РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. гр. Лом, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200413 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ВЛ. М. ВЛ. от гр. Лом, ул. *, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РДНСК гр. Монтана
Наказателно постановление № М-24-23 от 30.08.2021 г., с което на осн. чл.
232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева, моли съда да го отмени.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Л.А. от
МАК, която моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява. Представлява се от гл.
експерт Цветомила Харалампиева, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № М-24-23 от 30.08.2021 г., на осн. чл.
232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева, за това, че като главен архитект
на община Лом на 27.05.2021 г. е издал Разрешение за строеж № 20 за строеж
от шеста категория „Подпорна стена по северната граница на УПИ ХIII, кв.
222 по плана на гр. Лом“, при неприложена улична регулация на УПИ XIII-
1445, кв. 222 по плана на гр. Лом.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява основателна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
В.В. е длъжностно лице – главен архитект на община Лом. В това си
качество на 27.05.2021 г. същият издал разрешение за строеж № 20 за строеж
от шеста категория „Подпорна стена по северната граница на УПИ ХIII, кв.
222 по плана на гр. Лом“.
На 14.06.2020 г. служителите на РДНСК – Монтана – Б.Б. и Р.П.
извършили служебна проверка по чл. 156 ЗУТ. Констатирали, че
разрешението за строеж е издадено от арх. В. в нарушение на чл. 148, ал. 16
ЗУТ – при неприложена улична регулация. Съставен бил констативен
протокол за извършената проверка, а на 17.06.2021 г. със Зaповед № ДК-11-
М-4 разрешението за строеж и съгласуваните инвестиционни проекти са
отменени като незаконосъобразни. На 04.08.2021 г. инж. Б.Б. – главен
инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св. Р.П., съставил АУАН
№ М-24 на В., за нарушение на чл. 148, ал. 16 ЗУТ. В законоустановения срок
не е подадено възражение против така съставения АУАН и АНО издал
атакуваното НП № М-24-23 от 30.08.2021 г., с което на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2
ЗУТ е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева.
Както АУАН, така и издаденото НП притежават всички необходими
реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че наказателното постановление следва да бъде
2
отменено поради следните съображения:
Актът е съставен за нарушение на чл. 148, ал. 16 от ЗУТ. Съгласно изр.
1 на тази разпоредба: „Разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот се
издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на
регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или
пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот“. С
влязло в сила Решение № 17/04.11.2021 г. на Конституционния съд нормата
на чл. 148, ал. 16 ЗУТ е обявена за противоконституционна.
Чл. 3, ал. 2 от ЗАНН определя, че „Ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. В случая,
както правилно се отбелязва от адв. А., е налице именно тази хипотеза.
Текстът на чл. 148, ал. 16 ЗУТ е противоконституционен и е неприложим,
друг подобен текст в закона не съществува, поради което и на В.В. не следва
да бъде налагано административно наказание, респ. наложеното такова следва
да бъде отменено. Вярно, към момента на извършване на проверката и
съставянето на АУАН, е бил в сила чл. 148, ал. 165 ЗУТ. Чл. 151, ал. 2, изр. 3
от КРБ предвижда, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага
от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд, т. е.
съответната разпоредба не се прилага занапред /ex nunc/. С Решение №
3/28.04.2020 г. на КС е допуснато тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2,
изр. 3 от КРБ. В това решение е обсъдено и действието на обявената
противоконституционност по отношение както на приключили, така и на
висящи правоотношения. За разлика от приключените правоотношения, при
тези, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото
решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието
на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото
според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е
вече забранено. По отношение на заварените правоотношения, които са
възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но
спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект,
решението на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“
регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и
така въздейства върху правния резултат. В настоящия случай става дума за
точно такъв тип правоотношение – което все още не е приключено. Издадено
3
е наказателно постановление, което обаче не е влязло в сила, тъй като още не
е завършило производството по обжалването му. Не е налице влязъл в сила
съдебен акт, с който да е разрешен правния спор и затова процесното
правоотношение не е приключило, то е предмет на едно висящо съдебно
производство. При това положение, спрямо него противоконституционният
закон (в случая – нормата на чл. 148, ал. 16 ЗУТ) не следва да се прилага,
както изрично е разяснено в горецитираното решение на Конституционния
съд. Ето защо издаденото спрямо В.В. наказателно постановление, с което му
е наложена съответната глоба за нарушение на норма, обявена за
противоконституционна, следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-24-23 от
30.08.2021 г. на Началника на РДНСК гр. Монтана, с което на ВЛ. М. ВЛ. от
гр. Лом, *, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
му е наложено административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 1000.00
/хиляда/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН РДНСК - гр. Монтана да плати
на ВЛ. М. ВЛ., ЕГН ********** разноските за процесуално представителство
в размер на 300.00 лв. /триста лева/, съгласно представения Договор за правна
защита и съдействие.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РДНСК гр. Монтана за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4