Решение по дело №369/2025 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 186
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20254520200369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Русе, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. И.а
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20254520200369 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0453-000005/22.01.2025г., издадено
от Началник РУ – Сл.П. при ОДМВР - Русе, против К. И. К. с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв., на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от К. И. К., която e в
законоустановения 14-дневен срок. В нея се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени от съда.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично. Представлява се
от упълномощен представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, издателят на НП /респ.
административнонаказващият орган/, редовно призовани, не се явява
представител. Депозира се писмено становище от упълномощен юрисконсулт,
с което се поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 09.01.2025г., около 10,55ч., жалб.К. управлявал л.а. марка/модел
„Тойота Рав 4“ с рег.№****, като се движил по ул.“****“ в гр.Сл.П., обл.Русе.
По същото време и на горепосочената улица, св.св.С. И. и Й. С. изпълнявали
служебните си задължения като пол. служители към РУ Сл.П. и забелязали
визуално, че водача на автомобила /жалбоподателя К./ не използвал
обезопасителен колан, с който автомобила му бил оборудван. Визуално
констатирали също, че след като жалб.К. ги видял в качеството им на пол.
служители издърпал с дясната си ръка несложения по тялото му
обезопасителен колан и започнал да го използва. С оглед констатиране на
горното нарушение от водача на автомобила, пол. служители го спрели за
проверка и му съставили АУАН със сер. GA №1319877/09.01.2025г., който
1
бил връчен на същата дата срещу подпис на жалбоподателя. Въз основа на
процесния АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото е разпитан
св.св.С. И. и Й. С., които свидетелстват за релевантни на настоящото
производство обстоятелства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че актът за установяване на административното
нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации отразени в акта, не се опровергават от събраните доказателства, а
издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно. В
чл.189, ал.2 от Закон за движение по пътищата е предвидено, че “Редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното”. При извършената служебна проверка, Съдът не констатира
процесуално или материалноправни съществени нарушения, поради които
издаденото НП да е незаконосъобразно. Събраните по делото гласни и
писмени доказателства водят на единствено възможния извод за извършено
нарушение от жалбоподателя по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, т.к. тази норма
задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Започването да се използва обезопасителан колан от водача се е
случило едва след като последния визуално възприел пол. служители със
служебния им автомобил, т.к. св.св. С. И. и Й. С. са категорични с гласните си
показания, че са възприели визуално, как водача на процесния автомобил не е
бил с поставен обезопасителен колан. По делото не са налице и данни, че
жалбоподателя попада в някое от изключенията по ал.2 на чл.137а от ЗДвП,
напротив, от свидетелските показания на пол. служители става ясно, че
причината да твърди по настоящото производство това, че бил използвал
обезопасителен колан като водач на процесното МПС на горепосочените
място и време, че му оставали малко контролни точки към издаденото му
СУМПС, верността на което твърдение съдът констатира служебно, видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач. Съдът счита, че АУАН и
НП са редовно съставени и не са ангажирани каквито и да било доказателства
от жалбоподателя, от които да е видно обратното.
Съдът достига до извода, че административно-наказващия орган
правилно и в съответствие със закона е наложил наказание на жалбоподателя в
единствено възможния размер посочен в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – „Глоба“ от
50,00 лв. и съдът няма законово основание да я изменя.
Не са налице и основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид
това, че нарушенията от този вид /изпреварване при неспазване на пътна
маркировка/ са със завишена обществена опасност и водят до тежки
последствия при възникналите от тях инциденти, поради което и
жалбоподателя следва да понесе предвиденото адм. наказание за това
нарушение.
Предвид посочените съображения Съдът счита, че не са налице законови
основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно
постановление.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да се уважи искането
за присъждане на разноски в полза на АНО, съобразно чл.143 от АПК, във вр.
с чл.63д, ал.4, вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на
правната помощ, като размера да е в границите на минималноустановения, а
имено сумата от 80,00 лв., преценявайки предмета и сложността на
настоящото дело.

По горепосочените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0453-
000005/22.01.2025г., издадено от Началник РУ – Сл.П. при ОДМВР - Русе,
против К. И. К. с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.137А, ал.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лв., на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. И. К. с ЕГН-**********, да заплати на ОДМВР- Русе,
направените разноски по делото за юрисконсулт в размер на 80.00 лв.
/осемдесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Русе, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3