ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. П., 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ граждански състав, в закрито заседание на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като разгледа докладваното
от съдия Петракиев в.гр.д. № 286
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.435 от ГПК.
Производството
е образувано по жалба от „***“ ЕАД гр.С. против действията на Частен
съдия-изпълнител Ц.Н. с район на действие ОС-П. по изпълнително дело №***.
Основание за образуване на делото е жалба вх.№1500/26.03.2019г., а предмет на
обжалване с оглед влазлото в сила
определение №555/23.04.2019г. постановено по в.гр.д.№274/2019г. по описа на П.ски
окръжен съд е постановление за възлагане на недвижим имот, находящ се в гр.П.
от 14.03.2019г.
В тази
жалба се правят оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно, както и
действията на съдия-изпълнителя довели до неговото издаване, тъй като с него
освен недвижимия имот се възлагат и движими вещи, които се намират в имота, но
са собственост на жалбоподателя, а не на длъжника.
В
законовия срок е постъпило писмено възражение от страна на взискателя по
изпълнителното дело „***“ АД гр.С.. В него се развиват доводи, че жалбата е недопустима.
Изтъква се, че атакуваните с нея действия не подлежат на обжалване тъй като дружеството
жалбоподател на отговаря на изискванията на чл.435 ал.3 и ал.4 от ГПК,
алтернативно се навеждат доводи за неоснователност.
В
мотивите си ЧСИ Ц.Н. е изложил доводи за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Също се изтъква, че длъжникът е реализирал допустимите си от закона
права.
Настоящият състав на ОС-гр.П., като прецени
доказателствата по делото и изложените в жалбата, отговора и мотивите на ЧСИ
доводи, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално недопустима.
Видно от
приложеното изпълнително дело жалбоподателят се явява трето лице по отношение
на изпълнителния процес. С жалбата се атакува постановление за възлагане на
недвижим имот, с аргумента, че в него се намират движими вещи, принадлежащи на
самия жалбоподател, а не на длъжника.
Съгласно чл. 435 от ГПК не съществува
генерална клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните
правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в
тази разпоредба. Съгласно чл.435 ал.3 от ГПК:
„Постановлението за
възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на
проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и
от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.“ Тъй като „***“ ЕАД гр.С. не е внасяло задатък, не е
взискател и не е длъжник то и няма право да обжалва постановлението за
възлагане, доколкото визираните в текста субекти са изчерпателно и лимитативно
изброени. Нормата е императивна и не предвижда изключения, поради това и
жалбоподателят няма процесуална легитимация да обжалва това действие. Това води
и до недопустимост на жалбата.
Като трето лице на изпълнителното производство дружеството може „да обжалва действията на съдебния изпълнител
само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във
владение на това лице“, съгласно нормата на чл.435 ал.4 от ГПК. В случая обаче не се обжалва
насочването на изпълнението върху вещ, а се оспорва постановление за възлагане,
което е завършващата фаза на цялостната процедура по публична продажба. Също
така няма и никакво твърдение, че към момента на запора /тъй като претендират
собственост върху движими вещи/, което е станало с описа същите да са се
намирали във владението на третото лице. Нещо повече факт е, че при описа на
имота, в който се посочени като трайно прикрепени към него, а при наложената
по-рано възбрана върху недвижимия имот тези вещи са били във владението на
длъжника. Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик
съдията Б.Б. „Принудителното изпълнение се насочва върху
отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху
този обект.“
Съгласно чл.450 ал.1 от ГПК „Запор
върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.“ Следователно за да има право на
жалба по реда на чл.435 ал.4 от ГПК „***“
ЕАД гр.С. следва да установи, че още към
момента на описа на твърдените че са негова собственост движими вещи, ги е
владяло. Дори и това обаче да се установи, то предвид извършването на описа
значителен период от време преди подаване на жалбата, очевидно същата няма как
де бъде подадена в едноседмичния срок от извършването на това действие, каквото
е изискването на чл.436 ал.1 от ГПК.
Ето защо жалбата на
„***“ ЕАД гр.С.
следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима – подадена от ненадлежна страна, а настоящето
дело следва да се прекрати.
По
изложените съображения, П.ският окръжен
съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх.№1500/26.03.2019г. от „***“ ЕАД гр.С.
ЕИК *** против действията на Частен съдия-изпълнител Ц.Н. с район на действие
ОС-П. по изпълнително дело №***.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№286/2019г. по описа на П.ски окръжен съд, поради
недопустимост на жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: