Р Е
Ш Е Н
И Е № 35
гр.Кюстендил,
15.02.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№503/2018г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
К.В.П., ЕГН **********
*** оспорва мълчалив отказ на кмета на Община К. за извършване на
административна услуга по молба №РД-01-11-318/15.10.2018г. Изложени са
съображения за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на административно
производствените правила и противоречие с материалния закон. Претендират се
разноски по списък.
Ответникът в писмен отговор
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по оспорения
мълчалив отказ е започнало по заявление вх.№РД-01-11-318/15.10.2018г. на К.В.П.
за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на
молба-декларация по чл.587 от ГПК за имот УПИ І-63, кв.12, площ 872 кв.м. по
плана на гр.К., кв.Л.. Представен
е нот.акт №98, т.ІV, д.№656/2004г.
Към административната преписка е наличен още
нот.акт №96, т.ІІ, д.№265/2011г., установяващ права на собственост върху имота,
описани от в молбата-декларация в полза на трети лица и скица.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима. Заявлението
за извършване на административна услуга е заведено в деловодството на
административния орган под №РД-01-11-318/15.10.2018г. Исканата заверка има за
цел издаване на административен акт от значение за упражняване на права, а
именно удостоверяването на факт, правно релевантен за възможността за
придобиване на имот - дали същият е актуван като публична общинска собственост,
както и заверка по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК от кмета на общината по местонахождението
на недвижимия имот. Съгласно чл.21, ал.3 от АПК, волеизявлението за издаване на
документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, представляват
индивидуален административен акт. Съобразно нормата на §8 от ПЗР на АПК
уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни
актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Разпоредбата
на чл. 57, ал.2 от АПК указва, че административният акт по чл. 21, ал.2 и ал.3
от Кодекса, се издава до 7 дни от започване на производството, като ал.3 на
същата норма предвижда удължаването на този срок на 14 дни само в случаите,
когато издаването на акта или извършването на действието по ал.2 включва
експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие за
заинтересованото лице. В случая заверката не попада в хипотезата на чл.57, ал.3
от АПК, поради което административната услуга следва да се извърши в 7-дневния
срок, считано от датата на постъпване на искането - 15.10.2018г., т.е.
най-късно до 22.10.2018г. Тъй като до последната посочена дата органът не се е
произнесъл, то съобразно чл.58, ал.1 от АПК е налице мълчалив отказ, подлежащ
на обжалване пред съда в срока, указан в разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК, а
именно в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е длъжен да се произнесе. Жалбата е подадена на 20.11.2018г. /вж.
пощенско клеймо на плик/, поради което е спазен срока по закон. Наред с това
оспорването изхожда от притежаващо правен интерес от обжалването лице -
заявител на мълчаливо отказана административна услуга. С формирания отказ се
засяга правната сфера на жалбоподателя, с оглед на което за него е налице
правен интерес от оспорването му. Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е
допустима като подадена в срок, при наличие на правен интерес и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и
на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност
мълчаливия отказ за извършване на административна услуга, на основание чл.21,
ал.3 от АПК, е индивидуален административен акт. Заверка на молба-декларация по
чл.587 от ГПК от кмета на Община К. е вид административна услуга по см. на §1,
т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, т.е. волеизявление за издаване
на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и
задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. По отношение на него
следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни
актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване, доколкото
исканата заверка на документ от жалбоподателя е необходим за снабдяване с
документ за собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот.
Оспореният мълчалив отказ изхожда от компетентен орган. Същият е
незаконосъобразен.
Исканата от К.П.
административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК
за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право
на собственост върху недвижими имоти, т.е. касае се за документ, необходим за
признаване на право по см. на чл.21, ал.3 от АПК. Законодателят в разпоредбата
на чл.587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост,
като компетентността за издаване на констативен нотариален акт в тази хипотеза
принадлежи на нотариуса. В това производство административният орган следва да
посочи трима свидетели по указание на заявителя и да удостовери, че имотът не е
общинска собственост, т.е. в правомощията на кмета на общината се включва само
удостоверяване на визирания факт, чрез извършване на исканата административна
услуга. Компетентен да провери и да удостовери правото на собственост, респ. да
откаже да констатира такова, е единствено нотариусът. Същият в хода на
охранителното производство, след събиране и преценка на гласни и писмени
доказателства, е компетентен да установи дали е безспорно искането на заявителя
за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и дали ще се накърнят
придобити вече права от други лица, като издаде мотивирано постановление, с
което да признае или да отрече право на собственост на молителя. Следователно
нотариусът, а не административния орган, носи тежестта и отговорността да
прецени дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието
за придобиването му. Кметът на общината, в чийто район се намира имота, не
притежава такива правомощия, включително при установена от представени писмени
доказателства, конкуренция на права, както е в настоящия случай. Отказът да
извърши посоченото удостоверяване е незаконосъобразен. Следва отмяната му и връщане
на преписката за извършване на административната услуга.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се
дължат разноски в размер на 510 лв. /държавна такса за образуване на делото 10
лв. и адвокатско възнаграждение 500 лв./, платими от Община К..
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
и чл.173, ал.3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив отказ на кмета на Община К. за извършване на административна
услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по чл.587 от ГПК по
заявление вх.№РД-01-11-318/15.10.2018г. на К.В.П., ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА преписката на административния орган за извършване на
административната услуга в срока по чл.57, ал.2 от АПК, считано от влизане на
решението в сила, съобразно дадените указания във връзка с приложението на
закона.
ОСЪЖДА Община К. да заплати на К.В.П., ЕГН **********
*** съдебни
разноски в размер на 510 лв. /петстотин и десет/.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: