Р Е Ш Е Н
И Е №…..
гр.Враца, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
НИКИФОРСКИ
при секретаря Н. Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2638 по описа за 2019 год. на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
********** е предявило срещу Р.А.Р. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК за сумата от 1194,10 лева, представляваща непогасена главница по договор
за потребителски кредит на физическо лице PLUS-14419103 от 26.01.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 22.03.2019г.,
до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
446,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до
20.02.2020 г., както и иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 98,24 лв. –
мораторна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 11.03.2019 г.
Ищецът твърди, че вземането произтича от сключен между страните
договор за кредит за потребителски заем PLUS-14419103/26.01.2017г. за сумата от
1500 лева и закупуването на застраховка от 302,40 лева. Заемната сума била изплатена
на длъжника по уговорения в договора начин, като усвояването й било удостоверено
с подпис на ответника с полагането на подпис в поле „Удостоверение на
изпълнението“. Ответникът се бил задължил да погаси заема на 36 месечни вноски
от по 77,91 лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с
оскъпяването й съгласно уговрения годишен процент на разходите от 45,11% и
годишен лихвен процент – 35,08%. Ответникът бил преустановил плащането на
дължимите месечни вноски, като към момента били изплатени 13 месечени вноски. В
чл.5 от договора било уговорено, че при неизпълнение на две или повече месечни
вноски, задължението по договора става предсрочно изискуемо в пълен размер.
Ответникът следвало да заплати изцяло сумата от 1640,73 лева, представляваща 23
броя погасителни вноски към 20.05.2018г., от която дата е станал изискуем кредитът
в целия му размер. Кредиторът бил изплатил покана за доброволно изпълнение, в
която изрично обявил вземането си за предсрочно изискуемо и поканил длъжникът
да го заплати. Поканата била изпратена до адреса, деклариран в договора, поради
което на основание чл.9 от същия се считала за получена. Ответникът дължал и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 20.05.2018г. до
11.03.2019г. в размер на 98,24 лева.
Ищецът бил подал заявление по чл.410 ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.
№1120/2019г., а издадената заповед за изпълнение № 1432 от 27.03.2019 г.,
издадена по посоченото частно гражданско дело била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК и му били дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си във връзка с които подал исковата молба, по която е образувано
настоящото производство.
Моли да бъде признато за установено, че
ответникът дължи претендираните суми, като му бъдат присъдени сторените в
исковото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от особения представител на ответника, с който оспорва иска. Навежда доводи, че
съгласно задължителната практика на ВКС за предсрочна изкуемост на вземането е
необходимо до длъжника да е отправено уведомление за обявяването ѝ. Също
така следвало обявяването на предсрочната изискуемост да бъде извършено преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Поради липсата на уведомление за
предсрочна изиксуемост недължими били и сумите за възнаградителна и законна
лихва. Направено е възражение, че договорът съдържа клаузи, които са нищожни по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5
ЗЗП. Размерът на уговорената възнаградителна лихва надвишавал трикратния размер
на законната лихва, което според трайната практика на ВКС противоречало на
добрите нрави. Крайният срок за изплащане на сумите по договора за заем не бил
настъпил към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и не било налице
основание за уважаване на исковата претенция в частта над падежиралите
погасителни вноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието ч. гр. д. № 1432 от
27.03.2019 г. по описа на Районен съд –
Враца.
Представен е договор за потребителски
кредит PLUS-14419103 от 26.01.2017г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс,
ЕАД, ЕИК ********* - кредитор и Р.А.Р. -
кредитополучател.Договорът е сключен при следните параметри: размер на кредита
1 500.00 лева, застрахователна премия в размер на 302.40 лева, лихвен
процент в размер на 35,08 %, годишен процент
на разходите в размер на 45,11 %. В
договора е обективиран погасителен план, съгласно който кредитът следвало да
бъде изплатен на 36 месечни вноски в размер на 77.91 лева всяка, с падеж на
първата вноска 20.03.2017 г. и падеж на последната вноска 20.02.2020 г.
Представено е по делото /л.35/ изготвено
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А до длъжника.По делото на се ангажирани доказателства, че това уведомление е
достигнало да длъжника.
От представеното по делото извлечение по
кредита се установява, а и в исковата молба ищецът признава, че ответникът е
погасил общо 13 месечни вноски по 77.91 лева, или сума в общ размер от 1012.83
лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №1120/2019г. по
описа на Районен съд – Враца се установява , че в полза на ищцовото дружество е
издадена Заповед № 1432 от 27.03.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за следните суми: 1194,10 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит на физическо
лице PLUS-14419103 от 26.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението - 22.03.2019г., до окончателното й изплащане;
сумата от 446,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.04.2018 г. до 20.02.2020 г.,: сумата от 34.78 лева - разноски за заплатена държавна такса в
заповедното производство, както и за сумата от 50.00 лева – заплатено
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение № 1432 от 27.03.2019
г. е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на ищцовото дружество са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, във връзка с
които е подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
По изложените по – горе съображения,
съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй
като са предявени в срок.
По основателността на предявените искове,
съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства е видно, че между ответникът и БНП Париба
Пърсънъл Файненс, ЕАД, ЕИК ********* - кредитор е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит, по силата на който
ищецът - кредитор е предоставил на ответника сумата от 1500.00 лева, а
последният се задължили да я върне, ведно с дължимите такси и лихви съобразно
обективирания в договора погасителен план.
Не спорно също така между страните, а и
от представените по делото доказателства се установя, че ищецът е предал сумата
на кредитополучателя.
Установява се, че сумата реално е предадена на
кредитополучателя, като съгласно чл.19 от договора, с полагането на подписа си
върху настоящия договор, лицето посочено като кредитополучател удостоверява, че
е получило посочената сума.Договорът е подписан от кредитополучателя, не е
оспорил подписа си, поради което съдът приема, че договорът служи като разписка
за предадената сума.
Сумите по издадената заповед за
изпълнение се претендират въз основа на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.Както бе посочено по – горе, по делото не са ангажирани
доказателства изявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно
изискуем реално да е достигнало до длъжника. Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор
следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта –
в т.см.Решение № 148 от 02.12.2016 г., ВКС, I т.о.
Съгласно задължителните указания, дадени
с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК,
е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните
- кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси.В конкретния
случай, към датата на приключване на съдебното дирене - 23.09.2020 г. е
настъпил падежът на всички 36 броя погасителни вноски, като падежа на
последната вноска е 20.02.2020 г.
По релевираните от страна на процесуалния
представител на ответника възражения за
недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, съдът намира
следното:
Всеки съд е длъжен да констатира и
отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/.
За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните
правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало
/чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на
договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес
и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице
противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към
процесното правоотношение/- въз основа на договор за потребителски кредит,
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора.
Съгласно нормата на чл. 22 Закон за потребителския кредит ЗПК/ (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) ,когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Сключеният договор не отговаря и на
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в която норма е посочено, че договорът
следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.В договора най – общо е посочено, че ГПР е в
размер на 45,11% , но не е посочено от кои
компоненти/ РАЗХОДИ/ на
конкретния договор е формиран, като освен
това не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин.Това
е самостоятелно основание за обявяване недействиетлността на договора.
Съдът намира, че договорът не отговаря и
на изискванията на чл. 11, ал.1, т 12, тъй като договорът не съдържа информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания.Освен това, към договора е приложен
погасителен план, който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т 12 -
планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи .В погасителния
план е посочен само размерът на погасителната вноска, нейният падеж и
оставащата за погасяване главница, тоест не направена разбивка, от какви
конкретния плащания се формира конкретната погасителна вноска.
По изложените съображения, сключеният
договор за потребителски кредит се явява недействителен по смисъла на чл. 22
Закон за потребителския кредит, тъй като не отговарят на посочените по – горе
императивни изисквания на ЗПК .Последиците от тази недействителност е уредена в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, тоест всички извършени плащания от ответника по кредита се отнасят към
дължимата главница.От представеното по делото извлечение по кредита се
установява, а и в исковата молба ищецът признава, че ответникът е погасил общо
13 месечни вноски по 77.91 лева или сума в общ размер от 1012.83 лева.Чистата
стойност по кредита / главница / е уговорена в размер на 1500.00 лева.Следователно,
предявеният иск за главница ще бъде уважен за сумата от 487.17 лева, като до
пълния предявен размер 1194.10 лева ще бъде отхвърлен.
Предвид изложените последици от
обявяване недействиетлността на договора, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени искът за възнаградителна лихва и акцесорната претенция за мораторна
лихва.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски имат и двете страни, съобразно с
уважената, респективно отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът е
доказал извършени разноски в настоящото производство, както следва: сумата от
115.22 лева – държавна такса: сумата от 250.00 лева – внесен депозит за
назначения особен представител на ответника, както и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.В производството по ч.гр.д. №1120/2019 г. по
описа на РС – гр. Враца ищецът е извършил разноски в общ размер от 84.78 лева,
от които: 34.78 лева – заплатена държавна такса, както и сумата от 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.Ответникът не е доказал извършване на разноски,
поради което такива не му се следват.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
, че Р.А.Р.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс, ЕАД, ЕИК ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК **********, сумата от 487,17
лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
на физическо лице PLUS-14419103 от 26.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 22.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 1432 от 27.03.2019 г. по ч.гр.д.
№1120/2019г. по описа на РС – гр. Враца,
ГО, I състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 1194,10 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл
Файненс, ЕАД, ЕИК ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК ********** срещу Р.А.Р., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 446,63 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.02.2020
г.,както и сумата от 98,24 лв. –
мораторна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 11.03.2019 г., за които суми е
издадена Заповед № 1432 от 27.03.2019 г. по ч.гр.д.
№1120/2019г. по описа на РС – гр. Враца,
ГО, I състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК Р.А.Р.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП
Париба Пърсънъл Файненс, ЕАД, ЕИК ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК ********** сумата от 130,50
лева /сто и тридесет лева и петдесет стотинки/ - разноски в производството
по гр. дело № 2638 /2019 по описа на РС Враца съразмерно с уважената част на
иска, както и сумата от 23,75 лева / двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ - разноски
за заповедното производство по ч.гр.д.
№1120/2019г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I
състав,
съразмерно с уважената част на иска.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: