Р Е Ш Е Н И Е №383/13.7.2020 г.
гр. Ямбол, 13.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Ямболският районен съд, гражданска колегия, XVII-състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при
секретаря Т.К., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 279 по описа за
Производството е образувано искова молба от Д.Т.Д. с ЕГН ********** чрез пълномощник – адв. В.С. от АК В. срещу ….
С исковата молба се твърди, че за периода от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. ищецът е положил на длъжност *** в *** Я. общо 1592 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1819,66 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водило до наднормочасове, които по аналогия представлявали извънареден труд от 227,66 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на сумата от 1567,23 лева.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1567,23 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънареден труд от наднормочасове в размер на 227,66 часа за целия процесен период от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законнат лихва върху главницата от 1567,23 лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се признава, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение ***-Я. при ***-МВР.
Предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. По същество се поддържа, че в случая следва да намерят приложение съответните специални разпоредби на ЗМВР и Наредба № *** год. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а не общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява и процесуален представител. С депозирана по делото писмено становище преди съдебно заседание и на подробно изложените в него съображения, по същество исковата претенция се поддържа изцяло.
В съдебно заседание ответникът, не се представлява. С депозирана преди съдебно заседание писмена защита по същество и на подробно изложените в нея основания се поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Поддържа се че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, както и че е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Поддържа се още че преизчисляването с коефициент 1,143 би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
Иска се от съда да не кредитира с доверие извършената съдебно-икономическа експертиза, като се поддържа, че заключението на вещото лице е математически вярно, но извършено на несъществуващо правно основание.
Съдът като взе предвид становището на страните, събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника възникнало на основание ЗМВР с местоизпълнение –Я. при ***-МВР. По същество не се оспорва и положения нощен труд в процесния период, като се поддържа от ответника, че същия е отчетен правилно.
Спорно между страните е дали в процесния период ищеца е полагал извънареден труд, респ. дали положения от него нощен труд следва да се преобразува с коефициент 1.143 съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано /а и оспорено от ответника единствено като извършено на несъществуващо правно основание/, се установява, че за процесния период 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год. ищецът е положил 202 дежурства с продължителност 24 часа, включващи и времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Общият брой на часовете извънреден труд, положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143, за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год. е 287 часа. Паричната равностойност на положения извънреден труд за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год. – 287 часа, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143, изчислен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, е в размер на общо 2121,33 лева. Изплатеното възнаграждение по перо „извънреден труд – дежурства, при сумирано изчисляване на работното време“ за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год., за 30 часа е в размер на общо 188,42 лева. Неизплатеното възнаграждение на Д.Т.Д. за извънреден труд, представляващ часовете нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1,143 за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год., за 257 часа е в размер на 1932,91 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и т.6 ЗМВР. Същият е допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна.
Разгледан по същество иска се явява основателен и доказан по размер, по следните съображения:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В
чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В
чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от
22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна
седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнение на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
На
посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № ***г. е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази
наредба е отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № ***г., в
сила от 02.08.2016г., отменена на свой ред с § 4 от заключителните разпоредби
на Наредба № *** год., в сила от 10.01.2020 год. Следователно за процесния
период от 27.12.2016 год. – 27.12.2019 год. е действала Наредба № ***от 29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г.
В Наредба № ***от 29.07.2016г. липсва норма
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвид наличието на законова празнота, на основание чл.46,
ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата, издадена по приложението на КТ,
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по –
горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната
заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на
целта и духа на закона.
При
това положение настоящият състав приема, че предявеният иск
е доказан по основание и в претендирания размер от 1567,23 лева, доколкото
видно от заключението на вещото лице дължимото на ищеца неизплатено
възнаграждение възлиза на сумата от 1932,91 лева.
С оглед
уважаване на исковата претенция следва да се уважи и акцесорното искане за
присъждане на законната лихва върху главницата от 1567,23 лева, от датата на
предявяване на иска – 31.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сторените от последния разноски за възнаграждение за един адвокат в случая – 480,00 лева с ДДС.
Съдът намира, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС не е прекомерно с
оглед обема от предоставената на ищеца правна помощ и защита на неговия
интерес, а и кореспондира с предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, преди изменението и
- ДВ, бр. 28 от
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Ямбол дължимата
държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 62,69 лева и разноските за ССЕ, които са направени от
бюджета на съда– 200 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Д. с ЕГН **********,***, офис ***, сумата от 1567,23 лева, за извънареден труд през периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 480,00 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 ГПК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 62,69 лева и
съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200,00 лева по
сметка на ЯРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок считано от 22.07.2020 год. пред Окръжен съд Ямбол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: