Р Е Ш Е Н И Е
№
13.10.2021 г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти граждански състав
на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание
в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена
Радкова
като разгледа
гражданско дело № 3812 по описа за
Производството
е образувано е по искова молба на П.Ц.П.
против П.С.С.,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца
спрямо ответницата за сумата от 3 280.00 лева -
задължение по договор за правна защита и съдействие от 11.9.2018 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 3429/2019 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди,
че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет
процесуално представителство пред Министерство на правосъдието, ВСС,
Прокуратурата и Съда. Заявява, че въз основа на този договор е бил процесуален
представител на С. С.по НОХД № 1019/2018 г. на Районен съд – Велико Търново,
представлявал е пред Министерство на правосъдието „W. К.“ ООД и „В. Т.“ ООД –
юридически лица, на които ответницата е била генерален пълномощник, и е
представлявал последната по преписки пред Районна прокуратура – Велико Търново.
Твърди, че в договора страните не са уговорили възнаграждение, тъй като към момента
на сключването му не е могло да бъде предвидено какъв брой дела и преписки ще
бъдат извършени, като заявява, че по всички дела и преписки адвокатските услуги
са договаряни между него и ответницата, като същата е заплатила частично
дължимите му се възнаграждения.
Ответницата оспорва иска.
Заявява, че не става ясно как и на какво основание тя, в качеството си на
пълномощник на посочените трети лица, се явява страна по допълнително
сключените договори за поръчка, за да дължи възнаграждение по тях. Твърди, че
по гр. д. № 17/2020 г. на Районен съд – Велико Търново ищецът (ответник по посоченото
дело) е твърдял, че е получил от ответницата сумата от 3 862.00 лева във връзка
с договора от 11.9.2018 г., както и че претенциите му са вътрешно
противоречиви. Сочи, че не става ясно къде е обективирана
дължимостта на претендираната
сума и как точно е определена същата.
С писмена молба, представена преди проведеното открито заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция. Заявява, че ответницата
не е представила документи, от които да е видно, че на ищеца са заплатени суми
за извършените адвокатски услуги, както и че с решението по гр. д. № 17/2020 г.
съдът е приел, че сумата от 3 862.00 лева е заплатена от ответницата за
завеждане на дело по ЗОДОВ, а не за останалите услуги по цитираните дела и
преписки. Представя протокол от проведено на 17.6.2020 г. заседание по гр. д. №
17/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, според съдържанието на който
ответницата не е оспорила обстоятелството, че по всички процесни
преписки и дела ищецът е имал пълномощия и е осъществявал процесуално
представителство. Сочи, че именно ответницата е страна по договора от 11.9.2018
г. и че без значение е обстоятелството кои са представляваните въз основа на
този договор лица.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното
оспорване на исковата молба. Заявява, че същата се явява недоказана по
основание и по размер, като в писмена защита развива допълнителни аргументи в
защита на тезата за неоснователност на претенцията.
Великотърновският районен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е
установителен
иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286 ЗЗД.
За установяване основателността на претенцията ищецът следваше да докаже
при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил задълженията си по договора
за правна защита и съдействие, а именно, че е осъществил
процесуално представителство и защита пред посочените институции; че между страните са налице конкретни
договорки, обективирани в отделни договори за правна защита
и съдействие, по силата на които
ответницата дължи процесното възнаграждение в претендирания размер, както и че е
настъпила изискуемостта на вземането – изтичане на уговорените
срокове за плащане.
В случая е безспорно обстоятелството, че на
11.9.2018 г. между страните е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет
процесуално представителство пред Министерство на правосъдието, ВСС,
Прокуратурата и Съда, като на същата дата ответницата е упълномощила ищеца да я
представлява и защитава пред органите на съдебната власт.
По делото обаче не бяха ангажирани доказателства за това, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
правна защита и съдействие от
11.9.2018 г., а именно,
че въз основа
на същия е осъществявал процесуално представителство
и защита пред посочените институции; че между страните
са били налице конкретни договорки, обективирани в отделни договори за правна
защита и съдействие, по силата на
които ответницата дължи процесното възнаграждение в претендирания размер, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията.
Аргументът на ищеца, че в проведеното на 17.6.2020 г. заседание по гр.д. № 17/2020 г. на Районен съд
– Велико Търново ответницата не е оспорила обстоятелството, че по всички процесни преписки и дела ищецът е имал пълномощия и е
осъществявал процесуално представителство, поради което на същия се дължи
възнаграждение, се явява неоснователен. Това е така, доколкото този аргумент не
държи сметка, че от въпросното признание на ответницата не се установява, че соченото
процесуално представителство е осъществено именно въз основа на договора от
11.9.2018 г. или въз основа на конкретни (други) договорки, обективирани в отделни договори за правна защита
и съдействие, сключени между страните. Напротив, в проведеното открито заседание
по цитираното гражданско дело ответницата (тогава ищца) е посочила, че
договорът от 11.9.2018 г. е сключен с оглед завеждане на дело срещу
Прокуратурата и макар да не е оспорила, че адв. П. е
имал пълномощия и е осъществявал процесуалните си права, никъде не е посочила,
че това е станало въз основа на процесния договор или
по някаква друга договорка между тях. По този повод, единствено в допълнение,
следва да се посочи, че след служебна проверка по НОХД № 1019/2018 г. на
Районен съд – Велико Търново съдът установи, че по това производство ищецът е
участвал като защитник на подсъдимия Симеон Стоянов Симеонов, но това е сторено
въз основа на пълномощно и договор за правна защита, сключен със самия
подсъдим, по който договор е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
800.00 лева, което е заплатено по банков път. За останалите посочени преписки и
дела не са ангажирани доказателства за това, че въз основа на договора от
11.9.2018 г. или на конкретни други договорки между страните ищецът е осъществявал процесуално представителство и защита – както на ищцата, така и на други лица, на които
последната е била генерален пълномощник. В този ред на мисли, недоказано остана
и твърдението, че допълнителни (конкретни) договори за правна защита и
съдействие са били сключвани между страните – доказателства в тази насока не
бяха ангажирани, въпреки указанията в тази насока. А предвид липсата на данни
за възникнали конкретни договорни взаимоотношения, то претенцията за заплащане
на възнаграждение по тях се явява лишена от основание.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 3 280.00 лева остана недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед становището на съда за неоснователност на предявения иск и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на направените от нея разноски
в размер на 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на
ищеца е направено възражение за прекомерност на възнаграждението, което е
неоснователното, доколкото същото е в минимален размер по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Ц.П.,
ЕГН ********** против П.С.С., ЕГН ********** за
приемане за установено съществуването на вземане на ищеца спрямо ответницата за
сумата от 3 280.00 лева - задължение по договор за правна
защита и съдействие от 11.9.2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
3429/2019 г. по описа на Районен съд
– Велико Търново.
ОСЪЖДА П.Ц.П., ЕГН ********** за заплати на П.С.С., ЕГН
********** сумата от 500.00 (петстотин) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: