№ 484
гр. Габрово, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210100278 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 1182/15.02.2023 г. предявена от “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик,
Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, срещу Н. И. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 31, ет. 3, ап. 10.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 354.07 лв. – главница – цена на незаплатени
мрежови услуги за абонаментен № 32Z460001357042C, за обект находящ се на адрес:
село Враниловци, общ Габрово за периода от 01.02.2022 г. до 20.06.2022 г., съгласно
издадени в периода от 14.03.2022 г. – 13.07.2022 г. фактури и сумата 11.25 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до
18.08.2022 г., както и за направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр.
дело № 1570/2022 год. по описа на РС Габрово, като била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба
за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за
посочените суми.
Ищецът сочи, че е доставчик на електрическа енергия, като продава такава на
клиентите при публично известни общи условия, а Н. И. Н., ЕГН ********** имала
качеството потребител на такава за обект, находящ се в село Враниловци, община
Габрово, жилищна сграда – строеж, клиентски номер **********. За периода от
01.02.2022 г. до 20.06.2022 г. на ответника била начислена цена за мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа” за абонаментен № 32Z460001357042C, за
което били издадени съответните фактури. Освен главницата ответникът дължал и
обезщетение за забава за периода от падежа на съответната фактура до 18.08.2022 г..
Изложените обстоятелства пораждали правен интерес за ищеца от провеждане на
1
исковете за установяване на изискуемите си вземания, като му бъдат присъдени и
разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е
депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва ответникът да има качеството потребител на електрическа енергия за
стопански нужди, както и да са му били предоставени мрежови услуги на
претендираната стойност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно извлечение от сметка към 18.08.2022 г. и представени фактури,
съставени едностранно от ищеца, цената на предоставени мрежови услуги за обект,
находящ се на адрес: село Враниловци, община Габрово, абонатен №
32Z460001357042C и клиентски номер **********, съгласно издадени в периода от
14.03.2022 г. – 13.07.2022 г. фактури, е в размер на 354.07 лева, съответно
обезщетението за забава върху тази главница – 11.25 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието неоспорено от
страните, се установява, че размерът на начислената цена за мрежови услуги, съгласно
6 броя фактури издадени в периода от 14.03.2022 г. – 13.07.2022 г. е в размер на 354.07
лева, която сума не е заплатена. Върху същата от настъпване изискуемостта на
задължението по всяка фактура до 18.08.2022 г. е дължимо обезщетение за забава в
размер на законната лихва, което възлиза на общо 11.25 лева. Съгласно заключението
счетоводството на ищеца е редовно водено.
По делото е прието заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвено и съответно на събраните в производството доказателства.
Съгласно заключението при изчисляване на цената за достъп до разпределителната
мрежа за заявена мощност в размер на 39 кВт били приложени утвърдените от КЕВР
цени за небитови клиенти. Вещото лице сочи, че захранващият кабел към
електромерното табло е CBT 4x6 mm2, с допустим ток 43 А. Максималната мощност,
която би могла да бъде консумирана, в обект с абонаментен № ********** за отчетния
период, съобразно ел. инсталацията на същия обект е равна на 29.67 кВт ежечасно. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случай, че бъде взета предвид
максималната мощност, която би могла да бъде консумирана в процесния обект, а
именно 29.67 кВт дължимата сума би била 269.36 лева.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1570/2022 год. по описа на ГРС,
се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
12.09.2022 г., като издадената такава била връчена на претендирания длъжник, при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да предостави мрежова услуга за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 354.07 лв. и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност
на доставеното му благо.
2
Ищецът твърди да е носител на субективно материално право на вземане за
предоставена мрежова услуга, породено в рамките на правоотношение, регулирано от
разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за търговия на електрическа
енергия, издадени от ДКЕВР (обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.), тъй като в чл. 91, ал. 2
ЗЕ изрично е предвидено, че сделките с електрическа енергия се извършват при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия,
приети от комисията по предложение на енергийните предприятия.
Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиенти и
производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от
КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови
период. Приетите Правила за търговия с електрическа енергия регламентират
отделното заплащане на предоставяните от крайния снабдител на електрическа енергия
услуги по цени, утвърдени от КЕВР /чл. 29/. Съгласно решение № Ц – 29 от 01.07.2020
г. на КЕВР е определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
небитови потребители – абонати на ищеца, като цената е определена на база
предоставената мощност, вместо на база потребените количества енергия, както е било
до този момент.
В случая обаче ищецът не е доказал, че ответникът има качеството потребител на
електрическа енергия за стопански нужди по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на
Закона за енергетиката, респективно, че между страните съществуват облигационни
отношения по договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и което купува
електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Потребител на електрическа енергия за стопански
нужди е и възложителят, съответно собственикът на сградата, в случаите на временно
снабдяване с електрическа енергия, необходима за извършването на строителство,
ремонт или реконструкция - чл. 4, ал. 3 от ОУ.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на положителните предпоставки за основателност на иска, сред
които е наличието на валидно правоотношение. С оглед изричното оспорване от
ответника да е потребител за небитови нужди, то в доказателствена тежест на
ищцовото търговско дружество е установяването вън от всякакво съмнение, че
ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за стопански нужди за
процесния период. Такива доказателства (заявление от ответника за продажба на
електрическа енергия за небитови нужди) в производството не са ангажирани, въпреки
дадената на ищеца възможност. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че новият
начин на калкулиране на цената за достъп, която се начислява независимо дали в
обекта е консумирана или не електрическа енергия през съответния период, е
приложим само за небитовите клиенти (клиенти, заявили използване на енергия за
небитови нужди) на “Електроразпределение-Север” АД.
Предвид липсата на ангажирани доказателства за правопораждащ твърдяното от
ищеца правоотношение юридически факт, част от съдържанието на което да е
претендираното от ищeца субективно право на вземане, съдът, прилагайки
3
неблагоприятните последици на неизпълнената доказателствена тежест, приема, че
ответникът не е потребител на електрическа енергия за стопански нужди за процесния
период, което означава, че между страните не съществуват облигационни отношения с
източник сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди,
респективно няма как да съществува вземане за предоставени в рамките на такъв
договор мрежови услуги.
Отделно от недоказания правопораждащ правоотношение между страните факт,
ищецът не е доказал и изпълнение на задължението си да достави мрежови услуги на
претендираната стойност. Представените данъчни фактури не представляват такова
доказателство. Те са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила относно отразеното като доставено количество
електроенергия и мрежови услуги. Видно от заключението на СТЕ претендираната
такса за достъп до разпределителната мрежа е формирана за заявена мощност в размер
на 39 кВт, a максималната мощност, която би могла да бъде консумирана, в обект с
абонаментен № ********** за отчетния период, съобразно ел. инсталацията на същия
обект e 29,67 КВт.
С оглед изложеното и в приложение на неблагоприятните последици от
неизпълнената доказателствена тежест, искът за установяване съществуването на
вземане в обем на сумата от 354.07 лева – цена на предоставени мрежови услуги за
периода от 01.02.2022 г. до 20.06.2022 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение на вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
този иск за неоснователен, тъй като не се установи да е налице главно задължение, с
настъпил падеж, по отношение изпълнението, на което ответникът да е изпаднал в
забава. При несъществуването на главно задължение не се поражда и отговорност за
обезщетяване на вредите от забавеното му изпълнение.
Право на присъждане на разноски за производството възниква за ответника,
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който не доказва извършени такива и съответно не му се
следват.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, срещу Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 31, ет. 3, ап. 10, обективно, кумулативно съединени установителни
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 354.07 лв. –
главница, представляваща цена на незаплатени мрежови услуги за абонаментен №
32Z460001357042C, за обект находящ се на адрес: село Враниловци, общ Габрово за
периода от 01.02.2022 г. до 20.06.2022 г., съгласно издадени в периода от 14.03.2022 г.
– 13.07.2022 г. фактури и сумата 11.25 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяка фактура до 18.08.2022 г., за които суми в производството
4
по ч. гр. д. № 1570/2022 год. по описа на РС-Габрово, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5