№ 202
гр. Варна, 13.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100102242 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:15 часа се явиха:
Ищцата М. Б. И., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, не се представлява.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
редовно призована, явява се ПРОКУРОР ДИМИТЪР КАЙРЯКОВ.
Вещите лица Т. Д. С. и Г. П. М. , редовно призовани, се явяват.
Депозирали заключение след срока по ГПК.
Свидетелят Н. Н., редовно призован, се явява.
Свидетелят В. Б. И., редовно призован, се явява.
ИЩЦАТА МАГДАЛЕНА И.: Моля да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР КАЙРЯКОВ: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ИЩЦАТА МАГДАЛЕНА И.: Моля да разпитаме първо свидетелите,
защото показанията им са съществени за заключението на вещите лица. За
мен е абсолютно компрометирана тази експертиза. Никога не ми бяха казани
задачите, които са поставени, пълна е с недоказани обстоятелства със
съществени противоречия.
СЪДЪТ по направеното искане
1
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за разпит на
допуснатите свидетели преди изслушване на заключението на вещите лица,
тъй като заключението не би могло да бъде коригирано въз основа на
събраните показания.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 2789 на 02.02.2024 година
заключение по допуснатата комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.
199 от ГПК.
Страните заявиха, че са запознати със заключението на вещите
лица.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица, с
оглед на което снема самоличността им, както следва:
Т. Д. С. на 63 години, българска граждА., омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
Г. П. М. на 73 години, българска граждА., омъжена, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и
безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Дисхармоничната личностова структура се
оформя от 18 годишна възраст, поради което приемаме, че е съществувала
преди повдигане на обвинението. Едно ескалиране на личностовата патология
или дисхармоничност, може да се наблюдава при някакви екстремни
ситуации.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Подкрепящите фактори на средата са
поддържали тази личност да функционира, да бъде интегрирана.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: По всяка вероятност се е наблюдавала една
декомпенсация на личността, т.е. акцентуираните й черти са
неконтролируеми. Декомпенсация означава намаляване на адаптивните
способности на личността, при действието на стресогенни фактори или
житейски събития с по-голяма тежест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: При съществуването на защитни фактори,
адаптивните способности могат в някакъв период да са по-високи и да
2
съдействат личността да функционира близо до нормата.
Острият стрес преминава в разстройство в адаптацията, а то от своя
страна в друго психично състояние или заболяване, може да е депресия или
тревожно разстройство, като в случая е доста богато невротично
разстройство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Невротичното разстройство не е етап, а
окончателен резултат. Приемам, че невротичното разстройство, което се е
оформило е в резултат на години преживявани различни стресови ситуации.
Не можем да определим какво е съотношението на наказателното
преследване и другите стресогенни фактори за установяване на личностовото
разстройство. Голяма част от сегашното й психично състояние е възможно да
е причинено от престоите й в арестите и в затвора.
Аз съм си позволила да звънна на кметицата на селото и попитах
относно побоищата, тя акцентира в поведенческите й прояви, че се намесвала
в разговори с мъжете, обиждала ги, подавала е жалби и т.н., аз съм го описала
в експертизата.
Това, че съм комуникирала с другото вещо лице не означава, че не съм
чела наказателното производство. Чела съм наказателното производство,
включително и досъдебното. Четох ги у дома, делото ми беше предоставено.
ИЩЦАТА МАГДАЛЕНА И.: През декември месец бях в
деловодството и помолих да ми предоставят делото, поисках да видя папките,
които много добре познавам, за справка. Деловодителят първоначално ми
отказа, защото смяташе, че са във вещото лице, но аз толкова добре ги
познавам, че ги видях зад гърба му и поисках класьорите с червените папки.
Затова през декември месец отново помолих госпожа М. да вземат и
наказателното дело и да го прочетат. Тя ми каза по телефона, че е разказала
на другото вещо лице документите по наказателното дело.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не е воден такъв разговор, как ще разказвам
наказателни дела по телефон?! Пращах делата в Добрич със специален
транспорт, за да може доктор С. да ги прочете.
