№ 20184
гр. София, 11.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110130070 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от ............ срещу „Неткредит“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Ищцата е направила искане съдът да задължи по реда на чл. 190 ГПК ответника да
представи всички налични документи във връзка с процесния договор, в това число
погасителен план и общи условия. Съгласно чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна може да
иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ. С
отговора на исковата молба е представен препис от приложимите общи условия, като
ответникът следва да бъде задължен да представи другият конкретизиран от ищцата
документ, а именно – погасителен план по кредита. Доколкото неизпълнението на това
задължение е скрепено със санкция по чл. 161 ГПК, то при неизпълнение съдът ще
приеме, че не е съставен отделен от договора погасителен план.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Неткредит“ ООД в едноседмичен срок от
съобщението да представи, с препис за насрещната страна, погасителен план по
кредита.
В случай на неизпълнение, на осн. чл. 161 ГПК съдът може да приеме, че не е
съставен отделен от договора погасителен план.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.10.2022 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищцата се
връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен
заем от 20.02.2021 г. поради противоречието му със закона. В условията на
евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 6, ал. 1 от договора, предвиждаща договорна неустойка поради
накърняване на добрите нрави.
Ищцата ............ твърди, че на 20.02.2021 г. сключила с ответното дружество
„Неткредит“ ООД договор за паричен заем. По силата на договора й била предоставена
сумата от 500,00 лева при годишен лихвен процент от 38,75 %, и годишен процент на
разходите от равняващ се на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39,96 %, с
годишен процент на разходите – 46,42 % и срок на погасяване 6 месеца. Заемателят
следвало да осигури до края на следващия ден обезпечение под формата на гаранция от
небанкова финансова институция или банкова гаранция, а при неизпълнение било
предвидено заплащането на неустойка в размер на 420 лв., разсрочено като част от
погасителните вноски.
Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвидената неустойка представлявала скрито
възнаграждение за кредитора. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК. Не била предвидена ясно разписана
методика на формиране на ГПР. Излага съображения, че в процесния случай не може
да намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Алтернативно, счита че нищожна поради накърняване на добрите нрави е
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 420 лв. при непредставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя.
Счита, че с разпоредбата се стига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да бъде
прогласена нищожността на договора за заем поради противоречието му със закона,
евентуално – на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора поради накърняване на
добрите нрави. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Признава факта, че страните са обвързани от
процесния договор, но счита, че ищцата няма правен интерес от предявяване на
исковете, тъй като ответникът не претендира дължимостта на предвидената в договора
неустойка. Сочи, че ищцата е получила паричните средства по договора, но не е
погасила нито една вноска по него. Спрямо нея обаче не били начисляване за
заплащане суми, представляващи неустойка. Намира, че не е налице и нарушение на
добрите нрави. Включването на клауза за неустойка в договора при непредставяне на
обезпечение било във връзка с по-големия риск за кредитора при предоставянето на
малки потребителски кредити.
Счита освен това, че договорът не противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че в определяне размера на ГПР не следва да се
включва предвидената в договора неустойка, доколкото представлява сума, чиято
изискуемост може да не възникне, ако кредитополучателят е изпълнил задължението
си за представяне на обезпечение. Излага съображения, че ищцата не е упражнила и
предвиденото й право по чл. 29 ЗПК е в чл. 4, ал. 1, т. 4 от договора да се откаже от
сключения договор в 14-дневен срок, без да дава обяснения на кредитора. Поради тези
и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1,
2
предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за паричен заем от 20.02.2021г., който противоречи на закона.
В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.6, ал. 1 от
договора поради накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно че посочената договорна клауза накърнява добрите нрави.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, за което не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищцата и ответника са страни по процесния договор за
потребителски кредит от 20.02.2021 г., както и че кредиторът е изпълнил задължението
си по него за предоставяне на уговорената сума от 500 лева.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3