№ 23442
гр. С., 28.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110147029 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД против К. А. М., С. И. М. и М. И. М..
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр. С..........., с абонатен № 78760 (като наследници на И. С.
М., а ответницата К. А. М. и на собствено основание) и като такива са клиенти на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови
нужди в гр. С.. Поддържа се, че през процесния период в отношенията между страните са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови
нужди в гр. С., одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имотът на
ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Д.” ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците
са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
1
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответниците да му заплатят следните
суми: 1042,31 лв. - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното
изплащане, 144,13 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., 47,49
лв. - главница за цена на услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.08.2023 г. до окончателното изплащане, 10,25 лв. - мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г. върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия. Ищецът претендира сумите при условията на разделна
отговорност както следва: 4/6 части за К. М. и по 1/6 част за С. М. и М. М.. Претендира и
направените по делото разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който исковете се
оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия между страните, наличието на валидно облигационно
правоотношение между етажните собственици и „Д.“ ЕООД. Сочи се, че ответниците не са
били поставени в забава за заплащане на главниците, тъй като не са били поканени да
заплатят исковите суми. Възразява се и за погасяване на сумите по давност.
С влязло в сила определение № 24175/12.06.2024 г., постановено по реда на чл. 64
ГПК е оставена без разглеждане молбата на ответниците за възстановяване на срока по чл.
131 ГПК за подаване на отговор на предявената от „Т.С.“ ЕАД искова молба с вх. №
236237/23.08.2023 г.
В открито съдебно заседание ответниците оспорват исковете като неоснователни, с
искане същите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си правни последици, a именно: 1/. че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2/. че ответниците са имали
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди; 3/. че през процесния период
между ищеца и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за
2
съответния период; 4/. начина на извършване на дяловото разпределение и дела на
ответниците за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; 5/. потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период; 6/. че е била извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия през процесния период и ищецът е легитимиран да претендира стойността
на същата; 7/. размера на вземанията за главници и частите от вземанията, за които отговарят
ответниците.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
В тежест на ответниците е при установяване на горните факти да докажат
възраженията си, евентуално че са заплатили процесните суми.
Спорно на първо място е дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период, по отношение на което
съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
3
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с открИ.е на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на
ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
(изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че през исковия период ответниците са имали качеството клиенти на
топлинна енергия, доставяна до процесния имот, по следните съображения:
По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, видно от който на 23.03.1990 г. въз основа на Заповед №
404/18.03.1990 г. на Председателя на ОбНС е продаден на И. С. М. и К. А. М. следният
недвижим имот, собственост на държавата и предоставен за ползване на Министерство на
правосъдието – апартамент № 23 в ж. к. „М.............., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, с полезна площ от 98,16 кв. м., с принадлежащо избено помещение с
площ от 2,72 кв. м и с 1,157 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, който имот е именно процесният и е придобит в режим на СИО.
По делото е представена и молба от 07.06.1990 г. от К. А. М. до Главния Д.ор на СЕК
„С.“ за отрИ.е на партида на посочения адрес: гр. С., ж. к. „М.............., ап. 23, като е
посочено, че семейството на молителя се състои от 3 члена.
По делото е прието Удостоверение за наследници с изх. № 214/01.03.2007 г. от
13.10.2023 г., издадено от Столична община, район „Младост“, видно от което И. С. М., ЕГН
**********, е починал на 13.02.2007 г., като е оставил за свои наследници по закон К. А. М.,
ЕГН ********** (съпруга), С. И. М., ЕГН ********** (син) и М. И. М., ЕГН **********
(дъщеря).
Въз основа на приетите по делото доказателства се установява, че именно
ответниците са съсобственици на процесния имот. Същият е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност от К. М. и И. М. (чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.), така и
чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.)) на 23.03.1990 г. При прекратяване на съпружеската
4
имуществена общност при действието на СК от 1985 г. със смъртта на съпруга И. С. М., К.
А. М. е придобила на собствено основание 1/2 ид. част от имота, а принадлежащата на
починалия й съпруг 1/2 ид. част е наследена поравно между нея и двете им деца (чл. 5, ал. 1
ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН). Или след открИ.е на наследството на И. М., К. М. е станала собственик
на 4/6 ид. части от имота, а М. М. и С. М. – на по 1/6 ид. част от имота.
По делото не се твърди и не се установява правото на собственост да е било
прехвърлено през процесния период, да е било учредено право на ползване на трето за спора
лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за
продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Следва да се посочи, че в случая подадената молба – декларация за открИ.е на
партида на името само на ответницата К. М. не води до извода, че само тя е потребител на
топлинна енергия и страна по облигационното правоотношение с ищеца. Действително, по
силата на подадената молба за открИ.е на партида страната е изявила волята си да встъпи в
договорно правоотношение с ищеца, като изрично е посочила, че семейството й се състои от
трима души. Тази молба представлява по своето правно естество предложение за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление,
входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния
апартамент, ищецът е приел предложението на К. М. за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. Възникването на това облигационно правоотношение обаче предхожда
във времето възникването на съсобствеността върху имота с открИ.ето на наследството на
общия наследодател на ответниците на 13.02.2007 г., поради което съдът приема, че от
посочения момент съществуващият до този момент изричен договор с К. М. е преустановил
действието си за притежаваните от останалите наследници идеални части от имота. Налице
са новонастъпили факти, от които следва да се приеме, че ответниците М. М. и С. М. са
придобили качеството на клиенти на топлинна енергия. От момента на смъртта на И. М. е
възникнала съсобственост върху недвижимия имот при дялове по 1/6 ид. част за М. М. и С.
М. и 4/6 ид. части за К. М., като едновременно с това ответниците са придобили и
качеството на потребители на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Следователно, тримата съсобственици дължат разноските съобразно дяловете си в
съсобствеността.
След възникване на съсобствеността, за да бъдат дължими вноските само от единия
съсобственик, то той следва да сключи договор с топлопреносното предприятие при общи
условия, като до сключването на такъв договор съсобствениците дължат стойността на
потребената топлинна енергия съобразно дяловете си. В случая не се установява такъв
договор да е бил сключен само с единия от съсобствениците, след възникване на
съсобствеността. Както се посочи, заявлението-декларация за открИ.е на партида от
07.06.1990 г. е подадено преди да възникне съсобствеността върху апартамента, поради
което според настоящия съдебен състав не може да се приеме, че съществува
правоотношение по продажба на топлинна енергия за процесния обект единствено с
ответницата К. М.. Предвид конкретиката на настоящия случай, качеството потребител на
5
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване
и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата за имота и на чие име се
издават фактурите и изравнителните сметки, или кое лице е вписано в списъка на етажните
собственици. Фактът, че партидата се води на името само на един от собствениците, не
означава, че единствено той е страна по облигационното правоотношение с
топлопреносното предприятие в настоящата хипотеза (при която изричният договор е
преустановил действието си с последващия факт на придобИ.е правото на собственост и от
останалите ответници, неподали заявление за открИ.е на партида). Ето защо, задължени
лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период
са тримата съсобственици – ответници (така решение № 4904/21.08.2024 г. по в. гр. д. №
8341/2023 г. по описа на СГС, IV – Б въззивен състав).
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците,
включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени
с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответниците на съсобственици на имота през процесния период, които са
задължени да заплащат стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана
реална доставка.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредби
за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост -
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
6
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се
намира имотът е топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово
разпределение. От данните по делото става ясно, че през исковия период „Д.“ ЕООД е
осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният апартамент, включително като партньор на
„Т.С.“ ЕООД (видно от документите за главен годишен отчет), от дружеството са съставяни
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните
собственици не са се противопоставили и за което е представен и Договор № Д-0-
69/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и
„Д.“ ЕООД. Във връзка с възраженията на ответниците за липса на възникнало валидно
правоотношение с фирмата за дялово разпределение следва да се посочи, че липсата на
договор не освобождава потребителите от задължението за заплащане както на доставената
топлинна енергия, което начисляване от третото лице – помагач не е оспорено, включително
в срока за рекламация на изравнителните сметки, така и от задължението за заплащане на
цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ищеца. Законът
установява задължение на купувача (потребител) да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, без значение дали топлофикационното дружество
е платило предварително, впоследствие или дали е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е
услугата за дялово разпределение да е извършена, като при липса на избрана фирма за
дялово разпределение услугата се извършва и заплаща отново на топлофикационното
дружество. В производството не се спори, че услугата е била извършена, както е установено
и от вещото лице, а от страна на етажните собственици не са подадени възражения, поради
което се дължи стойността както на доставената топлинна енергия, така и на извършената
услуга за дялово разпределение.
За установяване доставката и цената на топлинната енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което е оспорено от ответниците, както и са
представени доказателства от третото лице - помагач. От събраните доказателства, вкл. от
заключението на приетата СТЕ, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК и от
документите, представени от „Д.“ ЕООД, се установява, че в процесния период в имота е
доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ на стойност общо 1308,57 лв.
7
От СТЕ се установява, че дяловото разпределение е извършено правилно съобразно
нормативните изисквания, претендираните суми като стойност на
доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по
проект и действащите през исковия период цени, а общият топломер е бил годно
измервателно средство на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия. Установява
се също, че за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение, в имота не е имало радиатори, свързани към ВОИ. В
имота е имало щранг лира - тръбно отоплително тяло, част от отоплителната инсталация на
сградата без уред за дялово разпределение, с оглед което и отдадената чрез същото ТЕ е
определена по изчислителен път, за която служебно са начислени 624,037 дялови единици и
за тях е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота – 656,591 кВтч. Не е
начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота.
За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 223 куб. м – 1444,012 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
отчет по 2 броя водомера – общ отчетен разход 2,879 куб. м, като за единия водомер
отчетеният разход е „0“. За периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е осигурен достъп до имота
за отчет на уредите за дялово разпределение, в имота е имало 2 радиатора с монтирани
разпределители на ТЕ с дистанционен отчет, по които са направени дистанционни отчети –
общо 866,000 дялови единици, като за единия радиатор отчетът е „0“. В имота е имало
щранг лира, за която служебно са начислени 685,072 дялови единици и за тях е начислена
ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота – 1467,310 кВтч. Не е начислявана ТЕ за
отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 223
куб. м – 1521,039 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 2 броя
водомера – общ отчетен разход 5,121 куб. м, като за единия водомер отчетеният разход е „0“.
За периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение, в имота е имало 2 радиатора с монтирани разпределители на ТЕ с
дистанционен отчет, по които са направени дистанционни отчети – общо 3269,000 дялови
единици. В имота е имало щранг лира, за която служебно са начислени 696,801 дялови
единици и за тях е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота – 3662,261 кВтч.
Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителни тела в общите части като дял за
имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 223 куб. м – 1787,343 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
отчет по 2 броя водомера – общ отчетен разход 5,000 куб. м, като за единия водомер
отчетеният разход е „0“. Следва да се посочи, че щранг - лирите са отоплителни тела (§ 1, т.
37 от ДР на ЗЕ) и в случаите, когато за тях няма техническа възможност за монтаж на уреди
за дялово разпределение и регулиране, отдадената от тях топлинна енергия се определя по
изчислителен път, както е в настоящия случай.
Според вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот
и период е извършено в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, ДВ.,
8
бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ, бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 25/20.03.2020 г. Общо начислената ТЕ за имота и дължима
сума за тази ТЕ с ДДС за процесния период с отчитане на изравнителните сметки е в размер
на 1308,57 лв. В посочената сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени
задължения от предходни периоди, както не са включени и стойности по фактури за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ. Посочено е, че технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната
станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба,
като ищецът при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ,
действащи по време на процесния период. Не е констатирано добавяне на ТЕ към
изчислената такава за сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение. Топломерът
в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 07.02.2019 г. и на 16.04.2021
г. – последващи проверки, като не са констатирани отклонения.
В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че през 2019 г. и 2020 г. „Т.С.“
ЕАД не е имало сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки на
уредите за търговско измерване в абонатната станция, но в периода между двете
проверки топломерът не е свалян и е отчитал ежемесечно реално изразходваното от входа
количество топлинна енергия, като некоректност в отчитанията му не са установени. С оглед
на тези данни и липсата на отчетени неточности при измерване на топлинната енергия,
преминала през общия топломер в абонатната станция, настоящият съдебен състав приема,
че през процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия топлинна енергия.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло експертното заключение при
формиране на фактическите си изводи относно доставката на топлинна енергия и нейната
стойност през исковия период, начислена при условията на осигурения достъп до имота за
отчет на измервателните уреди. Неоснователни са доводите на ответниците, че
заключението по СТЕ не следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено само на база
доказателства, представени от ищеца и такива, които не са по делото. На първо място,
заключението на техническата експертиза е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури),
оспорени от ответниците, но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от
фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в
имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представени от ищеца частни документи,
а и въз основа на такива, които носят подписи на потребител и не са оспорени по делото. На
следващо място, вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за които се изискват
специални знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може
да изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението си
изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на невярно
9
заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо правдива
информация. В случая вещото лице е посочило, че е използвало както документите по
делото, така и документи, предоставени от третото лице - помагач и от топлофикационния
район, вкл. справка за показанията на общия топломер в абонатната станция, която е
приложена към експертизата, протоколи и свидетелства за метрологична проверка на
топломера за процесния период, изравнителни сметки. Липсват данни, които да внасят
съмнение в безпристрастността на вещото лице и няма основания заключението да не бъде
взето предвид при формиране на фактическите изводи на съда. Напротив, по делото са
приети като писмени доказателства и изготвените от фирмата за дялово разпределение
изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в процесния имот и документи за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, подписани за клиент без забележки, които
не са оспорени от ответниците. В същите са посочени резултатите от изравняването за
исковия период, както и количеството доставена до имота ТЕ. С оглед на изложеното съдът
приема, че за процесния период до имота е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Поради това искът за главница за ТЕ е
доказан по основание и по размер до сумата от 1042,31 лв. (съобразно диспозитивното
начало – чл. 6 ГПК).
От страна на ответниците е направено и възражение за изтекла погасителна давност с
отговора на исковата молба, който обаче е подаден след срока по чл. 131 ГПК. Съгласно чл.
133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към
този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното
право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да
изчерпи и всички свои възражения срещу основателността на иска и обстоятелствата, на
които той се основава. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с
изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна
и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството
си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на
иска давността се прекъсва (чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС). В този смисъл са и приетите
задължителни разяснения в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС. В случая, доколкото с влязло в сила определение е оставена без разглеждане молбата
на ответниците по чл. 64 ГПК, то възраженията за погасителна давност са обхванати от
преклузията на чл. 133 ГПК, поради което не следва да се разглеждат от настоящия съдебен
състав.
Предвид изложеното, доколкото не се твърди и не се доказва плащане от
ответниците, то искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 1042,31
лв., дължима от ответниците съобразно квотата им в съсобствеността както следва: М. М. и
С. М. – по 173,71 лв., а К. М. – 694,87 лв. (съобразно молба на ищеца от 31.10.2023 г.).
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
10
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно,
задълженията за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни,
поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от
кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството,
в какъвто смисъл са твърденията на ответниците. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението
за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 - дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
С оглед изложеното, за главните вземания за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г. в
полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва (върху сумата от 1042,31 лв.), която
следва да се начислява за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г. (за вземането по общата
фактура от 31.07.2020 г. - за периода от 15.09.2020 г. до 31.07.2023 г., за вземането по общата
фактура от 31.07.2021 г. - за периода от 15.09.2021 г. до 31.07.2023 г. и за вземането по
общата фактура от 31.07.2022 г. – за периода от 15.09.2022 г. до 31.07.2023 г.) и е в размер на
186,98 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор,
поради което съобразно диспозитивното начало в процеса претенцията за мораторна лихва е
основателна в пълен размер – за сумата от 144,13 лв., от които М. М. и С. М. дължат по
24,02 лв., а К. М. – 96,08 лв., до които размери исковете следва да се уважат.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на ТЕ за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
11
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определят от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните. Според чл. 22 от ОУ услугата
„дялово разпределение“ се заплаща на „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от „Д.“ ЕООД, че през исковия период действително е
извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия (за което е сключен и
Договор № Д-0-69/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Т.С.“ ЕАД като възложител и
„Д.“ ЕООД като изпълнител), е установен по основание. Следователно се дължи
възнаграждение за целия процесен период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 47,49
лв., който размер се установява от приетото извлечение от сметка и СТЕ (Таблица № 2),
поради което исковете за заплащане на тази сума са основателни в пълен размер и следва да
се уважат изцяло както следва: по отношение на М. М. и С. М. – за сумата от по 7,91 лв., а
по отношение на К. М. – за сумата от 31,66 лв.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2023 г. до
окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което същият изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с
уважената част от исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сума в общ размер на 550,40
12
лв. от претендираните в размер на общо 555 лв., от които 100 лв. – държавна такса, 350 лв. –
депозит за СТЕ, 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес и фактическата и правната сложност на делото. Разноските следва да
бъдат разпределени съобразно квотите на ответниците в съсобствеността – М. М. и С. М. –
по 91,73 лв., а К. М. – 366,94 лв.
От ответниците се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
общо 800 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.12.2023 г. Доколкото
договорът е сключен от името на К. М. и С. М., с което последните са упълномощили адв.
М. М. да ги представлява, то съдът приема, че сумата се претендира само от тези ответници
поравно (по 400 лв.), при липса на разграничение каква сума е заплатена от всеки от тях,
която сума е в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете в полза на К. М. следва да се присъди сумата от 3,30 лв., а в
полза на С. М. – сумата от 3,28 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М............., да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я........ на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 694,87 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „М............., абонатен № 78760 за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
96,08 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. - 31.07.2023 г., както и сумата от 31,66 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.07.2020 г.
- 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я........ срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„М............., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 6,83 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. - 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „В..............., да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я........ на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 173,71 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „М............., абонатен № 78760 за периода 01.05.2019 г. -
13
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
24,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. - 31.07.2023 г., както и сумата от 7,91 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.07.2020 г.
- 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я........ срещу М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул.
„В..............., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 1,70 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. - 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „А.Ж., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я........ на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 173,71 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С., ж. к. „М............., абонатен № 78760 за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 24,02 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. - 31.07.2023 г., както и сумата от 7,91 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.07.2020 г. -
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 23.08.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я........ срещу С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „А.Ж.,
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1,70 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. - 31.07.2023 г.
ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М............., да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я........ на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 366,94 лв. – разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „В..............., да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я........ на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 91,73 лв. – разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „А.Ж., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я........ на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 91,73 лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я........ да заплати на К. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М............., на
14
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3,30 лв. – разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я........ да заплати на С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „А.Ж., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3,28 лв. – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „С..................., като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15