Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 30.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета
Христова като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 726 по описа за
2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “Т.П.” ЕАД ЕИК ***със седалище
и адрес на управление:*** против против против С.В.С., в която
се твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч.гр.д.***г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната
топлинна енергия. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца “***” ЕООД. Моли
съда да постанови решение, с което
да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи
сумата 311,47 лв, от които 286,66 лв главница представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.03.2016-30.04.2017г. и сумата 24,81 лв представляваща лихва за забава
за периода 04.05.2016г.- 05.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.***г..
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен
отговор, в който заявява,
че е заплатил сумата 311,47 л и представя
доказателства., в която се твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч.гр.д.***г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната
топлинна енергия. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца “***” ЕООД. Моли
съда да постанови решение, с което
да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи
сумата 311,47 лв, от които 286,66 лв главница представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.03.2016-30.04.2017г. и сумата 24,81 лв представляваща лихва за забава
за периода 04.05.2016г.- 05.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.***г. В съдебно заседание заявява, че ответникът е заплатил изцяло сумите за главница и лихва след завеждане
на исковата молба. Претендира направени разноски.
Ответникът, в срока на
чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който заявява че е заплатил сумата
311,47 лв и представя доказателства. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от
ищеца ”***”ЕАД. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и
размера, като и размера на претендирата лихва за
забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи
същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № *** по описа на ПлРС .
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. По делото не се спори, че ответникът
е абонат на ищцовото дружество .
Ответникът не оспорва
сумите,представени са доказателства, че сумите са заплатени напълно от
ответника.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „***- ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. По делото не
се спори, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след образуване
на исковото производство дължимите от ответника суми са заплатени изцяло. С
оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79
от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че следва да се съобрази
направеното плащане в хода на делото следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане.
По
разноските
Ищецът
е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е представен списък на
разноските, от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 75 лв за държавна такса и 150 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 150 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение и 50 лв за държавна такса
Съгласно
дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Прието е , че съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В заповедното производство ищецът е направил
разноски 25 лв за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното на осн.
чл. 78 ал.3 от ГПК съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата 75лв представляваща направени разноски в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление *** ЕИК ***против
против С.В.С. ЕГН ********** *** иск с петитум да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че дължи на кредитора "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление *** ЕИК ***представлявано от Й.В. сумата сумата 311,47 лв, от които
286,66 лв главница представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.03.2016-30.04.2017г. и сумата 24,81 лв представляваща лихва за забава
за периода 04.05.2016г.-
05.12.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.***г. по описа на ПлРС КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК С.В.С. ЕГН ********** *** да заплати на “***” ЕАД гр.***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законен представител Й.В. сумата 150 лв за
юрисконсултско възнаграждение и сумата 75 лв за
държавна такса представляваща деловодни разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК С.В.С. ЕГН ********** *** да заплати на "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление *** ЕИК ***представлявано от Й.В. сумата 75лв
представляваща направени разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: