Р Е Ш Е Н И Е
град София, 31.07.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№10951 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №384363 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №44198/2017г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, е признато за установено, че Н.А.Д. дължи на „Х.Т.Г.” ЕООД сумата от 5065.17 лв., за неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 23.08.2016г. в град
София, с настъпил падеж на 30.08.2016г., за което парично задължение е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 29.11.2016г. и изпълнителен
лист от 29.11.2016г. по чл.418 ГПК по ч.гр.д
№65947/2016г. по
описа на СРС, Г.О., 145-ти състав.
Със съдебното решение е осъдена Н.А.Д. да заплати на „Х.Т.Г.” ЕООД на правно
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 686.30 лв., разноски
по настоящото дело за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от
101.30 лв., разноски за заплатена държавна такса по ч.гр.д №65947/2016г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав.
Постъпила е
въззивна жалба от Н.А.Д., чрез адв.Ч.Д., с която се обжалва изцяло решение №384363 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №44198/2017г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, като са инвокирани доводи относно неговата неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Излага се, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че е доказано съществуването на реално вземане на
„Х.Т.Г.” ЕООД спрямо издателя на процесния запис на заповед от 23.08.2016г., с падеж 30.08.2016г.. Излага се, че ищецът не е
доказал релевираните в исковата молба твърдения, че процесният запис на заповед от 23.08.2016г. е издаден от Н.А.Д. за обезпечаване на задължения на трето
неучастващо по делото лице - „БГ С.Т.” АД, във
връзка с възникнало облигационно правоотношение с ищеца на основание, сключен договор
№66/19.11.2014г., съгласно който „Х.Т.Г.” ЕООД предоставя туристически услуги и продукти
на „БГ С.Т.” АД срещу заплащане на възнаграждение,
като с оглед настъпило просрочие в дължими суми по сключения
договор е подписано споразумение от 17.06.2015г., с което „БГ С.Т.” АД признава съществуване на задължения към ищеца в общ размер на 26987.06
лв., като се задължава да плати същите на три вноски, в срок до 31.08.2015г..
Поддържа се още, че липсват ангажирани доказателства, че с оглед гарантиране
изпълнението на задълженията на „БГ С.Т.” АД към ищеца ответницата Н.А.Д. е
издала процесния запис на заповед, респективно по делото е
останала недоказана връзката, която ищецът - „Х.Т.Г.” ЕООД прави между записа на
заповед от 23.08.2016г., с
падеж 30.08.2016г. и сключения договор №66/19.11.2014г.
и споразумение от 17.06.2015г. с трето неучастващо по делото лице - „БГ С.Т.” АД. В тази връзка се
поддържа, че по делото не е доказано основанието за издаването на процесния запис на заповед и
неправилно е ангажирана личната отговорност на ответницата в качеството й на
физическо лице. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго решение,
с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна - „Х.Т.Г.” ЕООД, гр.София, чрез
адв.Т.К., депозира писмен отговор, в
който изразява становище относно неоснователността на постъпилата
въззивна жалба. Навеждат се доводи в смисъл, че правилно първоинстанционният съд е приел, че между ищеца - „Х.Т.Г.” ЕООД и трето
неучастващо по делото лице - „БГ С.Т.” АД е
съществувало валидно облигационно правоотношение на основание, сключен между
тях договор №66/19.11.2014г. и процесният запис на заповед е издаден от ответницата - Н.А.Д. за
обезпечаване на задълженията на трето неучастващо по делото лице - „БГ С.Т.” АД. Поддържа се още,
че процесният запис
на заповед от 23.08.2016г., издаден от Н.А.Д., е редовен от външна
страна, съдържа всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ и обективира
валидно и едностранно поето по абстрактната сделка парично задължение, предвид
на което предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв правилно е
бил уважен. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон и събраните по делото доказателства.
Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание
заявява изрично, че не претендира присъждане на разноски.
Предявен е
от „Х.Т.Г.” ЕООД срещу Н.А.Д. положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.535 от ТЗ.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната
искова сума видно от приложеното ч.гр.д №65947/2016г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, ищеца - „Х.Т.Г.” ЕООД е подал на 18.11.2016г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417
от ГПК и е постановена на 29.11.2016г. заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 от ГПК срещу Н.А.Д.. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника -
Н.А.Д. възражение,
поради което дължимата от нея сума, посочена в заповедта на изпълнение, е
предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно, като обоснованият краен извод за основателност на
предявения от „Х.Т.Г.”
ЕООД срещу Н.А.Д. положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ е в
пълно противоречие на събраните по делото доказателства. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото
доказателства, както и на всички наведени от страните доводи и възражения като е
приел, че в тежест на ответницата е
възникнало валидно менителнично задължение, предвид на което са налице
основанията в закона за ангажиране на нейната отговорност. Наведените
във въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съдът намира за
основателни:
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.17 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в производството по чл.422, ал. 1 ГПК
ищецът – кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а
именно съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При редовен от външна страна запис на заповед и направено от
ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане
по каузално правоотношение. С въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед.
В случая в
обстоятелствената част на исковата молба, с която ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК срещу
ответницата, като основание за възникване на спорното парично вземане е посочено,
че процесният запис на заповед от 23.08.2016г. е издаден от ответницата - Н.А.Д. за
обезпечаване на задълженията на трето неучастващо по делото лице - „БГ С.Т.” АД, които произтичат
от валидно сключен между тях договор №66/19.11.2014г.. Следователно ищецът - „Х.Т.Г.” ЕООД, който основава
своята искова претенция на съществуването на връзка между записа
на заповед с облигационно правоотношение, възникнало с неучастващо по делото
лице - „БГ С.Т.” АД, по сключен между
тях договор №66/19.11.2014г., с оглед правилото на чл.154, ал.1 ГПК, носи
доказателствена тежест да установи твърдяната от него обвързаност на издадената
ценна книга с каузалното правоотношение, от което черпи права за възникване на менителничното вземане, т.е. в тежест на ищеца е да докаже, че съществува негово вземане в размер на 5065.17 лв., произтичащо от твърдяното каузално
правоотношение, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед. В този смисъл са
дадените от първоинстанционния съд изрични указания на ищеца с изготвения по
делото проекто-доклад с определение от 15.01.2018г., обявен за окончателен по
чл.146 от ГПК с определение в съдебно заседание на 15.02.2018г.. За доказване
на връзката между абстрактното и каузалното правоотношение ищецът не е
ангажирал доказателства, съответно не е поискал събирането на такива, предвид
на което се налага извода, че самият ищецът се е лишил от възможност да докаже
обезпечителния характер на записа на заповед и връзката му със сключен с неучастващо
по делото лице - „БГ С.Т.” АД договор №66/19.11.2014г..
От друга страна, наличието на такава връзка не се установява и от останалите
ангажирани от ищеца доказателства. В представения по делото договор №66/19.11.2014г.
и споразумение от 17.06.2015г., на който се позовава ищеца, не се съдържа
клауза, обективираща постигнато съгласие за издаване на запис на заповед от
ответницата в качеството й на физическо лице за обезпечаване на изпълнението на
задълженията на трето неучастващо по делото лице по договора №66/19.11.2014г. и
споразумението от 17.06.2015г.. Следователно се налага извода, че по делото е
останал недоказан факта за връзка на менителничния ефект с твърдяното от ищеца каузално
правоотношение, респективно на обезпечителна функция и обвързаност на процесния
запис на заповед с каузално правоотношение, възникнало на основание договор №66/19.11.2014г.
и споразумение от 17.06.2015г..
По тези съображения въззивният
съд счита, че по делото не са доказани твърдяните от ищеца правнорелевантни
факти за наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответницата в
качеството й на физическо лице като издател на процесния запис на заповед. Поради несъвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния закон, следва да бъде отменено изцяло, в т.ч. и за разноските, на
основание чл.271, ал.1 от ГПК и да бъде постановено друго съдебно решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция право на разноски има на въззивницата-ответник. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата
сторените от нея разноски пред СРС в размер на сумата от 300 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита
и съдействие от 13.11.2017г., както и сумата от 101.30 лв., сторени разноски за
платена държавна такса за въззивно обжалване.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №384363 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №44198/2017г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Х.Т.Г.” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес-център
„Лозенец”, ет.6, офис 6-А; срещу Н.А.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; иск с правно
основание чл.415, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ, че Н.А.Д. дължи на „Х.Т.Г.” ЕООД сумата от 5065.17
лв. по запис на заповед, издаден на 23.08.2016г. в град София, за което парично
задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 29.11.2016г. по ч.гр.д №65947/2016г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Х.Т.Г.”
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес-център
„Лозенец”, ет.6, офис 6-А; да заплати на Н.А.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***;
на правно основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.273 ГПК общо сумата от 401.30 лв. /четиристотин и един лева и 30
ст./, реално сторени разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./