ИЩЦАТА МАГДАЛЕНА И.: Те не са разбрали, че аз не съм била
осъдена, че съм влязла в затвора без да имам повдигнато обвинение, което
показва, че те не са чели наказателното дело.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Да се свържа с кметицата за да разговарям с нея е
моя инициатива, исках да установя как тя функционира понастоящем.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Имахме преди това данни, че е бита, тормозена в
селото където живее, затова потърсихме официален контакт с един
упълномощен държавен служител.
ИЩЦАТА МАГДАЛЕНА И.: Не кметицата, а полицаите и
прокурорите в района биха могли да предоставят необходимата им
информация.
3
Моля да ми дадете възможност да представя документи, от които да е
видно кога са последните жалби срещу мен. Последните жалби срещу мен са
от юли 2020 г. Разказах това на госпожа М., но за това няма нито дума в
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не помня на коя дата съм разговаряла с
кметицата. Беше през януари месец.
СЪДЪТ отклонява въпрос на ищцата Магдалена И. към доктор С., а
именно: Разбира ли какво е причинила на ищцата с разговора с кметицата на
едно малко населено място?.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поради голямата ни ангажираност и големия
обем на работа не успяхме да внесем заключението в срок.
СЪДЪТ отклонява въпрос на ищцата Магдалена И. към доктор С., а
именно: Защо е поискала отлагане на делото поради конкурс при положение,
че е назначена два месеца преди това?.
ИЩЦАТА МАГДАЛЕНА И.: Заключението е неясно, непълно и на
местата на д-р С. е противоречиво. Част от думите в заключението въобще ги
няма в моя речник.
ПРОКУРОР КАЙРЯКОВ: Нямам въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице следва да бъде прието и приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица в размер на
по 650 лЕ., платими от бюджета на съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на вещите лица за по 650 лЕ. от бюджета на съда.
ИЩЦАТА М. И.: Оспорвам експертизата на вещите лица. Аз съм
достатъчно глобена от Вас.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Н. Х. Н. и В. Б. И. и вписва
същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Н. Х. Н., ЕГН ********** на 48 години, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Н.: До 28.02.2023 г. работех като районен инспектор във Второ
районно управление и обслужвах района, в който попада адреса на ищцата ул.
„********“. Познавам госпожата единствено и само във връзка със
служебната ми дейност. Работя като районен инспектор от 2015 г. и оттогава
обслужвах този район. Тези контакти са се изразявали, когато пристигне
материал в Районното управление и ми бъде разпределен, аз да направя
връзка с госпожа И. или да й връча призовка, или наказателно постановление,
или каквото и да е друго, или да бъде разпитана в качеството си на свидетел,
или каквото са поискали. Ходил съм много пъти на адреса на госпожа И., като
в началото не съм я намирал там, за което съм изготвил документи. След това
направихме връзка с госпожа И. по телефона, като тя в един момент
отсъстваше от адреса като не живееше на него, а в друг град. В тези моменти
винаги съм се чувал с нея по телефона, призовавал съм я по телефона и тя е
идвала, като ако е имало случай да бъде разпитана сме правили разпитите в
изнесена приемна на Второ районно, която се намира на ул. „Чаталджа“ № 35.
Не знам за задържането й през май 2015 г., това трябва да е точно
момента, в който съм започнал да работя като районен инспектор.
В началото госпожа И. беше доста зле настроена към мен като
представител на полицията, тъй като впоследствие ми обясни, че не е видяла
добро отношение от никого в полицията, но тъй като аз не влизам в
конфликти с хора от района и винаги съм гледал да ни бъдат добри
отношенията и отношението ми към ищцата е било по същия начин, намирал
съм начин да се разбираме. Не мога да определя колко дълго е имало
негативно отношение към нас. Когато е идвала в районното управление,
срещите ни са били винаги в служебно помещение на МВР, тогава тя е
изразявала негативно мнение и отношение към други колеги. Аз съм й казвал,
че не отговарям за отношението на другите колеги и не мога да взема
отношение.
Това, което госпожа И. е искала от мен и беше казала, че ще разговаря и
с началника, ако има материали, които пристигнат в Районното управление за
нея, всички да минават през мен, тъй като на мен имала доверие.
Във Второ районно управление във връзка с призоваването в работно
време има раздвижено работно време на служителите като в месеца по
определен брой дни ние работим в различно работно време от 13:00 часа до
22:00 часа, това е направено във връзка с това, когато сме посетили един
адрес в работно време няколко пъти и не сме намерили никого да можем да го
посетим извън работно време.
5
На ул. „********“ успявах да намеря госпожа И. в различно време, не
мога да кажа конкретни часове. Имало е момент когато госпожата ми е
предоставяла нов телефонен номер когато го е сменяла.
Материалите в Районното управление постъпват и се разпределят на
различни хора. Не всеки път материалите са били разпределяни на мен, тъй
като някой път касаят и криминална полиция и адресът се посещава от много
служители и не може да бъде определен само един служител да посещава
адреса. Това съм го казвал на госпожа И., че няма как само аз да посещавам
адреса й или да се свързвам с нея. Когато са пристигали при мен материали аз
съм се свързвал с нея или съм правил връзка по телефона.
СЪДЪТ отклонява въпросите на ищцата М. И., а именно: Кой орган е
компетентен да дава сведения за криминалните проявления на лицата и
кметът такъв орган ли е?
СВИД. Н.: Познавам ищцата от преди да започна в Районното
управление, тъй като съм бил патрулен полицай пак във Второ районно и
тогава като патрулен полицай също сме посещавали госпожата на адреса, но
тогава не съм намирал госпожата, освен веднъж когато имаше постановено
принудително водене и бяхме го изпълнили. Бяхме намерили госпожата на
адреса рано сутринта в периода около 2010-12 година.
Когато бях патрулен полицай аз не съм имал никакви други отношения
с госпожа И. дори и служебни, освен да посетя адреса, да връча някои
документи и принудителното довеждане, за което споменах. Към него момент
госпожата беше много агресивна към нас, но когато станах Районен
инспектор и госпожата видя, че нямам нищо лично, а единствено си
изпълнявам служебните задължения, тогава си промени отношението и се
разбирахме. Когато изпълнявахме принудителното довеждане тя разбира се
не беше доволна и беше по-експанзивна. Към него момент не знаех, че срещу
ищцата се води досъдебно производство. Получавал съм документи, но не
знам дали са се водили наказателни дела или други.
Не мога да кажа дали госпожа И. е обявявана за общодържавно
издирване, няма практика да бъдем информирани за всяко лице, което е
обявено за издирване. Ако е нужно правим справка.
При принудителното довеждане госпожата ни помоли, за да не я видят
съседите с белезници да бъдем по-дискретни и ние горе-долу се съобразихме
с това. До вратата на жилището си тя беше доста агресивна и не беше
съгласна с това, че ще изпълним довеждането, но след като започна
изпълнението тя съдейства, качи се доброволно в автомобила и не се наложи
да използваме физическа сила.
СЪДЪТ отклонява въпроса на ищцата М. И., а именно: Какъв е редът
за обявяване за общодържавно издирване и трябва ли да се провери
постоянният адрес в Национална база данни.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
6
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
В. Б. И., ЕГН ********** на 58 години, български гражданин, женен,
неосъждан, брат на ищцата, без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. В. И.: Желая да свидетелствам.
След случая от 2018 г., не поддържаме връзка със сестра ми. В периода
2012-15 г. поддържахме връзка по телефона един или два пъти в седмицата.
Много рядко се виждахме. Тогава според мен сестра ми живееше на ул.
„********“. Тогава се занимаваше с различни неща. Преди години с дизайн,
след това в една фирма, но не мога да се сетя за всичко.
Годината точно не мога да се сетя, но пред Окръжен съд, мой познат от
Апелативния съд ме спря и ми каза, че сестра ми е обявена за общодържавно
издирване. Аз й се обадих по телефона и я предупредих, мисля, че беше
понеделник. Тя отива в Районния съд да провери веднага и в деловодството е
арестувана от съдебна охрана. След което на мен ми се обадиха съдии от
районния съд и ми казаха, че е задържана. Аз отидох до дома й, взех й бельо и
храна и отидох в районното управление. Оттам нататък останах изумен от
начина, по който функционира нашата държава, защото на следващия ден тя
тръгна с конвой до Сливенския затвор. Помня, че тогава Министър на
правосъдието беше Х. И., защото стигнах и до него. Тъй като тя поиска
материалите по делото, аз реших да се запозная със сайта на Сливенския
затвор, за да разбера какъв е начинът да изпратя материали по делото. Сайтът
беше ужасно направен и затова се обадих по телефона, по който една
изключително нелюбезна служителка ми каза, че нямам право нищо да
пращам. Попитах я това нормално ли е, тя каза това е господине и ми затвори.
Обадих се втори път като поисках да говоря с Директора на затвора, но тя
каза, че няма да ме свърже с него и ми затвори. Тогава реших да се обадя в
Главната дирекция, но не ми вдигнаха телефона, включително и телефона за
антикорупция. Тъй като имах телефона на Министъра на правосъдието
звъннах в кабинета му, вдигна ми секретарката, обясних й за какво се
обаждам и попитах дали това е нормално, тя каза, че съм прав и че имам
късмет, тъй като в момента при Министъра е Директора на Дирекцията за
лишаване от свобода и ми каза, че в момента, в който излезе министъра ще го
запознае със случая и ще го помоли да ми се обади. След половин час ми се
обади Директора на затвора в Сливен и ми каза, че ми разрешава да изпратя
документите по делото, за да се запознае с тях. Абсурдът беше на следващия
ден на обяд, защото документите тежаха 2 кг. и 100 гр., поради което
трябвало да ги отделя в отделен колет. Охраната на затвора отказаха да
предадат документите.
ИЩЦАТА М. И.: И върнаха документите обратно.
СЪДЪТ предупреждава ищцата да не се обажда по време на разпита на
свидетеля.
СВИД. В. И.: Не ги върнаха документите обратно. Тъй като бях запазил
7
телефона на Директора му се обадих, обясних му че това е безумие и самият
той каза, че прави изключение за мен да върне обратно куриера, за да предаде
документите. Не знам дали са предали документите на М. или не. След
преспиване в Сливенския затвор една или две вечери, конвоят тръгна обратно
за Варна. Аз се изумих от харченето на такива пари на данъкоплатците за
разкарване на един арестуван до Сливенския затвор и се учудих, че тази
държава не е осигурила такива места във Варна. Поинтересувах се какво е
делото, оказа се, че не е наказателно, а някакъв търговски спор. В сряда ме
уведомиха, че в заседанието е освободена. Според мен беше задържана цяла
седмица.
След това разбрах, че е освободена от Районния съд, но тогава тотално
тя не беше състояние да се разговаря с нея. Последните години знам, че се е
оттеглила да живее в едно село. Последните години, тъй като започна да става
изключително избухлива, аз блокирах телефоните й.
През 2014 г. тя пак беше нервна и избухлива и подозрителна, но не
каквато стана след задържането и отвеждането й в Сливенския затвор.
Разликата беше драстична. Всъщност блокирах телефона след 2018 г.
Тя има и още едно задържане, но не знам в кои години беше. Тъй като
тя имаше много работници и живееше в София, нейна служителка беше
завлякла своите колежки с пари и М. тогава не се явила пред следовател, за да
бъде разпитана. За жалост има съдии, които обичат да пускат заповедите в
петък следобед, а тя беше на път за Варна и я арестуваха в апартамента й във
Варна. Не мога да се сетя кога беше това, но преди 2018 г. Тогава се обадихме
на адвокат Б.Р. и с него влязохме при шефа на следствието и се разбра, че с
конвой ще я заведат до София. Пристигна влака с конвоя в София, задържаха
я 5 минути при следователя и я освободиха, но следователят решил
допълнително да й покаже. Тъй като тя не беше в добър вид, за да не я видят в
офиса, тя отиде в хотел Родина и когато хотелът предава информация кои са
гостите, те виждат, че има задържан, въпреки че има документ, че вече не е
задържан, но той не беше пуснат. Тъй като М. е съобразителна, като чукат, че
са румсървис, се барикадирала в стаята, за да не я задържат отново. Тогава аз
успях да се свържа с адвокат Ралчев, а той със следователя и полицията се
оттеглиха. За мен това бяха ненормални действия. Смятам, че сега сестра ми е
развалина.
През 2018 г. й блокирах телефона, защото не можеше да се комуникира
с нея нормално. Беше веднага след задържането й и отвеждането й в
Сливенския затвор. Щом като отвеждането й е през 2015 г., значи тогава съм
блокирал телефоните. Тя не познава децата ми, виждала ги е само веднъж.
Посредством приятелката й Ж.П.. получавам информация за нея и ако мога да
й помогна й помагам.
Да, имаше и друго нейно задържане във Второ районно, отидох вечерта,
но не помня кога беше и за какво. Не помня кой е бил на пейката пред
районното.
СЪДЪТ отклонява въпроса на ищцата М. И., а именно: Знае ли ищеца
за полицейското насилие, упражнявано спрямо нея и децата й.
СВИД. В. И.: Да, М. иска да комуникира и да се запознае с децата ми,
но аз съм отказал, защото така съм преценил на този етап. Мисля, че веднъж
8
ги е виждала в Морската градина и един път на рождения ден на дъщеря ми.
Мисля, че я отведоха в понеделник и я върнаха във вторник следващата
седмица, а делото беше в сряда.
Да, аз платих гаранция 300 лЕ.. Не мога да си спомня защо се е
наложило да остане повече в ареста.
Сестра ми ме е молила да присъствам в открито съдебно заседание, но
съм сметнал, че психически не е добре за мен, тъй като имам проблеми с
кръвното и съм преценил, че не е нужно да ходя.
Не знам какво е дело по ЗОДОВ. За някои неща съм чел публикации за
сестра си, не мога да помня колко, но мисля, че две или три. Може и да ме е
помолила да прочета последните публикации, но не съм ги прочел.
СЪДЪТ отклонява въпроса на ищцата М. И., а именно: Смята ли, че е
тук за да изчисти името си преди да умре, а не да спечели жълти стотинки от
Държавата.
СВИД. В. И.: Помня заболяването на сина й през 2007 г. Да, беше
изпаднал в състояние на страх, че ще го нападнат него, сестра му и майка му в
дома им. Не знам дали тогава вече имаше обвинения срещу сестра ми. Знам,
че посещаваха лекар по този повод, след това отидоха в Плевен и приемаше
много силни лекарства.
ИЩЦАТА М. И.: Задавам въпроса защото страховете на Георги бяха
от полицията от това думкане по вратата на рождения ден на Е., че ще
разбият вратата при опитите за задържане.
СВИД. В. И.: Мисля, че при повдигането на обвинението тя
психически ставаше все по-зле и по-зле и затова ни се влошиха отношенията.
М. е опитвала да ми обяснява обстоятелствата по задържането й, но не съм ги
изслушвал. Знаех, че е търговско дело за някакви компютри, според мен не
беше наказателно дело.
СЪДЪТ отклонява въпроса на ищцата М. ИлчЕ., а именно: Поискала ли
е нещо за спомен от майка си и баща си и как е била наказана след смъртта на
родителите си?
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелката Е. Б. И., която е със
снета по делото самоличност и обещава да говори истината:
СВИД. Е. И.: Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ отклонява въпроса на ищцата М. И., а именно: Какво мисли
свидетелката за заключението на вещите лица?
9
СВИД. Е. И.: Майка ми е употребявала по 2 чаши червено вино на
година. Баба ми може би съм я видяла да изпие 20 гр. ракия за 20 години.
С баба ми сме чакали майка ми пред Второ районно, но не помня за
какво. Мисля, че тогава съм била около 10-12 годишна. Единственият ми
спомен е, че около 23-24 часа получихме обаждане да се явим пред входа на
Районното управление, тъй като майка ми е задържана. Не помня какво са ми
казали да нося, може би дрехи. Не помня дали майка ми си тръгна тогава с
нас и дали някой друг е идвал с нас тогава. Не помня вуйчо ми да е бил там.
Помня, че майка ми я задържаха пред химическото чистене на ул.
„*******“, пак съм била 10-12 годишна. Мисля, че имаше полицейска кола,
мисля, че тогава ми беше казано да отида при баба ми и след това да отида с
баба ми в Районното управление, ако изобщо става дума за един и същи
случай, просто не мога да си спомня.
Не знам точно за случая на рождения ми ден, но е имало няколко
случая, в които полицията е заплашвала да разбие вратата, а на мен са ми
казали да не отварям вратата, както казват на всяко дете, когато е само. Помня
удари по вратата, драскания по вратата, бележки по вратата, такива неща
помня. За всеки един случай, за който майка ми споменава сега имам
откъслечни, бегли спомени, знам че са се случвали, но съм ги изключила.
Не съм ходила там където живее майка ми сега. Чела съм написаното в
интернет за майка ми, но не мога да кажа какви са били впечатленията на баба
ми и вуйчо ми. Това, което съм чела лично е изключително изопачено и
написаното единствено е имало за цел да настроят обществото срещу човек,
който все още не е осъден.
Това, което се случи в откритото заседание, тогава аз съм била на 19 г. и
беше потресаващо, начина, по който се държаха с нея, не знам дали са били
свидетели, дали са били друго, но единственото нещо което помня е, че
униформени хора се държаха все едно размятат човек - трето качество. Аз
седях на последната пейка, носех на майка ми дрехи и не позволиха на майка
ми да й ги предам. Не мога да кажа кой не ми позволи да й дам дрехите,
помня, че беше дама с дълга черна коса и расо.
За 12.06.2015 г. беше задържана в ареста зад „Гранд Мол“, беше ми
казано кога ще я освободят, аз бях нощна смяна и след нощната смяна ме
закараха пред ареста, прибрах я с приятел в къщи, беше изключително
разтресена и засрамена.
Между двете заседания, в които ме разпитвахте, сме се чували с майка
ми около 5 пъти по телефона.
Когато майка ми е идвала в София е искала да се видим, но аз не съм
искала.
Смятам, че когато получи това, което иска и името й е изчистено ще
бъде по-спокойна и тогава ще се опитам да имам нормален контакт с нея.
Не съм присъствала на никой от побоите, за които тя казва, но съм
виждала синини от побой върху майка ми последните 4 години.
СЪДЪТ отклонява въпроса на ищцата М. И., а именно: Каква е била
причината ищцата да си купи нови телефони?
10
ИЩЦАТА М. И.: Забраних на децата си да идват там където живея, за
да не им посегнат.
СВИД. Е. И.: Единственото нещо, което знам за себе си от всичко това
е, че до ден днешен ме е страх да отворя вратата, да отговарям на непознат
номер.
В медиите съм чела материали за майка ми. Не знам дали са били
изявления на прокурори. Много рядко лицата, които са чукали на вратата са
се представяли с длъжностите си, така, че не знам какви са били.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
ИЩЦАТА М. И.: Искам да отхвърля тази експертиза, която е
небрежна и в която пише, че аз съм второто дете, в която пише, че сме
алкохолици, че съм измамничка, безработна и мързелива. За мен тази
експертиза е опорочена от вещите лица. Не приемам това, което е написано в
експертизата. Това не е експертиза. Искам ново заключение, защото аз не съм
мързелива, злопаметна и алкохоличка. През 2018 година съм искала
психиатрична помощ, за което съм представила документи.
Нямам искане за допускане на нова експертиза. Никакви искания
нямам. Искам да увелича размера на иска.
Искам да ми платите разноски, тъй като съм харчила пари за
консултации за адвокат, за което имам документ издаден, харчила съм пари
да пътувам до Варна и Добрич, детето ми е изхарчило пари, за да пътува.
Смятам, че според последната практика в страната за такива действия,
съразмерно с това, което съм преживяла и което тепърва ще преживявам от
електронното досие, въпреки, че е гражданско дело, парите са повече.
Няма да вдигна цената на иска, няма и да я получа от Вас. Искам това
дело да свърши, за да започна другото.
ПРОКУРОР КАЙРЯКОВ: Нямам искания за събиране на други
доказателства.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ИЩЦАТА М. И.: Искам да уважите иска изцяло. Живея много далече
и нямам възможност да изпратя писмени бележки.
ПРОКУРОР КАЙРЯКОВ: Искът е с правно основание чл. 2, ал. 3 от
ЗОДОВ, като ищцата претендира сумата от 50 000 лЕ. за обезщетение и
11
сумата от 3000 лЕ., включваща възнаграждение на адвокати, разходи за
транспорт, както и лекарства и телефонни разговори. Считам, че тежестта на
доказване беше върху ищцата, но тя не успя да ангажира доказателства, от
които да се направи извод, че тя е претърпяла неимуществени вреди в такъв
размер.
ИЩЦАТА М. И.: Не мога да слушам поредния прокурор. Това е
унижение. Не ми давайте никакви пари, изплюйте се още един път върху
лицето ми. Не наказахте нито веднъж вещото лице.
ПРОКУРОР КАЙРЯКОВ: От съдебно медицинската експертиза става
ясно, че психичното състояние, в което в момента се намира ищцата се дължи
на задържане, и това действително се доказа, че тя е била задържана около 20
дни заради това, че не се е явявала по наказателното дело и е била обявена за
общодържавно издирване, след което по етапния ред е била транспортирана
до Сливенския затвор, съответно обратно приведена в съдебно заседание,
след което е била освободена. Не е приятно наистина да посети човек тези
заведения, но моля да имате предвид чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, че когато ищецът
е станал изключителна причина за претърпяването на този вид вреди, то не му
се дължи обезщетение. Аз считам, че в този случай причината е неявяването
на тогава подсъдимата и тя е станала причина да бъде задържана, т.е.
Прокуратурата няма отношение към причинените й вреди като страдания и
т.н.
Също така от заключението на вещите лица стана ясно, че те не могат
да отграничат от кой точно момент е това обостряне на психичното й
състояние. От гласните и писмени доказателства по делото става ясно, че тя е
била задържана и по други поводи и е имало срещу нея и други наказателни
производства, т.е. не можем да свържем това й състояние именно с това
наказателно производство.
Моля да имате предвид, че Прокуратурата не дължи обезщетение при
образуване на наказателно производство, а от момента, в който е повдигнато
обвинението, а именно на 12.06.2014 г. до приключването през 2017 г. и
окончателно оправдаването на подсъдимата. Въпреки, че е налице
оправдателна присъда по обвинение чл. 209, ал. 1 от НК за измама и тази
присъда е влязла в сила, считам, че е редно да посоча защо е постановена
оправдателна присъда. От мотивите на съда става ясно, че обвинението не е
безспорно доказано, т.е. съдът е стигнал до извода, че няма наказателно
правна измама, а има измама, която е гражданска измама и съответно ищцата
е взела 4 бр. компютри и не е заплатила сумата от 3500 лЕ. и до момента тези
компютри тя не ги е върнала. За да я оправдаят съдът е казал, че няма
достатъчно доказателства, че предварително е взела решение да въведе в
заблуждение другиго. За мен вината й заради това, че се е стигнало до там е
изключително нейна, защото с поведението си е дала основание на
Прокуратурата да започне наказателно производство, да събира доказателства
и да се стигне до тези неприятни моменти.
Ако все пак прецените, че искът в някаква степен е доказан, то моля да
имате предвид, че съгласно съдебната практика, размерът на обезщетението е
свързан с критерия за справедливост, която е обективирана в чл. 52 от ЗЗД и
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които са в кориците на
12
делото и да се определи неговият размер, така че той да бъде справедлив.
Моля да имате предвид, че въпреки, че обвинението е било за тежко
умишлено престъпление чл. 209, ал. 2 от НК, през целия период от време,
докато ищцата е била обвиняема е била с най-леката мярка за отклонение –
подписка, което по никакъв начин не е нарушавало гражданските й права,
нито други права, както правото на свободно придвижване или каквото реши.
Това задържане, за което ищцата говори е в рамките на 20 дена по нейна вина
за неявяване в съдебно заседание и е станала причина за това.
Моля в този смисъл да постановите решение.
ИЩЦАТА М. И.: Аз не мога да повярвам какво се говори, защото
доказано е по безспорен начин, че досъдебните документи са ми
предоставени донякъде, не са ми предоставени изцяло и призовката, при
която е трябвало да се явя и в която е разпоредено моето издирване и по този
начин прибиране за толкова малко време, при такива прекрасни условия,
считам, че брат ми за първи път казва кой го е предупредил. Може ли човек,
който е доказал, че призовката от Второ районно, връчена не на време е
стигнала нередовно призована в съдебното заседание, в което разпореждат да
бъда закарана до Сливен, като пътешествието ми беше повече от 4-5 дена по
пътя, аз пеша щях да стигна по-бързо. Това дали е прочетено в документите?
Това има ли го в кориците на делото? Не съм се крила, за да не се явя, просто
не ми беше връчена редовно призовка и не съм знаела за тези дела и тези
дати. Дори аз съм един от инициаторите, когато се обадиха за тази постановка
на 20 май да отида да си взема призовката, не ми казаха да отида, че да ме
арестуват, а казаха да отида да получа призовка и тогава исках да отида, за да
се започне и да се свършва. Не съм се укривала.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:15
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13