№ 8043
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110158223 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от В. А. Т. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 261,63 лева,
представляваща сума, платена под формата на такса „динамично плащане“ по договор за
потребителски кредит № max_500056450 от 09.09.2022 г. при липсата на основание за това,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.10.2024 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 09.09.2022 г. между нея, в качеството й на кредитополучател и
ответното дружество, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски
кредит № ********* за предоставяне на В. Т. на паричен кредит сумата от 800 лева. Посочва
се, че съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора ищцата следвало да заплати допълнителна
такса в размер на сумата от 410,56 лева за услугата „динамично плащане“, заплащането на
която било включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит. Излага се,
че на основание на тази клауза кредитополучателят заплатил в полза на ответното
дружество сумата от 261,63 лева, чието връщане претендира с процесната искова претенция.
Счита, че същата е недължимо платена, тъй като с влязло в сила Решение от 27.09.2024 г. по
гр. дело № 58194/2023 г. по описа на Софийски районен съд по предявен от В. Т. срещу „Би
Енд Джи Кредит“ ООД иск клаузата на чл. 9, ал. 2 от сключения между страните договор за
потребителски кредит била прогласена за нищожна, като противоречаща на закона и
добрите нрави. С тези съображения ищцата отправя искане за осъждане на ответника за
заплащане на платената от нея сума под формата на такса „динамично плащане“ по
процесния договор, възлизаща на 261,63 лева, като платена при липса на основание за това.
Намира за дължима и претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.10.2024 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, чрез пълномощника си юрк. Б., посочва, че не оспорва заплащането на
процесната сума от 261,63 лева за допълнително действие „динамично плащане“ по чл. 9, ал.
2 от договор за кредит № max_500056450.
1
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
следните обстоятелства: 1). сключването между нея и ответното дружество на процесния
договор за потребителски кредит № max_500056450 от 09.09.2022 г. и неговото конкретно
съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето на клауза,
предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора такса „динамично
плащане“ и 2). че ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е
осъществено при липса на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищцата В. А. Т., като кредитополучател и ответника „Би Енд
Джи Кредит“ ООД, като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит №
max_500056450 от 09.09.2022 г., в клаузата на чл. 9, ал. 2 от който е предвидено заплащането
на такса „динамично плащане“, както и реалното заплащане от ищцата, респ. получаване от
ответното дружество на сумата от 261,63 лева именно като такса за допълнително действие
„динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от договора.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за изясняването му, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Предвид изложените твърдения от ищцата и приложеното към
исковата молба копие, съдът намира, че служебно следва да бъде изискан заверен препис от
решението, постановено по гр. дело № 58194/2023 г. по описа на съда.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от
10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, ГО, 140-ти състав, заверен препис от
съдебното решение, постановено по гр. дело № 58194/2023 г. по описа му, в случай на
влизането му в сила.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
2
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3