бъде допуснато изме-нение на исковете, като същите се считат предявени, както следва: иск с правно основа-ние чл.224 ал.1 КТ- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 1 490лв. да се допусне намаление и да се счита предявен за сумата 1 489.18лв.-главница, по отношение на иска за лихва за забава в размер на 200лв. да бъде допуснато намаление, като иска се счита предявен за сумата в размер на 188.73лв., като до пълния предявен размер прави отказ от иска .

С определение, постановено в съдебно заседание на  04.ІІ.2014г. на основа-ние чл.214 ал.1 от ГПК съдът е допуснал поисканото изменение на предявените искове, като производството в останалата част до първоначално предявените размери е прекра-тено, поради отказ от иска.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

По делото не се спори, че  ищцата и ответното дружество са се намирали в трудовоправни отношения по силата на сключен между тях трудов договор въз основа но който ищцата К.И.Г. е заемала длъжността “счетоводител ка-сиер“, с място на работа - звено - гр. Харманли в ответното дружество и че със Заповед № 44/ 27.ХІІ.2012г. на управителя на дружеството трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ, считано от 27.ХІІ.2012г. 

По делото е представено и приобщено като доказателства личното трудово досие на ищцата – заверено като препис ксерокопие 

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е за 49дни и изчислено бруто възлиза на сумата от 1 654.64лв. или нетна сума (чиста сума ) за получаване – 1 489.18лв. Вещото лице е определило ,че размера на лих-вата за забава за неизплатеното обезщетение за периода 31.І.2013г.- 13.ІІІ.2013г. е 188.73лв. 

От представеното с нарочна молба по делото и прието като доказателство платежно нареждане се установява ,че на 04.ХІІ.2013г. ответното дружество е превело на ищцата сумата от 1 589.10лв. С заявление вх.№ 3992/ 04.VІІІ.2014г. ответника е зая-вил, че изплатената сума е както следва 1 489.18лв. главница за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения съгласно заключението на ВЛ и молбата на ищцовата страна за изменение на първоначалния предявен иск и 100лв. възнаграждение за ВЛ.  

 

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следни-те правни изводи:

Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда съдът намира, че при прекратяване на трудовото правоотношение между ищ-цата и ответното дружество, е останал не ползван платен годишен отпуск, съответно от 9 дни, полагащ се за 2010г., 20 дни, полагащ се за 2011г. и  20дни, полагащ се за 2012г., или общо 49дни, за които обстоятелства липсва спор между страните. Налице е и из-вънсъдебно признание на този факт от ответника, който в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочил изрично дължимостта на обезщетение по чл.224 от КТ за 49дни не ползван платен отпуск. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че същото възлиза на 1 654.64лв. или нетна сума (чиста сума) за получаване - 1 489.18лв. От представеното платежно нареждане за кредитен превод и Заявлението на ответника, се установява, че тази сумата 1 489.18лв. е била преведена на ищеца на 04.ХІІ.2013г. – след завеждането на исковата молба. С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли иска за заплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на труда в предявения размер като погасен чрез плащане след датата на пре-дявяване на иска.

Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорната  претенция за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на предявява-не на иска до окончателното изплащане на сумата .

 

По отношение на предявения иск за присъждана на сума в размер на 188.73лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 27.ХІІ.2012г. – 01.ІV. 2013г. и с оглед приложеното по делото платежно нареждане, настоящия състав на съда, намира, че следва да бъде уважен в размер на 88.82лв. Иска в останалата си част до пълния предявен размер – за сумата от 99.91лв.( явяваща се разликата между платената с преводно нареждане сума от 1 589.10лв. и сумата от 1 489.19лв.-чиста сума  обезщетение за не ползван платен годишен отпуск) следва да бъда отхвърлен като по-гасен чрез плащане. 

 

Съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завежда-не на делото, поради което същият следва да понесе неблагоприятните последици от това, а именно в негова тежест да се възложат както разноските на ищеца, така и раз-носките за държавна такса по всички обективно съединени искове, както и направените от бюджета на съда разноски.  Това е така, тъй като не се установява да е налице хипо-тезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК – ответникът не е признал иска, а напротив оспорил го е, макар в последствие да е извършил плащане по него, но след завеждане на исковата молба. Без значение са причините за забавата при плащането, от значение е обективния факт на неизпълнение на задължението на ответника в срок до завеждане на иска. В случая ответникът би могъл да се освободи от последиците от собствената си забава единствено в случай, че твърди и доказва да е била налице забава на кредитора, а имен-но ответното дружество да е било в готовност да изпълни задължението си, но ищцата със своите действия да е препятствала това.  Доколкото това не се твърди и не се уста-новява по делото, ответната страна следва да понесе последиците от забавата си, вклю-чително и като му се възложат както разноските на ищеца, така и тези, направени от бюджета на съда.

С оглед изложеното следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 200.00лв.- адвокатско възнаграждение.  Предвид уважаването на предявените искове следва ответника да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 109.57лв., а така също и сумата  от 100лв. за възнаграждение на вещо лице .

Водим от горното съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА „Пътно поддържане- Харманли”ЕООД,ЕИК ********* гр. Хар-манли бул.”България”   представлявано от управителя Т.П., да заплати на К.И.Г. ***  сумата от 88.82лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 27.ХІІ.2012г. – 01.ІV. 2013г.,  като иска в останалата част до пълния предявен размер от 188.73лв. отхвърля като погасен поради плащане, извършено след завеждане на делото.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Г. *** срещу „Пътно поддържане-Харманли”ЕООД, ЕИК ********* гр.Хар-манли бул.”България  представлявано от управителя Т.П. иск за сумата в размер на - 1 489.18лв. представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от Кодекса на тру-да - за 49 дни не ползван платен годишен отпуск, като погасен поради плащане, извър-шено след завеждане на делото.

 

ОСЪЖДА „Пътно поддържане- Харманли” ЕООД,ЕИК ********* гр. Харманли бул.”България” № , представлявано от управителя Т.П., да зап-лати на К.И.Г. ***  сумата от 200лв. разноски по делото.

 

ОСЪЖДА „Пътно поддържане- Харманли”ЕООД, ЕИК ********* гр.Хар-манли бул.”България” №  представлявано от управителя Т.П., да заплати по сметка на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 109.57лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

 

                                                                       Районен съдия: ........................