РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Ямбол, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100281 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Ж. И. Д. от гр. Я.срещу А. Г. К. от гр. Я., в която се твърди,
че ответникът с влязло в сила решение по АНД № *** г. на РС-Я., е признат за виновен за
това, че на 09.05.2019 г., около 18.00 ч. в местността „***“ в землището на гр. Я., чрез
нанасяне на удар с дървена тояга /прът/ в областта на главата, причинил на ищеца лека
телесна повреда, изразяваща се в *** травма, изразяваща се в *** рана в лявата половина на
***област, на границата между окосмена и неокосмена част, което е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – престъпление, квалифицирано от въззивния съд, изменил в тази част решението
на ЯРС, по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК. Обвиняемият на основание чл.78а, ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба. На ищеца е била причинена и травма на ръката, с която се е опитал да се предпази от
втори удар. Имал е и оплаквания от световъртеж, повръщане и невъзможност да се движи.
Посетил е спешното отделение в болницата в гр.Я., където е бил прегледан. Постъпил е на
лечение в клиника по неврохирургия на УМБАЛ в С. З., където му е поставена диагноза
„***“. След изписването е ходел на контролни прегледи. Месеци наред е имал главоболие,
световъртеж и неспокоен сън. Взимал е лекарства и е бил нетрудоспособен повече от 6
месеца. Ръката не се е възстановила според предвижданията и близо две години е болезнена
и затруднява работата му. Поради това ищецът счита, че има право на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. Във връзка с травмите е направил разходи за
лечение в размер на 146,22 лв., както и транспортни разходи за бензин за посещение при
лекар в гр.С. З. общо от 105 лв.. Поради това претендира осъждането на ответника за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и обезщетение за
1
имуществени вреди в общ размер на 251,22 лв., заедно със законната лихва върху сумите от
увреждането -09.05.2019 г. до окончателното изплащане, и присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца с уточнението, че
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се претендира от заплащането
на разходите.
Ответникът оспорва претенцията като неоснователна. Признава осъждането си за
извършено престъпление срещу ищеца, за което му е наложено административно наказание.
Оспорва описаните в исковата молба болки и страдания на пострадалия. Излага доводи, че
на следващия ден след престъплението ищецът е бил в добро общо състояние, тъй като цял
ден е посещавал лекари, без да има никакво нараняване. Оспорва съдебно -медицинското
удостоверение като невярно. Сочи, че ответникът не е обвиняван за нанасяне на удар в
ръката. Счита, че постъпването в болница не е било необходимо и поставената диагноза е
необоснована, доколкото не е имало хематом, загуба на съзнание и следи от *** на главата.
Оспорва имуществените вреди като недоказани, поради липса на фактури за направени
разходи на името на лицето. Счита, че фискалните бонове не са свързани с вредите на
ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че ответникът е извършил на 09.05.2019 г. описаното в исковата
молба деяние. Това обстоятелство се установява и от приложеното към настоящото дело
АНД. С Решение №*** от 04.11.2021 г. по ВАНД № *** г. на ЯОС въззивният съд е
потвърдил Решение №***г. по АНД № *** г. на ЯРС в частта, с която ответникът е признат
за виновен за извършването на деянието по хулигански подбуди. Съдът е приел, че
нанасяйки удар с дървена тояга /прът/ в областта на *** на ищеца, обвиняемият му е
причинил лека телесна повреда - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в *** в лявата
половина на ***, на границата между окосмена и неокосмена част, което е довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът не е предявил граждански
иск в наказателното производство.
В показанията на свидетеля Д.а-*** на ищеца, се сочи, че докато той е наливал вода от
чешма с изворна вода, ответникът е ударил *** по *** с много дебела пръчка - тояга.
Посегнал е втори път -към нея, но ищецът е хванал пръчката с ръка. Така е получил удара в
ръката, която веднага е започнала да се надува. Държал се е за нея. Вкъщи свидетелката е
промила раната на ***, сложила му е лед на ръката. Ищецът е бил замаян. На следващата
сутрин се е оплакал, че му е много лошо, че му се гади и е започнал да повръща. Затова ***-
св.Д.- го е закарал на лекар. На изписването е бил малко по-добре. Ходил е на контролни
прегледи. По назначение е приемал лекарства. *** е пил около 2-3 месеца, защото го е
боляла главата. Поставяни са му компреси на ръката, поради подуването й от двете страни
на дланта и синината отстрани– между палеца и показалеца. Болката в ръката е продължила
много време и още се появява, при натоварване. Напр. когато копае, фрезова градината –
2
налага се да спира да почива, заради болката. В професията му като военен не е имал
натоварване на ръката. Към момента на удара е бил пенсионер и не е работел. След
престъплението е имал проблеми със съня – заспивал е късно, събуждал се е, седял е на
дивана и е пушел цигари. Това е продължило около месец и нещо, докато преживее
случилото се. Понастоящем няма проблеми със съня.
Свидетелят Д. дава показяния, че е закарал *** на лекар в гр. С. З., защото е имал
главоболие, гадене, наложило спиране по пътя, по-бавно движение на магистралата.
Посетили са Спешния кабинет в Ортопедията. След това ищецът е постъпил в болницата.
Свидетелят го е прибрал с автомобила си на 4-тия ден. Около месец ищецът не се е чувствал
добре. От време на време още продължава да има оплаквания от главоболие, а също и болки
в ръката, при натоварване с пренасяни от него покупки по стълбището на жилищния блок, в
който няма асансьор или при работа в градината. След удара ръката му е била с оток.
По делото е представено Съдебномедицинско удостоверение № *** г. от 10.05.2019 г. от
д-р Т. Ч., в което са изложени установените травми: *** с наличие на *** рана в областта на
лявата половина на ***, на границата между окосмената и неокосмена част и контузия на
дясната ръка с кръвоизливи и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на гръбната
повърхност на дланта откъм палеца. Установени са болки, засилващи се при функционална
активност на ръката.
Съгласно Лист за преглед на пациент в Спешно отделение, на ищеца е поставена
диагноза „***“. Посочено е в листа, че е проведена рентгенография и е назначена
консултация с ортопед. Направена е и препоръка за хоспитализация. Вещото лице д-р А.И.
дава заключение, че не установява счупване на кости, както е посочено в резултата от
образното изследване от 10.05.2019 г. на „ДКЦ 1“ ЕООД-Я.
Видно от Епикриза от Клиниката по Неврохирургия на- УМБАЛ „***" АД- С.З., ищецът
е постъпил в болницата на 11.05.2019 г. и е изписан на 14.05.2019 г. Поставена е диагноза
„***. Постъпил е с оплаквания от световъртеж и политания. Изписан е с подобрение.
Предписана е терапия –***.
На 21.05.2019 г. е последвала консултация с неврохирург-д-р К., според която
оплакванията от главоболие и световъртеж са намалели, удостоверено ръкописно от лекаря
на гърба на епикризата. Следващият контролен преглед, проведен на 28.05.2019 г., е
удостоверен от неврохирурга проф.В., видно от копието на гърба на епикризата, намираща
се по приложеното към АНД ДП № *** г. на РУ-Я. (лист ***). Посочено е, че болковият
синдром отшумява, персистира лекостепенна общомозъчна симптоматика.
Вещите лица по съдебномедицинската експертиза са категорични, че на ищеца са
причинени от удар, нанесен от ответника: *** на главата, *** *** и травма на ръката-на
дясна длан. Последната травма е била с кръвонасядания, оток и бавно отзвучаващи болки в
ръката. Дори след 2-3 седмици пострадалият е имал непълна функция на доминиращата
дясна ръка, с дефицит на движенията. До 2-рия -3-тия месец от травмата е имал и слабост,
немощ, придружени с персистиращи болки при захват и опозиция на палец-показалец.
Хематомът се е разнесъл за 30 дни. Вещото лице д-р А.И. дава заключение, че към момента е
налице остатъчен „***, който все още не налага оперативна намеса, до появата на блокажи.
3
Налице са налични артрозни промени в ставичките на пръстите на ръката, палпаторно
уплатнение по воларната/дланна/ повърхност в основата на показалеца; наличие на
задебеляване по хода на сухожилните влагалища на флексорните/сгъвачни/ сухожилия на
пръста, които предизвикват хрускане, крепитиране при натиск върху тях и едновременно
свиване и разгъване на показалеца. Този феномен, наречен „***", е проява на хронично
продуктивно възпаление и задебеляване на синовиалната обвивка на сухожилията. Много
често това е в последствие на травми на меките тъкани на дланта или от еднообразни
движения на пръстите при определени дейности и професионално натоварване.
Според обясненията на ищеца пред вещото лице ударът е нанесен по дланната
повърхност на ръката при опита му да хване пръчката, за да предотврати удар по главата на
*** (както е заявил и пред разследващия орган по ДП). В с.з. експертът допълва, че това до
голяма степен би могло да обясни и намира връзка с настоящите оплаквания и клинична
картина, говорещи за сухожилно възпаление. Това ограничава движението на ръката, при
натоварване и при преумора на дланта причинява болка. Възможно е да има причинна
връзка с процесната травма, защото травмата е в близост до сухожилията. Зависи от силата
на нанасяне на удара. Ако е била ударена гръбната част на дланта, според вещото лице е
щяло да има последици върху намиращите се там кости.
В момента на удара по главата ищецът е изпитал остра, силна, внезапна болка.
продължила поне 5-6 дни, не с този интензитет, а постепенно спадаща, до 10 дни. Раната е
заздравяла, без белег от нея понастоящем. Получил е бил и „***“, лекувано в болницата в
гр.С. З. Няма неврологични последици от удара към настоящ момент.
Представени са фактури, издадени на името на ищеца: №*** г. на УМБАЛ „***" АД-
С.З., издадени на името на ищеца за сумата от 17,40 лв.-потребителска такса –КП, заедно с
фискален бон от същата дата, № ***г. на УМБАЛ „***" АД- С.З.за сумата от 10 лв.-запис на
RO изследване на CD, заедно с фискален бон от същата дата. Издаден е и фискален бон от
10.05.2019 г. от „ДКЦ 1“ ЕООД-Я. за 10 лв.-медикодиагностична дейност, Рентгенология.
Също така е приложен и фискален бон от 22.05.2019 г. от Аптека „***“-гр.Я. за сумата от 15
лв., отнасяща се за ***. И ампули, и ***. Представени са и фискални бонове от 21.05.2019 г.
и 28.05.2019 г. на „ИМ-Петролиум“ ООД-Я. за дизел на стойност по 49,33 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Искът за обезщетение на неимуществените вреди е основателен. Установи се, че
ответникът е извършил деянието, описано в исковата молба, настъпили са твърдените
неимуществени вреди, съществува причинната връзка между деянието и вредите, която е
пряка и непосредствена, щом като първото се явява фактор, без проявлението на който
вторите не биха настъпили. Т.е. по делото действително се установи фактическият състав на
непозволеното увреждане, включително и противоправния характер на деянието,
представляващо престъпление, за което е предвидено наказание в НК, което деяние е
4
извършено виновно. Фактите-елементи от престъпния състав, установени от наказателния
съд, по силата на чл. 300 от ГПК са безспорно установени за гражданския съд. В
Определение № 618 от 28.10.2011 г. по ч. гр. д. № 522/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е прието,
че както е отразено в решение № 14/04.05.2011 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на ВКС, ІV г. о.,
съдебното решение, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а НК, има за
гражданския съд същата задължителна сила, като влязлата в сила присъда, защото се
постановява, след като съдът се е произнесъл по въпросите, извършено ли е деянието,
противоправно ли е и виновен ли е деецът, по които въпроси присъдата е задължителна. И в
двата случая с тези съдебни актове фактическият състав на престъплението е установен по
съдебен ред. Поради това се поражда отговорността на ответника да заплати обезщетение за
вредите.
Що се отнася до размера на обезщетението, приложимо е правилото на чл. 52 от ЗЗД,
според което обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно ППВС № 4/68 г. относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, той
се определя от съда по справедливост, като следва да бъдат преценени редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр..
Установи се, че претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от увреждането са
свързани с *** на главата, *** без загуба на съзнание и травма на ръката-на дясна длан.
Първата травма е установена от наказателния съд в решението му, а освен това е
удостоверена в медицинските документи и гласните доказателства. Оспорването на
причиняването й е голословно. Както сочи вещото лице по медицинската експертиза, в
момента на удара по главата ищецът е изпитал остра, силна, внезапна болка. продължила
поне 5-6 дни, не с този интензитет, а постепенно спадаща, до 10 дни. Т.е. увреждането се
отличава с висок интензитет и кратка продължителност. Раната е заздравяла, без белег от
нея понастоящем.
Във връзка с травмите на главата е проведено болнично лечение. Т.е. нарушен е
обичайният ритъм на живот на лицето, което е следвало да посещава и допълнителни
медицински прегледи. Неоснователни са доводите на ответника, че лечението в болница не е
било необходимо. Както в медицинските документи, така и в гласните доказателства, които
напълно им съответстват, поради което съдът ги кредитира съобразно изискванията на чл.
172 от ГПК, се сочи, че ищецът е страдал от главоболие, световъртеж и политания. Имал е
гадене и повръщане. Към втория контролен преглед на 28.05.2019 г. болките са
отшумявали, останала е лекостепенна общомозъчна симптоматика. Лицето е приемало
аналгетици, предписани от лекар според епикризата. При прегледа от вещото лице невролог
за изготвяне на експертизата по делото не са установени неврологични последици. Следва
да се отбележи, че ударът с тояга е нанесен по главата и поставя в опасност изключително
5
важен за човешкия живот орган –мозъка, което обстоятелство задължително следва да бъде
отчетено съобразно указанията на Пленума на ВС в цитираното задължително за
съдилищата постановление.
Установи се твърдяното в исковата молба нарушение на съня на пострадали за около
месец, съгласно показанията на свидетел очевидец, които съответстват на обичайните
последици от подобно деяние. Същото е от естество да причини стрес, да смути представите
за обичайно протичане на човешкото ежедневие и чувството за сигурност на личността и
близките й. Всичко това е от естество да рефлектира върху съня, като фактор е и наличието
на болков синдром.
Травмата на ръката е установена категорично и с помощта на специалните знания, като
вещите лица потвърждават оспореното от ответника съдебномедицинско удостоверение.
Налични са били според експертизата кръвонасядания, оток и бавно отзвучаващи болки в
ръката. Дори след 2-3 седмици пострадалият е имал непълна функция на доминиращата
дясна ръка, с дефицит на движенията. До 2-рия -3-тия месец от травмата е имал и слабост,
немощ, придружени с персистиращи болки при захват и опозиция на палец-показалец. Т.е.
оплакванията са продължили по- дълго време в сравнение с другите травми. Хематомът се е
разнесъл за 30 дни. Вещото лице д-р А.И. дава заключение, че към момента е налице
остатъчен „***", който може да бъде във връзка с процесната травма. Свидетелите сочат на
продължаващи понастоящем оплаквания при натоварване на ръката. Не е установено
възпалението на сухожилията, посочено от вещото лице, да е в резултат на професионално
натоварване. Към момента на удара лицето е било ***, а няма данни работата му преди това
като военен да е натоварвала тази ръка. Няма данни за заболяване преди процесната травма.
Свидетелят очевидец сочи, че ищецът е хванал тоягата, за да предпази от втори удар с нея.
Ако е била ударена гръбната част на дланта, според вещото лице е щяло да има последици
върху намиращите се там кости, в зависимост от силата на удара. В случая за силата на
удара свидетелстват болезненият оток и хематомът. Т.е. може да се приеме, че е налице
трайно увреждане, което е във връзка с процесното деяние. Същото обаче не е тежко. Все
още не се препоръчва оперативно лечение. Не е довело до невъзможност да се упражняват
обичайните житейски дейности, като работа в градината и носене на покупки, а само ги
затруднява, налагайки по-чести почивки.
Не е доказано твърдението в исковата молба, че ищецът е бил нетрудоспособен повече от
6 месеца. Такава нетрудоспособност не е установена от експертизата и медицинските
документи. Лицето е било на 50 години към май 2019 г.-възраст, в която би могло да полага
труд.
В случая съдът, изхождайки от характера, продължителността и интензитета на
преживените болки и страдани,я счита, че обезщетението следва да се определи в размер на
4000 лв.. Поради това искът следва да бъде частично уважен.
Следва да се присъди и законната лихва за забава, която съгласно разпоредбата на чл. 84
ал.3 от ЗЗД се дължи от увреждането, тъй като длъжникът се счита в забава и без покана.
6
Частично следва да се уважи и искът за имуществени вреди. Ответникът дължи
направените разходи за медицински такси и изследвания, за лекарствата и транспорта.
Фактурите са издадени на името на ищеца. Касовите бонове за лекарства и изследване са
свързани с процесните травми- изписаните медикаменти са именно аналгетици, каквито са
закупени. Без значение е коя е аптеката, издала фискалния бон. Датата на касовите бележки
е относима към периода на установяване на травмите и лечението. Същото се отнася до
бележките за гориво, чиито дати напълно съвпадат с датите на контролните прегледи на
ищеца в УМБАЛ-С. З. Поради това искът следва да се уважи за сумите, посочени в тези
документи -151,06 лв. За разликата до претендирания размер -251,22лв. следва да се
отхвърли, доколкото липсват доказателства за заплащане на такива разходи.
Законната лихва следва да се присъди от датите на извършването на разходите, а не от
09.05.2019 г., както и пълномощникът на ищеца изрично заявява в първото с.з..
При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на направените разноски, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено съразмерно на уважената част от
исковете. Направените разходи за депозит за свидетели не са дължими, тъй като е
приложима разпоредбата на чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК и сумата подлежи на връщане. Искането
на ответника за разноските следва да се уважи съразмерно на отхвърлената част от исковете,
съобразно чл. 78 ал.3 и 5 от ГПК..
На осн. чл. 78 ал.6 ответникът следва да заплати ДТ, от която ищецът е освободен
съгласно чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК и съдебните разноски за вещи лица.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА АТ. Г. К. от гр. Я., к-с “***, ЕГН **********, да заплати на Ж. И. Д. от гр. Я.,
к-с ***, ЕГН ********** сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.05.2019 г. до окончателното `и
изплащане, както и сумата 151,06 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху нея, начислена по следния начин: върху 27,40 лв.- считано
от 14.05.2019 г., върху 10 лв., считано от 10.05.2019 г., върху сумата от 15 лв., считано от
22.05.2019 г., върху 49,33 лв., считано от 21.05.2019 г. и върху 49,33 лв., считано от
28.05.2019 г., до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер
на 474,30 лв., а искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4000 лв. до
5000 лв. и искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 151,06 лв. до 251,22
лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ..
ОСЪЖДА Ж. И. Д. от гр. Я., к-с ***, ЕГН ********** да заплати на АТ. Г. К. от гр. Я., к-
с ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 184,36 лв.
ОСЪЖДА АТ. Г. К. от гр. Я. да заплати държавна такса в размер на 166,04 лв. и 651 лв.
7
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8