Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 82 30.07.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
Марин Маринов административно дело № 279
по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси.
Образувано е по жалба на „ЕМРЕ СЕРАМИКС” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Булаир” № 26, срещу Акт за установяване на задължение по декларация №
0002-19-1 от 10.10.2019 год., издаден от
орган по приходите в Отдел „Местни данъци и такси” при Община Исперих,
потвърден с Решение № 1 от 19.11.2019 год. на началника на Отдел „Местни данъци
и такси” при Община Исперих, с който на жалбоподателя са установени задължение
за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2014, 2015,
2016, 2017 и 2018 години общо в размер на 47001,67 лв. главница и лихви. В
жалбата се твърди, че оспорения административен акт е издаден в противоречие с
материално правни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. Оспорва се материалната компетентност
на лицето, издало оспорения акт. Твърди се, че е изтекла погасителната давност
за установените задължения, че нито една от услугите не е предоставяна на
жалбоподателя, тъй като процесният имот бил необитаем и без електрическо
захранване. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 71 от ЗМД, който
регламентира изключенията от общия принцип за дължимост на таксата за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Жалбоподателят
иска от съда да отмени оспорения акт, заедно с всички законови последици, както
и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – началникът на отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Исперих,, чрез процесуалния си представител
– старши юрисконсулт Ц. И., счита
оспорването за неоснователно и недоказано. Не претендира разноски по делото.
Административен съд Разград, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С декларация вх. № 238 от 21.04.2010 год.
/л.30-33/ по чл. 14 от ЗМДТ оспорващото
дружество е декларирало недвижим имот – земя и сгради, придобити чрез
покупко-продажба с НА № 140, том III,
рег. № 1574, дело 128/2008 год. /л. 37-38/. В т. 7 от декларацията е посочено,
че площта на земята е 11183 кв.м., а застроената площ е 4181 кв.м. В служебно
попълнената част на декларацията е посочено, че поземления имот с идентификатор
32874.201.17 по кадастралната карта на гр. Исперих, одобрена със заповед №
РД-18-16/2005 год., разположен в III зона,
в строителните граници на населеното място, в производствена зона.Административният
адрес на имота е гр. Исперих, ул. „Димитър Полянов“ № 50А. От приложените по
делото скици, издадени от СГКК - Разград /л.36 и л.52/ е видно, че поземлен
имот с идентификатор 32874.201.17 по кадастралната карта на гр. Исперих,
одобрена със заповед № РД-18-16 от 06.06.2005 год. на изпълнителния директор на
АК е държавна собственост и попада в територия с трайно предназначение –
урбанизирана и начин на трайно ползване за друг вид производствен, складов
обект. От приложения нотариален акт е видно, че декларираните сгради са
построени въз основа на отстъпено право на строеж върху земя държавна
собственост.
С
Декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 37
от 21.04.2010 год./л.34-35/ дружеството е декларирало промяна в обстоятелствата,
като е посочена нова отчетна стойност на имота в размер на 645 558,88 лв.
Със заповеди с номера 1068 от 31.10.2013 год., 905 от
30.10.2014 год., 617 от 28.10.2015 год., 809 от 05.10.2016 год., 555 от
23.10.2017 год. и 763 от 3010.2018 год.
/л. 54- л.67/ на кмета на община Исперих
са определени границите на районите,
видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ – сметосъбиране и
сметоизвозване, съдовете и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване,
депониране и обработка на отпадъците и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на територията на
Община Исперих.
С оглед твърдението
на жалбоподателя, че процесният
имот не попада в районите, в които се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, определени със заповед на кмета на общината, съдът назначи съдебна експертиза. Назначеното вещо лице архитект Е. Б. даде заключение / л.360-363/, че процесният имот е част от кв. 84, според действащия подробен
устройствен план – регулационен план на града. Към заключението е приложена
извадка от действащия РП /л. 363/. Същият попада в района, определен със
заповед на кмета на община Исперих по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2014 г., 2015
г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както следва:
за 2014
год. - Трети район, т. 2 - нежилищни имоти на предприятия, попадащи в
Промишлената зона на гр. Исперих. Извършва се сметосъбиране и сметоизвозване -
13 контейнера се обслужват веднъж седмично, а един - два пъти седмично;
за 2015
год. - Трети район, т. 2 - нежилищни имоти на предприятия, попадащи в
Промишлената зона на гр. Исперих. Извършва се сметосъбиране и
сметоизвозване -
13 контейнера се обслужват веднъж седмично, а един - два пъти седмично;
за 2016
год. - Трети район, т. 2 - нежилищни имоти на предприятия, попадащи в
Промишлената зона на гр. Исперих. Извършва се сметосъбиране и сметоизвозване -
13 контейнера се обслужват веднъж седмично, а един - два пъти седмично;
за 2017
год. - т. 1.4 Един път в седмицата сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери,
разположени в нежилищни имоти на предприятия попадащи в Промишлената зона на
гр. Исперих;
за 2018
год. - т. 1.4 Един път в седмицата сметосъбиране и сметоизвозване на
контейнери, разположени в нежилищни имоти на предприятия попадащи в
Промишлената зона на гр. Исперих.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно и обосновано.
С Разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредба № 3 за
определяне размера на местните данъци на
територията на Община Исперих, приета на основание чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ с
Решение № 302 по Протокол № 36 от 20.12.2013 год. на Общински съвет Исперих данъкът върху недвижимите имоти е опреден в размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот за юридически лица. Съгласно чл. 19, ал. 1 от същата наредба данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по -високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти на
предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за
местните данъци и такси.
Размерът на ТБО
за 2014 и 2015 год. за територията на Община Исперих са определени с
Решение № 304 по протокол № 36 от 20.12.2013 год. /л.94-л.100/ Съгласно т.
3.1.2. /л.96/ за нежилищните имоти на юридически лица и
търговци на територията на гр. Исперих ТБО е в размер на 9 промила върху
основа, която е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на
активите, която включва: такса за „Събиране, включително разделно, на битови
отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за
третирането им” в размер на 2 промила върху основа, която е по-високата между
данъчната оценка и отчетната стойност на активите; такса за „Проучване, проектиране, изграждане,
поддържане и експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци
или други инсталации или съоръжения за обезвреждане и оползотворяване на битови
отпадъци, включително отчисления по чл. 60 и 64 от ЗУО” в размер на 2 промила
върху основа, която е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност
на активите и такса за „Почистване на улиците, площадите, алеите, паркове и
други територии за обществено ползване” в размер на 5 промила върху основа,
която е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на активите.
Размерът на ТБО за територията на Община Исперих за
2016, 2017 и 2018 год. са определени с Решение № 482 по протокол № 55 от 31.03.2015
год. /л.88-л.93/ Съгласно т. 3.2. за
нежилищните имоти на юридически лица и търговци намиращи се в
строителните граници и застроени на територията на гр. Исперих ТБО е в размер на 9 промила върху
основа, която е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на
активите, включваща: 2 промила за
услугата „Сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци”; 2 помила за
услугата „Обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения” и 5 промила за услугата „Поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване”.
През процесния период община Исперих е възложила събирането и транспортирането на битовите
отпадъци до Регионалното депо за твърди битови отпадъци - Разград,
разполагането и поддържането на съдове за битови отпадъци, почистване на
улиците и другите места за обществено ползване на територията на община Исперих
на търговското дружество „Шеле България”
ЕООД, в последствие „А.С.А. България”
ЕООД, а от 2018 год. „ЕФ СИ СИ България” ЕООД с ЕИК ********* с договори, сключени след проведена процедура по
Закона за обществените поръчки / виж 5 бр. договори от л. 198 до л. 235 от
делото и технически спецификации /л.188 – л. 355 синя папка/
По делото са приети месечни протоколи за приемане на
извършената дейност по събиране, извозване и третиране на битовите отпадъци и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по цитираните
по-горе договори за периода 2014-2018 год. / л. 102-197/. Като доказателства по
делото са приети и : месечни протоколи за приемане от регионалното депо за
битови отпадъци – Разград на битовите отпадъци, формирани на територията на
Община Исперих за периода 2014-2018 год.
/л.236-295/, приемни бележки, издадени от регионално депо за битови
отпадъци за приети битови отпадъци от Община Исперих с отбелязване на дата,
час, количество битов отпадък, товарен автомобил, водач, произход на битовия
отпадък за периода 2014-2018 година /л.353-424
от синята папка/, пътни листи за 2014-2018 год. на автомобилите, с които са
извършванr дейностите по събиране, и транспортиране на битовите отпадъци на
територията на община Исперих и
почистване /л.436-555 от синята папка/, трудови договори на назначени 8 броя
работници в Община Исперих за дейност „Чистота”
на длъжност „метач” и фактури за закупуване на материали и инструменти
за поддържане на териториите за обществено ползване за 2018 год. /л.425-435/, извлечение от
софтуерния продукт на Регионално депо за отпадъци – Разград за приетите от
Община Исперих битови отпадъци с отбелязване на датата, автомобила, часът,
доставчика, количеството и произхода на битовия отпадък /л.14-л.187 от синята
папка.
Като свидетели по делото са разпитани Р. Г., живуща ***., живуща *****. В
показанията си свидетелката Г. сочи, че близо до домът и има два контейнера, до процесния имот на няколко крачки от входа
също има контейнер за битов отпадък близо до кръстовището с ул. „Цанко
Церковски”. Контейнерите се почистват два пъти седмично, обществените места –
улиците и площадите се почистват. Свидетелката Иванова потвърждава, че през
последните 5-6 години общината предоставя услуги по събиране и транспортиране
на отпадъци на улицата, на която живее и на която се намира и процесния имот.
До предприятието на жалбоподателя също има контейнери, такива има и на ул.
„Цанко Церковски” на кръстовището с ул. „Д. Полянов”. Редовно почистват контейнерите, понеделник и
четвъртък. Свидетелката сочи, че ул. „Димитър Полянов” е централна, води до
гарата и редовно се почиства. Самите улици в града също се почистват, минават
машини и жени да метат. От приложената към заключението на арх. Б. извадка от Регулационния план на гр. Исперих /л.363/
е видно, че процесният имот се намира на кръстовището между ул. „Цанко
Церковски” и ул. „Димитър Полянов”.
От посочените писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че през периода 2014-2018 год. до процесния
имот има контейнер за събиране на битови
отпадъци, че дружеството изпълнител на обществената поръчка е извършвало
събиране и транспортиране на битови отпадъци, а улиците, тревните площи и други места за обществено ползване са
почиствани, както и че битовите отпадъци на община Исперих са били обезвреждани
в регионалното депо за битови отпадъци – Разград
С Акт за установяване на задължение по
декларация № 0002-19-1 от 10.10.2019 год., издаден от Г. Н. С. на длъжност гл. експерт „МДТ”, в качеството ѝ
на орган по приходите, съгласно Заповед № 1013 от 18.10.2012 год. /л.53/ на
Кмета на Община Исперих са установени неизплатени задължения на оспорващото
дружество по декларация № 37 от 21.04.2010 год. по чл. 17 от ЗМДТ за имот с
партиден № 37 100421 както следва :
данък недвижими имоти
2014 год. –
1613,90 лв. главница – 837,38 лв. лихва
общо зад. 2451,28 лв.
2015 год. –
1613,90 лв. главница – 672,76 лв. лихва
общо зад. 2286,66 лв.
2016 год. –
1613,90 лв. главница – 509,05 лв. лихва
общо зад. 2122,95 лв.
2017 год. –
1613,90 лв. главница – 345,42 лв. лихва
общо зад. 1959,32 лв.
2018 год. –
1613,90 лв. главница – 181,34 лв. лихва
общо зад. 1795,24 лв.
такса битови отпадъци
2014 год. –
5810,03 лв. главница – 3014,56 лв. лихва
общо зад. 8824,59 лв.
2015 год. –
4518,91 лв. главница – 1883,72 лв. лихва
общо зад. 6402,63 лв.
2016 год. –
5810,03 лв. главница – 1832,58 лв. лихва
общо зад. 7642,61 лв.
2017 год. –
5810.03 лв. главница – 1243,51 лв. лихва
общо зад. 7053,54 лв.
2018 год. –
5810.03 лв. главница – 652,82 лв.
лихва общо зад. 6462,85 лв.
В обобщен вид по видове данъци и такси задълженията са
както следва:
Данък върху НИ
8069,50 лв. главница, 2545,95 лв. лихва, общо 10615,45 лв.
Такса за БО 27759.03 лв. главница, 8627,19 лв. лихва,
общо 36386,22 лв.
Общо задължения: 35828.53 лв. главница, 11173,14 лв.
лихва, общо 47001,67 лв.
Актът е връчен на оспорващото дружество на 14.10.2019
год. год., съгласно разписка /л.26/. Бил е оспорен по административен ред
/жалба л. 23/. С Решение № 1 от 19.11.2019 год. началникът на отдел „Местни
данъци и такси“ в при Община Исперих е потвърдил акта. Решението е съобщено на
жалбоподателя на 21.11.2019 год./известие за доставка л.21/, а жалбата против
него е постъпила в пощенския оператор на 29.11.2019 год., съгласно представения
от ответника по оспорването пощенски плик /л.12/.
По делото е изслушано вещо лице по назначена съдебна експертиза. В заключението си от 13.05.2020
год. /л.346 и 354/ и допълнителното
заключение от 29.06.2020 год. /382- л. 385/ вещото лице С. дава
заключение, че ТБО и ДНИ са изчислени върху основа от 645 558, 88 лв., която е декларирана като отчетна стойност на
процесния имот от оспорващото дружество. Същата се явява данъчна оценка по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като е по-високата е данъчната оценка на имота , определена по
приложение № 2 към ЗМДТ.
По отношение на ДНИ вещото лице дава заключение,
че през процесния период този данък е
равен на 2,5 промила върху основа от
645 558, 88 лв., и е в размер на
1613,90 лв. за всяка една от годините за
периода от 2014 до 2018 година включително. Общо за периода дължимия данък
върху недвижими имоти е в размер на 8069,50 лв., който съвпада с определения от
органа по приходите. Установените от вещото лице задължения за лихви върху
главницата на дължимия за ДНИ се различават от
посочените в оспорения акт. Единствено лихвата за дължимия ДНИ за 2014
год. посочена в оспорения акт в размер
на 837, 38 лв. е по-висока от изчисления
от вещото лице размер от 837,31 лв., със 7 стотинки. За останалите години, определената
от органа по приходите лихва за задължения за ДНИ е в по-малък размер от изчислената от вещото лице.
По отношение на размера на ТБО вещото лице е изчислило дължимия размер като е
съобразило определения в решенията на Общински съвет Исперих размер на таксата
за всяка една услуга поотделно и общия размер на ТБО за всяка една година.
Изчисленият от вещото лице размер на задълженията на оспорващия за ТБО за всяка
една от процесните години, съвпада с посочените задължения в оспорения акт.
Вещото лице е съобразило, че за 2015 година оспорващият е подал декларация вх.
№ 149 от 01.12.2014 год. по чл. 71, т. 1
от ЗМДТ –редакция 2014 год./, че няма да ползва имота и е освободен от
заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. За тази година той не
дължи такса за тази услуга. Вещото лице е установило, че органа по приходите се
е съобразил с това обстоятелство при определяне на задължението за ТБО за 2015
год. и задължението е правилно изчислено без такса за тази услуга.
Установените от вещото лице задължения за лихви върху главницата на дължимия за ТБО се
различават от посочените в оспорения
акт. Единствено лихвата за дължимата ТБО
за 2014 год., посочена в оспорения акт в
размер на 3014.56 лв., е по-висока от изчисления от вещото лице размер от 3014,33 лв. , с 23 стотинки. За останалите години,
определената от органа по приходите лихва
за задължения за ТБО е в по-малък размер от изчислената от вещото лице. Съдът
кредитира заключението на вещото лице
като точно, пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл.
155 от ДОПК, и в предвидения от закона срок. Спазено е императивното изискване
съдебното оспорване да се предприеме след изчерпване на оспорването по
административен ред, поради което жалбата е процесуално допустима.
Атакуваният акт за установяване на задължения
по декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл.4, ал.1-5 и
чл.9б от ЗМДТ, и е в писмена форма.
Актът е издаден от служител на общинската администрация, който е изрично
овластен с правата и задълженията на орган по приходите със заповед на кмета на общината. Същият
съдържа правни и фактически основания за издаването му. Решението, с което АУЗД
е потвърден, е издадено от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Исперих, който съобразно чл.4,
ал.5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на Националната
агенция за приходите. Ето защо твърденията на оспорващия че оспорения акт е
издаден от некомпетентно лице е неоснователно и недоказано.
Съдът намира, че в хода на производството не
са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството е протекло в съответствие с изискванията на чл.107 от ДОПК,
чл.152 и сл. във връзка с чл.144 от ДОПК. АУЗД е постановен служебно, поради
неплащане в срок на задължения, размерът на които е установен въз основа на данните
по подадена от задълженото лице
декларация.
По отношение на материалната законосъобразност
на оспорения акт съдът намира следното:
Относно данъка върху недвижими имоти.
Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от
ЗМСМА / в действащата през процесния период редакция/ с данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както
и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята,
когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица са
собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти, според разпоредбата на
чл. 11,ал. 1 от ЗМДТ, а според ал. 2 собственикът на сграда,
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за
този имот или съответната част от него. В
разпоредбата на 19, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти, а в чл. 21, ал. 1 от същия закон е посочено, че данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. По делото няма данни през
процесния период имотът да попада в хипотезата на освободените от ДНИ, съгласно
разпоредбата на чл. 24 от ЗМДТ, а и оспорващият не твърди такова
обстоятелство.
С оглед на посочените по горе правни норми и
събраните по делото доказателства съдът намира, че описаният в оспорения АУЗД
недвижим имот попада в хипотезата на чл.
10, ал. 1 от ЗМДТ и подлежи на облагане с ДНИ, а задълженото за този данък лице
е оспорващото дружество като собственик и като собственик на сгради, построени
върху държавен поземлен имот В случая е
безспорно установено, че имотът е урегулиран и попада в строителните граници на
гр. Исперих
Съдът намира, че административният орган
правилно е определил данъчната основа за
облагане на процесния имот с ДНИ, като е приел, че тя е по-високата между данъчната оценка по приложение № 2 /виж
л. 355 и заключението на вещото лице л. 347/ и отчетната стойност и е равна на декларираната
от оспорващото дружество отчетна стойност от 645 558,88 лв.
При определяне на размера на дължимия ДНИ
административният орган правилно е приложил
действащата през процесния период разпоредба на чл. 17, т. 2 от Наредба
№ 3 за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Исперих, като го е определил на 2,5 на хиляда
върху данъчната оценка. Предвид изложеното съдът счита, че административният
орган правилно и законосъобразно е определил размера на дължимия ДНИ за
описания в оспорения акт недвижим имот.
По отношение на такса битови отпадъци.
Според чл. 6, ал. 1, б. „а” от ЗМДТ, общините
събират местни такси за битови отпадъци, като тяхното определяне и
администриране се уреждат с наредба, приета от съответния общински съвет,
съгласно чл. 9 от ЗМСМА. Според чл. 64, ал. 1
ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон, сред които на първо
място е собственикът на имота и собственикът на сградите построени върху
държавен поземлен имот. В чл. 62 от ЗМДТ са посочени услугите, за които се
дължи такса битови отпадъци, а в чл. 63,
ал. 2 от същия закон е регламентирано, че кметът на общината определя със
заповед, която се оповестява до 30.10 на предходната година, границите на
районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване. С т. 3.2.1 от Решение №
304 по протокол № 36 от 20.12.2013 год. и
с т. 3.2 от Решение № 482 по
протокол № 55 от 31.03.2015 год. Общински съвет Исперих е определил размера на
ТБО за имотите от вида на процесния за всяка една от услугите по чл. 62 и общия размер на таксата.
В настоящия случай е безспорно доказано, че
оспорващото дружество е собственик на сгради построени в държавен поземлен имот.
С оглед фактическите установявания съдът приема, че имотът попада в границите
на районите, в които община Исперих предоставя услугите по събиране и извозване
на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в град Исперих, определени в заповедите на кмета на община Исперих по
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Оспорващият е бил освободен от заплащане на такса сметосъбиране
и сметоизвозване, по подадена от него
декларация, че няма да ползва имота през 2015 год.
В хода на съдебното производство се установи
по безспорен и несъмнен начин, че
услугите, предмет на ТБО, са били реално предоставяни от Община Исперих. Представени са договори за обществени
поръчки, с които услугите по сметосъбиране, извозване и почистване през
процесния период са възложени на търговски дружества От представените месечни
протоколи, фактури, пътни листи, се
установява, че тези услуги са били предоставени от изпълнителя и са били
заплатени от общината. Обезвреждането на битовите отпадъци се осъществява в Регионалното
депо в град Разград. От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че в непосредствена близост до портала на имота има поставен контейнер за
отпадъци, който се е обслужвал редовно, а терените за обществено ползване,
улици и площади се почистват и метат. Ето защо съдът приема, че през периода от 2014
-2018 год. включително община Исперих е предоставяла услугите, посочени
в чл. 62 от ЗМДТ и заповедите на кмета на Община Исперих и не е налице
изключението по чл.71 от ЗМДТ.
Както беше посочено по-горе от съда,
административният орган правилно е определил данъчната основа, върху която
следва да бъде изчислен размерът на ТБО, а именно - по-високата измежду
отчетната стойност на актива и данъчната оценка съгласно чл. 21 от ЗМДТ.
В чл. 4, ал.2 от ЗМДТ,
респективно чл. 9б от ЗМДТ е
предвидено, че невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ по реда на ДОПК. В случая такива
са определени по предвидения в посочените закони ред
Тъй като
производството е по реда на ДОПК и настоящата инстанция е такава по същество (чл. 160 от ДОПК), съдът
следва да определи размера на дължимите от жалбоподателя данък върху
недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихви за просрочие.
От
заключение на вещото лице се установява, че неплатеният размер на главниците на задълженията на оспорващия за ДНИ и ТБО за данъчния период 2014 – 2018
година включително са правилно установени в оспорения АУЗД, поради което
жалбата в тази ѝ част е неоснователна и оспорването следва да бъде
отхвърлено.
Вещото лице обаче и изчислило задължения
за лихви в размер, различен от установения в оспорения акт. Въз основа на заключението
на вещото лице и съпоставка с посоченото
в АУЗД съдът определя на „ЕМРЕ СЕРАМИКС”
ЕООД с ЕИК ********* задължения за лихва върху неизплатена главница за ДНИ и
ТБД за данъчния период 2014-2018 г., както следва:
1.лихва
върху неплатената главница за ДНИ за 2014 год. в размер на 837,31 лв. вместо
установената с АУЗД лихва от 837.38 лв.;
2.лихва върху главницата на задължението за ТБО за
2014 год. в размер на 3014.33 лв. вместо установената с АУЗД лихва от 3014.56
лв.
3. Общ
размер на задължението за лихва върху неплатената главница за ДНИ за данъчния
период 2014-2018 год. включително в
размер на 2545.88 лв., вместо установения в АУЗД размер от 2545.95 лв.
4. Общ
размер на задължението за лихва върху неплатената главница за ТБО за данъчния период 2014-2018 год.
включително в размер на 8626,96 лв.,
вместо установения в АУЗД размер от 8627,19
лв.
5. Общ размер на
лихви за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчен период 2014-2018 г. включително в
размер 11172,84 лева, вместо установения в
АУЗД размер от 11173,14 лева
6. Общ размер на
главница и лихви за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчен
период 2014-2018 г. включително в размер 47 001,37 лв. вместо установения в АУЗД размер от 47001,67 лева.
В
останалата част, в която с оспорения АУЗД са определени в по-нисък размер лихви върху неизплатени
задължения за ДНИ и ТБО за 2015, 2016, 2017 и 2018 години актът не може
да бъде изменен, предвид правилото на чл. 160, ал.5 от ДОПК.
Неоснователно е възражението на оспорващия за
изтекла давност. Задълженията за ДНИ, ТБО и лихвите за тях представляват публични
вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.1
, т.2 и т. 9 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. В настоящия случай 5- годишният давностен
срок е започнал да тече на 01.01.2015 год. за най старото задължение и изтича на 01.01.2020 год., а оспореният АУЗД е издаден на 10.10.2019 год.,
т.е. преди изтичането му. Петгодишният
давностен срок по чл. 171 от ДОПК
се явява специален по отношение на общите правила за давността и дерогира
действието на чл. 111, б."в" от ЗЗД относно кратката погасителна давност на вземанията за
лихви.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ акт за
установяване на задължения по декларация № 0002-19-1 от 10.10.2019 год.,
издаден от орган по приходите в Отдел
„Местни данъци и такси” при Община Исперих, потвърден с Решение № 1 от
19.11.2019 год. на началника на Отдел „Местни данъци и такси” при Община
Исперих в следните части:
- За лихви за данък
недвижими имоти за 2014 г. в размер на 837.38 лева, като определя задължения за
лихви в размер на 837,31 лв.
- За лихви за такса
битови отпадъци за 2014 год. в размер на 3014.56 лева, като определя задължения
за лихви в размер на 3014.33 лева;
- За общия
размер на лихвите за данък недвижими
имоти за данъчен период 2014-2018 год. включително в размер на 2545.95 лева, като определя
задължения за лихви в размер на 2545,88 лева;
- За общия размер на
лихви за такса битови отпадъци за данъчен период 2014-2018 г. включително в
размер 8627,19 лева, като определя задължения за лихви в размер на 8626,96
лева.
- За общия размер на
лихви за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчен период 2014-2018 г. включително в
размер 11173,14 лева, като определя
задължения за лихви в размер на 11172,84 лева.
- За общия размер на
главница и лихви за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за данъчен период 2014-2018 г. включително в
размер 47 001,67 лева, като определя задължения за главница и лихви в
размер на 47001,37 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕМРЕ
СЕРАМИКС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Булаир” № 26 в останалата ѝ част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Разградския административен
съд пред Върховния административен съд.
Съдия:/п/