Решение по дело №8298/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2286
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 29 август 2023 г.)
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20213110108298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2286
гр. В., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110*298 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано е въз основа искова молба на Д. ИВ. Ч., ЕГН **********, с
адрес: *****************************, с която против ХР. ИВ. П., ЕГН
**********, с адрес: ***************************** и М. К. К., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, са предявени следни
искове: за възстановяване на накърнена запазена част и намаляване на
дарствено разпореждане, извършено на дата 13.12.1984 г., от А.И.Р., ЕГН
**********, в полза на ХР. ИВ. П., ЕГН **********, дарение на 1/2 /една
втора/ идеална част от къща с адрес: *****************************,
състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв.
м идеални части от дворно място с адрес: *****************************,
представляващи по КККР поземлен имот с идентификатор ********** и
самостоятелен обект с идентификатор ********** до размер на 7/9 /седем
девети/ идеални части, като договорът за дарение е обективиран в нотариален
акт № *, том XIV, дело № */* г. на нотариуса при В. районен съд, и за
възстановяване на запазената част на ищцата Д. ИВ. Ч. в размер на 2/9 /две
девети/ идеални части, на основание чл.30, ал.1 ЗН, както и за съдебна делба
на еднофамилна жилищна сграда, с адрес: *****************************,
със застроена площ от 30 кв. м, състояща се от стая, кухня, две летни кухни,
навес и клозет, представляваща сграда с идентификатор ********** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, ведно с
прилежащите към сградата 292,50 кв. м идеални части от поземлен имот с
идентификатор **********, с адрес: *****************************,
1
целият с площ от 468 кв. м по КККР, при квоти: 9/18 ид.ч. за ответника М. К.
К., 7/18 ид.ч. за ответника ХР. ИВ. П. и 2/18 ид.ч. за ищцата Д. ИВ. Ч..
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Страните са съсобственици на описаните в исковата молба недвижими
имоти, при посочените в същата квоти в съсобствеността. Ищецът, първият
ответник – ХР. ИВ. П. и третото лице И.И. П.а са наследници по закон /деца/
на А.И.Р., ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починала на 22.08.2017 г.
Последната е собственик на 1/2 ид.ч. от къща, състояща се от: стая, кухня, две
летни кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв. м ид.ч. от дворно място,
съставляващо имот пл. № 18, в кв. **** по плана на 9- ти подрайон на гр. В.
на *****************************. По действащата КККР на гр.В.,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на
АГКК поземленият имот представлява поземлен имот с идентификатор
**********, а жилището представлява самостоятелен обект с идентификатор
**********. По действащата кадастрална карта жилищната сграда е записана
със ЗП от 30 кв. м. Собственик на другата 1/2 ид.ч. от жилищната сграда,
заедно с 5/16 ид.ч. от поземления имот е ответникът М. К. К..
Твърди се, че на 15.01.1963 г., по силата на договор за издръжка и
гледане, обективиран в НА № 13, том I, д. № */* г. на нотариуса при В.
районен съд, съпрузите И.Ц.Д. и Е.Х.Д. придобиват правото на собственост
върху горепосочената къща, заедно с дворното място с площ от 400 кв. м. С
договор за дарение от 14.01.1970 г. /нот. акт № 39, том I, д. № */* г. на
нотариуса при В. районен съд/, И.Ц.Д. и Е.Х.Д. даряват на дъщеря си А.И.Р.
само 1/2 идеална част от къщата, заедно със 125 кв. м идеални части от
дворно място, съставляващо планоснимачен номер 18 в кв. **** по плана на
**** подрайон на гр. В.. Твърди се, че дарените 125 кв. м идеални части от
дворното място представляват 5/16 идеални части от цялото дворно място с
площ от 400 кв.м, както и че дареният имот е идентичен с поземлен имот
********** и с жилището, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор **********. С последващ договор за дарение от 18.03.1975 г.
/нот. акт № *, том VI, д. № */* г. на нотариуса при В. районен съд/, И.Ц.Д. и
Е.Х.Д. даряват на внучката си Д.И. К., останалата идеална част от дворното
място и къщата.
Собственици на другата 1/2 идеална част от жилището и от дворното
място, до 05.11.1997 г., са М.Д.Г. и Н.К.С., при равни части, като същите
придобиват правото на собственост върху имота въз основа договор за
продажба, /НА № 35, том XXX, д. № */* г. на нотариуса при В. районен съд/,
сключен с Д.И. К.. Към датата на сключване на договора за продажба,
приобретателите не са съпрузи, поради което имотът е придобит в
обикновена съсобственост.
С договор за дарение от 05.11.1997 г. /НА № 70, том **********, д. №
18014/1997 г. на нотариуса при В. районен съд/, М.Д.Г. дарява на ответника
М. К. К. собствената си 1/4 ид.ч. от жилищната сграда, заедно с 5/32 ид.ч. от
дворното място. На същата дата - 05.11.1997 г. другият съсобственик Н.К.С.
продава на ответника М. К. К., собствената си 1/4 ид.ч. от жилищната сграда,
заедно с 5/32 ид.ч. от дворното място /НА № 71, том **********, д. № */* г.
на нотариуса при В. районен съд/.
На 13.12.1984 г. наследодателката на ищеца и първия ответник - А.И.Р.
дарява на ХР. ИВ. П., притежаваната от нея идеална част от недвижимия имот
2
/НА № *, том XIV, д. № */* г. на нотариуса при В. районен съд/. Според
ищеца, към момента на смъртта на наследодателката А.И.Р. не е оставила в
наследство други недвижими имоти, движими вещи, парични влогове,
ценности и др. и затова наследството й включва само дарения имот.
Твърди, че с извършеното дарствено разпореждане, А.И.Р. е накърнила
запазената част от наследството на ищцата Д. ИВ. Ч., която е нейна дъщеря.
Според последната същата е равна на 2/9 от имуществото на наследодателя.
Сочи, че след намаляване на дарението и възстановяване на запазената част,
между съделителите възниква съсобственост, при части: 9/18 ид.ч. за
ответника М. К. К., 7/18 ид.ч. за ответника ХР. ИВ. П. и 2/18 ид.ч. за ищцата
Д. ИВ. Ч.. Заявява, че при уважаване на иска за намаляване на дарението и
възстановяване на запазената част на ищцата, страните ще бъдат
съсобственици на жилищната сграда с идентификатор ********** и само на
292,50 кв. м идеални части от поземления имот с идентификатор **********,
при части: 9/18 идеални части за ответника М. К. К., 7/18 идеални части за
ответника ХР. ИВ. П. и 2/18 идеални части за ищцата Д. ИВ. Ч..
Съсобственци на останалите 150 кв. м идеални части от поземления
имот са трети лица. В същия има построена и втора жилищна сграда с
идентификатор **********.2, която е собственост на третите лица и не е
предмет на иска за делба. Третите лица са придобили собствеността чрез
договор за продажба, сключен на 29.04.1964 г. с нот. акт № *, том III, д. № */*
г. на нотариуса при В. районен съд.
Твърди се, че съделителите не могат да поделят доброволно
недвижимия имот, поради което се отправя искане за прекратяване на
съсобствеността чрез извършване на съдебна делба.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ХР. ИВ. П. представя отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Намира, че ищецът не е
уточнил дали след евентуално намаляване на дарението желае делба на целия
имот с всички съделители, доколкото наследниците на А.И.Р. са нейните три
деца – ищецът, първият ответник и И.И. П.а. Заявява, че от извършване на
дарението владее имота като свой, като е придобил идеалната част на ищцата
въз основа изтекъл давностен срок, считано от 1984 г. до настоящия момент.
Твърди се, че е извършил подобрения в имота, които са се отразили на
пазарната и данъчната му стойност, като това обстоятелство следва да бъде
преценено при образуване на наследствена маса по чл.31 ЗН. Сочи, че след
извършване на оспореното дарение, майка му придобива друг недвижим
имот, който по-късно продава. Заявява, че към момента на смъртта си,
общият наследодател е бил собственик на ид.ч. от нива с площ от 3,316 дка,
находяща се в землището на с. В.Л., общ.Т., м-ст „Сачънлъ“, съставляващ ПИ
№**********. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените
искове.
С отговор на исковата молба, представен в срока по чл.131 ГПК,
ответникът М. К. К. оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Намира, че заявения за делба имот не е надлежно индивидуализиран,
както и че извършените от ищеца математически изчисления, на
притежаваните от втория ответник идеални части в съсобствеността са
неправилни. Намира, че тъй като ищецът сам е посочил, че собственици на
идеални части от имота са и трети лица, същите се явяват задължителни
другари и следва да участват при извършване на делбата. Заявява, че тъй
3
като в приложената по делото скица са заснети две жилищни сгради, които са
собственост на неконституирани по делото лица, исканата делба е
недопустима. Отделно, в имота са налице и други трайно прикрепени към
земята второстепенни постройки, постройка на основното застрояване, които
са еднолична собственост на този ответник и които не са предмет на иска за
делба. Сочи, че тъй като в имота има сгради на различни собственици,
поземленият имот се явява тяхна обща част, поради което делба е
недопустима. Заявява, че описаната в исковата молба сграда не съществува
във вида, посочен от ищеца и че не е налице годен за делба обект. Оспорва
твърдението, че общият наследодател на ищеца и на първия ответник не е
оставил друго наследство, което да покрие съответстваща запазена част от
наследството на ищцата - съделител. Оспорва, че описаните в исковата молба
жилищна сграда и поземлен имот са идентични на тези, посочени в
нотариалните актове за прехвърляне на вещни права към ответника М.К.,
респективно – към неговите праводатели. Оспорва поземленият имот да е
реално делим, както и че е законово допустимо същият да се дели, доколкото
представлява обслужваща част на съществуващите в него сгради и постройки,
трайно прикрепени към земята. Оспорва, че жилищната сграда е реално
неделима и следва да се изнесе на публична продан; че А.Р. е притежавала
правото на собственост върху поземлен имот с площ от 468 к.м и жилищна
сграда с площ от 30 кв.м. Заявява, че от датата на придобиване на идеалната
част от жилищната сграда и поземления имот, той е извършил подобрения и
ремонтни дейности за запазването им. Оспорва се основателността на
претенцията за възстановяване на запазена част от наследството на А.Р., като
твърди, че стойността на всеки от подарените имоти, пресметната по реда на
чл.31 ЗН не превишава с повече от ¼ разполагаемата част. Изразява
несъгласие с извършените математически изчисления на квотите в
съсобствеността. Твърди липса на идентичност между имотите описани в
исковата молба и тези по НА от 1984 г., тъй като в последния недвижимият
имот е описан с площ от 400 кв. м, а в представената скица, той е с площ от
468 кв.м. Сочи несъответствие в стария номер на имота, като в скицата
същият е посочен като 1518, а в нотариалните актове – 18, като намира, че
само поради липса на съвпадение по номер и площ, искът за делба следва да
се отхвърли. Отрича сградата описана в исковата молба да съществува във
вида, посочен от ищеца, като заявява, че две летни кухни, навес и клозет не
съществуват. Заявява, че към датата на придобиване на имота, в същия са
били изградени от праводателя му и други постройки. Настоява за отхвърляне
на предявените искове.

В.т районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
От представено по делото удостоверение за наследници изх.
№19/05.01.2021 г., издадено от Община В., се установява, че след смъртта си,
А.И.Р. – б.ж. на гр. В., починала на 22.08.2017 г., е оставила наследници по
закон – низходящите ХР. ИВ. П. – син; И.И. П.а – дъщеря и Д. ИВ. Ч. –
дъщеря.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за собственост на придобит имот по закона за
4
реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти №13, том I,
дело №*/* г. по описа на С.С., нотариус при В. народен съд, П.Д.Д. прехвърля
на съпрузите И.Ц.Д. и Е.Х.Д., правото на собственост върху паянтова
постройка от стая и кухня, и пристройка, заедно с дворното място, в което те
са построени, цялото с площ от 400 кв.м, находящо се в чертите на гр. В.,
*****************************, съставляващо парцел VI, планоснимачен
номер 18, кв.**** по плана на гр. В., при съседи: Т.К.о, Г.Т., Б.Х. и улица,
срещу насрещното задължение на приобретателите да осигурят пожизнена
издръжка на прехвърлителката П.Д.Д..
С договор, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№39, том I, дело № */* г. по описа на С.С., нотариус при В. народен съд,
съпрузите И.Ц.Д. и Е.Х.Д., даряват на дъщеря си А.И.Р., ½ ид.ч. от къща с
адрес: гр. В., **********, цялата състояща се от: стая, кухня, две летни
кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото от
400 кв.м по нотариален акт и 470 кв.м по скица, съставляващо пл. №18, в
кв.****, по плана на гр. В., **** подрайон, при граници на цялото място:
имот пл. №19, имот пл. №6 и улица.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том VI,
дело №*/* г. по описа на И.К., нотариус при В. районен съд, на 18.03.1975 г.,
И.Ц.Д. и Е.Х.Д., даряват на внучката си Д.И. К., ½ ид.ч. от къща с адрес: гр.
В., **********, цялата състояща се от: три стаи, навес и подобрения, заедно
със 5/16 ид.ч. от дворното място, цялото от 400 кв.м, представляващо дв.18, в
кв.****, по плана на гр. В., **** подрайон, при граници: Г.Т., Б.Х. и улица.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот №*, том XIV, дело №*/* г. на И.К., нотариус при В. районен
съд, А.И.Р., дарява на сина си ХР. ИВ. П., собствената си ½ ид.ч. от от къща с
адрес: гр. В., **********, цялата състояща се от: стая, кухня, две летни
кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото от
400 кв.м, съставляващо пл. №18, в кв.****, по плана на гр. В., **** подрайон,
при граници на цялото място: имот пл. №19, имот пл. №6 и улица.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том
XXX, дело №*/* г. по описа на Ю.Д., нотариус при В. районен съд, се
установява, че на 06.09.1985 г., в гр. В., Д.И. К., със съгласието на
съсобственика ХР. ИВ. П., продава на М.Д.Г. и Н.К.С., собствената си ½ ид.ч.
от жилищна сграда, с адрес: гр. В., **********, цялата състояща се от: три
стаи, входно антре, тоалет и гараж, заедно със 5/16 ид.ч. от дворното място, в
което се намира жилищната сграда, цялото от 400 кв.м, представляващо
дворище пл. №18, в кв.****, по плана на гр. В., **** подрайон, при граници
на дворното място: Г.Т., Б.Х. и улица.
С договор за дарение от 05.11.1997 г., М.Д.Г. дарява на сина си М. К. К.,
собствената си 1/4 ид.ч. от от жилищна сграда, с адрес: гр. В., **********,
цялата състояща се от: три стаи, входно антре, тоалет и гараж, заедно със 5/32
ид.ч. от дворното място, в което се намира жилищната сграда, цялото от 400
кв.м, представляващо дворище пл. №18, в кв.****, по плана на гр. В., ****
подрайон, при граници на дворното място: Г.Т., Б.Х. и улица, като
дарителката запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
дарения имот – обстоятелства, които се установяват от нотариален акт за
дарение на недвижим имот със запозване право на ползване №70, том
**********, дело №18014/1997 г. по описа на А.Г., нотариус при В. районен
5
съд.
На същата дата - 05.11.1997 г., с договор за продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №71 том **********,
дело №*/* г. по описа на А.Г., нотариус при В. районен съд, Н.К.С. продава на
М. К. К., собствената си 1/4 ид.ч. от от жилищна сграда, с адрес: гр. В.,
**********, цялата състояща се от: три стаи, входно антре, тоалет и гараж,
заедно със 5/32 ид.ч. от дворното място, в което се намира жилищната сграда,
цялото от 400 кв.м, представляващо дворище пл. №18, в кв.****, по плана на
гр. В., **** подрайон, при граници на дворното място: Г.Т., Б.Х. и улица, като
продавачът запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
имота.
По делото са представени скица на поземлен имот №15-113059-
05.02.2021 г. от СГКК В. и скица на сграда № 15-113072-05.02.2021 г., от
СГКК В., от които се установява, че поземлен имот с адрес: гр. В.,
**********, с площ от 468 кв.м е с идентификатор ********** и граници
имоти с идентификатори: *****************************, като имота има
изградени две сгради с идентификатори ********** и **********.2. Сградата
с идентификатор ********** е с площ 30 кв.м.
По делото е представено Решение №ВВ от 03.01.1994 г. на поземлена
комисия /ПК/ гр.Т., с което се възстановява правото на собственост на М.Н.С.
върху нива с площ от 3.316 дка, в землището на с. В.Л., община Т., местност
Съчанлъ, представляваща имот №********** по плана за земеразделяне, при
граници: имоти №№ *****************************.
Видно от удостоверение за наследници изх. №АУ078777ОД/ 02.08.2021
г. издадено от Община В., А.И.Р. е наследник на И.П.Р. /починал на
17.04.2002 г./ - син на М.Н.С., починала на 31.12.2000 г.
На 18.08.2016 г., с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане №102, том III, рег.№5676, дело №441 от 2016 от
18.08.2016 г. на А.Г., нотариус №194 в НК, вписан в Служба по вписванията -
В. вх.рег.№20508/18.08.2016 г., акт №34, том LIV, дело №11374, А.И.Р.
прехвърля на ХР. ИВ. П. собствените си 5/8 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор 10135.4505.7.2.18, представляващ жилище – апартамент №*,
находящ се на шестия етаж в жилищна сграда №2, в гр. В., **********, с
площ от 70,80 кв.м, състоящ се от: две стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет,
дрешник и входно антре, при граници по схема – на същия етаж - **********;
под обекта - **********; над обекта - **********, ведно с прилежащото
избено помещение №*.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от
ответниците свидетели – Б.И.К., Д.И. К., Н.К.С. и М.Д.Г..
В показанията си св. К. сочи, че недвижимият имот с адрес: гр. В.,
********** е бил съсобствен, при равни квоти, на съпругата на свидетеля –
Д.И. К. и ХР. ИВ. П.. Твърди, че собствената на съпруга му ½ ид.ч. от имота е
бил продаден. Към датата на продажбата имотът на Х.П. представлявал две
стаички, с дървено антре, като стаите били порутени, изградени от кирпич и
тухли. На мястото на този имот сега били изградени „хубави, стабилни
постройки“, които били построени от Х.П.. Частта от имота, която била
собственост на съпругата на свидетеля представлявала стая с малко антре и
малка кухня. Канализация в имота /поземления имот/ нямало, като в двора
имало само една чешма. На мястото на сградата, продадена от съоругата на
6
свидетеля сега имало изградена хубава, стабилна постройка със съвременен
дизайн. Сградата, собственост на П. се състояла от: две стаи, хол, баня,
тоалетна, като предстояло довършване на изграденото. Свидетелят не знае
трето лице да оспорва правото на собственост на Х.П. върху имота му. Сочи,
че сградите на Х.П. и М.К. са долепени една до друга и имат отделни входове.
От показанията на свидетеля Д.И. К. се установява, че същата е първа
братовчедка на ищцата Д.Ч. и на първия ответник – Х.П.. Свидетелят Д. К. и
съделителят Х.П. притежавали по 125 кв. м от недвижимия имот с адрес: гр.
В., *****************************, както и по ½ ид. ч. от изградената в
имота къща. Свидетелката сочи, че тя се е разпоредила със собствения си
недвижим имот, като към настоящия момент, на мястото на старата сграда,
били изградени стабилни, едноетажни постройки. Сградата на Х.П. се
състояла от: голяма стая, две спални, баня и тоалетна.
В показанията си св. Н.К.С. сочи, че от 28 години живее с майката на
М.К. – М.Д.Г., в съпружеско съжителство. Преди около 27 – 28 години св. С.
и М.Г. закупили от Д. К. недвижим имот в гр. В.. Същият представлявал
полуразрушена къща, като ½ от същата била собственост на ответника Х.П..
Закупеният от свидетеля и съжителстващата с него жена, имот се състоял от
две стаи и тоалетна. В двора изградили сервизни помещения. Тъй като
купувачите имали много наследници, решили да прехвърлят правото на
собственост върху имота, както и на гаража, който също били закупили, в
полза на М.К.. Сградите на М.К. и Х.П. били с отделни електромери и
водомери. Входовете за сградите били отделни. На свидетеля не е известно
трети лица да са имали каквито и да е претенции по отношение на
недвижимите им имоти.
Като свидетел по делото е разпитана майката на ответника М.К. –
М.Д.Г.. В показанията си св. Г. заявява, че преди 28 години е придобила
правото на собственост върху две стаи и тоалетна от жилищна сграда, с адрес:
гр. В., ул. „Д.“. Имотът се притежава в съсобственост с друго лице – Х.П., но
частта от закупената от св. Г. сграда е с отделен вход от частта от сградата,
притежавана от Х.П.. Към датата на придобиване на имота, сградата е стара и
порутена. Наложило се извършване на ремонт, в т.ч. и на покрива, тъй като в
частта на П. се срутил. Свидетелят сочи, че след придобиване на имота, в
двора са били изградени метални бараки, които и към настоящия момент се
ползвали от нея и от М.К.. Въпреки извършените ремонти и строителни
дейности, външните очертания на сградата не били променяни нито от М.К.,
нито от Х.П.. В имота нямало летни кухни, не помни да е имало навес. Имало
изграден гараж.
По делото е допуснато провеждана на съдебно-техническа експертиза,
от заключението, на която се установява, че в поземления имот с адрес: гр. В.,
********** и идентификатор **********, са изградени девет постройки.
Същите са както следва: едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 49
кв.м, състояща се от: остъклено преддверие, две преходни стаи с кухненска
ниша, баня-тоалетна и входно антре. Стаите на сградата са тухлени и
частично – керпич; покривът е с дървена конструкция, покрит с керемиди.
Под №2 е описана едноетажна масивна жилищна сграда с с площ 44 кв.м,
състояща се от: две преходни стаи, входно антре и навес. Конструкцията на
сграда №2 е идентична на тази на сграда №1 – стени от тухла и керпич, с
покрив с дървена конструкция и покритие с керемиди. Сградата под №3 е
7
описана като паянтов гараж с площ от 14 кв. м, като за същия е посочено, че е
изграден от подръчни материали. Постройките под номера 4 и 5 са
обозначени като стопански, изградени с винкелна конструкция и стени от
фазерни плоскости. Същите са с площ 20 кв. м и 15 кв. м. Сграда №6 е
едноетажна, масивна жилищна сграда със застроена площ от 51 кв. м и се
състои от: две стаи, хол с трапезария, баня с тоалетна. Същата е с дървена
конструкция, като колоните са замонолителни в бетонна плоча,
представляваща основа на сградата. Постройката е водоснабдена и
канализирана. Отбелязано е, че сградата е в процес на изграждане. Сграда №7
представлява метален павилион с площ от 4 кв.м; сграда №8 – външна
тоалетна с площ 6 кв.м, а сграда №9 – стопанска постройка – барбекю със
застроена площ от 3 кв.м. Според вещото лице, при прилагане на уличната
регулация, свободната площ от имота, заключена между двете улици
/съгласно изменение на застроителния и регулационен план на 9 м.р. на гр. В.,
одобрен със заповед №Г-35/30.03.1993 г. на кмета на Община В./ ще бъде 224
кв. м. Към заключението е изготвена и приложена комбинирана скица, от
която се установява, че сгради 01 и 06, по отношение на които не се спори, че
се владеят от ответника М.К. /сграда 01/ и Х.П. /сграда 06/, като двете сгради
делят обща стена.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.30 ЗН и чл.34 ЗС вр. чл.341 ал.1 и сл. ГПК. Производството е в първа фаза
– по допускане на делбата, като съдът следва да се произнесе относно
наличие на твърдяна съсобственост между съделителите върху заявените за
делба недвижими имоти, основанието, на което е възникнала
съсобствеността, лицата, между които следва да бъде извършена делбата,
както и квотите в съсобствеността.
По отношение иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, за намаляване на
дарственото разпореждане и възстановяване на запазена част от наследството,
оставено след смъртта на А.Р., съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството. Размерът на последната се определя по
правилото на чл.29, ал.3 ЗН, според което, запазената част на съпруга е равна
на запазената част на всяко дете, като при три и повече деца, разполагаемата
част е равна на 1/6 от наследството. За уважаване на иска по чл.30, ал.1 ЗН е
необходимо да бъде установено наличие на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: търсещият възстановяване да е наследник с право на запазена
част от наследството; наследодателят да е оставил наследници със запазена
част към момента на откриване на наследството; накърняване на запазената
част в резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя
посредством завещание или дарение.
Обстоятелството, че в производството не участва наследник с право на
запазена част от наследството на А.Р. – низходящата на наследодателя - И.И.
П.а, не води до извод за недопустимост на предявените искове. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в актове като: определение
8
№600/28.11.2013 г. по гр. д. №4216/2013 г., 1 г. о.; решение №455/21.12.2010 г.
по гр.д. №474/2010 г., 2 г.о., „правото да се иска намаляване на даренията и
завещанията до размера, необходим за допълване на запазената част е
потестативно право, което принадлежи на всеки наследник със запазена част
и може да бъде упражнено независимо от правото на другите наследници със
запазена част. Като резултат от предявяването на това право се постига
намаляване на завещанието до размера на запазената част на направилия
искането наследник. Ако наследник със запазена част не поиска намаляване
на завещанието, то това означава, че той признава завещанието, извършено от
наследодателя и спрямо него то запазва действието си, т.е. не подлежи на
намаляване. Признатата от закона запазена част на наследник, непоискал
възстановяване, се получава от наследника по завещание, именно по силата
на завещанието“.
Съгласно разясненията дадени с т.3, б. „в“ ППВС №7/28.11.1973 г.,
доколкото правото да се иска намаляване на безвъзмездно разпореждане е
лично право, когато то не е поискано от всички наследници с право на
запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил
надлежно искане и не може да ползва наследници, които не са поискали
намаление на завещание или дарение.
Поради признаване на извършеното в полза на наследника Х.П. дарение
от страна на наследодателя А.Р., наследникът И.И. П.а не притежава дял в
съсобствеността върху заявения за делба имот и не следва да бъде включена в
делбеното производство.
Съдът намира, че в процесния случай не следва да се формира
наследствена маса по чл.31 ЗН. Макар с доклада по делото да е разпределена
доказателствената тежест, не се представят доказателства за наличие на
притежавано от наследодателя имущество, към момента на откриване на
наследството, извън дарения имот. Във връзка с твърдението на ответника
Х.П., че към датата на смъртта си наследодателят А.Р. е притежавала ½ ид. ч.
от нива в землището на с. В.Л., общ. Т., по делото е представено единствено
решение на ПК – Т. от 03.01.1994 г. До приключване на съдебното дирене, по
делото не се представиха доказателства, че към 22.08.2017 г., имотът все още
се е намирал в патримониума на наследодателя, както и че след влизане в
сила на заповедта на изпълнителния директор на АГКК за одобрение на КККР
за землището на с. В.Л., обл. Т. е налице идентичност с имота възстановен с
решението на ПК – Т. от 03.01.1994 г. Не се представиха доказателства, а и не
се твърди наследодателят А.Р. да е имала други активи в имуществото, като
липсват данни, установяващи наличие на задължения на наследодателя.
Дареният имот, заявен за делба в настоящото производство изчерпва
имуществото на наследодателя, поради което наследствена маса не следва да
се формира, а исканото от наследника Д.Ч. намаляване следва да се извърши
направо в дроб, равняваща се на запазената част на наследника. Доколкото в
производството по делото не участва наследник със запазена част, който не е
поискал възстановяване, същата се получава от наследника, в чиято полза е
извършено дарението. При горните доводи, разполагаемата част на А.Р. е в
размер на 1/6 от имуществото, а запазената част от наследството на всички
наследници със запазена част е общо 5/6, поради което запазената част на
ищеца е 5/18.
По отношение на заявените за делба имоти.
9
С исковата молба първоначално се отправя искане за допускане на
делба на следните недвижими имоти - 292,50 кв. м идеални части от поземлен
имот с идентификатор **********, целият с площ от 468 кв. м по
действащата кадастрална карта и жилищна сграда-еднофамилна, състояща се
от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет, със ЗП от 30 кв. м,
представляваща сграда с идентификатор ********** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
разположена в поземлен имот с идентификатор **********. В съдебно
заседание, по реда на чл.143 ГПК, ищецът уточнява, че отправя искане за
делба на ½ от жилищната сграда, а като принадлежност към нея – на
дворното място, в посочените идеални части. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СТЕ, се
установява, че макар ответниците Х.П. и М.К., да се легитимират като
собственици на по ½ част от изградената в поземления имот къща, към
настоящия момент, техните равни идеални части са обособени в два
самостоятелни обекта, две жилища. Видно от приетите по делото скица на
поземлен имот №15-113059-05.02.2021 г. и скица на сграда № 15-113072-
05.02.2021 г., издадени от СГКК-В., на северозападната граница на
поземления имот с адрес: гр. В., **********, е изградена еднофамилна
жилищна сграда, със застроена площ 30 кв. м, като нанасянето на сградата е
извършено въз основа на нотариален акт № 39, том I, д. № */* г. на нотариуса
при В. районен съд, по силата, на който А.И.Р. е собственик на ½ ид. ч. от
същата. Жилищната сграда е с идентификатор ********** по КККР на гр.В..
От заключението на СТЕ и комбинираната скица към него, се
установява, че на мястото на сградата по документа за собственост от 1970 г.,
към настоящия момент съществуват два самостоятелни обекта, описани от
вещото лице по следния начин – „едноетажна масивна жилищна сграда (01)
със застроена площ от 49 кв.м, състояща се от: остъклено преддверие, две
преходни стаи с кухненска ниша, баня с тоалетна заедно и входно антре“ и
„едноетажна масивна жилищна сграда (06) със застроена площ от 51 кв.м,
състояща се от: две стаи, хол с трапезария, баня с тоалетна“. Сгради с номера
01 и 06 делят обща стена, но по делото бе безспорно установено, че всяка от
тях представлява самостоятелен обект по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУТ и
Наредба №7/22.12.2003 г. на МРРБ. Всяка от двете жилищни сгради има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс /ниша/, баня-тоалетна, както и складово помещение, като
последните са изградени извън жилищата – в поземления имот. По делото не
се спори, че ответникът М.К. владее сграда 01, като по отношение на същата,
вещото лице изрично заявява, че външните очертания на са били променяни,
къщата не е била доизграждана, не е била странично разширявана, като при
нанасянето на сградата в кадастъра, вероятно е допусната грешка, тъй като не
е взета предвид конфигурацията на сградата такава, каквато е. По отношение
на сграда 06, която се владее от ответника Х.П., вещото лице е намерило, че
същестуващата на място стара сграда е съборена, като на нейно място е
изградената от ответника жилищна сграда. Съгласно установената практика
на ВКС, имуществото, предмет на делбата, следва да бъде допуснато до делба
според състоянието, в което се намира към момента на приключване на
устните състезания в инстанцията по същество /така – решение
№138/11.10.2016 г. по гр.д. №2061/2016 г. на ВКС, 2 г.о./.
10
Съдът намира, че по отношение сграда 01 по комбинираната скица към
СТЕ, делба не следва да се допуска, доколкото по делото не се установи
наличие на съсобственост. Имотът, в очертанията, придобит през 1995 г. от
праводателите на ответника М.К., е собственост на последния, след
извършени в негова полза, на 05.11.1997 г., разпоредителни действия.
Придобитата през 1995 г. ½ ид.ч. от съществуващата жилищна сграда
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Видно от
нотариален акт № 35, том XXX, д. № */* г. на нотариус при В. районен съд,
по силата на сключения договор за продажба, праводателите на М.К.,
придобиват правото на собственост върху „половин ид. част от жилищна
сграда…, състояща се от: три стаи, входно антре, тоалет и гараж“. По
отношение на горепосочения недвижим имот не е налице съсобственост и
делба не следва да се допуска, като искът предявен против този ответник
следва да бъде отхвърлен.
Делба не следва да бъде допускана и по отношение на останалата част
от жилищната сграда, посочена като сграда 06 в комбинираната скица по
СТЕ, доколкото въведеното от ответника Х.П. за изтекъл в негова полза
давностен срок е основателно. Фактическият състав на придобиване въз
основа осъществено давностно владение изисква да се установи както
упражняване на фактическа власт върху имота, през определен в закона
период от време, така и ясно манифестиране на воля за своене на вещта, от
страна на владелеца, в хипотеза на чл.79, ал.1 ЗС. Съгласно сочената
разпоредба, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а когато
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години /чл.79, ал.2 ЗС/.
Установеното владение върху имота, от страна на Х.П., се осъществява от
13.12.1984 г. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че след като през 1984 г. А.Р. дарява на сина си ½ от къщата,
изградена в поземлен имот с адрес: гр. В., ********** /сега **********/,
същият упражнява фактическа власт върху вещта явно, спокойно, трайно и
непрекъснато, като в този смисъл са и показанията на ангажираните от него
свидетели. Упражненото от Х.П., върху имота, давностно владение е
добросъвестно, като фактическата власт върху вещта е придобита на валидно
правно основание, годно да го направи собственик. Това правно основание се
явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на
собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в
определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира
намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени
на действителния собственик /така - решение №31/15.02.2011 г. по гр.д.
№1273/2009 г. ВКС, 2 г.о./.
При горните доводи, съдът намира въведеното от ответника Х.П.
възражение за изтекъл в негова полза срок на придобивна давност, за
основателно. Ищцата не притежава собственически права по отношение на
процесния имот, поради което искът за делба е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода от спора, в полза на ответниците се дължат сторените
разноски по делото, като в тежест на ищеца следва да бъде възложена
отговорността за заплащането им. В полза на ответника М. К. К. се следват
11
разноски в общ размер на 2150 лева, а в полза на ответника Х.П. – 1200 лева.
При горните доводи, съдът,
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл.30 ЗН, дарствено разпореждане,
извършено от наследодателя А.И.Р., б.ж. на гр. В., починала на 22.08.2017 г.,
извършено с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *, том XIV,
дело № */* г. на нотариус при В. районен съд, в полза на ХР. ИВ. П., ЕГН
**********, като
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 30 ЗН, запазената част на Д. ИВ.
Ч., ЕГН **********, с адрес: ***************************** от
наследството на А.И.Р., б.ж. на гр. В., починала на 22.08.2017 г., в размер на
5/18 ид.ч. от 1/2 /една втора/ идеална част от къща с адрес:
*****************************, състояща се от стая, кухня, две летни
кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв. м идеални части от дворно място с
адрес: *****************************, представляващи по КККР поземлен
имот с идентификатор ********** и самостоятелен обект с идентификатор
**********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, против ХР. ИВ. П., ЕГН **********, с
адрес: ***************************** и М. К. К., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, иск за допускане на съдебна делба на
еднофамилна жилищна сграда, с адрес: *****************************,
със застроена площ от 30 кв. м , състояща се от стая, кухня, две летни кухни,
навес и клозет, представляваща сграда с идентификатор ********** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, а по
комбинирана скица към СТЕ /л.164/ – жилищна сграда 01 със застроена
площ от 49 кв.м, състояща се от: остъклено преддверие, две преходни стаи с
кухненска ниша, баня-тоалетна и входно антре и жилищна сграда 06 със
застроена площ от 51 кв.м, състояща се от: две стаи, хол с трапезария, баня с
тоалетна, ведно с прилежащите 292,50 кв. м идеални части от поземлен имот
с идентификатор **********, с адрес: *****************************,
целият с площ от 468 кв. м по КККР, като комбинираната скица към СТЕ
/л.164/ представлява неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА Д. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на ХР. ИВ. П., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, сторените разноски
по делото, в размер на 1200 лева.

ОСЪЖДА Д. ИВ. Ч., ЕГН **********, с адрес:
*****************************, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. К., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, сторените разноски
по делото, в размер на 2150 лева.

12
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13