Номер 57909.09.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500492 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по жалба подадена
ОТ: адв.Я. С. - АК П., *** по гр.д.№ 4271/2019 г. на ПРС
ПРОТИВ: Решение № 955 от 20.07.2020 г. - в частта на присъденото възнаграждение
за особен представител в производството по гр.дело № 4271 по описа на Районен съд -
Перник за 2020 г., за неправилно, поради което го обжалвам с.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частта на присъденото
възнаграждение за особен представител в производството по гр.дело № 4271 по описа на
Районен съд - Перник за 2020 г. Съдът неправилно бил възприел, че определеният и внесен
депозит за особен представител в размер на 150,00 лв. е прекомерен и го е намалил на 100,00
лв. С Определение от 29.11.2019г. адв. С. била назначена за особен представител. Размерът
на така определеното възнаграждение бил в ½ от предвиденото възнаграждение за едни
адвокат, съгласно действащата съм момента на назначаването редакция на разпоредбите на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските хонорари. Поради това
считам, че съдът неправилно бил намалил дължимото възнаграждение за особен
представител в размер под минималния такъв, като не бил съобразил актуалната редакция на
наредбата към момента на назначаването й за особен представител. Релевантен момент за
определяне на правилния и справедлив размер на възнаграждението бил моментът на
назначаването. Съдебната практика била последователна в тълкуването и прилагането на чл.
78, ал. 5 от ГПК, а именно - съдът можел по искане на насрещната страна да намали
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат ако то не съответства на фактическата и
правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението била
ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. -
Определение № 5762 от 24.04.2013 г. по адм. д. № 4699 / 2013 на Върховния
административен съд.; Решение № 98 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1217 / 2011 г. на Върховен
касационен съд ; Определение № 5069 от 10.04.2013 г. по адм. д. № 8535 / 2012 на Върховния
административен съд.
Предмет на делото е и въззивна жалба рег.№ 18981/17.08.2020г., с която се иска да
бъде отменено Решение № 955 от 20.07.2020 г. по гр. гр.дело № 4271 по описа на Районен
съд - Перник за 2020 г., в частта, в която се отхвърлят сумите за потребени
далекосъобщителни услуги в размер от 70,07 лв., както и в частта за разноските, с която
отхвърлят за горницата над 50 лв. до 360 лв. за адвокатски хонорар в заповедното
производство и за горницата над 100 до 300 лева за адвокатски хонорар в исковото
1
производство и вместо се постанови ново Решение, с което да бъде признато за установено,
че С. И. С. дължи на "Теленор България" ЕАД горепосочената сума за мобилни услуги, както
и да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноските за адвокатски хонорар в
първоинстанционното и заповедното производство в пълен размер, съгласно приложените по
гр.д. №4271/2019г. договори за правна защита и съдействие.
Ответната на подадената въззивна жалба рег.№ 18981/17.08.2020г. страна е подала
писмен отговор, с който счита твърденията на ищцата в подадените жалба за неоснователни,
тъй като в първоинстанционното производство не били събрани доказателства за
дължимостта на сумата от 70.07 лв., като правилно било прието от първоинстанционния съд,
че претендираното адвокатско възнаграждение било в завишен размер и следвало да се
намали до минималния такъв.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени направените с жалбата, с която се
оспорва първоинстанционното решение в частта на присъденото възнаграждение за особен
представител в производството по гр.дело № 4271 по описа на Районен съд - Перник за 2020
г. - оплаквания намира, че същата не се явява въззивна такава, а има характер на молба за
изменение на решението в частта за разноските.
Произнасянето на съда по разноските не е част от произнасянето по съществото на
спора и затова тази част от съдебния акт има характер на определение. За разлика от
отменения чл. 70 от ГПК /отм./, предвиждаща самостоятелно обжалване на решението,
респективно определението в частта за разноските, ако не се обжалва съдебният акт по
същество, действащият към настоящия момент такъв в сила от 01.03.2008 г., не предвижда
възможност решението да бъде обжалвано само в частта за разноските. Страната, която е
недоволна от решението само в тази му част, следва да се възползва от предвидената в чл.248
от ГПК процедура, при която искането се отправя до съда, постановил обжалвания акт. Едва
след неговото произнасяне, ако постановеното определение подлежи на обжалване, същото
може да бъде атакувано пред по-горния съд.
Поради което, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по жалба рег.№ 16572/24.07.2019г., след което
делото да бъде върнато на ОС Перник за произнасяне по въззивна жалба рег.№
18981/17.08.2020г.
Водим от изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр. дело № 492 / 2020 г. по описа на
Пернишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишки районен съд за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК
по жалба рег.№ 16572/24.07.2020г., с която първоинстанционното решението се оспорва в
частта на присъденото възнаграждение за особен представител в производството по гр.дело
№ 4271 по описа на Районен съд - Перник за 2019 г.
След произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК, делото следва да бъде върнато на
Пернишкия окръжен съд за произнасяне по подадената въззивна жалба рег.№
18981/17.08.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3