С присъда № 21/07.03.2007 г., постановена по НОХД № 43/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал Красимир Ясенов Георгиев от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 09.08.2006г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с ДК № К 79 09 АК, след употреба на наркотични вещества – хероин с технологични примеси, като в пробата урина е констатирано наличие на морфин и кодеин и количество на опиатите и метаболитите 5272,2 ng/ml, поради което и на осн. чл.343б, ал.3 във вр. с чл.55,ал.1 т.2,букв. „б” от НК, го е осъдил на наказание „пробация”, като му е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото за 306 /триста и шест/ часа, който да се положи в рамките на 1 /една/ година и /шест/ месеца. На основание чл. 343г във вр. с чл.343б,ал.3 във вр. с чл.37 т.7 от НК, подс.Красимир Ясенов Георгиев е лишен от право да управлява МПС за срок от 10 /десет / месеца, считано от отнемането. Постановено е също така веществените доказателства – 3 бр. спринцовки и 14 бр. игли за спринцовки да се отнемат в полза на държавата след влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на Районен съд –Кърджали направените по делото разноски в размер на 274,47 лева. Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор при РП-Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна по смисъла на чл.313 от НПК. Наложеното наказание счита, че следва да бъде в по-голям размер, а именно максимално предвидения от три години за наложените пробационния мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител и за поправителния труд – 200 часа годишно за три последователни години. При определяне на наказанието съдът не бил взел предвид обществената опасност на дееца, който бил многократно осъждан, имал трайни престъпни навици и лоши характеристични данни, нито съобразил обществената опасност на деянието му. С оглед на изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК с протеста се предлага да бъде изменена присъдата постановена по НОХД №43/2007 г. по описа на РС-Кърджали, като се увеличи наложеното на подсъдимия наказание пробация: по чл.42, ал.2, т.1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” от една година и шест месеца на три години; по чл.42, ал.2, т.2 от НК – „задължителни срещи с пробационен служител” от една година и шест месеца на три години и по чл.42, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото от 306 часа за една година и шест месеца на 200 часа годишно за три последователни години. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста в съдебно заседание и моли същия да бъде уважен. В съдебно заседание ответника по протеста - подсъдимия Георгиев не се явява. Представляващия го защитник – адв.Пенчева, счита протеста за неоснователен и моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че съдът правилно е отчел степента на обществена опасност както на дееца така на конкретното престъпление. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на протестираната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с изложените оплаквания, констатира: Протеста е неоснователен. Първоинстанционния съд по искане на подсъдимия е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, ал.1, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.373, ал.2 от НПК и предвид направеното самопризнание на подсъдимия е обявил, че ще ползва същото, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На съдебното следствие са приети като доказателства етапна епикриза и абмулаторен лист, издадени на името на подс.Георгиев. На основание чл.373, ал.3 от НПК първоинстанционния съд е приел в мотивите на присъдата за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Пред настоящата инстанция нови доказателства не бяха представени, поради което и настоящата инстанция приема за установена фактическа обстановка идентична с установената от първоинстанционния съд, а именно: На 09.08.2006г. около 16 часа свидетелите Митко Асенов Кьосев и Веселин Сашев Димитров – полицейски служители от РПУ-Кърджали организирали КПП на ул. „Първи мÓй” в гр.Кърджали по получени разпореждане и информация, че подсъдимият Георгиев и Венцислав Шурев Чаушев от гр.Момчилград пренасяли наркотични вещества с лек автомобил „Фолксваген Голф” с ДК№ К 79 09 АК. Около 18,30 часа полицейските служители забелязали автомобила и го спрели за проверка. Установили, че МПС се управлява от подсъдимия Георгиев, като на задната седалка до него пътувал св.Венцислав Чаушев. Полицаите забелязали, че подсъдимият бил видимо неспокоен, а спътникът му заключил вратата до себе си и погълнал малък предмет, след което отпил вода. След извършеното претърсване на МПС в жабката на предната дясна врата били намерени 3 бр. спринцовки с вместимост 40 мл и 14 бр. игли, като три от тях били разпечатани и поставени на спринцовките. В спринцовките бил намерен остатък от съдържание, който бил изпръскан върху силиконова лента /наркотест/, прие което последната се оцветила в характерен за хероина цвят. Подсъдимият Красимир Георгиев и Венцислав Чаушев доброволно дали проби от кръв и урина за изследване. От заключението по назначената токсикохимическа експертиза с протокол №184/2006г.-л. 29-30 от досъдебното производство, се установява, че в пробата урина, иззета от Красимир Ясенов Георгиев било констатирано наличие на морфин и кодеин, като количеството на опиатите и метаболитите в същата проба урина било 5272,2 ng/ml. Освен това наличието на морфин и кодеин в пробата урина, иззета от Красимир Георгиев било указание, че същият било възможно да е употребил хероин с технологични примеси, а в пробата кръв не било установено наличие на опиати /в т.ч. морфин/ ,бензодиазепини, барбитурати, кокаин /в т.ч. метаболити/, канабиноиди /в т.ч. ТНС/, трициклични антидепресанти, MDMA /екстази/ и техни метаболити, като отсъствието на опиати в пробата кръв на Красимир Георгиев най-вероятно се дължала на употреба на хероин от същия в по-ранен период от време /преди повече от 3 часа/. На първоинстанционото съдебното следствие са представени и приобщени писмени доказателства – етапна епикриза № 102 от 29.01.2007г. и амбулаторен лист от същата дата, от които се установява, че на подсъдимия Георгиев е поставена диагноза F11 – Разстройства, дължащи се на употреба на опиониди. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която се установява от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви, и която обстановка не се оспорва от страните, следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, а именно: на 09.08.2006г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с ДК№ К 79 09 АК, след употреба на наркотични вещества – хероин с технологични примеси, като в пробата урина е констатирано наличие на морфин и кодеин и количество на опиатите и метаболитите 5272,2 ng/m. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подс.Георгиев е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – хероин с технологични промеси - морфин и кодеин, които съгласно чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от закона – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” и Приложение 2 към чл.3, ал.2 от закона – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина” имат характера на наркотични вещества. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, който умисъл е обективиран в поведението на подсъдимия. Последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. При определяне на наказанието първоинстанционният съд при спазване на принципите по чл.54 от НК за законност и индивидуализация на наказанието, подробно е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, а също и смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, след което е достигнал до правилния извод, че в случая наказанието следва да се определи при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на изложеното и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК решаващия съд е определил наказание при условията на чл.55 от НК, без да е необходимо да излага съображения за наличието на предвидените в последно цитираната разпоредба условия. Или предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК наказание „лишаване от свобода” до две години съгласно чл.55, ал.1, т.2, б.б” от НК е заменено с наказанието „пробация”. Предвид извода за баланс на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, съдът е направил правилния и законосъобразен извод, че срока на наказанието следва да бъде към средния предвиден в закона размер и е наложил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, /при предвидена в закона продължителност от шест месеца до три години/, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца /при предвидена в закона продължителност от шест месеца до три години/ и безвъзмезден труд в полза на обществото за 306 /триста и шест/ часа, който да се положи в рамките на една година и шест месеца /при предвидена в закона продължителност от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години/. Така определеното наказание напълно отговаря на извършеното от подс.Георгиев деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Във връзка с изложеното настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите изложени в протеста, че определеното наказание е явно несправедливо, с оглед обществената опасност на деянието и на дееца, който бил многократно осъждан и с лоши характеристични данни. Посочените обстоятелства са отчетени от решаващия съд при това именно като отегчаващи отговорността обстоятелства, но в същото време са съобразени и смекчаващите такива – младата възраст на дееца, чистосърдечните му признания и съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното и недоброто му материално състояние. Изложеното не дава основание обществената опасност на дееца еднозначно да бъде определена като завишена, както не може да бъде определена като по-висока от типичната за този вид престъпления и обществената опасност на конкретното деяние. Съобразявайки изложеното и отчетения баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, следва да се направи извода, че размера на наказанието следва да бъде определен към средния предвиден такъв, както е сторил и решаващия съд. Или по делото не се установи обществената опасност на деянието или на дееца да е завишена, или да е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, които да дават основание размера на наказанието да бъде увеличен, а още по-малко дÓ бъде определен към максимално предвидения в закона. Наказание в по-голям размер би било прекомерно и несправедливо за извършеното от подсъдимия деяние. На основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.3 във вр. с чл.37, т.7 от НК, законосъобразно и правилно подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца, по което обстоятелство междувпрочем по делото не се и спори, както предвид изхода на делото правилно да му възложени и направените по делото разноски. Предвид всичко изложено искането направено с протеста да се увеличи наложеното наказание пробация в максимално предвидения размер, се явява неоснователно и незаконосъобразно. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена протестираната присъда. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/07.03.2007 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 43 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |