№ 33
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20232001000032 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на "М.А." ЕООД, представлявано от
управителя М.А., чрез упълномощен адвокат Е. П., против определение
№260681/16.11.2022 год. по т.д.№217/18 год. по описа на Окръжен съд
Бургас, допълнено с определение №260013/05.01.2023 год., с което
производството по делото е прекратено.
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяване на прекратителното
определение съдът се е позовал на влязлото в сила решение №385/27.02.2019
год. по т.д.№176/2018 год. на СГС, с което е прогласена нищожността на
договора за продажба на наследство от 04.01.2018 год., като привиден –
прикриващ договор за продажба на акции. Поради горното, решаващият съд
приел, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иск по чл.71 от ТЗ,
тъй като няма качеството на акционер в ответното дружество, нито към датата
на предявяване на исковата молба, нито на по-късен етап. Жалбоподателят
поддържа, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.17
ал.1 от ЗЗД, като се приложат правилата относно прикритото съглашение – в
случая договор за продажба на акции, сключен между „М.А.“ ООД като
купувач и Б., П. и Б. Н., като продавачи, по който дружеството е заплатило
цената.
Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде
върнато на ОС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна „С. К. гр.“ АД е депозирала отговор, с който
оспорва частната жалба.
Сочи, че според чл.17 ал.1 от ЗЗД, прилагат се правилата на прикритото
съглашение, ако са налице изискванията на закона за неговата
1
действителност. Твърди се, че прикритото съглашение представлява договор
за продажба на поименни налични акции от капитала на дружество, който се
регламентира от разпоредбата на чл.185 ал.2 от ТЗ. Сочи се, че договорите за
продажба на поименни акции не пораждат транслативен ефект, а за валидното
прехвърляне на собствеността върху налична поименна акция или на идеални
части от нея се изисква последващо едностранно волеизявление за
прехвърляне – „джиро“, обективирано върху временното удостоверение за
акцията и предаването на джиросаното временно удостоверение на купувача
по договора. Заявява се, че в производството не се твърди и не се доказва
прехвърляне на процесните акции по реда, посочен в чл.185 ал.2 от ТЗ, ето
защо жалбоподателят не се легитимира като притежател на акции от капитала
на „С. К. гр.“ АД, а това води до недопустимост на предявените искове
поради липса на активна процесуална легитимация.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и като съобрази
закона, за да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
Производството по т.д.№217/2018 год. по описа на БОС е било
образувано по искова молба на „М.А.“ ЕООД против „С. К. гр.“ АД, с искане
да бъде осъден ответникът да извърши вписване в книгата на акционерите във
връзка с придобитите от ищеца 495 броя акции, притежавани самостоятелно
от „М.А.“ ЕООД, и една акция, притежавана съвместно от дружеството в
съсобственост с Ю. Н., Б. Н. и Г. Н., както и за осъждане на ответника да
издаде на ищеца временни удостоверения за притежаваните от него акции.
Ищецът е поддържал, че е придобил акции от капитала на ответното
дружество чрез сключване на договор за продажба на наследство от
04.01.2018 год. с три от наследниците на Б. Н. - Б., П. и Б. Н., които приели
наследството под опис, в т.ч. и включените в същото 991 броя поименни
налични акции от капитала на „С. К. гр.“ АД. Поддържал е, че видът и класът
на акциите позволявали да бъдат поделени между наследниците, всеки с
наследствен дял от 1/6, т.е. всяка от малолетните наследници придобила по
165 броя акции, а една от акциите е останала в съсобственост с останалите
наследници - Ю. Н., Б. Н. и Г. Н.. Ищецът е поддържал, че ответното
дружество е било поканено да го впише в книгата на акционерите като
притежател на 495 броя акции и една акция, притежавана съвместно от
дружеството в съсобственост с Ю. Н., Б. Н. и Г. Н., но ответникът отказал.
В отговора си ответникът е оспорил исковете като недопустими и
неоснователни. Заявил е, че договорът за продажба на наследство, сключен с
част от наследниците на Б. Н., е нищожен, не поражда правно действие, вкл. и
не прехвърля права върху акции, оттам – ищецът няма качеството на
акционер и не е легитимиран да води исковете по чл.71 от ТЗ. Изложени са
2
доводи за нищожност на договора за продажба на наследство, при условията
на евентуалност са изложени доводи за това, че не е влязъл в сила, че е
относително недействителен за дружеството, както и че прехвърлителите са
придобили идеални части от всяка една акция, а не определен брой акции,
съответстващ на наследствените квоти.
С определение №1085/19.11.2018 год., потвърдено с определение
№50/19.02.2019 год. по т.д.№35/19 год. на БАС, производството е било спряно
на осн.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до приключване на т.д.№176/18 год. на СГС,
образувано по искова молба на „Б. х.“ АД против „М.А.“ЕООД, Б., П. и Б. Н.,
за установяване, че „М.А.“ ЕООД не е акционер в „Б. х.“ АД и не притежава
170 499 броя акции, както и за прогласяване нищожността на договора за
продажба на наследство.
Делото с обуславящо значение е приключило с решение
№385/27.02.2019 год. по т.д.№176/2018 год. на СГС, в сила от 24.10.2019 год.,
с което договорът за продажба на наследство е прогласен за нищожен като
привиден – прикриващ договор за продажба на акции.
С обжалваното определение е прекратено производството по т.д.
№217/18 год. на ОС Бургас с мотив за недопустимост на предявените искове.
Първоинстанционният съд е констатирал, че с решение №385/27.02.2019 год.
по т.д.№176/2018 год. на СГС е прогласена нищожността на сделката, от
която, според ищеца, е придобито качеството на акционер в ответното
дружество „С. К. гр.“ АД. Съдът е приел, че като последица от нищожността
на договора за продажба на наследство, ищецът е в невъзможност да се
легитимира като акционер и следователно няма интерес и не е активно
легитимиран да търси защита по реда на чл.71 от ТЗ.
Искът по чл.71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за
защита на правото му на членство и отделните членствени права, когато те
биват нарушени от органи на дружеството, различни от общото събрание –
така ТР №1/2002 год. на ОСГК ВКС. Активната легитимация е на акционера
или съдружника, като в зависимост от вида на действията/бездействията на
органите и на търсената защита, претенциите могат да бъдат установителни,
осъдителни или конститутивни. Във всички случаи търсената защита е
насочена към съобразяване поведението на дружеството с действителните
права на съдружника/акционера, а не към промяна на членственото
правоотношение. В частност, когато членственото правоотношение бива
напълно отречено, търсената защита се изразява в установяване на
правоотношението между спорещите страни със сила на пресъдено нещо.
Съдебната практика последователно приема, че за воденето на иск по
чл.71 от ТЗ е необходим правен интерес, а такъв е налице, когато правата на
ищеца като акционер биват отречени от дружеството извънсъдебно или в
съдебния процес – така решение №220/14.02.2012 год. по т.д.№839/2010 год.
ІІ т.о. ВКС. В случая правата на „М.А.“ ЕООД като акционер биват отречени
от ответното дружество „С. К. гр.“ АД, както извънсъдебно, чрез отказ да го
3
впише в книгата на акционерите като притежател на съответния брой
поименни налични акции от капитала на дружеството, така и съдебно, чрез
въвеждане на правоизключващи възражения, основаващи се на твърдения за
нищожност/относителна недействителност на транслативната сделка –
договор за продажба на наследство. Въпросът за придобитите членствени
права от ищеца е такъв по съществото на спора и съдът дължи произнасяне с
решението си, с което действително следва да съобрази резултата по
приключилото с окончателен съдебен акт т.д.№176/18 год. на СГС, като
според отговора на въпроса за придобитите или не членствени права следва
да предостави или да откаже защита по осъдителните искове с правно
основание чл.71 от ТЗ. Да се приеме, че правен интерес е налице, само когато
ищецът е акционер с признати от ответното дружество права, означава
завинаги да се отрече възможността за защита на лицата с отречени
членствени права.
В обобщение съдът намира, че ищецът обосновава интерес, а оттам – и
активна легитимация за воденето на исковете с правно основание чл.71 от ТЗ.
Обжалваното определение с преграждащ характер следва да се отмени и
делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Като резултат от обжалването, следва да
бъде отменено и определение №260013/05.01.2023 год., допълващо
обжалваното определение чрез присъждане на разноски в полза на ответника,
а отговорността за разноски следва да се реализира в исковия процес по
общите правила на ГПК според изхода му.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260681/16.11.2022 год. по т.д.№217/18 год. по
описа на Окръжен съд Бургас, както и допълващото го определение
№260013/05.01.2023 год. по същото дело.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4