Решение по дело №856/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 281
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 25 април 2023 г.)
Съдия: Георги Стоянов Мулешков
Дело: 20221800500856
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500856 по описа за 2022 година

С Решение № 260044 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 684 / 2019 г. на
Районен съд – Сливница, изменено в частта за разноските с определение
от 06.10.2022 г., Г.Д.Г.П. при Министерството на вътрешните работи е
била осъдена да заплати на И. Б. Н. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 954,43 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за
периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 04.11.2019 г. до окончателното изплащане
на главницата, както мораторна лихва в размер на 284,04 лв. за периода от
01.01.2017 г. до 04.11.2019 г.
В тежест на ответника са били възложени направените от ищеца
разноски в размер на 720 лв., както и задълженията към държавата за
държавна такса и за възнаграждение на вещо лице.
Решението се обжалва от ответника по делото със съображения за
неговата неправилност (нарушение на материалния закон).
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва
жалбата.
Софийският окръжен съд съобрази следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се
обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Решението е неправилно.
Спорът пред двете съдебни инстанции е изключитнелно за това дали
е налице непълнота в нормативната уредба относно определянето на
заплащането за извънреден труд, полаган от държавните служители в
МВР, респ. дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд са приложими разпоредбите на КТ и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в случая – с
прилагането на коефициент 1,143 при преобразуване на нощен към
дневен труд).
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГК, се прие, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Предвид даденото разрешение по единствения спорен между
страните въпрос, предявените искове се явяват неоснователни. Решението
на районния съд следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на въззивника разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции в размер на общо 200 лева (по 100 лева за всяка
инстанция).
По изложените съображения Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260044 от 06.07.2022 г. по гр. д. №
684 / 2019 г. на Районен съд – Сливница, изменено в частта за разноските
с определение от 06.10.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Б. Н. с ЕГН ********** срещу
Г.Д.Г.П. при Министерството на вътрешните работи искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1
954,43 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден
труд за периода от 04.11.2016 г. до 04.11.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 04.11.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата, както мораторна лихва в размер на 284,04 лв. за
2
периода от 01.01.2017 г. до 04.11.2019 г.
ОСЪЖДА И. Б. Н. с ЕГН ********** да заплати на Г.Д.Г.П. при
Министерството на вътрешните работи разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3