№ 7073
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20241100510910 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Н.Г.**“ ЕООД срещу решение №
11100/10.06.2024 г. по гр.д. № 40914/2023 г. по описа на СРС, 180 състав, в частта, с
която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ жалбоподателят е
осъден да заплати в полза на „Е.К.В. В.И.Т. АГ“ сумата в размер на 4237,21 лв.,
представляваща непогасена част от възнаграждение по спедиционен договор, за която
сума е издадена фактура № 805246/28.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 21.07.2023 г., до погасяването.
Жалбоподателят – „Н.Г.**“ ЕООД, твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Счита, че по делото се установява, че има насрещно вземане спрямо
ищеца за сумата в размер на 2166,45 евро, представляваща дължимо обезщетение за
неизпълнение на договор, сключен между страните, равняващо се на стойността на 13
броя счупени соларни панели, увредени при превоз, съгласно договор с № LNG-
2023.02.021/15.02.2023 г., която сума е била платена от страна на „Н.Г.**“ ЕООД в
полза на товародателя. Ето защо, счита, че претенцията е погасена чрез съдебно
прихващане с посочената сума, поради което моли обжалваното решение да бъде
1
отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло като погасен чрез съдебно прихващане.
Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „Е.К.В. В.И.Т. АГ“, оспорва жалбата, като моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Е.К.В. В.И.Т. АГ“ с иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ за осъждането на ответника
„Н.Г.**“ ЕООД да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 4889,58 лв.,
представляваща непогасена част от възнаграждение по спедиционен договор, съгласно
потвърждение на заявка от 15.02.2023 г., за която сума е издадена фактура №
805246/28.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.07.2023 г., до погасяването.
Ищецът – „Е.К.В. В.И.Т. АГ“, твърди, че между страните е налице сключен
спедиционен договор по заявка от 15.02.2023 г., по силата на който ищецът се е
задължил да организира превоз на стоки от Нидерландия до България срещу
възнаграждение в размер на 2500 евро. Превозът на стоките е извършен съобразно
договореното, като дължимото възнаграждение възлиза на сумата в размер на 4889,58
лв. (левова равностойност на 2500 евро), която не е заплатена от възложителя в полза
на спедитора. Ето защо, предявява посочения по-горе иск за заплащане на
възнаграждение по процесния спедиционен договор.
С обжалваното решение искът е уважен до сумата в размер на 4237,21 лв. и е
отхвърлен до пълния предявен размер от 4889,21 лв. поради плащане, извършено от
ответника в хода на процеса.
Решението е обжалвано от ответника в частта, с която искът е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
НЕПРАВИЛНО в обжалваната част.
Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното
производство, ответникът не оспорва правопораждащите претендираното вземане
факти, а именно – че между страните е налице посоченият в исковата молба договор,
по силата на който ищецът е организирал по възлагане на ответника международен
превоз на стоки от Нидерландия до България, за което ответникът дължи
възнаграждение в размер на 4889,58 лв. (левова равностойност на 2500 евро), за която
сума е издадена фактура № 805246/28.02.2023 г., както и че в хода на процеса
ответникът е заплатил сумата в размер на 652,37 лв. (левова равностойност на 333,55
2
евро), с което частично е погасил задължението си по процесната фактура.
Единственият спорен по делото въпрос е относно основателността на
възражението за съдебно прихващане, релевирано от ответника със сумата в размер на
2166,45 евро, представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на договор,
сключен между страните, равняващо се на стойността на 13 броя счупени соларни
панели, увредени при превоз, съгласно договор между страните с № LNG-
2023.02.021/15.02.2023 г., която сума е била платена от страна на „Н.Г.**“ ЕООД в
полза на товародателя.
В тази връзка, не се спори, а и видно от заявка за транспорт № LNG-
2023.02.021/15.02.2023 г. ответникът е възложил на ищеца извършването на
международен превоз на стоки от Нидерландия до България срещу възнаграждение в
размер на 2500 евро. За посочения превоз е съставена товарителница № 3320776, в
която е удостоверено, че при превоза има 13 броя счупени панели. Товарителницата
носи подписа както на представител на превозвача, така и на получателя на стоките,
като не са налице други удостоверявания в документа.
Съгласно показанията на свидетеля Г.Т.Т., който е удостоверил в процесната
товарителница, че е налице увреждане на част от стоките при транспорта, последният
работи в „Изида“ ЕООД, като мястото му на работа съвпада с мястото, където са
разтоварени стоките. Свидетелят сочи, че не е присъствал на разтоварването, като е
удостоверил посоченото в товарителницата обстоятелство, за да е ясно, че стоките не
са увредени в склада на получателя, а и при превоза. Нито един от присъстващите при
разтоварването, включително и представителят на превозвача, не е имал възражения
срещу отразеното в товарителницата, а именно – че стоките са били увредени при
извършения превоз.
Фактът, че стоките по международния превоз, предмет на възражението за
съдебно прихващане, са увредени при транспорта им, а не при натоварването или
разтоварването им, се установява и от изявлението на представител на „Е.К.В. В.И.Т.
АГ“. В приложена по делото електронна кореспонденция, неоспорена от страните,
представител на „Е.К.В. В.И.Т. АГ“ е признал, че увреждането на стоките е станало
при транспорта им, като според него стоките са се намирали в едно от долните палети,
което не е издържало при транспорта на теглото на натоварените стоки отгоре и
обичайните натоварвания вследствие на превоза. Доколкото липсва вписване в
товарителницата на възражение на превозвача, че опаковката на стоките не е била
подходяща с оглед предстоящият им транспорт, то съгласно чл. 9, т. 2 от Конвенцията
CMR се приема, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на
приемането й.
Ето защо, на базата на представената товарителница, в която липсват
възражения на превозвача относно опаковката на стоките, съответно – веднага след
3
разтоварването на стоките е удостоверено, че част от тях са повредени при
извършения транспорт, което удостоверяване не е оспорено от нито един от
представителите на страните, подписали товарителницата, както и с оглед
извънсъдебното признание на представителя на превозвача, се налага извод, че
процесните 13 броя соларни панели са били повредени при транспорта, извършен от
„Е.К.В. В.И.Т. АГ“.
На основание чл. 25, т. 1 от Конвенцията CMR, в случай на повреда превозвачът
заплаща обезценка в размер, изчислен според стойността на стоката, определена
съгласно чл. 23, параграфи 1, 2 и 3 от Конвенцията CMR - обезщетението се изчислява
според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз.
Същата възлиза на сумата в размер на 2166,45 евро (с левова равностойност в размер
на 4237,21 лв.), съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорена от страните.
Ето защо, възражението за съдебно прихващане е основателно, поради което
решението на СРС в обжалваната част следва да бъде отменено, като искът следва да
се отхвърли над сумата в размер на 652,37 лв. до пълния предявен размер от 4889,58
лв. като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на „Н.Г.**“ ЕООД
срещу „Е.К.В. В.И.Т. АГ“ за сумата в размер на 2166,45 евро (с левова равностойност
в размер на 4237,21 лв.), представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на
договор, сключен между страните, равняващо се на стойността на 13 броя счупени
соларни панели, увредени при превоз, съгласно заявка с № LNG-
2023.02.021/15.02.2023 г.
При този изход на делото решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски над сумата в размер на 183,32
лв. до пълния размер от 1374 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъди
сумата в размер на 1032,03 лв., представляващи разноски във въззивното
производство, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 987,91 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
При този изход на делото ответникът по въззивната жалба няма право на
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 11100/10.06.2024 г. по гр.д. № 40914/2023 г. по описа на
СРС, 180 състав, в частта, с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.
1 ТЗ ответникът „Н.Г.**“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца „Е.К.В. В.И.Т.
АГ“ сумата в размер на 4237,21 лв., представляваща непогасена част от
възнаграждение по спедиционен договор, за която сума е издадена фактура №
805246/28.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 21.07.2023 г., до погасяването, както и в частта, с която ответникът „Н.Г.**“
ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца „Е.К.В. В.И.Т. АГ“ сумата над 183,32 лв.
до 1374 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К.В. В.И.Т. АГ“, фирмен № 35799х, ДДС №
ATU19208701, срещу „Н.Г.**“ ЕООД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ над сумата в размер на 652,37 лв. до пълния предявен
размер от 4889,58 лв., представляваща непогасена част от възнаграждение по
спедиционен договор, за която сума е издадена фактура № 805246/28.02.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.07.2023 г., до
погасяването, като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на „Н.Г.**“
ЕООД срещу „Е.К.В. В.И.Т. АГ“ за сумата в размер на 2166,45 евро (с левова
равностойност в размер на 4237,21 лв.), представляваща дължимо обезщетение за
неизпълнение на договор, сключен между страните, равняващо се на стойността на 13
броя счупени соларни панели, увредени при превоз, съгласно заявка с № LNG-
2023.02.021/15.02.2023 г.
ОСЪЖДА „Е.К.В. В.И.Т. АГ“, фирмен № 35799х, ДДС № ATU19208701 да
заплати в полза на „Н.Г.**“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 1032,03 лв., представляващи разноски във въззивното производство, както и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 987,91 лв., представляваща разноски
в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5