Определение по дело №95/2023 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№........................................... 2023г.,  гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в закрито заседание на девети февруари 2023г., в състав: 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

ч.к.адм. дело № 95 по описа на съда за 2023г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.234 АПК.

 

Образувано е по подадено частна жалба от М.Л.Ж. срещу определение № 2190/22.07.2022г. постановено по адм.д. № 1278/22г. по описа на Административен съд Варна. Оспорва истинността на писмо на началника на Затвора Варна с.д. 9864/23.06.2022г. Сочи, че е здравно осигурен. По отношение на редовността на исковата молба твърди, че е искал назначаване на особен представител, тъй като е правно неграмотен и е представил нужните доказателства. Счита, че при едно назначаване на особен представител, със същия биха изчистили всички нередовности по депозираната молба, а не да се прекратява производството на съображения, че проф. Сталев разглеждал възможностите исковото производство да се разглежда по реда на ЗОДОИ. Намира, че поради правната си неграмотност не може да подава искови молби по всички възможни начини и срещу всички органи в държавата докато уцели кой да отговаря за наболелият за него проблем свързан със здравето му. Оспорва прекратителното определение на съда и моли Върховният административен съд на Р България да се произнесе по направеното искане за назначаване на особен представител по делото. Моли Върховният административен съд да даде указания по кой закон и срещу кого следва да насочи исковата претенция и кой е съдебният орган, който да разгледа делото.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира следното:

Частната жалба на М.Л.Ж. срещу определение № 2190/22.07.2022г. постановено по адм.д. № 1278/22г. по описа на Административен съд Варна съдържа: първо- оспорване срещу прекратяването на исковото производство образувано по исковата му молба срещу Министъра на здравеопазването и второ- оспорване на определение № 10252/09.08.2022г., в частта в която е оставено без уважение искането му за назначаване на правна помощ.

По второто оспорване е налице произнасяне на състав на Върховния административен съд, поради което настоящият състав не следва да се произнася.

Предвид направеното уточнение предмет на разглеждане по настоящото дело е частната жалба на М.Л.Ж. срещу определение № 2190/22.07.2022г. постановено по адм.д. № 1278/22г. по описа на Административен съд Варна. Частната жалба е подадена в предвидените форма и срок от лице с активна процесуална легитимация срещу акт, подлежащ на проверка, поради което допустима.

Предмет на проверка в настоящото производство е определение № 2190/22.07.2022г. постановено по адм.д. № 1278/22г. по описа на Административен съд Варна. С оспореното определение е  оставена без разглеждане като процесуално недопустима исковата молба на М.Л.Ж., ЕГН **********,***, в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Министъра на здравеопазването с претенция за присъждане на сумата 5 000лв. и е прекратено образуваното по нея производство по адм.д. №1278/2022г. по описа на Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.

 

За да постанови определението съдът е констатирал, че производството е образувано по искова молба с посочено правно основание - чл.128 и чл.284 от ЗИНЗС от М.Л.Ж.,***, в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, срещу Министерството на здравеопазването с претенция за присъждане на сумата 5 000лв, представляващи претърпени неимуществени вреди поради отказа на лаборатория за медицински изследвания да му направят изследвания за алергия към боя. В исковата молба се съдържат твърдения, че през 2021г. г-н Ж. започнал работа в Затвора – Варна, като от баки с боя по 20кг пълнел малки бурканчета и ги пакетирал в кашони. По време на работа получил обрив по тялото и се записал за преглед при лекаря в Медицинския център на Затвора- Варна. Лекарят предположил, че се касае за алергия към боя и тъй като ищецът бил здравно осигурено лице, го записал за изследвания в лаборатория. След време лекарят го уведомил, че от лабораторията са отказали изобщо да работят със Затвора - Варна и да правят изследвания на затворници. М.Ж. подал жалба до министъра на здравеопазването, по която не получил отговор до момента на подаването на исковата молба, и това му дало повод за завеждането на исковата молба пред съда.

От писмо с.д.№9864/23.06.2022г от началника на Затвора- Варна и приложените към нея доказателства, съдът е констатирал, че ищецът не се е обръщал към МЦ на Затвора с оплаквания по повод алергични реакции към бои, храни, медикаменти и други реагенти, и не са му извършвани изследвания, които по категоричен начин биха доказали, че обривът е резултат на алергична реакция към боя, че МЦ при Затвора – Варна не работи с конкретна лаборатория на територията на гр.Варна за провеждане на изследвания на лишените от свобода и, че на М.Ж. са правени изследвания по задължителната програма на НЗОК, свързана с профилактичните ежегодни прегледи в съответствие с правилата на Здравната каса.

При тези данни съдебният състав преценил депозираната от М.Ж. искова молба като процесуално недопустима. За да формира този извод, съдът цитирал разпоредбите на чл.128 ал.1 изр.1 от ЗИНЗС, чл.130 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, чл.131 ал.1 от ЗИНЗС, чл.135 ал.1 т.1, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС и чл.129 ал.1 и ал.2 от Закона медицинското обслужване на лишените от свобода. От анализа на цитираните правни норми направил извод, че министърът на здравеопазването осъществява методическото ръководство и контрол само на медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода. От съдържанието на писмо с.д.№9864/23.06.2022г. на началника на Затвора- Варна съдът приел, че медицинският център не работи с конкретна лаборатория на територията на гр.Варна за провеждане на медицински изследвания на лишените от свобода. От цитираните норми и от писмото на началника на Затвора – Варна съдът е приел, че липсва лаборатория към лечебното заведение към Затвора - Варна, върху медицинска дейност, на която министърът на здравеопазването да осъществя методическо ръководство и контрол съгл.чл.130 ал.3 от ЗИНЗС, и че не е сключен договор за обслужване на лишените от свобода с конкретна медицинска лаборатория извън мястото за лишаване от свобода на територията на гр.Варна. Направен е извод, че министърът на здравеопазването няма административна компетентност по отношение на несъществуваща медицинска лаборатория към МЦ на  Затвора – Варна от една страна, а от друга – между него, респективно – представляваното от него ведомство, и частните юридически лица, които осъществяват търговска дейност в лабораториите за медицински изследвания извън болничните заведения в системата за лишаване от свобода, не съществува правна връзка от такова естество, което да породи неговата отговорност за отказа им да извършват изследвания на лишени от свобода лица от Затвора – Варна. При тези констатации и изводи, съдът приел, че предявеният иск е недопустим и очевидно неоснователен дори само въз основа на сочените от ищеца факти, от които той твърди, че черпи права, конкретно – липсата на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, от който М.Ж. да е претърпял вреда, както и отношение на административна власт и подчинение на посочения от него ответник върху дейността на частни ЮЛ – търговски дружества, предоставящи медицински услуги в лаборатории извън системата на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода.

В мотивите съдът е посочил, че според него е неоправдано провеждането на цял съдебен процес с предизвестен край (т.е. постановяване на решение за отхвърляне на исковата молба като неоснователна), в течение на който не само ищецът ще направи разноски (за заплащане на предоставено му служебно процесуално представителство), неподлежащи на репарация, но и съдът неоправдано ще разходва имуществени и неимуществени ресурси, което е в противоречие с целта на закона и не е в интерес на правосъдието. Посочил е, че Проф.Ж.С. разглежда възможността за оставяне без разглеждане на очевидно неоснователна искова молба още на фазата на преценка за допустимост от съдията-докладчик. Съобразил е, че този въпрос не е изрично законодателно разрешен в ГПК, субсидиарно приложим по препращането на чл.144 от АПК за исковото производство по ЗОДОВ. Посочил е, че ВАС е приел, че административният съд е длъжен да дава конкретни указания и да напътства страните при индивидуализиране на ответника по иска по ЗОДОВ. Обратно на указанията на ВАС, първоинстанционният състав е приел за недопустимо съдът да определя чрез указания към страните едновременно: 1. предмета на спора, 2. ответника и 3. отправения към него петитум, както е наложително да постъпи в настоящия случай, на съображението, че действайки така, съдът би заместил изцяло липсващата воля на ищеца, формулирайки сам редовна и валидна искова претенция, с каквато изначално не е бил сезиран, в услуга само на едната от страните по делото, и то при възможност такава – вече надлежно формулирана и прецизирана от самия ищец претенция – да бъде заявена отново след оставяне на недопустимата и/или очевидно неоснователна искова молба без разглеждане

На посочените съображения съдът е приел, че не е сезиран с годна за произнасяне искова претенция, и че не следва сам служебно да формулира такава в услуга на едната страна в процеса, което налага оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство, поради което и на осн.чл.159 т.1 от АПК.

 

Настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М.Л.Ж. с бланкетно съдържание. Исковата молба съдържа цена на иска и в минимален обем твърдения по фактите, но не отговаря на изискванията на чл.204, ал.1 и ал.4 АПК вр. чл.127, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК вр. чл.150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 АПК вр. чл. 204, ал.2 от АПК. Не е посочено конкретно от кой акт, действие или бездействие и на кой орган е настъпила вредата и към кой момент и в какво се състои (имуществена ли е или е неимуществена или и двете). Не е посочено оспорени ли са в отделно производство  актът, действието или бездействието и ако са оспорени – какъв е резултата от оспорването (предвид изискването на чл.204, ал.1 от АПК, искът да се предяви след отмяната на оспорения административен акт и възможността по чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието да се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.) Не е посочена дата на извършване на действието или бездействието, ако се твърдят такива с оглед преценката за спазване на срока за оспорването им. Не е посочено и какво ищецът иска от съда. Вписването на цена на иска не влече по подразбиране извод, че се иска присъждането на тази сума.

В определението е прието, че вредите са с неимуществен характер, но не е ясно на какво почива този извод. Доводи и твърдения в исковата молба в тази насока не се съдържат.

На ищеца не е дадена възможност за отстраняване на нередовността на исковата молба, състояща се в несъответствието й с изискванията на процесуалните закони за съдържание, с което не е изпълнено императивно предвидено за съда задължение в разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК.

Постановяването на съдебен акт, слагащ край на съдебното производство при неизпълнение на задължението по чл.129, ал.2 от ГПК от съда е процесуално нарушение от категорията на съществените, т.е. довело е до накърняването на правото на лицето на справедлив съдебен процес, предвид което оспореното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

При новото разглеждане на делото съдът следва да даде възможност на ищеца да съобрази съдържанието на исковата молба с разпоредбите на чл.204, ал.1 и ал.4 АПК вр. чл.127, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК вр. чл.150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 АПК вр. чл. 204, ал.2 от АПК, като посочи от кой акт, действие или бездействие и на кой орган е настъпила вредата, към кой момент, в какво се състои (имуществена или неимуществена или и двете), да посочи актът, действието или бездействието от което твърди наличието на вреди оспорени ли са в отделно производство и ако са оспорени – какъв е резултата от оспорването, да посочи и какво иска ищецът от съда.

Водим от горното, Административен съд – Варна, Четвърти тричленен състав

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ определение № 2190/22.07.2022г. постановено по адм.д. № 1278/22г. по описа на Административен съд Варна.

Връща делото на същия състав делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.