РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
четвърти декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Стефка Александрова
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13224 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД
твърди, че на 16.02.2007 г. сключил в качеството си на кредитодател с
ответниците М.Д.Д. и В. С.Д., в качеството им на солидарно отговорни длъжници
договор за покупка на недвижим имот № HL 17693/16.02.2007 г. По силата на сключения договор банката
кредитор отпуснала на кредитополучателите сумата от 175 000 лева, които
били усвоени по разплащателната сметка
на М.Д. на 26.02.2007г. От 10.06.2012г.
длъжниците спрели да обслужват плащанията по кредита. Според ищеца с нотариални
покани същият е обявил предсрочна изискуемост на ответниците на
06.04.2015 г., като всички непадежирали по договора за кредит вземания за главници,
лихви и такси били изцяло и предсрочно дължими
от солидарно отговорните длъжници.
Ищецът подал на 16.06.2015г. заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК. Издадена била заповед
срещу солидарно отговорните ответници М.Д. и В.Д., за следните суми:
148 921,07 лева – непогасена главница по договор за банков кредит № HL 17693/16.02.2007 г., чиято
предсрочна изискуемост била обявена, ведно със законната лихва, считано от
16.06.2015 г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на
37 278,99 лева за периода 10.06.2012 г. – 15.06.2015 г., такси в размер на
324,58 лева за периода 19.03.2013 г. – 15.06.2015 г. Длъжниците подали
възражение по чл. 414 ГПК, което
обуславяло правният интерес за ищцовата банка да предяви настоящият
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване на установено спрямо
ответниците, че „Ю.Б.“ АД е титуляр на вземанията по заповедта за незабавно
изпълнение. Претендират се разноските, сторени в заповедното производство,
както и разноски за настоящата инстанция.
Ответниците М.Д. и В.Д. не са депозирали в
законоустановения срок писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа и правна страна:
От надлежните
писмени доказателства по ч.гр.д № 33790/
2015 г. на СРС, ГО, 54 състав, се установява, че на 29.06.2015 г. била издадена
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК –
извлечение от счетоводните книги на заявителя „Ю.Б.“ АД срещу длъжниците – М.Д.Д.,
ЕГН ********** и В.С.Д., ЕГН **********, за следните суми: 148 921,07 лева – непогасена главница по договор за банков
кредит № HL 17693/16.02.2007г., чиято предсрочна изискуемост
била обявена, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г. до
окончателното изплащане; договорна лихва
в размер на 37 278,99 лева за периода 10.06.2012 г. – 15.06.2015 г., такси в размер на 324,58 лева за периода 19.03.2013 г. – 15.06.2015 г., и разноски по
заповедното производство в размер на 7723,93 лева, от които – 3730,49 лева – държавна такса по
заявлението и 3993,44 лева – възнаграждение за адвокат. Допуснато било
незабавно изпълнение на заповедта и е
издаден изпълнителен лист за посочените суми в полза на кредитора. Длъжниците
подали в срока ( видно от съобщение на л. 96 от заповедното дело от ЧСИ Я.) по
чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, вх. № 3052852 от 11.08.2015г. На заявителя са дадени указания
с Разпореждане от 27.08.2015 г. ( л. 99
) да предяви в срока по чл. 415 ГПК установителен иск за оспорените от
длъжниците по заповедта вземания. Указанията са редовно съобщени на „Ю.Б.“ АД на 28.092015 г. ( разписка на гърба на съобщение
на л. 108 ). Исковата молба ведно с доказателства за предявяването й, е
постъпила в съда на 19.10.2015г. Следователно искът, по който е образувано
настоящото производство, е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК и е допустим.
Ищецът „Ю.Б.“ АД основава
вземанията си на договор за банков кредит № HL
17693/16.02.2007г. Видно от същият ищцовата банка с предишно наименование „Б.П.Б.“
АД е предоставила на М.Д.Д. на 16.02.2007 г. кредит в размер на 175 000
лева за покупка на описаният в договора недвижим имот и за други плащания. Разрешеният кредит се усвоявал според
договореното по открита разплащателна сметка с титуляр – кредитополучателят Д..
Договорено било, че крайният срок за погасяване на кредита е 348 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка, за което страните
подписвали приложение към договора.
Погасителните вноски – анюитетни, обхващащи главница и лихва, се дължали ежемесечно,
според чл. 6 от договора. Страните се
споразумели и относно дължимостта на
такси в полза на банката кредитор - годишна такса за управление в размер на 0,1 % върху размера на
непогасената главница - чл. 4 от
договора. Тук е мястото да се посочи, че ответниците – длъжници в заповедното
производството, в договора и последващите допълнителни споразумения, са
посочени като кредитополучатели, и тъй като се претендира солидарното
ангажиране на отговорността им, е необходимо да се внесе уточнението, че след като кредитът в размер на 175 000
лева е усвоен по сметка на М.Д., същата е главен длъжник по кредитното
правоотношение, а отговорността на втория
ответник – В.Д., който безспорно е подписал и договора, и допълнителните
споразумения, е солидарна – има гаранционен
характер спрямо главното задължение. Заемната сметка била открита на 26.02.2007
г., видно от приложение на л. 14.
От представените допълнителни
споразумения – л. 15, л. 18, л. 22, се
установява, че поради наличие на
просрочени задължения към банката, страните са предоговорили условията по
погасяване на кредита, в частта относно размера на дължимата лихва. Не е
променен крайният срок за издължаване на
първоначално договорения брой месечни вноски, както и задължението на кредитополучателите да заплащат на банката
такси и комисионни.
Според извлечението от счетоводните
книги на „Ю.Б.“ АД, предсрочната изискуемост на кредита
е обявена на длъжниците на 06.04.2015 г. към която дата били в просрочие
37 броя погасителни вноски за главница и 38 броя погасителни вноски за лихва. Размерът
на дълга към 15.06.2015 г. ( към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) е посочен в извлечението по пера както следва: главница в
размер на 148 921,07 лева за
период 10.06.2012 г. – 15.06.2015 г.; договорна лихва в размер на
37 278,99 лева за периода 10.06.2012 г. – 15.06.2015 г., такси в размер на
324,58 лева за периода 19.03.2013 г. – 15.06.2015 г. Приети са по делото като
писмени доказателства и нотариална покана до В.С.Д., рег. № 2074, том I, акт № 179, по
описа на нотариус В.М.,***
действие СРС, и нотариална покана до М.Д.Д., рег. № 2075, том I, акт № 180, по
описа на нотариус В.М.,
рег. № 053 при НК. Нотариусът е удостоверил, че поканата до ответника В.Д. е
връчена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на
06.04.2015 г., а поканата до М.Д. е
връчена на 18.03.2015 г. на лице, което живее на адреса, следователно
при липса на оспорване, връчването на главния длъжник, е редовно по смисъла на
чл. 46, ал. 2, предл. 2 ГПК. В тази връзка и съобразно със задължителните указания, дадени с т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
състав на съда, намира, че по делото са налице обективните и субективните
предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост по отношение на
непадежиралите вноски за главница и лихви по процесния кредит. Възприето е с посоченото Тълкувателно
Решение, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит – каквото е настоящото, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на солидарно
отговорните с него лица. В настоящият
случай, тъй като ответникът В.С.Д. е солидарен длъжник, чиято отговорност
следва и гарантира отговорността на главния длъжник – тази на кредитополучателя
М.Д., то следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на непогасения остатък от кредита е настъпила и за двамата ответници на 18.03.2015
г.
По делото са приети като
писмени доказателства: подробна справка
по договор за банков кредит № HL 17693/16.02.2007
г. , установяваща усвоените суми по кредита, погасените суми за главница и
лихви, както и начислената, но непогасена договорна лихва; обобщено извлечение
от разплащателна сметка с IBAN *** М.Д., както и подробен лихвен
лист на л. 60 – 94. Съдът не обсъжда цитираните доказателства поотделно, тъй
като с тях е работило вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза / ССЕ/. Според заключението на вещото лице, което не
е оспорено от страните и съдът кредитира, задължението на ответниците по договора за банков кредит от 16.02.2007 г.
и допълнителните споразумения към него, е в следните размери по пера:
непогасена главница в размер на 44
926,68 лева; непогасена лихва в размер на 37 278,99 лева. След
извършена справка в счетоводната система на банката ищец, вещото лице е
установило, че ответниците са в
просрочие за главница и лихви от
10.06.2012 г. Последната вноска по
кредита е извършена на 03.09.2012 г. и със сумата са погасени изцяло
задълженията за главница и лихви към 10.05.2012 г. ССЕ дава заключение, че длъжниците М.Д. и В.Д.
са внесли по сметката, която обслужва кредита общо сума от 22 500 евро с
бордера за валутен превод, както следва: 7500 евро от 15.04.2013 г.;
10 000 евро с бордеро от 03.07.2013 г. и с бордеро от 15.07.2013 г. сумата от 5000 евро. При това положение искът по чл. 422 ГПК за предсрочно изискуема главница е основателен и
доказан до размера на сумата от 44
926,68 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението
– 16.06.2015 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния заявен
размер от 148 921,07 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че между
страните по делото няма спор относно наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор за банков кредит № HL
17693/16.02.2007 г. и допълнителните споразумения към него от 14.03.2011 г. ( л. 15), от 31.08.2011 г. (
л. 18 ), от 01.09.2011 г. ( л. 19), от
30.03.2012 г. ( л. 22 ).
Предвид спецификите на
установителния иск и установените по делото факти, е необходимо да се обоснове и следното: изискуемостта
на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя
възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Освобождаването на длъжника от
отговорност за възнаградителните лихви за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа би
представлявало предоставяне на преимущество, с което той разполага само при
предсрочно погасяване на задължението. Упражняване на
предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява
уговорените задължения, както и не следва да се тълкува като отпадане на
правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,
който то би имало и при добросъвестност на длъжника. Ето защо в полза на ищцовата банка следва да се признае и вземането за възнаградителни лихви в размер на 37 278,99 лева.
По отношение на претенцията за такси в размер на 324,58 лева за периода 19.03.2013 г. –
15.06.2015 г., съдът намира, че същата е частично основателна до размера на
сумата от 84.58 лева, дължима за такси и застраховки, за които ищецът има
изискуемо и валидно вземане, както по чл. 4 от договора, така и по
допълнителните споразумения към него, и която сума е част от кредитното
задължение, което е обявено за предсрочно изискуемо поради липсата на точно
изпълнение от страна на длъжниците. Заплатената нотариална такса в размер на
240,00 лева не следва да бъде възлагана на ответниците, тъй като същата не
произтича от договора, по отношение на нея предсрочна изискуемост не е
обявявана и не се извлича от документ по
смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право на
репариране на сторените в производството разноски ищецът има на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. От представен списък и доказателства към него съобразно с
уважената част от иска на „Ю.Б.“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 1728,31
лева.
Ответниците не са заявили претенция
за присъждане на разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Що се отнася до
разноските в заповедното производство съдът съобразява т.12 на
Тълкувателно Решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4 /2014г., ОСГТК, ВКС,
съгласно която съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и
относно дължимостта на разноските в заповедното производство като следва да ги
разпредели съобразно с изхода от спора. С оглед уважената част от иска в заповедното
производство следва да се присъдят разноски на ищеца за държавна такса в размер на 1645.80
лева. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното
производство като недоказана следва да се остави без уважение. Представеното
банково бордеро не доказва завършеност на фактически състав на безкасовото
плащане, чрез което е договорено да се извърши заплащането на възнаграждението
за адвокат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Д.Д., ЕГН **********, и
В.С.Д., ЕГН **********, дължат
солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, следните
суми: 44 926,68 лева – представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № HL 17693/16.02.2007 г., ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2015 г. до окончателното изплащане; сумата от 37 278,99 лева – договорна лихва за периода
10.06.2012 г. до 15.06.2015 г. ; сумата от 84,58 лева – такси за периода
19.03.2013 г. до 15.06.2015 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ от
29.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 33790/2015 г. на СРС, ГО, 54 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК за признаване на установено спрямо М.Д. и В.Д.,
че „Ю.Б.“ АД е титуляр на вземане за
предсрочно изискуема главница и такси, за разликата над уважения размер от 44 926,68 лева до пълния
заявен размер от 148 921,0787 лева за главница, както и за разликата над 84,58
лева до пълния размер от 324,58 лева за такси, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК М.Д.Д., ЕГН **********, и В.С.Д., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, следните
суми – сумата от 1728,31
лева
– разноски за исковото производство, и
сумата от 1645.80 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: