№ 19673
гр. София, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110116922 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представил писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде допуснато до изслушване заключение на ССчЕ със задачи,
посочени в исковата молба.
Искането на ответника за допускане на СМЕ е неотносимо, поради което
следва да се остави без уважение.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК
да представи в заверен препис от трудовото досие на ищеца следва да бъде
уважено.
Двете страни правят искания за допускане на по двама свидетели. Исканията
не са недопустими, но тъй като и ищецът, и ответникът искат разпити на
свидетели за установяване на по едно обстоятелство, следва да им бъде
допуснат по един свидетел.
Искането на ответника по чл. 186 ГПК е основателно и следва да бъде
уважено.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба
писмени доказателства.
1
ДОПУСКА ССчЕ със задача посочена в исковата молба като в.л. да съобрази
разпоредбата на чл. 228 КТ във връзка с определяне на размер на
обезщетението, при депозит, платим от бюджета на съда в размер на 350 лв.
Вещото лице да се призове незабавно.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Елисавета Владова Жекова.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на СМЕ.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи
по делото препис от пълното кадрово дело на ищеца, към което да приложи
препис от фиш за изплатеното на ищеца възнаграждение за последния пълен
отработен месец.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да индивидуализира акта на ИА
„ГИТ“, от който иска ответникът на представи препис.
като при неизпълнение на указанието непредставянето на документите ще се
преценява съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА разпита на един свидетел на ищеца при режим на довеждане за
установяване на обстоятелството, посочено в т. 14 от доказателствените
искания от ИМ, като предупреждава ищеца, че при неосигуряването на
допуснатия свидетел за първото открито съдебно заседание определението, с
което му е допуснат един свидетел при режим на довеждане, ще бъде
отменено от съда, а делото ще бъде решено съобразно наличния
доказателствен материал.
ДОПУСКА разпита на един свидетел на ответника при режим на довеждане
за установяване на обстоятелството, посочено в т. 2 от доказателствените
искания от ОИМ, като предупреждава ответника, че при неосигуряването на
допуснатия свидетел за първото открито съдебно заседание определението, с
което му е допуснат един свидетел при режим на довеждане, ще бъде
отменено от съда, а делото ще бъде решено съобразно наличния
доказателствен материал.
ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от ответника съдебно удостоверение след
представяне на образец и доказателство за заплатена държавна такса в
едноседмичен срок.
2
НАСРОЧВА о.с.з за 08.07.2024 г. – 13:00 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и
препис от отговора и доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са конститутивни искове за признаване на уволненията,
извършени със Заповеди № ЧР-10/07.02.2024 г. и ЧР-08/07.02.2024 г., за
незаконни и тяхната отмяна – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел „Отопление,
вентилация, климатизация, газификация и автоматизация“ и „Директор
дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“ при ответника „СОФ Кънект“
АД – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителни искове за обезщетение в размер на
36840,48 лв. за период от шест месеца /07.02.2024 г. – 07.08.2024г./, през
който ищецът е останала без работа заради уволнението – чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225 КТ.
Ищецът М. О. С. твърди, че сключил писмен трудов договор №
2771/29.08.2006 г. с ответника – „Соф кънект“ АД, за длъжност „Ръководител
отдел „Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация“.
С допълнително споразумение към ТД от 01.07.2023 г. било определено
основно трудово възнаграждение в размер на 3864 лева и допълнително
трудово възнаграждение за ТСПО към момента на прекратяване на ТПО
23,10% - 803,81 лева. Излага, че на 07.02.2024 г. му била връчена заповед №
ЧР-10/07.02.2024 г., с която било прекратено трудовото му правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Твърди, че въз основа на допълнително
споразумение към ТД ищецът съвместявал и длъжността „Директор дирекция
„Поддръжка, строителство и ремонт“. Със заповед № ЧР-08/07.02.2024 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било прекратено допълнителното ТПО за
длъжността „Директор дирекция „Поддръжка, строителство и ремонт“.
Ищецът твърди, че процесните заповеди за уволнение били
незаконосъобразни. Развива, че не било налице уволнителното основание по
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а трудовото му правоотношение било прекратено в
действителност на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Посочва, че се ползвал с
предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, но
работодателят не бил получил предворително разрешение за уволнението от
ИА „ГИТ“. Твърди, че била налице злоупотреба с право – работодателят
нарочно посочил различно от действителното уволнително основание, за да
избегне закрилата на чл. 333 КТ. Излага, че отговарял на въведеното с новите
3
длъжностни характеристики изискване за владеене на чужд език, но
работодателят не му предоставил възможност да удостовери това
обстоятелство. Развива, че нововъведените изисквания не били пряко
свързани с ефективното изпълнение на заеманата длъжност. Сочи, че
длъжностната характеристика била променена от лице без представителна
работодателска власт. Твърди, че ТПО било заради развиваната от него
синдикална дейност. Посочва, че след прекратяване на ТПО не е започвал
друга работа на трудов договор. Предвид изложените факти, предявява
искове за признаване на уволненията за незаконни и за тяхната отмяна, за
възстановяване на последно заеманите длъжности в ответното предприятие,
за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради твърдените
незаконни уволнения за максимален период от шест месеца. Претендира
разноски.
Ответникът „СОФ кънект“ АД оспорва исковете с твърдение, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно.
Признава фактите относно съществуването и прекратяването на
правоотношенията, размерът на получаваното от ищеца възнаграждение.
Поддържа, че фактическото основание за прекратяване на ТПО било
невладеенето на английски език на ниво С2 от Общата европейска езикова
рамка, което било задължително съгласно актуалните длъжностни
характеристики за длъжностите, заемани от ищеца. Оспорва правните и
фактически твърдения на ищеца във връзка със законността на уволненията.
Посочва, че на 01.02.2024 г. от Анелия Димова, главен директор „Човешки
ресурси“ при ответното дружество, са утвърдени нови длъжностни
характеристики за заеманите от ищеца две длъжности. Съгласно новите
длъжностни характеристики служителите, заемащи процесните длъжности,
следвало да владеят английски език на ниво С2 от ОЕЕР. Новите длъжностни
характеристики били връчени на ответника. Последният не отговарял на
нововъведеното изискване за езикови умения, поради което му били връчени.
Предизвестие № ЧР-07/07.02.2024 г. и Предизвестие № ЧР-09/07.02.2024 г., с
които работодателят упражнил правото си едностранно да прекрати двете
ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на квалификация за
изпълняваната работа. На основание чл. 220, ал. 1 КТ не бил спазен срокът на
предизвестието. Развива, че посоченото в уволнителните заповеди правно
основание било налице, поради което уволненията били законосъобразни.
Отговарянето на изискванията по новите длъжностни характеристики било
абсолютно необходима предпоставка за изпълнението на основните и най-
важни задължения на служителя. Твърди, че длъжностните характеристики
били утвърдени от служител, притежаващ съответна работодателска власт.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 333 КТ е неприложима в хипотезата на
прекратяване на трудовото правоотношение на на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ. Развива, че ищецът нямал закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не
бил трудоустроен по смисъла на чл. 314, вр. 317 КТ. Сочи, че ответникът не
4
развивал синдикална дейност и не бил председател, секретар или член на
синдикално ръководство на коя да е от синдикалните организации при
ответника. По изложените съображения оспорва исковете. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане с изплатеното на ищеца
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Претендира присъждането на разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По искoвете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал.1 КТ в
тежест на ищеца е да докаже:
- съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника и неговото
прекратяване;
- размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението;
- че в причинна връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е останал без
работа за сочения период, за който претендира обезщетение;
- че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение се е ползвал от закрила при уволнение по смисъла на чл. 333
КТ;
- твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване
на трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ);
- всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства
за размера на полученото БТВ за последния пълен отработен месец преди
уволненията, както и че не е работил в период от 6 месеца след уволненията.
В тежест на ответника е да докаже:
- че за заеманата от ищеца длъжност, работодателят е въвел променени
изисквания за образование, които изисквания имат отношение към
ефективното изпълнение на работата, промяната е извършена по съответния
ред – с мотивирана писмена заповед, издадена от компетентен орган и е
налице към момента на уволнението – извършена след възникване на
трудовото правоотношение и преди или едновременно с уволнението, както и
- с оглед въведеното оплакване за злоупотреба с права, да докаже наличието
на обективна необходимост от изменение на изискванията за квалификация за
конкретната длъжност.
- че ответникът е събрал сведения дали ищецът се ползва със закрила при
уволнение и в случай, че е установил такива основания, е преодолял тази
закрила, като е взел предварително съгласие на инспекцията по труда.
5
В тежест на ответника е да е да докаже плащане на обезщетението по чл. 220,
ал. 1 КТ, с което прави прихващане, както и размерът му.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства променените изисквания за
образование да имат отношение към ефективното изпълнение на работата,
както и за заплащането на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК на обстоятелствата, чеМ
между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „Ръководител отдел
„Отопление, вентилация, климатизация, газификация и автоматизация“,
и че същото е прекратено с оспорената Заповеди № ЧР-10/07.02.2024 г.
при хипотеза на „вътрешно съвместителство“ ищецът е заемал при
ответника длъжността „Директор дирекция „Поддръжка, строителство и
ремонт“ до възлагане на длъжността на друго лице, и че трудовото
правоотношение за тази длъжност е прекратено с оспорената Заповеди
№ ЧР-8/07.02.2024 г.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази
връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не направят съответни
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки
срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Да се уведоми вещото лице за назначената експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7