РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000555 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от С.Н.Б.Б.А.З. срещу постановеното решение №24 от
14.04.2022 г. по търг.дело №97/2021 г. по описа на Окръжен съд Х..
С постановеното решение жалбоподателят е осъден да заплати на В. Б.
Г. обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от настъпило на 10.07.2016 г. ПТП в с.Р., Община Д., при
управление на МПС - лек автомобил марка П. *** с рег. № ***** **,
управляван от Г.Д.Г., съпруг на пострадалата, и лек автомобил марка Ф.Ф. с
румънски рег.№ * - ** ***, управляван от р. гражданин М. С. от гр.Б., ведно
със законната лихва, считано от 06.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за сумата над 20 000 лв.
до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Жалбоподателят - С.Н.Б.Б.А.З., чрез процесуалния си пълномощник
адвокат З. Х., е останал недоволен от така постановеното решение в
1
осъдителната му част, като го обжалва с молба да бъде отменено и исковата
претенция отхвърлена. Претендира разноските – настоящи и бъдещи
разноски.
На първо място, счита, че неправилно е определена правната
квалификация на иска по чл.516,ал.8 във вр. с чл.515 от КЗ вместо по чл.511
от КЗ, което е довело до постановяване на решението в нарушение на
материалния закон и до неговата неправилност.
На следващо място, посочва, че не е разгледано възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат, наведено в отговора срещу исковата
молба и доразвито след събиране на доказателствата по делото, свързано с
липсата на навременно и адекватно лечение на ищцата, довело до
деформирано зарастване, което от своя страна е обусловило по-дълъг период,
в който ищцата да изпитва болки и страдания. Не са доказани всички
твърдени от ищцата увреждания, а само счупването на ключицата, което е
лекувано твърде късно – 3 години след ПТП. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразено с принципа на справедливост, посочен
в чл.52 от ЗЗД, като се е стигнало до завишаването му спрямо задължителната
съдебна практика.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от В. Б. Г., чрез
процесуалния и пълномощник адвокат М. Т., в който се счита същата за
неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваната осъдителна
част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2
от ЗАдв.
В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от В. Б. Г.,
също чрез процесуалния и пълномощник адвокат М. Т., срещу обжалваното
решение, но в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена исковата
претенция за сумата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000
лв. Насрещният жалбоподател моли да се отмени решението в
отхвърлителната му част и се уважи исковата претенция в пълния и размер.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Насрещният жалбоподател счита, че изводите на окръжния съд
противоречат на събраните по делото доказателства, както и на материалния
закон.
2
Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от
С.Н.Б.Б.А.З., също чрез процесуалния си пълномощник адвокат З. Х., в който
се счита същата за неоснователна и се моли да се потвърди обжалваното
решение в отхвърлителната му част. Претендират се и разноските, както и във
въззивната жалба.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
10.05.2022 г. Въззивната жалба е подадена на 23.05.2022 г. по пощата в
двуседмичен срок от връчване на решението съгласно чл.259 от ГПК. Ето
защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт. Насрещната въззивна жалба също е подадена
в срок съгласно чл.263 от ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, подлежат на разглеждане
по същество, като предмет на въззивно обжалване е посоченото съдебно
решение в цялост – в осъдителната и отхвърлителната му части.
Видно от исковата молба, ищцата описва ПТП, настъпило на
10.07.2016 г. ПТП в с.Р., Община Д., при управление на МПС - лек
автомобил марка П. *** с рег. № ***** **, управляван от Г.Д.Г., неин
съпруг, и лек автомобил марка Ф.Ф. с румънски рег.№ * - ** - ***,
управляван от р. гражданин М. С. от гр.Б., и неговия механизъм, като
посочва, че е пътувала на дясната предна седалка в лекия автомобил марка П.
***, когато другият автомобил навлязъл в насрещната лента за движение и с
предната си лява част реализирал удар в предната лява част на автомобила, в
който пътувала. За случая било образувано досъдебно производство
№467/2026 на РУ на МВР Д., а впоследствие нохд №95/2017 по описа на
Районен съд Д., по което р.т гражданин е признат за виновен, че при
управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост
е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на
ключицата, като му е наложено съответно наказание. Съдебният акт е влязъл
в сила на 13.04.2017 г.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП е претърпяла и
3
продължава да търпи болки и страдания от причинените и телесни
увреждания. Посочва, че е претърпяла закрито счупване на дясна ключица,
съгласно епикриза и.з.12135/2016 г. от Ортопедично отделение на МБАЛ Х.,
където и била извършена операция по закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, хемерус. Последвал е покой с носене на ортеза и
рехабилитация, но въпреки предприетото лечение продължавала да изпитва
силни болки в раменната става и мишницата, затруднение в движението на
дясната ръка, невъзможност за отвеждане на ръката. Поради продължаването
на оплакванията, било и препоръчано оперативно лечение с оглед репозиция
и фиксация на ключицата. През 2017 г. се установила при образно изследване
компресия върху вена субклавия на постеромедиалната граница с първо
ребро, а през 2020 г. непарвилно зарастване на фрактурата с дислокация на
фрагментите и нарушено кръвоснабдяване на дясна раменна става,
препоръчана е рехабилитация и оперативна корекеция на фрактурата, както и
дебидман – оперативно освобождаване на артерия субклавия от срастванията.
Твърди, че получила и множество други наранявания – в областта на
вътрешния квадрант на лявата гърда има кръвонасядане с лилава оцветка с
големина около 15-18 см., дясна гърда с кръвонасядане 10-15 см., голям
хематом по цялата дясна половина, кръвонасядане с големина 10-15 см. в
десния хипохандриум към пубиса.
Посочва и психична травма – остра стресова реакция – тревожна,
пресъздава психотравмения момент с хиподепресивни изживявания,
емоционално повлияна от изживяванията си, като и е назначена
медикаментозна терапия
Твърди, че причина за ПТП е виновното поведение на р. водач,
поради което е предявила претенция по чл.380 от КЗ пред застрахователно
дружество Е. АД, което се явява кореспондент на р. застраховател, при когото
е била застрахована Гражданската отговорност по системата Зелена карта на
румънското МПС. Образувана била щета №**********/05.12.2016 г., по
която и било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв. на 09.03.2017 г.
Посочва, че не е съгласна с размера на определеното обезщетение,
тъй като счита, че справедлива би била сумата в размер на 40 000 лв. за
претърпените болки и страдания от 1. трайно затруднение в движението на
4
дясна ръка, дължащо се на счупване на дясна ключица, както и настъпили
усложнения, изразяващи се в неправилно зарастване на фрактурата с
дислокация на фрагменти и нарушено кръвоснабдяване на дясна раменна
става, изискващи оперативно лечение, 2. кръвонасядания в областта на двете
гърди, с голям хематом по цялата дясна гръдна половина и кръвонасядане в
десния хипохандриум към пубиса, 3. психична травма – остра стресова
реакция, водеща до постоянно чувство за тревожност, хипо-депресивни
състояния и емоционална лабилност.
При тези твърдения претендира заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, в размер на
30 000 лв., която сума представлява разликата между действително
претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и изплатеното по
административен ред обезщетение в размер на 10 000 лв. Претендира
законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2017 г.
Ответникът – С.Н.Б.Б.А.З., не оспорва механизма на процесното
пътно произшествие, както и застрахователното правоотношение по договор
за застраховка Гражданска отговорност за р. лек автомобил с р.
застраховател.
Оспорва основанието и размера на иска за неимуществени вреди, тъй
като счита изплатеното обезщетение в размер на 10 000 лв. за справедливо,
като отчитащо вида и характера на претърпените вреди.
Оспорва изключителната отговорност на р. водач за пътното
произшествие, като твърди, че ищцата е съпричинила получените от нея
телесни увреждания – посочва, че по делото няма данни дали същата е била с
поставен предпазен колан, което обстоятелство е от значение за вида и
тежестта на получените от нея телесни увреждания.
Евентуално, претендираният размер е завишен, а и не се установяват
твърдените от ищцата вреди.
Оспорва претенцията за законна лихва, като се позовава на чл.496 от
КЗ.
Така, предмет на настоящото въззивно производство е
основателността на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в
5
съответствие с чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД и на база оплакванията на страните.
За случая е от значение и обстоятелството, че ПТП е причинено от румънски
водач на румънски лек автомобил на територията на Р.Б., застрахован по
застраховка Гражданска отговорност с румънски застраховател. В този
случай и съгласно чл.511,ал.1,т.1 от КЗ, претенцията на пострадалото лице се
обработва от кореспондента на застрахователя на виновния водач за
територията на Р.Б.. Пострадалото лице може да предяви претенцията си пред
съд само в определени хипотези по чл.511,ал.3, една, от които е хипотезата
при несъгласие с размера на обезщетението, като съответно се прилага
чл.380 от КЗ. При съдебен иск бюрото е единствено процесуално
легитимирано лице пред компетентния български съд. В случая този ред е
спазен. Ищцата е предявила претенцията си пред кореспондента на р.
застраховател - застрахователното дружество Е. АД, образувана е щета, по
която е изплатена сумата от 10 000 лв., поради несъгласие с изплатеното
обезщетение се е достигнало до предявяване на настоящия иск срещу
надлежния ответник. Страните спорят по размера на дължимото обезщетение
на неимуществени вреди, като съдът е разпределил доказателствената тежест
и е допуснал събирането на доказателства. В тази връзка оплакването за
неправилно определена правна квалификация на иска от окръжния съд,
водеща до нарушение на материалния закон и неправилност на обжалваното
решение, се явява неоснователно. Съдът е разгледал предявения иск в
съответствие с твърденията в исковата молба, по предвидената за това
процедура и срещу надлежния ответник, както и при отчитане на
приложимия материален закон – чл.45 и сл. от ЗЗД, отнасящи се до
фактическия състав на непозволеното увреждане и възмездяването на
причинените вреди. Поради което сгрешената правна квалификация, както
твърди жалбоподателят /ответникът не отговаря като компенсационен орган,
а в качеството му на национално бюро/, не води до неправилност на
постановеното решение.
Следващото оплакване се отнася до това, че не е разгледано
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,
наведено в отговора срещу исковата молба и доразвито след събиране на
доказателствата по делото, свързано с липсата на навременно и адекватно
лечение на ищцата, довело до деформирано зарастване, което от своя страна
е обусловило по-дълъг период, в който ищцата да изпитва болки и страдания.
6
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за увреждането,
обезщетението може да се намали. Това означава, че той с конкретно
установено действие или бездействие трябва да е оказал влияние върху
вредите, т.е да има причинно следствена връзка между неговото поведение и
настъпилите вреди. При преценка на повдигнатото възражение следва да се
посочи, че е от значение същото да е направено в срока на отговор на
исковата молба в съответствие с чл.370 от ГПК. Ако не е сторено това в
посочения от закона срок, ответникът губи възможността да направи
възражения след изтичането на законовия срок.
В случая ответникът в отговора си срещу исковата молба е оспорил
изключителната вина на р. водач, като твърди, че ищцата е съпричинила
претърпените от нея увреждания. В тази връзка посочва, че няма данни дали е
била с поставен предпазен колан, като пътник в автомобила, което
обстоятелство е от значение за получените от нея телесни увреждания. Други
конкретни обстоятелства – действия или бездействия от страна на ищцата,
които да са оказали влияние върху уврежданията на ищцата при ПТП не са
посочени. Ето защо, оплакването, че не е разгледано възражението, че
ненавременното лечение от страна на ищцата е довело до деформирано
зарастване на счупената ключица и до по –дълъг период на болки и
страдания, се явява неоснователно. Ответникът не е заявил възражение в
този смисъл в определения от закона срок и губи правото да направи това в
един по - късен момент.
Окръжният съд в мотивите си обаче е посочил, че не споделя
доводите и възраженията на ответника за наличие на съпричиняване под
формата на оспорване на изключителната отговорност на р. водач. Не е
обсъдил дали ищцата е била с поставен предпазен колан или не, както и как
това е повлияло върху причинените и травми от пътното произшествие. Ето
защо, този въпрос следва да бъде разгледан от настоящата инстанция,
доколкото жалбоподателят посочва, че не е разгледано неговото възражение,
макар и във въззивната си жалба да се позовава на други непредявени
бездействия от страна на ищцата.
При разглеждане на този въпрос са от значение констатациите на
съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертизи, изготвени по
делото, които съдът кредитира като компетентни и неоспорени от страните.
7
Вещото лице инж.Х. е изследвал механизма на ПТП, както и механизма на
сработването на предпазните колани, като е категоричен, че в резултат на
челния удар тялото на ищцата е възпрепятствано от внезапното блокиране на
предпазния инерционен колан на предна дясна седалка, който преминава през
дясната и ключица. Така инерцията на тялото чрез блокирания колан действа
върху дясната ключица и тя се счупва. Няма данни за увреждания на главата
на ищцата и за счупване на предното панорамно стъкло, тъй като предпазният
колан е фиксирал тялото на ищцата към облегалката на седалката. Според
вещото лице, поради обстоятелството, че ищцата е била с поставен предпазен
колан, тя е получила само счупване на ключицата и са се предотвратили
други увреждания. До същият извод е достигнал и д-р Е., съгласно изводите
му от назначената съдебно-медицинска експертиза. При положение, че
констатациите на вещите лица се потвърждават, следва да се приеме за
установено, че ищцата е била с поставен предпазен колан, в резултат на което
се е достигнало до счупването на дясната и ключица и са се предотвратили
други увреждания. Така установеното по делото води до извод за
неоснователност на възражението на ответника за липса на предпазен колан.
С поведението си, поставяйки си този колан, ищцата не е нарушила нейно
конкретно задължение по ЗДвП, както и се е предпазила от други по-големи
увреждания в резултат на ПТП. Ето защо не е налице хипотезата на чл.51,ал.2
от ЗЗД и възражението на ответника следва да се отхвърли.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди
– по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинено увреждане, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпило увреждането, как се е възприело от
ищеца и се е отразило върху психиката и емоциите му, какви промени са
настъпили в начина му на живот, налице ли е пълно възстановяване или не.
От значение са и нормативно определените лимити на застрахователните
обезщетения, социално икономическите и обществени условия в
страната.
По делото не се спори от страните относно механизма на пътното
произшествие, а именно, че то е предизвикано от виновното поведение на р.
водач, навлязъл в насрещната лента за движение и с предната си лява част
реализирал удар в предната лява част на автомобила, в който е пътувала
8
ищцата. За това си деяние той е осъден с влязъл в сила съдебен акт на
13.04.2017 г., приложен към исковата молба. Следователно се установяват
елементите от фактическият състав на непозволеното увреждане, а именно
деяние, предизвикано от водача на МПС, неговата противоправност и
виновно поведение.
От приложените медицински документи и съдебно медицинска
експертиза се установяват причинените увреждания, както и че същите са в
причинна връзка със случилото се ПТП на 10.07.2016 г. Ищцата е получила
счупване на дясна ключица, закрито, както много кръвонасядания по тялото.
Счупването и е причинило трайно затруднение /повече от 30 дни/ в
движението на дясната ръка. То е било придружено с разместване на
фрагментите, което е довело до деформиращо зарастване с образуване на
груб деформиращ калус. Остават затруднени движения в раменната става и
нарушения в кръвоснабдяването на дясната ръка, които са с траен характер и
ще продължат за в бъдеще. От прегледа на ищцата по повод експертизата се
установява, че при продължително държане на ръката вдигната същата
посинява в отдалечените части, придружено с мравучкане по дланите и
предмишницата. Наблюдава се деформация по хода на дясната ключица.
От устните обяснения на вещото лице се установява устройството
на раменната става и какво е значението на ключицата, какво е значението на
лечението при счупване – правилното наместване и своевременна фиксация,
като се поставят различни превръзки. Понякога се преминава към оперативно
лечение – открито наместване с метална фиксация, като преценката какво да
се предприеме е на травматолога. Посочва, че на ищцата е проведено средно
лечение между консервативно и активно лечение /закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация, хемерус, с местна анестезия/– има
наместване, не е направена метална фиксация, нещо са сложили, но след три-
четири години се вижда един неблагоприятен резултат. Според вещото лице
ищцата е лекувана по правилата на добрата медицинска практика, като не е
длъжна да се подлага на операция, тъй като всяка операция крие рискове за
пациента независимо, че е целесъобразно действие.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещото
лице, тъй като е изготвено от специалист на база приложената медицинска
документация и преглед на ищцата.
9
Установява се, че ищцата е посещавала психиатър, като е установен
следния психичен статус – тревожна, пресъздава психотравмения момент, с
хиподепресивни изживявания, емоционално повлияна от изживяванията си,
поставена е диагноза остра стресова реакция, назначено е медикаментозно
лечение, съгласно данните от приложения протокол за консултативен
психиатричен преглед.
За състоянието на ищцата в резултат на ПТП и към настоящия
момент са разпитани свидетели. От показанията на свидетеля Г.Г., съпруг на
ищцата, се установява, че съпругата му била отведена в болница с Бърза
помощ след пътното произшествие, където се установило, че имала счупване
на ключицата. Като я изписали била привързана с цел обездвижване на
дясната ръка, като цялата била в синини от дясната страна. Около един месец
продължили силните болки с брутални викания, не можела да спи, седяла
само в едно положение и абсолютно нищо не можела да прави. Впоследствие
нещата се пооправили, но разбрали, че самата ключица не е зараснала както
трябва. Съпругата му продължила да се оплаква, че ръката и е трудно
подвижна и изтръпва постоянно. Била препоръчана операция, поради
прищипване на нерв или вена, без да се даде гаранция за подобрението на
състоянието и. Свидетелят посочва, че след произшествието жена му се
променила, тотално рухнала и започнала да посещава психолог, обвинявала
го, едва не се развели заради този инцидент, изпитвала вина, притеснявала се
да не си загуби работата, вече не карали заедно колело, тъй като ръката и
изтръпвала, не можела да посещава тренировки Канго, при които се подскача
с интересни обувки, тъй като не може да балансира ръката си, състоянието и
се отразява на детето.
Разпитана като свидетел е и Н.Ж., кума на ищцата и нейна близка
приятелка. Към момента на пътното произшествие двете работили заедно в
център за деца с увреждания /свидетелката като логопед, ищцата като
психолог/. Свидетелката посочва, че видяла ищцата в болницата веднага след
катастрофата. Тя била силно уплашена, не в синини, а повече - цялата черна
от катастрофата, имала хематоми, ключицата и била счупена. След
изписването от болницата се виждали постоянно. Ищцата не се подобрявала,
оплаквала се постоянно от болки в дясното и рамо, не можела да върши
домакинска работа, поради което майка и я замествала в грижите по къщата и
10
детето и. От весел и жизнен човек започнала да се затваря в себе си, а като
разбрала, че ключицата е зараснала накриво се отчаяла още. Понастоящем
има неловкост в ръцете, особено дясната ръка, както и един специфичен
тремор, сменя настроението си бързо и изпада в депресивни настроения,
счита, че не е пълноценна, спряла е да тренира К.Д.. При работата и с децата
преди катастрофата използвала психомоторика, но в момента не може да
използва тялото си и физиката си в професията.
Така събраните свидетелски показания също следва да бъдат
кредитирани, като непосредствени и взаимно допълващи се за физическото и
психическото състояние на ищцата. Същите не противоречат на изводите на
съдебно-медицинската експертиза.
При отчитане на посочените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и съобразяването им с критериите, служещи за определяне
на обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД, съдът
намира, че справедлив размер се явява сумата от 40 000 лв. Ищцата е
получила посочените от нея в исковата молба травми, една от които е средно
тежка степенна травма по своя характер. Наложила се е оперативна
интервенция с ортеза съгласно добрата медицинска практика, но не се е
достигнало до пълно възстановяване. В резултат на произшествието и
счупването на ключицата се е достигнало до видимо дефектно зарастване и
нарушено кръвоснабдяване на дясната раменна става, за които е необходимо
оперативна интервенция, без да се гарантира успех от провеждането и.
Всичко това, с отчитане на възрастта на ищцата, на болките и чувствата,
които е изпитала, непълното възстановяване, невъзможността на продължи
обичайния си жизнен начин на живот, съпътстван с тренировки, да упражнява
професията си по начина преди пътното произшествие, както и с нормативно
определените лимити на застрахователните обезщетения, социално
икономическите и обществени условия в страната, съдебната практика, води
до горния извод. Тази сума следва да се заплати от застрахователното
дружество за изпитаните болки и страдания от страна на ищцата.
От тази сума е заплатена по административен ред от кореспондента на
румънското застрахователно дружество сумата от 10 000 лв. След приспадане
на тази сума от 40 000 лв. се получава сумата от 30 000 лв., дължима на
ищцата. Това води до извод за основателност на нейната претенция по
11
исковата молба.
С обжалваното решение е присъдена сумата от 20 000 лв. В тази
осъдителна част обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В
отхвърлителната му част – за сумата 10 000 лв. следва да бъде отменено, като
се уважи предявения иск в тази част. Съответно, възивната жалба се явява
неоснователна, тъй като не се установяват оплакванията в нея, а насрещната
въззивна жалба следва да бъде уважена, като се присъди и законната лихва,
както е посочила ищцата в съответствие с чл.496 от КЗ.
По отношение на разноските:
На пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.,
а именно 580 лв. за уважената насрещна въззивна жалба, както и 1 130 лв. за
отхвърлената въззивна жалба, или общо 1 710 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №24 от 14.04.2022 г. по
търг.дело №97/2021 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ, с която
С.Н.Б.Б.А.З. е осъдено да заплати на В. Б. Г. обезщетение в размер на 20 000
лв., която сума представлява част от разликата между действително
претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и изплатеното по
административен съд обезщетение в размер на 10 000 лв., които
неимуществени вреди – болки и страдания са в резултат от настъпило на
10.07.2016 г. пътно транспортно произшествие в с.Р., Община Д., причинено
при виновно управление на лек автомобил, марка Ф.Ф. с румънски рег.№ * -
** - ***, от р. гражданин М. С. от гр.Б., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №24 от 14.04.2022 г. по търг.дело
№97/2021 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от
30 000 лв., както и в частта му за разноските в размер на 705 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Н.Б.Б.А.З. да заплати на В. Б. Г. обезщетение в размер на
12
10 000 лв., която сума представлява част от разликата между действително
претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и изплатеното по
административен съд обезщетение в размер на 10 000 лв., които
неимуществени вреди – болки и страдания са в резултат от настъпило на
10.07.2016 г. пътно транспортно произшествие в с.Р., Община Д., причинено
при виновно управление на лек автомобил, марка Ф.Ф. с румънски рег.№ * -
** ***, от р. гражданин М. С. от гр.Б., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2017 г. до окончателното изплащане.
Осъжда С.Н.Б.Б.А.З. да заплати на адвокат Милев Т. на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1 710 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13