Решение по дело №280/2016 на Окръжен съд - Шумен

                              Р      Е     Ш     Е       Н      И      Е  № 230

                                     гр. Шумен, 17.11.2016 г.

 

Шуменски окръжен съд, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав

                                                                               СЪДИЯ: Т. Д.

при секретаря Н. И., с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен Д. Арнаудов, като разгледа  докладваното  от   съдията гр.д. № 280 по описа за 2016 г., за да се   произнесе  взе предвид следното:

                   Производство по чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС. 

 

                   Делото е образувано по искова молба на А.В.Н., в която твърди, че ответницата М.М.Г. е леля на дъщеря й М.К. Г.. Бившият й съпруг К.М.Г., който е брат на ответницата, починал на 10.03.2016 г.. Преди смъртта му, дъщеря й М. живеела при баща си, на адрес: гр. Ш., бул. .... Десет дни след смъртта на Г., в бащиния дом на дъщеря й се настанила леля й М.Г.. Последната страда от психично заболяване и се води на диспансерен отчет към КДОС – гр. Ш., с диагноза: биполярно афективно разстройство. Лекувана е в ДПБ – Ц.б. пет пъти, като последната й хоспитализация е за периода 01.01. – 25.01.2016 г.. След като се настанила в дома на дъщеря й, ответницата започнала да се държи налудничаво, твърдяла, че ще осинови дъщеря й, изхвърляла постоянно дрехи и имущество през прозорците на жилището, говорела с мъртъвци, канела в дома й непознати за дъщеря й хора, които също се държали странно и говорели налудничаво. Не давала достъп на дъщеря й до имота й в с. Мараш, от който изнасяла покъщнина, с цел да я продаде. Напълно унищожила оставения в наследство на дъщеря й лек автомобил Лада, с ДК № Н ... АМ. Няколко пъти М.Г. направила опити да подпали дома, в който живеела М. Г.. Няколко дни след като са нанесла там, ответницата изгонила племенницата си и тя се преместила при майка си, в кв. Д.. Срещу М.Г., двете с дъщеря й подали тъжба до РП – Ш., както и сигнал, като с постановление от 01.06.2016 г. прокурор при ШРП отказал да депозира искане пред ШРС за настаняване на ответницата за задължително лечение и  прекратил преписка вх. № 960/2016 г.. Като основание за отказа е посочен факта, че на 19.05.2016 г. в ГООР при РУ – Ш. е постъпила докладна преписка за посетен адрес – гр. Ш., бул. ..., по сигнал за горяща постройка. На място, полицейските служители установили, че гори паянтова постройка / навес /, а М.Г. слуша силно музика. Повикан бил екип на ПБЗН – Ш., който потушил огъня и екип на ЦСПМ, като след извършен преглед, М.Г. ***, където пребивава към момента. Позовавайки се на изложеното, ищцата моли съдът да постанови решение, с което да постави ответницата М.М.Г. под пълно запрещение.

                   В срока по чл.131,  ал.1 от ГПК, ответницата М.М.Г. не изпраща отговор на исковата молба. От направените от нейна страна изявления в хода на съдебното производство, следва да се заключи, че оспорва предявения иск.

                   Становището на представителя на прокуратура е, че са налице основания за поставяне на лицето под ограничено, а не под пълно запрещение, в който смисъл моли за решение. 

                   Предявеният иск, имащ за правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС е заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба – отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

                   От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че ответницата е на 47 години, със средно специално образование, разведена, с едно дете. Води се на диспансерен отчет към КДОС – Ш., с диагноза: биполярно афективно разстройство, което заболяване се е отключило през 2006 г., след развода й и има десетгодишна давност.  За посочения период от време М.Г. *** общо шест пъти, през периодите 03.10.1996 г. – 01.12.1996 г., 16.06.1997 г. – 16.09.1997 г., 29.05.1998 г. – 24.07.1998 г., 04.01.2010 г. – 23.01.2010 г., 01.01.2016 г. – 25.01.2016 г., и от 18.05.2016 г. до датата на приключване на съдебното дирене. От данните по делото се изяснява, че симптомите на заболяването й, което е потвърдено и от ТЕЛК, се влошават след преживени стресови ситуации, като развод, смърт на близки и др. подобни. Освен това, след изписването й от  болничното заведение Г. самоволно е прекъсвала употребата на предписаните й медикаменти, което е водило до рецидиви, някои от които последвани от нови хоспитализации, дължащи се на сериозни отклонения в емоциите, мисленето, действията и интерперсоналните й контакти. В първоначалните периоди на заболяването й, ответницата е запазвала трудовата си активност, но от 2008 г. е трудоустроена и не работи. Последните й две хоспитализации се наложили след смъртта на баща й през м. януари 2016 г., съответно след смъртта й на брат й през м. март 2016 г..  Особено негативно на психичното й състояние се отразили и последвалите конфликти във връзка с наследството на родителите и брат й, възникнали между нея, племенницата й М.К. Г. и ищцата А.В.Н., последните две съответно дъщеря и бивша съпруга на брата на ответницата -К.М.Г.. От показанията на разпитаните свидетели и изявленията на самата ответница се изяснява, че състоянието й се характеризира с т.нар. „светли” периоди, в които била емоционално превъзбудена, дейна, и склонна към прояви на агресия, и т.нар. „тъмни” периоди, с продължителност от по няколко месеца, през които само лежала, отказвала всякакви контакти, не се хранела и не полагала грижи за себе си, като в промеждутъците  поведението й било нормално. Свидетелите навеждат факти, че преди години ответницата се опитала да се самонарани с нож, а когато била в превъзбудено състояние е имало случаи, в които чупела съдове, изхвърляла вещи от дома си, оставяла включен котлона на печката, върху който имало съд с кафе и напускала стаята. От матиралите по приобщената прокурорска преписка и показанията на свид. М. Г. се установява, че в началото на годината, докато в двора на къщата й горяла съседна постройка, М.Г. слушала силно музика и не реагирала на пожара. По повод на възникналите имуществени спорове между нея и близките на брат й, същата заявила, че иска да осинови племенницата си, за да живеят заедно, предприела самоволни действия по управление и разпореждане с общото им наследствено имущество, държала се агресивно с тях. Според посоченото от вещото лице по допуснатата СПЕ, биполярното афективно разстройство е психична болест, чиито основни характеристики са епизоди на повишено или понижено в различна степен настроение, произтичаща от това мисловна продукция само в позитивен или негативен регистър, понякога достигаща до прояви на свръх ценни или налудни идеи и абнормно засилена или отслабена действена активност. По време на активното боледуване способността на индивида да се грижи за своите работи е увредена, а при разгръщане на психотични картини - липсва. Същевременно между епизодите съществуват различно големи интервали на значима свобода от психопатологични симптоми, наречени интермисии. През тях се запазват съразмерен мисловен резонанс, адекватна мисловна интерпретация на събитията от реалността и подредено поведение в ежедневен и прогностичен порядък. Продължителността на тези интервали зависи от стриктното придържане към терапевтичните протоколи и наличието на подкрепящо обкръжение.  БАР представлява душевна болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС, но тя не отнема дефинитивно способността на болния и конкретно – на ответницата М.Г. да се грижи за своите работи, особено като се има предвид, че приложената й при последната й хоспитализация терапия е постигнала оптимален ефект и при освидетелстването й от експерта психичният й статус е: видимо спокойна, емоционално задоволително балансирана, ориентирана, без данни за психопатологична продукция, критична към състоянието си, готова да сътрудничи, без интелектуален когнитивен дефицит.

                   Придобитите от съда непосредствени впечатления за ответницата са, че, същата е напълно адекватна на заобикалящата я среда, отговаря спокойно, подробно и смислено на поставените й въпроси, проявява желание да сътрудничи, ясно и точно изказва несъгласието си по определени въпроси и се мотивира, демонстрира пълно осъзнаване на себе си и проблемите си и склонност да търси правилните им решения.

                 Съобразно изнесените факти, съдът приема за доказано наличието на кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на М.М.Г. под  запрещение, но ограничено, а не пълно, предвид факта, че тежестта на състоянието й не е такава, че тя да е лишена напълно от възможност да се грижи за своите работи и да защитава правата и интересите си.

                  В съответствие с изложеното,      

 

                                    Р          Е          Ш          И :

 

                   ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, понастоящем пребиващата в ДПБ – с. Ц.б..

                   ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, молбата на А.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за поставяне на М.М.Г.,   ЕГН ********** под пълно запрещение.

                  Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

                   След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община –

Шумен, за назначаване попечител на лицето.  

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: