О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1686/07.07.2023 г., гр. Бургас
Административен съд Бургас, ХХІV- ти
състав, в закрито заседание на седми юли, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Стоянова адм.
дело № 322 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на „ПИ ДЖЕЙ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.„Младост 2“,
ул.“Свети Киприян“, бл. 243, вх.А, ет.6, ап.23 представлявано от управителите М.К.П.и
Н.И.В., против Ревизионен акт (РА) № Р-02000221004178-091-001/14.11.2022 г. изменен с Ревизионен акт
за поправка на РА (РАПРА) № П-02000222209234-003-001/17.11.2022 г. на органи по
приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 11/02.02.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди - м.05, 06 и
07. 2021г. е начислен ДДС в общ размер 127 375,64 лв. и са определени
задължения за лихва в общ размер 9477,25 лв.
В жалбата са изложени твърдения, за нищожност на потвърдения
с решението РА, поради липсата на надлежно подписани с електронен подпис електронни
документи - ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, и РАПРА по смисъла на Регламент № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г., алтернативно незаконосъобразност,
поради съществени нарушения на материалноправните и процесуални разпоредби,
както и необоснованост. Иска се отмяната на РА, потвърден с Решение № 11/02.02.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.
В проведеното съдебно заседание на 19.06.2023г. от
процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за спиране на
производство по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС), пред
който е образувано дело С-466/22 по преюдициално запитване, по адм.д. №
355/2021г. на Административен съд – Велико Търново, направено с определение №
316/22.06.2022г. по въпроси, чийто отговор има преюдициално значение за
решаване на настоящия спор.
По така направеното искане е предоставена възможност на
другите страни за становище, но същите не са изразили такова.
Съдът, след извършена служебна справка на страницата на СЕС установи, че с
определение № 316/2.06.2022г. по адм. д. № 355/2021 г. по описа на АдмС-Велико
Търново е отправено преюдициално запитване по тълкуването на разпоредбата на
чл.25, параграф 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 910/2014 (1) НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година, относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО. По искането е образувано дело С-466/22 по описа на Съда на
Европейския съюз, със следните въпроси:
1) Следва ли изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство…“, съдържащ се в разпоредбата на чл.25, параграф 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 910/2014 (1) НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, да се тълкува в смисъл, че разпоредбата задължава съдилищата на страните - членки да приемат, че щом са налице или не се спорят предпоставките на чл.3, параграфи 10, 11 и 12 от този Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на страните — членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките, която съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?
2) Изразът
„не може да бъде оспорена при съдебни производства …“, съдържащ се в
разпоредбата на чл.25, параграф 1 от този Регламент следва ли да се тълкува
като разпореждащ абсолютна забрана за националните съдилища на държавите –
членки да използват предвидените в техните правни системи процесуални
възможности за оспорване на доказателственото значение на предвидената в
Регламента правна сила на електронния подпис, или следва да се тълкува в
смисъл, че разпоредбата не съставлява пречка да се опровергават предпоставките,
съдържащи се в нормите на чл.3, параграфи 10, 11 и 12 от същия Регламент, като
се ползват от националните съдилища на държавите - членки приложимия според
техните процесуални закони инструментариум, като по този начин се даде
възможност на страните по повдигнат пред съд определен правен спор да
опровергават предвидената доказателствена сила и стойност на електронния
подпис?
Съдията докладчик по адм.д. № 355/2021г. по описа
на АдмС-В.Търново е депозирал становище изх. № АД № 355/2021г. от 08.11.2022г.,
в което заявява, че не поддържа искането си за даване на преюдициално
заключение по образуваното в СЕС дело – С-466/22 в частта му по т.2 от
запитването. Във връзка с така депозираното становище, към настоящия момент производството
по дело - С-466/22 продължава по запитването по т.1, а именно:
1) Следва ли
изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство…“, съдържащ се
в разпоредбата на чл.25, параграф 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 910/2014 (1) НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, да се тълкува в смисъл, че
разпоредбата задължава съдилищата на страните - членки да приемат, че щом са
налице или не се спорят предпоставките на чл.3, параграфи 10, 11 и 12 от този
Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да
се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в
смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на
страните — членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена
стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на
доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките,
която съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?
Налице са основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на
производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС. Решението на СЕС по
отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения
в Р България. Пред АдмС - Бургас е сложен за разрешаване спор, идентичен на
този, по който АдмС - Велико Търново е спрял производството и е отправил
преюцициалното запитване, тъй като е установил вероятност националното право да
е в противоречие с посоченият в запитването Регламент (ЕС) № 910/2014. Изходът
на настоящото дело се явява обусловен от изхода на делото пред СЕС. За да не
бъде допусната възможност да се постанови съдебен акт, който да противоречи на
решението на СЕС, то АдмС - Бургас следва да спре делото до произнасянето на
СЕС по посоченото дело. Основанията по чл.229 от ГПК за спиране на делото са
приложими в производствата по адм.дела по силата на препращащата разпоредба на
чл.144 от АПК.
По изложените съображения на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. чл. 144 от АПК вр. §2 ДР на ДОПК
Административен съд – Бургас,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по адм. дело № 322/2023г. по описа на Административен
съд - Бургас, до приключване на производството по дело С -466/22 г. на Съда на
Европейския съюз.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: