ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2784
Стара Загора, 12.09.2024 г.
Административният съд - Стара Загора - II състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ГАЛИНА ДИНКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Галина Динкова административно дело № 759/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 166, ал.4 от АПК.
Образувано е по жалба от Т. Й. Ж. с постоянен адрес гр.Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника му адв.П. Б. Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000824/ 25.08.2024г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ /ПП/ при ОД на МВР – Стара Загора. С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед, като се твърди, че същата би могла да причини на жалбоподателя значителни или трудно поправими вреди, доколкото няма да може да упражнява трудова дейност, свързана с превоз на строителни материали и съответно ще е лишен от средства за издръжка.
Искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000824/ 25.08.2024г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, на Т. Й. Ж. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.
За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.
В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения за необходимост за жалбоподателя да управлява лек автомобил във връзка с упражняваната от него трудова дейност, поради което предварителното изпълнение на ПАМ щяло да даведе до липса на средства за издръжка. Сочените обстоятелства обаче, освен че са недоказани, не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Твърдените от жалбоподателя финансови вреди от загуба на доходи, не са вреди, които да не могат да бъдат репарирани по съответния законов ред и не са от такова естество, че да бъдат противопоставени на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената ПАМ.
С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт, и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от Т. Ж. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 20-1228-000824/ 25.08.2024г. на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Й. Ж. с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000824/ 25.08.2024г. по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |