Р Е Ш Е Н И Е № 332
гр. С., 16.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при участието на
секретаря М.Л., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 373 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба, подписана от пълномощника - адв. С. при АК С. на „А.
ЗА С. И О. С.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.“
№ …., представлявано и управлявано от В. П. П. против Наказателно постановление
№ 19-000586, издадено на 16.05.2017 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция
“Инспекция по труда” – гр. С.. С оспорваното НП е наложено административно
наказание на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл. 416,
ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ - имуществена санкция в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.
В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и
неправилност. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита. Посочено е, че е налице нарушение на материалния закон. Излага се
становище за издаване на НП в противоречие със закона, доколкото не е обсъдено
дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез
наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице
и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В с.з. при редовно призоваване на жалбоподателя не се явява
представител.
За въззиваемата страна се явява
упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Изразява
становище, че не са налице нарушения по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и
подборно излага доводи с оглед становището си. Отбелязва, че според чл. 270,
ал. 2 от КТ работодателят следва да изплаща на работника или служителя трудовото
възнаграждение на два пъти всеки месец - авансово или окончателно, доколкото не
е предвидено друго. С оглед посоченото от управителя в писмените обяснения,
посочва че според чл. 245, ал. 1 от КТ при финансови затруднения работодателят
е длъжен да изплаща минимум 60% от брутното трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната РЗ. Посоченото в НП лице обаче се е договорило за
изплащане на минимално трудово възнаграждение за полагания от него труд. В тази
връзка нямат отношение финансовите затруднения на ТД. Посочва, че е прецедент и
договореното от страните изплащане на трудовото
възнаграждение три месеца след полагане на труда. Изразява позиция, че това
граничи с работодателско своеволие. Отделно навежда доводи, че случая не може
да бъде квалифициран като маловажен, доколкото за работника са настъпили вредни
последици. В случая те се изразяват в претърпени загуби от забавеното плащане,
т.е. работодателят не е осигурил редовен приход на работника с цел обезпечаване
издръжката на работната сила и нормалното съществуване на работника и членовете
на семейството му. Изтъква, че при проверката са констатирани осем нарушения за
два месеца. Моли съда да потвърди процесното НП.
Районна прокуратура – С. – след призоваване не изпращат представител и
не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за
установено следното от фактическа страна:
В “Инспекция по труда” – гр. С. постъпил сигнал от гражданин срещу
жалбоподателя за неизплатени трудови възнаграждения. На 06.04.2017 г.
актосъставителя П. и свид. Т. извършили проверка на охраняем обект – завод „Х.“,
обслужван от търговското дружество. При проверката са връчени призовки и са
изискани документи. При анализа им се установило, че за едно от наетите лица – П.
Е. М., с който жалбоподателя имал сключен договор от 2013 г. за изпълнение на длъжността „охранител“ е
налице забава за изплащане на дължимото трудово възнаграждение – сумата от 338,84
лв., която следвала да бъде изплатена на работника до 31.01.2017 г. Заплатата
била за м. октомври. Според уговореното в трудовия договор изплащането на
трудовото възнаграждение следвало да се прави ежемесечно, но не по-късно от
последния ден на третия месец, считано от месеца, през който е положен труда.
Това означавало, че за положения труд през октомври най-късно трудовото
възнаграждение следвало да се изплати до края на м. януари. Проверяващите
установили, че възнаграждението за положения труд през м. октомври не е било
изплатено и към момента на проверката – към 06.04.2017 г. Снети били обяснения
от управителя, в които той посочил, че дружеството има финансови затруднения.
С оглед установеното актосъставителят П. изпратила покана до управителя
за явяване на 20.04.2017 г. за съставяне на АУАН (л. 27), която била получена
на 11.04.2017 г. (л. 28).
В отсъствие на управителя на 20.04.2017 г. актосъставителят П. в
присъствието на свидетелите Т. и Д. съставила АУАН срещу жалбоподателя. В
обстоятелствената част били посочени установените обстоятелства. Отразено било,
че от представената ведомост за м. октомври се установява, че работодателя не е
изплатил на П. Е.М. начисленото възнаграждение в размер на 338,84 лв. до
момента на проверката. Преценила, че с това е нарушен чл. 128, т. 2 от КТ.
В акта било отразено, че е съставен в отсъствие на управителя и след
отправена покана. Впоследствие съставеният акт бил изпратен на управителя на
дружеството (л. 51), както предвижда чл. 416, ал. 3 от КТ.
В писмени обяснения управителят на дружеството посочил, че дружеството
не е изплатило заплатите на работниците за м. септември, октомври и ноември,
поради забавено плащане от страна на възложителя. Освен това бил наложен запор
на сметката на дружеството от НАП.
С Наказателно постановление № 19-000586, издадено на 16.05.2017 г. наказващият
орган наложил на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.
Като писмени доказателства по делото са приети всички изпратени
документи от въззиваемата страна, включително и представените в с.з.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Съгласно чл. 416, изречение второ от КТ редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на
ЗАНН. Налице са задължителните реквизити,
визирани в чл. 42 от ЗАНН. От съдържанието на обстоятелствената част може да се
направи извод за периода на извършеното нарушение. Тъй като възнаграждението е
следвало да бъде изплатено най-късно до 31.01.2017 г., нарушението е извършено
на 01.02.2017 г. Съгласно КТ възнаграждението се изплаща в мястото на работа,
което е посочено в НП – охраняем обект завод „Х.“ в гр. С.. Отразеното за
жалбоподателя безспорно дава възможност за неговото идентифициране. Налице
е фактическо описание на нарушението,
както и на обстоятелствата, при които е извършено. Актосъставителят е изпълнил
изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Не са налице нарушения по чл.
43 от ЗАНН.
В издаденото наказателно постановление въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени
собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е
издало, данните относно актосъставителя и жалбоподателя, както
и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. От
съдържанието на НП се установява кога е извършено нарушението и къде. Тъй като
при добросъвестно изпълнение на задълженията на работника възнаграждението му е
следвало да бъде изплатено най-късно до 31.01.2017 г., нарушението е извършено
на 01.02.2017 г. Съгласно КТ възнаграждението се изплаща в мястото на работа,
което е посочено в НП – охраняем обект завод „Х.“ в гр. С.. Налице е фактическо описание на нарушението, както и
на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е законовата разпоредба,
която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното
административно наказание.
Съдът намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е
протекло законосъобразно и при спазване изискванията на ЗАНН. Актът е издаден в
срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление - в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Приложените заповеди доказват компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на
съставения АУАН и оспорваното НП:
Според чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда се предвижда административнонаказателна отговорност
за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание. Предвиденото наказание е имуществена санкция в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание се наказва с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Събраните
доказателства категорично сочат, че жалбоподателя в качеството си на
работодател не е изплатил в уговорения срок уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Следователно действително е налице нарушение по чл. 128,
т. 2 от КТ. С разпоредбата на чл. 245 от КТ законодателят е гарантирал при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника изплащане на
трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Съгласно
Постановление на Министерски съвет № 375/28.12.2015 г. минималната работна
заплата през периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. е 420 лева. Поради това
затрудненията на работодателя не могат да доведат до отпадане на административнонаказателната
отговорност, доколкото не са събрани доказателства за неизпълнение на трудовите
задължения на работника.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне
кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При
определяне на наказанието наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено
нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените
случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на
нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е обективна
(безвиновна). По делото не са събрани доказателства, които да сочат по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Съдът е съгласен с процесуалния представител на
наказващия орган, че случая не може да бъде квалифициран като маловажен,
доколкото за работника са настъпили вредни последици, т.е. не би могло да бъде
приложен и текста на чл. 415в от КТ. Приложението му е изключено и по друга
причина – дори и към момента жалбоподателят не е представил доказателства за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение. Поради това съдът приема, че
преценката на наказващия орган е правилна и не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на размера на определената от АНО имуществена санкция:
Според посочената по-горе разпоредба на чл. 414, ал. 1 на работодателя
може да бъде наложена имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000
лв. Наказващият орган е определил минимално наказание, поради това съдът
прецени обсъждането на справедливостта на наказанието като безпредметно, тъй
като е обвързан от правилото reformatio in peus.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – С.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-000586, издадено на 16.05.2017 г. от Д. Д. Д. – директор на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на „А.ЗА С. И О. С.“ … с ЕИК ….,
със седалище и адрес на управление: гр. С., община С., ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № …,
представлявано от управителя В. П. П., в качеството на работодател, е наложена на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.в
14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Силвина Йовчева)