Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 07.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански
състав, в публично съдебно заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при участието на секретаря Галя Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 8240 по описа за 2018г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен иск от „ПРИМЕКС” ЕООД, ЕИК:*********,
гр.Каспичан срещу „ГОРАНОВ КОМЕРС 1" ЕООД, ЕИК:********* , гр.Русе, с
правно основание чл.82 от ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ.
Ищецът
твърди, че е бил в договорни отношения с „ГОРАНОВ КОМЕРС 1" ЕООД, по повод
сключен неформален договор за търговска продажба на гуми и др. За извършените продажби,
била издадена фактура с описани марки, количества и партидни номера: - №
**********/06.03.2018г., на стойност 1890.24лв. с ДДС, с падеж 05.04.2018г.
Договорът се считал за сключен към датата на
издаване на данъчната фактура, а именно 06.03.2018г. Между страните бил уговорен
1-месечен отложен падеж на плащане. Уговореният падеж, по фактурата, настъпил и
вземането станало изискуемо. Фактурата била издадена, стоките получени, което представлявало
пълно изпълнение на задълженията по договора от страна на „Примекс" ЕООД.
Ответникът обаче не изпълнил своето задължение
- да заплати уговорената между страните цена на стоки и услуги, в уговорения срок.
По описаната фактура имало извършвани плащания - в размер на 296.96 лева от 30.04.2018г.,
след настъпването на падежа по фактурата. Дължимият остатък по фактурата възлизал
на 1593.28 лева.
Във връзка с обезпечаване вземането си „ПРИМЕКС"
ЕООД се снабдил с Обезпечителна заповед № 712 от 12.10.2018г., издадена от РС - Нови Пазар по Определение № 712/12.10.2018г.,
постановено по ЧГД № 1375/2018г., по описа на НПРС.
На основание чл. 400, ал. 1 от ГПК, за да бъде
осъществена силата на допуснатата обезпечителна мярка „запор върху банкови сметки",
въз основа на издадената Обезпечителна заповед, на 17.10.2018г. било образувано
и изпълнително дело № 2212 от 2018г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег. №
832, с район на действие Окръжен съд Русе.
Още на същия ден - 17.10.2018г. от страна на
ЧСИ Неделчо Митев имало предприети действия по привеждане в сила на допуснатата
обезпечителна мярка, изходирани били и изпратени Съобщения за налагане на запор
на банкови сметки, адресирани до „Обединена Българска Банка" АД, „Райфайзенбанк
България" ЕАД и „ДСК" ЕАД. Запорните съобщения били отразени в деловодствата
на банките на 18.10.2018г.
Заявява, че едва след извършване на изброените
действия от негова страна , от страна на ответника „ГОРАНОВ КОМЕРС 1" ЕООД
били направени парични плащания. Плащанията били направени на каса, в брой, по следния
начин: 1. 17.10.2018г. - 218.00 лева, 2. 22.10.2018г.-192.00 лева, 3.
24.10.2018г.-183.28 лева, 4. 01.11.2018г.- 300.00 лева, 5. 05.11.2018г.- 500.00
лева, 6. 16.11.2018г.-200.00 лева.
Общият размер на плащанията бил 1593.28 лева и представлявал пълният размер
на остатъчното главно задължение по сключения между страните неформален договор
за търговска продажба от 06.03.2018г.
Поради неизпълнението от страна на "ГОРАНОВ
КОМЕРС 1" ЕООД на задължението им в договорения срок по сключен неформален
договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от 06.03.2018г., ищецът
претърпял имуществени вреди извън платените и описани по - горе 1593.28 лева, поради
което за него е налице правен интерес да претендира обезщетение за тях.
Имуществените вреди били пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и същите можело да бъдат предвидени към момента на пораждането
му, поради обстоятелството, че били разноски за държавни такси и адвокатски хонорари
, които били направени по вина на ответника. Те включвали платени от ищеца,
както следва: - 40 лева - Държавна такса за образуване на производство по обезпечение
на бъдещ иск - Районен съд Нови пазар,
- 360.00 лева - Адвокатско възнаграждение за представителство
в производство по обезпечение на бъдещ иск,
- 117.30 лева - Такса образуване на изпълнително дело и извършване
на изпълнителни действия по Тарифа за таксите и разноските към ЧСИ Иван Хаджииванов,
- 444.91 лева - Адвокатско възнаграждение за образуване и
водене на Изпълнително дело № 2212 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с рег.№
832, в общ размер на 962.21 лева.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „ГОРАНОВ КОМЕРС 1" ЕООД, ЕИК: *********, гр. Русе, представлявано от
Георги Маринов Горанов, да му заплати
сумата от 962.21 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение по сключен
неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от
06.03.2018г., за който са издадена фактура № **********/06.03.2018г., на стойност
1890.24лв. с ДДС, с падеж 05.04.2018г. , ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Претендира и направените деловодни разноски по настоящото
производство.
В срока за отговор
ответникът не представя отговор. В с.з. проц.представител адв.Ил.Илиев оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли като неоснователни. Прави възражение за прекомерност, на основание
чл.78, ал.5 от ГПК, на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител
на ищеца.
По делото са представени
писмени доказателства и са приложени ч.гр.д. № 1375/2018 г. по описа на РС-
Нови пазар и изп.дело №20188320402212 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
За да се произнесе, съдът
взе предвид следното:
Обезщетението по настоящия
предявен иск, с правно основание чл.82 от ЗЗД, при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението. Отговорността по чл. 82 от ЗЗД е
обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от
неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. В настоящия случай
ищецът претендира претърпени загуби от неизпълнението в размер на 962.21 лева,
представляващи заплатени разноски по допускане на обезпечение на бъдещ иск пред
РС Нови пазар и разноски по образувано изпълнително дело във връзка с
обезпечението.
По делото са представени
доказателства за издадена обезпечителна заповед от РС Нови пазар и за
образувано изпълнително дело въз основа на тази заповед. Представени са и
доказателства за направени разноски в тези производства за платени такси и
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че макар тези
разходи да са направени във връзка с неизпълнение на договорното задължение от
ответника, същите не са вреди по смисъла на чл. 82 от , а
представляват разноски по гражданско и изпълнително дело, по които ищецът е
имал възможност да поиска тяхното присъждане. Настоящия състав счита за недопустимо
съда да се произнася за направени разноски по друго дело на друг еднакъв
по степен съд, а що се отнася до изпълнителното дело, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 79 от ГПК.
На първо място е под въпрос съществуването на
самостоятелен иск с предмет възмездяване на направени разноски в
обезпечителното производство и на такива в изпълнителното производство по
привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед. Съгласно разрешението
дадено в т.5 от Тълкувателно решение по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС
„направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход“. Това разрешение е дадено с оглед принципното положение, при което в
рамките на обезпечителното производство все още не може да се даде отговор дали
с поведението си ответникът е станал повод за предявяване на иска, респ. за
завеждането на исковото производство. Посоченото разрешение е неприложимо за
случаи като настоящия, в които за лицето, в чиято полза е допуснато
обезпечението е отпаднал правен интерес от предявяване на обезпечените искове,
поради признание на вземането от страна на бъдещия ответник и плащане на
сумата. Направеното плащане след издаване на обезпечителната заповед
действително би довело до отпадане на правния интерес от предявяване на
обезпечените искове. Това не поражда правен интерес от предявяване на нов
самостоятелен иск за разноските по допускане на обезпечението, а поражда правен
интерес от искане до съда допуснал обезпечението да се произнесе и по искането
за разноските сторени в производството пред него. Твърденията за извършеното
плащане след издаване на обезпечителната заповед и искането за присъждане на
направените в обезпечителното производство разноски е следвало да се направят
пред съдът, който е допуснал обезпечението. При произнасянето в Тълкувателно
решение по т.д. №6/2102г. на ОСГТК на ВКС е констатирана функционалната
зависимост между производството по обезпечаване на иск и последвалото го исково
производство, но не е разгледана хипотеза, при която поради плащане след
издаване на заповедта за изпълнение е отпаднал правния интерес от предявяване
на исковете, на които е допуснато обезпечение. Самото включване на въпроса и
даденото разрешение за начина на възмездяване на понесени в обезпечително
производство разноски потвърждава, че по отношение на същите е изключен общия,
допустим и без разрешението на Тълкувателното решение вариант – чрез иск за
обезщетяване на вреди. В този смисъл е и Определение № 876/02.12.2014г. по
ч.т.д.№ 3490/2014 г. на ВКС, І т.о.
На следващо място, съгласно формираната съдебна
практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато
в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител/ в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д.
№ 648/2011 г., I т. о., ТК, определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т.
д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др., както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I
т. о., ТК/.
С оглед на горното съдът
намира, че иска по чл. 82 от ЗЗД като неоснователен ще следва да бъде
отхвърлен.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищцовото дружество са направените от ответника разноски, като съдът
не дължи произнасяне, тъй като ответното дружество не е претендирало такива.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРИМЕКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Каспичан, ул.Ропотамо № 7, представлявано от управителя
Георги Крумов Пешев против „ГОРАНОВ КОМЕРС 1" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, област Русе, община Русе, , ул. „Лерин" № 2, вх.
1, ет. 4, представлявано от Георги Маринов Горанов иск по чл. 82 от ЗЗД за
сумата от 962.21 лева, представляваща преки и непосредствени вреди от
неизпълнението, като неоснователен.
Решението може да бъде
обжалвано пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/