Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 114/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № НЯСС-8/20.01.2020 г.
на ДАМТН, с което на ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ, представлявана от кмета В. Ни.Дж.за
нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева.
В жалбата се
твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, че нарушението не е извършено, че към момента на даване на
предписанията не са били влезли в сила законодателните промени, задължаващи
собствениците на язовири да изпълняват предписанията, че констатациите в
констативния протокол са неправилни, че разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3
от ЗВ не съдържа правило за поведение и няма как да бъде нарушена.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Жалбоподателят в
съдебно заседание се представлява от адв. Саздов, който поддържа жалбата, като
допълва, че не са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установена следното:
Жалбата е
подадена в срок (НП е връчено на 13.02.2020г. видно от известие за доставяне на
л. 22 от делото, а жалбата е депозирана в съда на 20.02.2020г.), от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
С констативен
протокол № 02-02-83/30.08.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от
представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“
и с участието на представител на общината, бил извършен оглед на язовир „Курт дере“, находящ се в землището на гр. Долна
баня и собственост на община Долна баня.. След извършване на проверката е
дадено задължително предписание, а именно: водното ниво да се понижи до кота
мъртъв обем и да се поддържа до отпушване на тръбата на основния изпускател.
С констативен
протокол 02-02-43/04.06.2019г. от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от
представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“
и с участието на представител на общината е констатирано, че водното ниво е на около
0,10 м над кота преливен ръб, което представлява неизпълнение на предписанието водното ниво да се понижи до
кота мъртъв обем и да се поддържа до отпушване на тръбата на основния
изпускател. Констатирано е също така, че е налице цялостно запушване на тръбата
на основния изпускател.
Впоследствие е съставен
АУАН № 02-024/29.07.2019г., в който е посочено, че община Долна баня на
04.06.2019 не е изпълнила даденото с КП № 02-02-83/30.08.2018 г. предписание, с
което е нарушен чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Въз основа на АУАН
е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева
Горната
фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателствени средства. От показанията на
св. А. се установява, че към момента на проверката водното ниво на язовира е
било около 0,10м. над кота преливен ръб (пълен обем на язовира), респ. не е
достигната кота мъртъв обем (празен язовир), че тръбата на основния изпускател
не е била отпушена, както и че нивото на водата е било установимо чрез
преливния ръб, който представлява бетонова тръба и спрямо нея е видимо къде се
намира водата. От показанията на св. Тачева се установява, че е било започнало
източване на язовира с тръби, че не е използвано устройство за измерване на
нивото на водата, като и че не са били дадени точни предписания как да се
поддържа нивото на водата.
Съдът намира
следното от правна страна:
АУАН и НП са
издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната
дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че към момента на даване на предписанията не са били
влезли в сила законодателните промени, задължаващи собствениците на язовири да
изпълняват предписанията. Предписанията са дадени с констативен протокол №
02-02-83/30.08.2018 г., а чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, въвеждащ задължение за
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията на председателя на ДАМТН е обнародван в ДВ, бр. 55/03.07.2018 г.
и е в сила от 07.07.2018 г., поради което възражението е неоснователно. За
пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме обратното, а именно че
предписанията са дадени преди влизане в сила на разпоредбата, задължаваща
собствениците да изпълняват предписанията, то това отново не би било съществено
нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е Решение № 1450 от 4.12.2019
г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1257/2019 г., в което е прието, че „с
изменението на разпоредбата на чл. 190а,
ал. 2 от Закона за водите /редакция – нова - ДВ, бр. 55 от 2018 г., в сила от
07.07.2018 г. / е въведено задължение за собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и чл. 138а, ал.
3, т. 5 от ЗВ, а с нова редакция на чл. 190а, ал. 1, т. 3 /ДВ, бр. 55 от 03.07.2018
г., в сила от 07.07.2018 г. / е разширен и предметният обхват на предписанията
на контролните органи, като същият урежда и хипотези като настоящата.
Цитираните изменения на разпоредбите не са действащи към момента на извършване
на нарушението, респективно не са съобразени при съставяне на АУАН и издаване
на НП, но не означава, че не обвързват като задължение за изпълнение на
предписанията и при действащата към момента на нарушението норма.“.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че НП следва да бъде отменено, тъй като разпоредбата на
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържа правило за поведение и няма как да бъде
нарушена. Действително разпоредбата на . 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържа
правило за поведение по отношение на жалбоподателя, но в НП не се твърди, че
това е нарушената разпоредба. В Решение № 801 от 13.06.2019 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 440/2019 г. е посочено, че задължението на
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 е изрично регламентирано с новата ал. 2
на чл. 190а от ЗВ, неизпълнението на която се санкционира на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. В конкретния
случая в НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ,
която задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да
изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, т.е. налице е
препращане към последната разпоредба в смисъл, че неизпълнените предписания са
дадени по ал. 1, т. 3.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са спазени и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН е пределно ясна семантично: административнонаказателно
производство не се образува, ако в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението не е съставен
АУАН. В разглеждания по делото случай е несъмнено, че нарушението,
осъществявано чрез бездействие, е било налице най-рано към 31.10.2018 г. От
този момент до съставяне на АУАН на 29.07.2019 г. не е изтекъл едногодишният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не е
изтекъл и тримесечният срок по тази разпоредба, чийто начален момент е не този
на извършване на нарушението, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото
е, че проверката на контролните органи, при която нарушението и нарушителят са
открити, е извършена на 04.06.2019 г. Съставяне на АУАН е осъществено в рамките
на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Аргументи, основаваща се на хипотетичната възможност на контролния орган
да извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло
неоснователни. Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето
на АУАН е едногодишният срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента на извършване на нарушението. С изтичането
му, независимо от откриване на нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не
се образува административнонаказателно производство. В горния смисъл е Решение
№ 1001 от 22.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 714/2019 г.
