Решение по дело №496/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 142
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20235510200496
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. К., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20235510200496 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 10.10.2022 г.
на Началник сектор в ОДМВР - С. З., РУ-К., с което е наложено
административно наказание.
Недоволен от това останал жалб. С. М. Д., който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил нарушение от
субективна страна.
Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник, който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
писмено становище, с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства,
установени с доказателствени средства по реда на НПК – писмени и след
преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на основание чл.
59 ал. 2 от ЗАНН /нарушител/, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на
01.07.2021 г. в 10.32 ч. в гр. К., по ул. "Х. А." на кръстовището с ул. "И.", нар.
С. М. Д. управлява лек автомобил "Д. Г. Ч.", с рег. № ********, с предстоящ
собственик Ш. Ш. М. като МПС не е регистрирано съгласно Наредба I-
45/2000 г. на МВР по надлежния ред. При извършена проверка се установило,
1
че МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143 ал. 15 от
ЗДП от 29.06.2021 г., тъй като МПС е закупено на 27.04.2021 г..
Информацията е подадена по електронен път в сектор „Пътна полиция“. На С.
Д. е съставен АУАН, който на основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН е прекратен и е
изпратен на РП-С. З., ТО-К. за образуване по реда на чл. 36 от ЗАНН за
образуване на досъдебно производство.
С постановление РП-С. З., ТО-К. е постановила отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като се касаело за непредпазливо деяние, тъй
като не били събрани доказателства, че водачът е знаел, че регистрацията на
МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме управлението
на МПС, но е бил длъжен да носи свидетелство за регистрация част 2-ра, тъй
като съгласно чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДП всеки водач е бил длъжен да носи
СРМПС, издадено на собственика на МПС. Деянието не е било маловажен
случай на основание чл. 28 от ЗАНН, а индивидуализацията на наказанието е
била съобразена с чл. 27 ал. 2 от ЗАНН с което е извършил:
1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което
виновно е нарушил чл. 140 ал.1 от ЗДП.
На основание чл. 175 ал. 3 от ЗДП, АНО наложил административно наказание
глоба в размер от 200 лв., и е постановил лишаване от право за управление на
МПС за срок от шест месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от Постановление за отказ да
се образува ДП от 14.03.22 г. на ТО-К., справка за прекратена регистрация на
МПС и др..
Жалб. не оспорва така приетата и посочена фактическа обстановка, поради
което и въз основа на събраните гласни доказателствени средства съдът я
приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство
прокурорът е обсъдил липсата на умисъл за извършено престъпление по чл.
345 ал. 2 от НК и за прецизност е посочил, че и деянието е със ниска степен
на обществена опасност, поради което била налице хипотезата на чл. 9 ал. 2
от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че неправилно
АНО е приел, че извършеното нарушение е извършено при форма на вината
непредпазливост.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Следователно, за да е налице административно нарушение,
осъществяващото го деяние (действие или бездействие) трябва да е
извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или
поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши
2
установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на
поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено
действие).
В случая управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС (моторно
превозно средство) се основава на служебно прекратена регистрация на
управляваното от жалбоподателя МПС. За това обстоятелство обаче
(жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация) не се събраха доказателства, за което обстоятелство прокурора
е изложил изрични мотиви в постановлението за отказ да се образува ДП.
Нарушението е на формално „на просто“ извършване поради което е лишено
от обществено-опасни последици затова и формата на вина е само умисъл.
Превозното средство, което жалб. е управлявал не е негова собственост, а
собственик е бил Ш. М. и именно той/тя е следвало да бъде уведомен за това,
че служебно е прекратена регистрацията на МПС тъй като не го е регистрирал
в двумесечен срок от придобиването му.
Липсват доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган,
извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика,
каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява
регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДП, вр. чл. 18б, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
Поради това поведението на жалб. не може да бъде подведено под
административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДП след като не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към
датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и
нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с
обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно – ако и
формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Следователно жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН страните имат право на разноски.
Жалб. е доказал плащане от 500 лв. по приложен договор за правна помощ и
съдействие 15.05.2023г.. поради което на основание сега чл.63д ал.2 от ЗАНН
във вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .

Според чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000
лева (както в случая – 200 лева) минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 400 лева .
3
Пълномощника на жалб. Д. е взел участие само в едно съдебно заседание ,
продължило по-малко от половин час и правният спор не се отличава с
фактическа или правна сложност, настоящият съдебен състав счита, че следва
на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат в размер не на
действително направените, а до размера на минимално определеното
адвокатско възнаграждение според чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения а именно – 400 лева което е съобразено с разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН с оглед направеното от пълномощника на възз. страна
възражение за прекомерност.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 10.10.2022г. на
Началник сектор в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.175 ал.3 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е
постановено лишаване от право за управление на МПС за срок от шест
месеца наложено на С. М. Д. жив. в гр. К. ул. "Х. О." № *, вх. * ет. * ап. ** с
ЕГН ********** като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР С. З. да заплати на С. М. Д. с ЕГН ********** сумата от
400 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4