Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 685
гр.
Горна Оряховица, 08.01.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Д.
ЧЛЕНОВЕ:.............................................................
..............................................................
при участието на секретаря С.Д. и в присъствието на прокурора ................................................., като разгледа докладваното от съдията Д. *** по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК
Ищцата А.Г.А., твърди в исковата си молба, че с ответника А.Г.А. са сключили граждански брак на 04.08.1973 година в село Петко Каравелово, Община Полски Тръмбеш. От брака си имат родени две пълнолетни деца. Първоначално заживели в село Петко Каравелово в жилището на родителите на ответника. Там се родило първото им дете – дъщеря. През 1975 год. се установили да живеят в град Горна Оряховица и работили в Домостроителен комбинат. Първоначално живели на квартира, а по-късно си купили жилище.Проблемите възникнали още в началото на брака, но ищцата търпяла и не смеела да се разведе. Имало и хубави моменти. През 1985 година ответникът заминал на работа в Сирия за две години. Със спечелените пари купили второ жилище. През 1989 година настъпили икономическите промени в страната. Започнали да осъществяват търговска дейност, като отначало открили магазин, по-късно – кафене, а в последствие и шивашки цех. Имали договорни отношения с Гръцка фирма „Джовани” от Солун. Една година ответникът работил в предприятието им, но не оказвал много помощ.Случвало се е ищцата да пътува сама до Гърция с камион със стока. Придобили имот в село Първомайци. Когато темповете на производство спаднали и дъщерите им били вече пълнолетни, двамата с ответника отишли да работа в Гърция. Ищцата си намерила работа, а ответникът - не успял. Докато тя работела, той стоял в таверните. През 2001 година ответникът се завърнал в България. От тогава двамата живеели фактически разделени. Говорили по телефона, но ответникът не пропускал да отправи заплахи за живота и здравето й или пък за имота им. постепенно се отчуждили. Ищцата изпитвала страха и когато се връщала в България не контактувала с ответника. Счита брака си с А.А. за дълбоко и непоправимо разстроен поради изложеното по-горе. Предвид това ищцата моли съда да ги призовем с ответника и след като бъдат събрани и обсъдени доказателствата по делото, да се постановено решение, с което бракът им да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа. Не претендира ползване на семейното жилище, както и издръжка за себе си. Желае да продължи да носи фамилното име А., тъй като такава била и предбрачната й фамилия. Не претендира направените по делото разноски.
Ответникът А.Г.А. – оспорва иска за развод. Взема становище за запазване на брака. Счита, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Действително имало спор с ищцата, но от имуществен характер. Признава, че с ответницата живеят от 2001 година разделени и това, че тя работи в Гърция, но оспорва твърденията й, че е отправял заплахи спрямо нея. Оспорва твърденията й, че се страхува от него. Моли съда да отхвърли иска за развод.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 188 от ГПК, приема за установено следното:
Страните са законни съпрузи и са сключили граждански брак на 04.08.1973 година в село Петко Каравелово, Община Полски Тръмбеш, видно от Удостоверение за сключен граждански брак от 12.10.2007 година, издадено въз основа на акт № 14 от 04.08.1973 година на Кметство село Петко Каравелово. Съпругата – ищцата по делото, при сключването на брака е приела фамилното име А.. Такова било и предбрачнтото й фамилно име. Имат родени две деца – две пълнолетни дъщери. Първоначално семейството заживяло в село Петко Каравелово в жилище заедно с родителите на ответника. От 1975 година се установяват да живеят в град Горна Оряховица. Придобиват по време на брака си два недвижими имота в град Горна Оряховица и един в село Първомайци. Не се спори между страните по делото, че са осъществявали търговска дейност съвместно. през периода от 1989 година до 1999 година. През 2000 година двамата заминават за Гърция. Там ищцата се установява да работи постоянно и към настоящият момента притежава разрешително за работа № 4000/10/3027/1-а, валидно до 02.08.2012 год., издадено от Дирекция чужденци, гр. Солун, Гърция. Ответникът пребивавал в република Гърция до 31.05.2001 година. От този момент двамата съпрузи не контактуват по между си, не се срещат. Водят единствено разговори по телефона, но винаги изпълнени със спорове. От показанията на свидетелките Милка Бъчварова и Бялка Бъчварова се установява, че ищцата и ответника действително не общуват, не се срещат от 2000 година. Първата свидетелка е свекърва на една от дъщерите на страните по делото и разказва при разпита й в съдебно заседание, че ищцата и ответника не са присъствали заедно на сватбата на дъщеря им Галя и сина на свидетелката. Сочи, че когато ищцата си идва за 2-3 дни в България винаги отсяда при тях и не смее да се прибере в някой от семейните жилища. В поведението на ищцата се наблюдавал страх да срещне и говори с ответника. За подобно състояние на ищцата говори и свидетелката Бялка Бъчварова. Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй като са обективни и безпристрастни, въпреки родството по сватовство и с двете страни. И двете свидетелки познават страните по делото и им е направило впечатление, че страните не контактуват по между си, дори и когато това се налага с оглед важни събития в живота на децата им. Ответникът оспори показанията на свидетелките, но не оспори факта, че действително с ищцата не живеят като съпрузи.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът е мотивиран да направи следните правни изводи:
Предявен е иск за развод по чл. 99, ал. 1 от СК, който е процесуално допустим, а разгледан по същество се явява основателен и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:
Бракът между А.Г.А. и А.Г.А. е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсана е семейната общност вследствие на дълга фактическа раздяла между двамата съпрузи, продължаваща повече от 6 години. Двамата живеят фактически и физически разделени, и не общуват по между си. Липсва всякаква физическа, духовна и емоционална връзка. Двамата съпрузи са в непрекъснат спор, вследствие на който ищцата е престанала да изпитва желание да среща ответника. Ответникът демонстрира желание да осъществи такава с ищцата, но не прави нищо, което да доведе до взаимно разбирателство. Стремежът му да наложи своята воля отчуждава напълно ищцата от него и след като децата им са вече пълнолетни не намира необходимост да поддържа отношения с ответника. Това води разстройство на брачните отношения, което съдът приема, че не може да бъде преодоляно и това състояние на брака е трайно. От друга страна ответникът е проявявал грубо отношение към ищцата като съпруга и жена и това пък се явява нарушение на изискването на закона за взаимно уважение и доверие. Вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Ето защо съдът приема, че предявеният иск за развод е изцяло основателен и го уважава.
От брака си страните имат две навършили пълнолетие деца и не се разглежда въпроса за упражняването на родителските права.
След прекратяването на брака жената следва да носи предбрачната си фамилия А.. Налице е съвпадение на двете фамилни имена.
Ищцата не претендира ползване на семейното жилище. Не се спори между страните в тази насока.
Предвид изхода на делото по брачния иск и ръководейки се от нормата на чл. 270, ал. 1 от ГПК, съдът следва да осъди всяка една от страните по делото да заплати съответна част от окончателната държавна такса за допускане на развода. Ищцата декларира пред съда, че реализира годишен доход в размер на 7800 лв. Ответникът не представя доказателства относно доходите си. Въз основа на тези данни съдът определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лв., с която следва да бъде заплатена по равно от страните по делото или всяка да заплати по 20 лв.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
99, ал. 1 от СК БРАКА, сключен на 04.08.1973 година в село
Петко Каравелово, Община Полски Тръмбеш, Област Велико Търново с АКТ № 14/04.08.1973год.
на Кметство село Петко Каравелово, Община Полски Тръмбеш, Област Велико
Търново, между А.Г.А., ЕГН **********
*** и със съдебен адрес град Горна Оряховица, Област Велико Търново, улица „Черни
връх” № 5 – адв. Н.П. и А.Г.А., ЕГН **********
*** като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството
на брака имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
След прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН ********** *** и със съдебен адрес град Горна Оряховица, Област
Велико Търново, улица „Черни връх” № 5 – адв. Н.П. ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Горнооряховския районен съд сумата от 20,00 /двадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса за
допускане на развода, както и сумата от
5,00 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане .
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския районен съд сумата от 20,00 /двадесет/ лева, представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода, както и сумата от 5,00 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: