Р Е Ш Е Н И Е №
146
гр. Пловдив, 04.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на тринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1122 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за собственост на
недвижим имот.
Ищецът Н.А.Д., ЕГН **********,***, в качеството си на ЕТ с фирма „Н. 72 – Н.Д.“,
ЕИК ***, чрез пълномощника си адв. Р.И. със сл.
адрес: ***, е предявил срещу Община Пловдив положителен установителен
иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
183 и сл. от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗС на недв. имот.
Ищецът твърди, че с нот. акт № **, том **, рег.№ **,
нот. дело № 348/07.07.2006
г. на **Н.Х.С., рег.№ **на НК, закупил за сумата от 90 900 лв. процесния недв. имот,
представляващ масивна едноетажна постройка (**) с монолитна конструкция, със
застроена площ по документи от 135 кв.м и реална площ от 177 кв.м, състоящ се
от търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се в ***, бивш ПИ № ** по кадастралния план на ***,
който имот е включен в УПИ I-жил. компл. от кв. 429
на ***, при граници на имота: от юг – междублоково пространство; от запад – ***;
от изток – жил. блок; от север – ***, която сграда по
КККР на *** съставлява самостоятелен обект с идентификатор **.
Имотът е
бивша собственост на „***“ ЕАД – **, приватизиран чрез продажба от Общинска
агенция за приватизация – ** с Договор № А-2001-1/15.02.2001 г., като праводателите на ищеца Ц.Д.Д.Г.и А.К.Г.,
притежават нот. акт № **, том *, рег.№ **, нот. дело № 395/18.07.2000 г. на **Н.Х.С., рег.№ ** на НК.
За преустройството на същия имот са издадени всички необходими строителни книжа
и документи – разрешение за строеж, одобрени арх. проекти, както и Разрешение
за ползване № 20/30.03.2001 г. на РДНСК – **, с което се разрешава ползването
на строеж „Преустройство на магазин за плодове и зеленчуци, клон ** на „***“
ЕАД в **“, находящ се в парцел № ** от кв. 429 /стар/
по плана на кв. ** на ***.
От датата на въвеждане на обекта в
експлоатация на 30.03.2001 г. до 16.10.2015 г., когато е съставен Констативен
протокол № 22 на ** праводателите на ищеца и той лично
в продължение на повече от 10 г. са владели и ползвали търговския обект с площ
от 177 кв.м, без да са променяни границите му, като въпросните две помещения –
склад и тоалетни и санитарни помещения, са функционално свързани и винаги са
били част от този обект, който не би могъл да функционира без тях.
Въпреки
това, районната администрация е съставила Констативен протокол 22/16.10.2015
г., в който се твърди, че в обекта е извършено вътрешно преустройство без
необходимите строителни книжа и документи, в резултат на което към обекта са
приобщени незаконно две помещения – чужда собственост, и въз основа на него е
издадена Заповед № РД-16-133/17.02.2016 г. на **, с която се забранява
ползването на строеж „Преустройство на **
с приобщаване на 2 бр. помещения“, какъвто строеж реално не съществува.
С
издаването на цит. заповед ** оспорва правото на
собственост на ищеца върху търговския обект, притежаван от него на законно
основание, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на
положителен установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 от ГПК срещу Община Пловдив, тъй като е придобил собствеността на процесния недв. имот с площ от
177 кв.м на основание правна сделка и присъединено давностно
владение, продължило повече от 10 г.
Ето защо,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на Община Пловдив, че е собственик на описания недв.
имот на посочените от него придобивни основания, ведно
с присъждане на разноски.
Подробни
съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства
и експертиза.
Ответникът Община Пловдив, ЕИК *********, ***, представлявана от **. И.Б.Т.,
чрез *** М.Т., е подал отговор, в който заявява, че му е станало служебно
известно, че на 05.06.2017 г. ищецът е подал в Община Пловдив декларация по чл.
14 от ЗМДТ, в която е заявил, че площта на процесния недв. имот е 172,95 кв.м, поради което данъчната му оценка
за 2017 г. е 209 611,30 лв., а не 195 086,90 лв., върху които е
изчислена внесената до момента ДТ.
Освен това, след завеждане на делото по молба от 30.05.2017 г. на ищеца със
Заповед № 18-3952/05.06.2017 г. на ** на СГКК – ** е допуснато изменение на
КККР на **, като е нанесен самостоятелен обект с идентификатор ** с площ от
172,95 кв.м, собственост на ЕТ „Н. 72 – Н.Д.“, въз основана нот.
акт № **. Ето защо, към настоящия момент не съществува претендирания
от ищеца недв. имот с идентификатор ** „с реална площ от 177 кв.м“.
По същество твърди, че с АДС № 3020/18.01.1996 г. по НДИ (отм.) на
основание чл. 6, ал. 1 от ЗС е актуван магазин с площ от 135 кв.м, находящ се в УПИ I-жил. стр. от
кв. ** /стар/, на **, който *** – Клон **, представляващ обособена част от „***“
ЕАД, е продаден с Договор № 97-21/23.07.1997 г. от ОбС
– ** чрез Общинска агенция за приватизация на основание чл. 30 и чл. 33 от
ЗППДОП на А.К.Г.. Магазинът представлява едноетажна постройка с монолитна
конструкция със застроена площ от 135 кв.м, състоящ се от търговска зала,
складова площ и санитарен възел, съгласно издадената скица - част от
приватизационния договор, и по този начин имотът е идентифициран във всички
документи за собственост.
По отношение на извършеното
преустройство на магазина следва да се има предвид, че по технически показатели
в одобрените проекти застроената площ на обекта е 130,67 кв.м, като помещенията
в съседство, намиращи се в подблоковото пространство,
са защриховани и са извън предвиденото преустройство, поради което не може да
се приеме, че разликата от 130,67 кв.м до 172,95 кв.м е включена в разрешението
за строеж, съответно в разрешението за ползване, тъй като тези стр. книжа са съобразени с одобрените проекти и с
обяснителната записка към тях, съгласно § 3, т. 6 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвенстиционните
проекти. В одобрения арх. проект се предвижда преустройство на магазина в
съществуващия му обем, без да се засягат съседни сгради и имоти, в т.ч. и подблоковото пространство.
Към настоящия момент процесният „**“ е разположен
частично в едноетажната масивна монолитна сграда и частично в подблоковото пространство, като е приобщена площ от 42,28
кв.м от подблоковото пространство към обекта, поради
което така извършеното преустройство е в отклонение от одобрените арх. проекти.
Относно твърденията на ищеца за изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че неговите праводатели са били
собственици на обект с площ от 135 кв.м и са се разпоредили с правото си на
собственост именно в този обем. Освен това, от 01.06.2006 г. давността за придобиване на частни
държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2017 г., според последното
изменение на § 1 от ЗД на ЗС.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло иска като недоказан и неоснователен, ведно с
присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства и експертиза.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от
приложените на л. 41 - 59 писмени доказателства се установява, че с Договор №
97-21/23.07.1997 г. ОбС – ** чрез Общинска Агенция за
приватизация е продал на А.К.Г. недв. имот – *** –
Клон **, обособена част на „***“ ЕАД, с адрес на имота – ***, съставляващ
самостоятелна масивна едноетажна постройка с монолитна конструкция, със
застроена площ от 135 кв.м, състояща се от търговска зала, складова площ и
санитарен възел, заедно със съответните идеални части от правото на строеж,
отстъпено върху общинско място в имот пл.№ **, част от парцел I-компл. жил.
строителство в кв. **-стар по плана на ***, одобрен със Заповед № 92/17.04.1965
г., при граници на имота: от юг – междублоково пространство; от запад – ***; от
изток – жил. блок; от север – ***, като вноските са
изплатени изцяло от купувача и е съставен нот. акт №
**, том *, рег.№ **, дело № 395/18.07.2000 г. на **Н.Х.С., рег.№ ** на НК, с
който А.К.Г. и съпругата му Ц.Д.Д.Г. са признати за
собственици на същия недв. имот на основание
приватизационна сделка.
По молба
на А.Г.от 29.09.2000 г. до ** е одобрен проект за „Преустройство на *** в ** в п. I, кв. ** по плана на ***, на ***“, издадено е Разрешение за строеж № 337/27.11.2000 г.,
както и Разрешение за ползване № 290/30.03.2001 г., видно от приложените на л.
14 - 40 писмени доказателства. В Обяснителната записка към Част: „Архитектурна“
на проекта е посочено, че „Съществуващите
площи се разделят по зоната на собственост – подблоковото
пространство се изолира и не се третира в настоящата разработка.“, а на
Архитектурното заснемане на обекта е посочено, че той е със застроена площ от
172,95 кв.м, от които полезна площ – 162,70 кв.м, като формата и размерите са
посочени на приложените скица, арх. заснемане и част „В и К“.
С нот. акт № **, том *, рег.№ **, нот.
дело № 348/07.07.2006 г. на **Н.Х.С., рег.№ ** на НК,
ищецът Н.А.Д. в качеството му на ЕТ с фирма „Н. 72 – Н.Д.“, е купил за сумата
от 90 900 лв. процесния недв.
имот, съставляващ масивна едноетажна постройка (**) с монолитна конструкция,
със застроена площ от 135 кв.м, състоящ се от търговска зала, складова площ и
санитарен възел, ведно със съответните ид.ч. от
правото на строеж върху общинско дворно място, находящо
се в ***, бивш ПИ № ** по кадастралния план на ***, който имот е включен в УПИ I-жил. компл.
от кв. ** на ***, при граници на имота: от юг – междублоково пространство; от
запад – ***; от изток – жил. блок; от север – ***,
която сграда по КККР на ** съставлява самостоятелен обект с идентификатор **,
видно от цит. нот. акт,
скица № ** г. и данъчна оценка от същата
дата.
Администрацията на ** е съставила
Констативен акт 22/16.10.2015 г. и въз основа на него е издала Заповед №
РД-16-133/17.02.2016 г. на ** (л. 60, 70), с която се забранява ползването на
строеж „Преустройство на ** с приобщаване
на 2 бр. помещения“, тъй като в обекта е извършено ново вътрешно
преустройство, в резултат на което към обекта са приобщени незаконно две
помещения – чужда собственост, находящи се в подблоковото пространство на жилищната сграда на ***, без
необходимите строителни книжа и документи за това.
Тази заповед е била обект на съдебен
контрол и е отменена като незаконосъобразна с Решение № 7323/12.06.2017 г. по адм.д.№ 2133/2017 г., ВАС.
Видно от
представените писмени доказателства на л. 105 – 110 от делото, на *** (сега ***)
в ***, в имот пл.№ **, **, парцел II-жил. стр. от кв. **, с площ от 176 кв.м е
построен от ГНС – ** триетажен жилищен блок № 1-а, състоящ се от 11 апартамента,
които са продадени на различни лица през периода 1968 г. – 1977 г. Според
становището на ответника, обективирано в писмо вх.№
38247/18.12.2017 г., предмет на разпореждане са били само жилищата, ведно с
прилежащите им избени помещения, но не и нежилищното подблоково
пространство, което е останало в патримониума на
Община Пловдив.
По делото
е прието заключението на съдебно-техническа експретиза,
изготвена от **. Б.И.К. – Х., което съдът намира за компетентно и
безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ищеца. От него се установява, че
застроената част на първия етаж на ** е около 172 кв.м, а на второто му ниво –
около 27 кв.м, като разгърнатата застроена площ е приблизително 199 кв.м. В
одобрения на 23.10.2000 г. проект за преустройство на процесния
обект в ** застроената площ е в рамките на 130,64 кв.м, респективно такава
следва да се счита застроената площ в разрешението за строеж и в разрешението
за ползване, без изрично тя да е упомената в тях като размер.
Според **.
К., процесният ** представлява *** на един етаж,
изградена по типов проект през 70-те години, като частта с тоалетните за
посетители и за персонал, както и складова площ на второто ниво, които са извън
посочените в нот. акт 135 кв.м, попадат в обема на
3-етажния жилищен блок. ***, която се различава от двете съседни жилищни сгради
и се намира между тях, би трябвало да не е свързана конструктивно с двата
жилищни блока и между тях би трябвало да има конструктивни фуги, което обаче не
може да се установи само с оглед от вещо лице, а трябва да се разкрият
хоризонталните и вертикалните конструктивни елементи на **.
** не може
да функционира без водомер и без електромер, като технически е възможно те да
бъдат премествани. В случая, противно на всякаква логика и техническа обосновка
водомерът се намира на второто ниво на ** (в складовата площ), където няма
никакви консуматори.
Съществуващият
в момента на място ** не съответства на одобрения проект, както по отношение на
мястото, конфигурацията и площта на санитарните помещения и на ел. таблото,
така и по отношение на създаденото второ ниво, с което се увеличава ЗП и РЗП на
обекта на около 172 кв.м, в сравнение със закупените 135 кв.м. Преустройството
на съществуващия към момента ** е изпълнено в отклонение от одобрените проекти,
като е увеличена застроената площ на магазина за плодове и зеленчуци от 135
кв.м на 172 кв.м, а със създаването на второ ниво в частта, попадаща в обема на
жил. блок, е увеличена разгърнатата застроена площ с
още около 27 кв.м.
Към
момента на огледа от ** ** има ЗП от 172
кв.м и РЗП от 199 кв.м, като е приобщена ЗП приблизително от 37 кв.м, попадаща
в геометричните очертания на жил. блок от запад, и
РЗП от 64 кв.м, попадащи в стереометричните очертания (обема) на същия жил. блок, като от приложената към заключението скица
(Разпределение на кота 0,00) ** е посочило
неизпълнените на място зидове, санитарен възел и ел. табло, предвидени в
одобрения проект, като са изпълнени строителни работи в приобщени площи, извън
очертанията на обекта, защриховани на скицата и обозначени като „чужда
собственост“.
Във връзка
с оспорване на СТЕ на **. Б.К. – Х., е прието заключението на нова СТЕ,
изготвена от **. Х.Г.П., което съдът намира за компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните. Според **. П., конструкцията на **е
отделена от съседните сгради на изискващите се на места фуги и преградни стени
– на изток и на запад от съществуващите жилищни сгради. Всички помещения от **строително
и функционално са изпълнени като едно цяло и са архитектурно и конструктивно
обособени отделно, независимо от това дали са в подблоковото
пространство или са извън него.
Конструкцията
на **е масивна, монолитна, със стоманобетонов скелет
– колони, греди и стоманобетонна плоча, носещи тухлени зидове, единични и ивични фундаменти, бетонова подова плоча. Ограждащите и
носещите стени са тухлени, като сградата е отделена от съседните жилищни сгради
и трафопоста на изискващите се на места фуги и преградни стени. Стените и
колоните, попадащи в подблощовото пространство, са по
периметъра на частта, която се намира в това пространство.
По делото са разпитани **К.К.Т.и Е. С. С., показанията
на които съдът не обсъжда, тъй като счита същите за ирелевантни
на спора.
Предприетите
от ищеца след завеждане на делото на 09.05.2017 г. действия по деклариране на
обекта, но с площ от 172,95 кв.м, и за заснемането му в КККР на ** именно с тази площ съдът намира за ирелевантни на спора, поради което не ги коментира.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим към момента на предявяването му – 09.05.2017 г., тъй като ищецът е твърдял, че се намира във владение
на процесния недв. имот, но
собствеността му се оспорва от ответната община чрез издаването на заповед от
17.02.2016 г., с която се забранява ползването му. Същевременно и представено Решение № 7323 от 12.06.2017 г. по адм.д.№ 2133/2017 г., ВАС, с което цитираната заповед е
отменена като незаконосъобразна, поради което за ищеца е отпаднал правният
интерес от предявяването на положителен установителен
иск за собственост срещу Община Пловдив, поради което същият иск се явява
НЕДОПУСТИМ.
Отделно от това, съдът намира искът за НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради следното:
За да се уважи положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се установи, че ищецът е собственик на
вещта на посочените от него правни основания, както и че ответникът също
претендира да е собственик на процесната вещ, поради което да е налице
оспорване на собствеността от негова страна, като спорната вещ се намира във
владение на ищеца. Последното, както се отбеляза по-горе, не е спорно по делото
и се установява от събраните доказателства, поради което съдът намира, че е
налице една от предпоставките за уважаване на установителния иск за собственост
по чл. 124, ал. 1 от ГПК - спорната вещ се намира във владение на ищеца.
Ищецът твърди, че е придобил собствеността на процесния
недв. имот (**) с реална площ от 177 кв.м на
основание правна сделка и изтекла в негова полза 10-годишна придобивна
давност. По делото няма спор, че въз основа на възмездна двустранна сделка –
покупко-продажба по смисъла на чл. 183 и сл. от ЗЗД, ищецът Н.Д. е придобил на
07.07.2006 г. правото на собственост върху масивна
едноетажна постройка (**) със застроена площ от 135 кв.м, както е посочено в
приложения нот. акт № ** г.
За останалата застроена площ от **от около 40
кв.м, за която не се установява да е била предмет на прехвърлителната
сделка, ищецът се позовава на придобивна давност,
като твърди, че към своето владение е присъединил и владението на своите праводатели.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а разпоредбата на чл. 83 от ЗС създава оборима презумпция относно периода на владението, тъй като който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, освен ако не се докаже противното. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението от своя страна е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а разпоредбата на чл. 69 от ЗС също създава оборима презумпция, според която
се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В
случая обаче праводателите на ищеца – Ц. и А. Г., са
придобили процесния недв.
имот на основание приватизационна сделка по чл. 30 – 33 от ЗППДОП (отм.), като
същият е представлявал *** с площ от 135 кв.м. Впоследствие са издадени необходимите
за преустройството на *** строителни книжа – одобрени проекти, разрешение за
строеж и разрешение за ползване от 30.03.2001 г., като според тях застроената
площ на обекта е 135 кв.м, а за разликата до 177 кв.м съдът намира, че праводателите на ищеца не се легитимират като собственици
на спорната площ, поради което тя е останала в патримониума
на общината, която се легитимира като неин собственик с приложения АЧОС.
В този смисъл съдът
възприема заключението на СТЕ, изготвено от **. Б.К. – Х.,
което макар да е оспорено от ищеца, е обосновано и не противоречи
на събраните по делото множество
писмени доказателства– скици, схеми, архитектурни
разрези и др. Според **, съществуващият в
момента на място ** не съответства на одобрения проект, както по отношение на
мястото, конфигурацията и площта на санитарните помещения и на ел. таблото,
така и по отношение на създаденото второ ниво, с което се увеличава ЗП и РЗП на
обекта на около 172 кв.м, в сравнение със закупените 135 кв.м. Преустройството
на съществуващия към момента ** е изпълнено в отклонение от одобрените проекти,
като е увеличена застроената площ на магазина за плодове и зеленчуци от 135
кв.м на 172 кв.м, а със създаването на второ ниво в частта, попадаща в обема на
жил. блок, е увеличена разгърнатата застроена площ с
още около 27 кв.м.
Съдът не възприема заключението на **. П.,
тъй като ** е дало уклончиви отговори на поставените му въпроси, като е
отговорило, че конструкцията на **е отделена от съседните сгради „на изискващите се места“, без да посочва
къде конкретно са тези места и без изготвяне на съответна графична илюстрация
на тези твърдения, с цел те да се конкретизират и онагледят. По същия начин **
твърди, че сградата е отделена от съседните жилищни сгради и трафопоста „на изискващите се на места фуги и преградни
стени“, но отново без да ги посочва конкретно.
Съдът не възприема и изводите на **. П.,
че всички помещения от **строително са изпълнени като едно цяло и „са архитектурно и конструктивно обособени
отделно, независимо от това дали са в подблоковото
пространство или са извън него“, тъй като това твърдение противоречи на
одобрените архитектурни проекти, а без разкриване на отделните хоризонтални и
вертикални конструктивни елементи на местата, в които процесния
** навлиза в подблоковото пространство, не би могло
да се установи конструктивната свързаност/обособеност на спорната част от
обекта, поради което съдът намира тези изводи на ** за голословни и
необосновани.
|
Независимо
от обстоятелството дали праводателите на ищеца са
присъединили около 40 кв.м от подблоковото
пространство към преустроения от тях през 2001 г. магазин от 135 кв.м или
това е станало впоследствие, нито те, нито ищецът могат да придобият по
давност тези допълнителни 40 кв.м от подблоковото
пространство, тъй като съгласно § 1 от закона за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., давността
за придобиване на държавни и общински имоти
спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., като този срок е
продължен с действащата към датата на предявяване на иска редакция на ДВ, бр.
107, в сила от 31.12.2014 г., според която давността за придобиване на имоти
– частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017
г., а в сега действащата редакция на ДВ, бр. 7/2018 г., в сила от 31.12.2017
г., давността спира да тече до 31.12.2022 г. Ето
защо, още от датата на въвеждане на обекта в експлоатация на 30.03.2001 г.,
съгласно издаденото разрешение за ползване, давността за придобиване на имоти
частна общинска собственост спира да тече, поради което и ищецът, и праводателите му не са могли да придобият по давност
частта от процесния недв.
имот, по-голяма от придобитите по нот. акт 135
кв.м. Предвид гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява и ищецът, и праводателите му да са владели процесния
недв. имот със спорната площ от общо 177 кв.м явно,
непрекъснато и необезпокоявано, предвид забраната на § 1 от ЗД на ЗС, поради
което ищецът не се легитимира като негов собственик на основание изтекла
10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79,
ал. 1 от ЗС и затова предявеният
положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника 300 лв. – разноски за СТЕ и 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Предвид гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Д., ЕГН **********,***,
като ЕТ „Н. 72 – Н.Д.“, ЕИК ***, със съд. адрес:*** , чрез адв. Р.И.,срещу Община Пловдив ***, ЕИК *********,
положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 и сл. от ЗЗД и чл.
79, ал. 1 от ЗС, придобита на основание правна сделка и изтекла 10-годишна придобивна давност, на следния недв.
имот: - масивна едноетажна постройка (**) с
монолитна конструкция, с реално застроена площ от 177 кв.м, състояща се от
търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се в ***, бивш ПИ № ** по кадастралния план на ***,
който имот е включен в УПИ I-жил. компл. от кв. **
на , при граници на имота: от юг – междублоково пространство; от запад – ***;
от изток – жил. блок; от север – ***, която сграда
по КККР на ** съставлява самостоятелен обект с идентификатор ** по КККР на **,
като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН **********,***, като ЕТ „Н. 72 – Н.Д.“, ЕИК ***, със
съд. адрес:*** , чрез адв. Р.И., да заплати на
Община Пловдив, ***, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
общо сумата 500 лв. (петстотин лв.) – разноски по съдебното производство и юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в
2-седмичен срок от връчването му. |
|
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/ |
|
|