От събраните
писмени доказателства по делото е установено, че Община Долна баня е собственик
на язовир „Курт дере“. В съответствие с правомощията си по чл.190а, ал. 1 т. 3
ЗВ са били дадени на община Долна баня задължителни предписания с констативен
протокол № 02-02-83/30.08.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от
представители на ДАМДТ, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“.
Едно от задължителните предписания било: водното ниво да се понижи до кота
мъртъв обем и да се поддържа до отпушване на тръбата на основния изпускател. Констативният
протокол с даденото задължително предписание е надлежно връчен на представител
на Община Долна баня. Впоследствие на 04.06.2019г. е извършена проверка от
длъжностни лица на ДАМТН, при която е установено, че това предписание не е
изпълнено от Община Долна баня, тъй като водното ниво на язовира е било около
0,10м. над кота преливен ръб (пълен обем на язовира), респ. не е достигната
кота мъртъв обем (празен язовир), а тръбата на основния изпускател не е била
отпушена. Следователно е установено неизпълнение от страна на Община Долна баня
на даденото задължително предписание.
Разпоредбата на
чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя
на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите,
назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки
за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.
При проверка на
04.06.2019 г. е установено, че водното ниво на язовира не само че не е било
понижено до кота мъртъв обем, каквото е било съдържанието на даденото
задължително предписание, а е около 0,10м. над кота преливен ръб, т.е. пълен
обем на язовира, като същевременно тръбата на основния изпускател не е била
отпушена. Следователно не е било изпълнено задължителното предписание водното
ниво да се понижи до кота мъртъв обем и да се поддържа до отпушване на тръбата
на основния изпускател.
Независимо, че
според заявеното от св. Тачева е започнало източване на язовира с тръби, то
несъмнено това не е направено ефективно и своевременно с оглед изпълнение на
дадените задължителни предписания. От момента на първоначалната проверка,
когато е дадено предписанието, до момента, когато е констатирано неговото
неизпълнение, са изтекли повече от 9 месеца, който период е напълно достатъчен
за източването на язовира. Същевременно констатираното на 04.06.2019г. водно
ниво е било около 0,10м. над кота преливен ръб, което означава, че язовирът е
бил на практика пълен и действията за намаляване на водното ниво на язовира и
за изпълнение на дадените предписания са неефективни.
Във връзка с
останалите възражения в жалбата следва да бъде посочено следното. На първо
място законът не изисква при проверката измерването на водата да бъде извършено
чрез конкретно устройство. В този смисъл използването като маркер (ориентир) на
преливния ръб, който представлява бетонова тръба, и определянето спрямо него на
нивото на водата не опорочава извършените при проверката действия и не поставя
под съмнение правилното измерване на водното ниво. На следващо място начините и
средствата за изпълнение на задължителните предписания са изцяло в преценката
на собственика и на оператора на язовирната стена и съоръженията към нея,
поради което АНО не е бил длъжен да ги посочва. На последно място по отношение
на възраженията, свързани със самото съдържание на дадените задължителни
предписания и дали изпълнението на същите е било необходимо съдът намира, че действително
задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление,
което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, но в конкретния случай
липсват данни и не се твърди Община Долна баня да е оспорила задължителните
предписания по предвидения от закона ред.
Според чл. 200,
ал. 1, т. 39 ЗВ имуществената
санкция при неизпълнение на предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в размер от 1000 до 20 000 лв.. В случая в атакуваното
наказателно постановление липсват мотиви на наказващия орган относно размера на
имуществената санкция. След като от допуснатото нарушение не са произтекли
вреди, съдът приема, че необосновано е наложена санкция в размер на 10 000
лева. От друга страна обаче , предвид характера на дължимото действие, което
община Долна баня не е извършила и създаването на реална опасност от преливането на язовира, разрушаването на
язовирната стена и оттам – до причиняване на щети, съдът приема, че нарушението
е със сравнително висока степен на обществена опасност, поради което и
справедливата имуществена санкция би била сумата от 4 000 лева
Ето защо съдът
приема, че наказателното постановление следва да бъде изменено, а като на
община Долна баня бъде наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-8/20.01.2020
г. на ДАМТН, с което на ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ, представлявана от кмета В. Н. Д., за
нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева, като
НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите имуществена
санкция от 10 000 лева на 4000 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: