Определение по дело №530/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на осъдената Н. П. М., в която твърди, че изтърпява наказание
в Затвора – Сливен от 07.05.2019г. в размер на 4 години и 8 месеца, работи, участва активно
в мероприятия и моли да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на остатъка
от наложеното й наказание.
В съдебно заседание осъдената М. поддържа молбата и моли съда да постанови
предсрочното й освобождаване.
Процесуалният представител на Началника на Затвора – Сливен в съдебно заседание
изрази становище за неоснователност на молбата на осъдената М., тъй като не били
изпълнени кумулативните изисквания на закона. В условията на затвора осъдената имала
допуснати нарушения, за които й били наложени дисциплинарни наказания, които към
днешна дата били заличени. Награждавана била многократно по конкретни поводи.
Наблюдавало се ниско ниво на самоинициатива за участия в организираните затворнически
дейности и ниска мотивация за развитие и промяна в ценностите. В условията на затвора
осъдената полагала труд, като се справяла сравнително добре, но проявявала избирателност
на труда. Не била включена в образователния процес, поради завършено средно
образование. Положителните промени били поощрени с промяна на режима и награди.
Първоначалният риск от рецидив бил в границите на среден, като актуалният, минимално
снижен, бил в горните граници на нисък. Наблюдавало се задържане в раздел „Начин на
живот и обкръжение”. Необходимо било да продължи поправителното въздействие, с оглед
на което моли да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Прокурорът също счита молбата на осъдената М. за неоснователна, тъй като не били
изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл. 70 от НК - осъдената изтърпяла повече
от половината от наложеното й наказание Лишаване от свобода, но не били налице
доказателства за поправянето й по време на престоя в затвора. От становището на
Началника на Затвора Сливен се установявало, че били констатирани случаи на проявена от
М. вербална агресия в затворническата общност. По отношение на участието на осъденото
лице в трудова дейност затворническата администрация констатирала, че М. е с
положително отношение към труда, но била отчетена избирателност при полагането на труд,
с предпочитане на дейности, имащи по-ниска степен на отговорност и лична ангажираност.
Отчетено било също така, че водещи мотиви при осъдената по отношение на полагането на
трудова дейност били желанието за редукция на наложеното й наказание Лишаване от
свобода, а не възстановяването на личността, като ценностно убеждение и вътрешна
потребност. По отношение на оценката на риска от рецидив затворническата администрация
отчела задържане в профила в раздел „Начин на живот и обкръжение”, като това се дължало
на стремежа за постигане на правни облекчения, а не поради вътрешна потребност от
промяна. На това основание затворническата администрация формирала краен извод, че
корекционната дейност по отношение на лишената от свобода се нуждае от продължаване, с
оглед постигане на положителни промени в личността, мисленето и съзнанието на
осъденото лице. Разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК и тази на чл.439а от НПК изисквали
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябвало да свидетелства за съзнателно
поправяне на осъдените, а не да цели привидно изпълнение на критериите за предсрочно
освобождаване. А тези критерии в конкретния случай следвало да бъдат чувствително
завишени, с оглед данните за съдебната обремененост на осъденото лице и осъждането й за
множество престъпления против личността. Предвид тези съображения и с цел постигане на
съществена и необратима промяна в поведението и нагласите на осъдената за
законосъобразен начин на живот и за затвърждаване на мотивацията й за недопускане на
бъдещо правонарушение, прокурорът счита че са необходими по-продължителни и
1

интензивни дейности от страна на затворническата администрация, поради което молбата на
М. за предсрочно освобождаване била неоснователна и като такава следвало да бъде
оставена без уважение.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Молителката – осъдената Н. П. М. е на 56 години, българска гражданка, със средно
образование, омъжена. Има един пълнолетен син. Осъждана за престъпления по чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 1 от НК; по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26 от НК; по чл. 212, ал. 1 от НК; по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл.
209, ал. 1 от НК. С влязло в сила на 29.10.2021г. протоколно определение от 13.10.2021г. по
ЧНД № 9078 /2021 г. по описа на РС – София й е определено едно общо наказание по НОХД
№ 625 / 2011г. на РС – Димитровград, по НОХД № 103 / 2014г. на ОС – Хасково, по НОХД
№ 383 / 2014г. на Димитровград и по НОХД № 287 / 2015г. на РС – Хасково, а именно
лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца при първоначален строг режим и
едно общо наказание по НОХД № 10003 / 2019г. на РС – София и по НОХД № 929 / 2021г.
на РС – София, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Постъпила е в Затвора – Сливен на 21.06.2019г. От 07.05.2019г. до 23.06.2021г. в
затвора – Сливен е изтърпяла определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
две години и осем месеца.
От 23.06.2021г. търпи общото наказание лишаване от свобода за срок от две години
при първоначален строг режим. Към датата на постановяване на настоящото определение –
07.11.2022г. е изтърпяла фактически 1 година 4 месеца и 15 дни; от работа – 6 месеца и 20
дни. Общо изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода е в размер на една година
единадесет месеца и пет дни. Остатъкът за изтърпяване е двадесет и пет дни. Формално
право на условно предсрочно освобождаване осъдената е придобила на 13.05.2021г. В хода
на пенитенциарното третиране на 23.06.2022г., режима на изтърпяване на наказанието на
осъдената е заменен от „строг“ в „общ“.
Тя е постъпила е в затвора в качеството си на задържано лице с наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, поради което първоначално пребивава в група за
обвиняеми и подсъдими. След получаване на осъдителна присъда от 21.10.2020г. е
преразпределена в група от закрит тип. Адаптацията в затворническата общност преминава
благоприятно, като осъдената представя добро ниво на комуникативност и вградимост. От
началото на престоя си е добронамерена, отзивчива по отношение на отправени изисквания
към нея. При засягане на интереси и нарушаване на границите на комфорта й проявява
настъпателност и упоритост, като в някои случаи е регистрирана вербална агресия.
Предпазлива в поддържаните интеракции, умело следва собствените си цели. С две
наложени наказания съответно на 26.11.2020 г. и на 06.08.2021 г. на основание чл. 101, т.1
от ЗИНЗС - „писмено предупреждение“ по повод извършени от нея нарушения: за наличие
на неразрешена вещ и опит за въвеждане в заблуждение, за да прикрие нарушението си и за
неспазване забраната на чл. 97, т.2 от ЗИНЗС, въвличайки и други осъдени. Второто
наказание е заличено на основание на чл. 109, ал.1 от ЗИНЗС. След реализираната спрямо
нея професионална намеса, изразяваща се в индивидуално[1]консултативни интервенции с
насоченост реализиране на поставените цели, задачи и активности в индивидуалния план на
въздействие, осъдената преодолява част от вътрешните си съпротиви и започва да
синхронизира поведението си съобразно одобряемо и социално приемливо представяне. В
резултат на добро изпълнение при възлагани отговорности от индивидуален и групов
характер осъдената е награждавана 12 пъти, съгласно предвидените поощрения в чл. 98 от
ЗИНЗС. По отношение на конструктивните дейности е със сравнително добро ниво на
2

активност, както на ниво група, така и на ниво затвор. В хода на индивидуалното
въздействие проявява инициатива основно след провеждане на допълнителна интервенция, с
цел мотивиране. Нивото на самоинициатива при осъдената като цяло е ниско, въпреки
притежаваните добри образователни и интелектуални ресурси. Ползва се с авторитет от
останалите жени, лишени от свобода. Избрана за член на Груповия съвет през 2021 г., за
отговорник секция „Производствена дейност“. Справя се добре с поставяните от
администрацията задачи.
Осъдената М. е завършила средно - специално образование – „Текстилен техникум“
в гр. Хасково, специалност „оператор в тъкачното производство“. Притежава СУМПС,
категория „В“. Предвид завършеното средно образование, не е включена в общо
образователен процес.
В условията на затвора от 12.08.2019 г. до 12.11.2020 г. е назначена на работа в
бригада „Домакински почистващи средства“, където се справя добре с възложените задачи.
По предложение на администрацията на затвора е преназначена, като магазинер
затворническа лавка на 24.11.2020 г., но поради настояване от нейна страна на 04.02.2021 г.
е преместена ДЩ - затворническа кухня. От 10.05.2021 г. след възникнала потребност е
преназначена като работник в служебен стол, а от 06.08.2021 г. ДЩ - затворническа кухня.
От 01.06.2022 г., замества по необходимост магазинера в затворнически магазин при
ползване на годишната й почивка.
Осъдената представя стремеж и желание за позитивно личностно представяне,
изразяващо се в покриване на базисни пенитенциарни изисквания, но не приема и не е
убедена, че е необходима промяна в ценности, нагласи, вътрешни убеждения и вярвания.
Отчетените положителни страни в личността и поведението на осъдената са поощрени
съгласно нормативната уредба, включващо получаване на награди и промяна на
първоначално определения режим в следващия по-лек.
Идентифицираните проблемни зони при осъдената, са в следните раздели: - Раздел 7
„Начин на живот и обкръжение“; - Раздел 11 „Мисловни умения и поведение“; - Раздел 12
„Нагласи“. Работата по проблемните зони е индивидуализирана и насочена основно към
дългосрочност на житейските перспективи, цели и планове за развитие, реализъм и по-
висока амбициозност на целите, проявена инициативност в дейностите в процеса на
въздействие.
Изготвени са 4 оценки на правонарушителя: Първоначална оценка – на 20.10.2020 г.;
Преглед на напредъка - м.10.2021 г. и м.06.2022 г.; Оценка във връзка с депозирана молба
на осъдената за условно предсрочно освобождаване - 19.10.2022 г. Първоначалната оценка е
показала 45 т.; Преглед на напредъка от 20.10.2021 г. - 47 т.; Преглед на напредъка от
02.06.2022 г. - 45 т. и Оценка на правонарушителя, във връзка с депозирана молба за
условоно предсрочно освобождаване от 19.10.2022 г. - 39т. В сравнение с първоначалната
оценка, изготвена при постъпване на осъдената в затвора и прегледа на оценката по повод
молбата на осъдената за условно-предсрочно освобождаване са настъпили следните
промени, отчетени, както следва: - Раздел 11 „Мисловни умения и поведение “ - понижение
с 4 точки поради повишаване уменията й за идентифициране на житейски дефицити; -
Раздел 12 „Нагласи" - понижение с 2 т. поради сътрудничеството с администрацията на
затвора. Изготвени са един първоначален и два последващи плана, за изпълнение на
присъдата, всеки за период от по 1 година. В индивидуалния план за изтърпяване на
наказанието, са залагани цели, които да окажат положително влияние върху
идентифицираните проблемни зони при осъдената. В Раздел 7 „Начин на живот и
обкръжение“ - въздействието е насочено към преодоляване на манипулативността в
отношенията и поемането на необоснован риск. В Раздел 11 „Мисловни умения и
поведение“ въздействието е насочено към повишаване уменията за планиране и изграждане
на дългосрочни житейски перспективи, както и изграждане на алтернативни решения на
3

възникнали проблеми.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената Н. П. М. за допускане на предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и
като такава съдът я остави без уважение. В момента тя търпи определеното й с влязло в
сила на 29.10.2021г. протоколно определение от 13.10.2021г. по ЧНД № 9078 /2021 г. по
описа на РС – София общо наказание по НОХД № 10003 / 2019г. на РС – София и по НОХД
№ 929 / 2021г. на РС – София лишаване от свобода за срок от две години. Остатъкът от това
наказание към 07.11.2022г. е двадесет и пет дни.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената М. от
изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода", а именно
към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от общото
наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С
разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е определил като доказателства за
поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази
разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода", тъй като промяната е сложен и
динамичен силно индивидуален процес, в чиято основа стои изграждане на разбиране у
личността, че тази промяна, към които се стреми е в резултат на собствената активност и
инициатива, подкрепени от наличния вътрешен потенциал. Затворническата администрация
е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от свобода и следва да формира
извод, относно резултатите от пенитенциарното третиране и настъпването на положителни
нагласи в осъдените лица. В конкретния случай, становището на затворническата
администрация е, че цялостният анализ и наблюдение над поведението на осъдената М. не
предоставя достатъчно кумулативни доказателства за настъпили положителни промени в
личността, мисленето и съзнанието й, които да допринасят за цялостното й възстановяване и
да гарантират нейното ефективно повторно включване в социума. Пенитенциарното
въздействие, осъществявано спрямо М. е възпрепятствано да постигне крайната си цел -
личностна промяна поради слаба потребност на осъдената и ниска мотивация за развитие,
себенадграждане и самоактуализация. Отношението към труда като част от предпоставките,
удостоверяващи поправителния процес при осъдената е положително, но е отчетена
избирателност при полагането му, като се предпочитат дейности, които имат по-ниска
степен на отговорност и лична ангажираност. Водещ мотив при осъдената по отношение
полагане на трудова дейност е редукцията на присъдата й, а не възстановяването на
личността й чрез интегриране на труда като ценностно убеждение на личността й и нейна
вътрешна водеща потребност.
При съпоставката на първоначалната и последната оценка на правонарушителя е
установено задържане в профила в раздел „Начин на живот и обкръжение“, показващо, че
осъдената представя добро поведение единствено поради висока социална желателност и
стремеж за постигане на правни облекчения, а не поради вътрешна потребност от промяна.
4

Въпреки отчетеното понижение в оценката на правонарушителя и преминаване от зоната на
средния риск в зоната на нисък риск от рецидив при осъдената е налице задържане в
посочения раздел от оценката („Начин на живот и обкръжение“) което говори, че отчетената
промяна е частична и недостатъчна, за да гарантира водене на законосъобразен начин на
живот.
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че не следва да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от определеното на осъдената Н. П. М. с влязло в сила на 29.10.2021г.
протоколно определение от 13.10.2021г. по ЧНД № 9078 /2021 г. по описа на РС – София
наказание две години „Лишаване от свобода“ и остави без уважение подадената молба.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд – Сливен:

5

Номер на акта:	425
Дата:	7 ноември 2022 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200530
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	27 октомври 2022 г.

Определение по дело №530/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите