Решение по дело №28/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Н. А. от [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощник адвокат Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000303/07.01.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че е издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Г., поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен, като развива доводите изложени в жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответника не взема становище по спора.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000303/07.01.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че на 29.12.2024г., около 12,38 часа, в [населено място], като водач на МПС – „Дачия Сандеро“ с рег.№[рег. номер] – на [улица](в района на гимназия д-р И. П.) с посока на движение от [улица]към [улица]управлява личния си лек автомобил – „Дачия Сандеро“ с рег.№[рег. номер] след употреба на алкохол над 0,5 промила алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол на мястото на спиране в 12,28 часа на 29.12.2024г. с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №ARDM-0226, като уреда отчита 0,70 промила алкохол в издишания въздух в техническото средство. Издаден е талон за изследване с №132130, като водача не приема показанията на техническото средство и желае да даде кръвна проба за изследване, като отказва да бъде тестван с доказателствен анализатор. За така описаното нарушения на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на оспорващият е съставен АУАН серия GA №3231213/29.12.2024г.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

От приетия на л.10 по делото АУАН серия GA №3231213/29.12.2024г се установява, че на 29.12.2024г., около 12,38 часа, в [населено място], като водач на МПС – „Дачия Сандеро“ с рег.№[рег. номер] – на [улица](в района на гимназия д-р И. П.) с посока на движение от [улица]към [улица]управлява личния си лек автомобил – „Дачия Сандеро“ с рег.№[рег. номер] след употреба на алкохол над 0,5 промила алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол на мястото на спиране в 12,28 часа на 29.12.2024г. с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №ARDM-0226, като уреда отчита 0,70 промила алкохол в издишания въздух в техническото средство.

На оспорващият е издаден талон за изследване №132130/29.12.2024г. (л.19 по делото), който оспорващия е отказал да получи в 12,20 часа, като това обстоятелство е надлежно оформено, а в последствие е получил в 13,15 часа. Видно от Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта №25/А-203/02.01.2025г. (л.16,17 по делото) едната проба е изследвана от ст.експерт-химик в „Научно-техническа лаборатория“ при ОДМВР Монтана, като при извършено химическо изследване е установена концентрация на алкохол от 0.72 промила алкохол в кръвта.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000303/07.01.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 07.01.2025г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.УРИ 301000-745/15.01.2025г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

Неоснователно, оспорващият поддържа, че административния акт е издаден от некомпетентен орган. Това е така, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от И. И. на длъжност Младши автоконтрольор към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, който е овластен с правомощия със Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.22,23 по делото), който има правомощия възложени му със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (л.22 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото се установява, че на 29.12.2024г., около 12,38 часа, в [населено място], като водач на МПС – „Дачия Сандеро“ с рег.№[рег. номер] – на [улица](в района на гимназия д-р И. П.) с посока на движение от [улица]към [улица]управлява личния си лек автомобил – „Дачия Сандеро“ с рег.№[рег. номер] след употреба на алкохол над 0,5 промила алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол на мястото на спиране в 12,28 часа на 29.12.2024г. с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен №ARDM-0226, като уреда отчита 0,70 промила алкохол в издишания въздух в техническото средство. При извършена химична проба е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0,72 промила. При наличието на това безспорно установяване е налице нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При наличието на безспорно установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на МПС от водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, която е установена по описания в материалноправната разпоредба ред, временно на основание чл.171, т.2а, б.б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС („Дачия Сандеро“ с рег.№[рег. номер]) за срок от шест месеца.

Настоящият съдебен състав намира за установено, че оспорващият е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила. По делото се установява, че на оспорващият е издаден талон за изследване №132130/29.12.2024г. (л.19 по делото), който оспорващия е отказал да получи в 12,20 часа, като това обстоятелство е надлежно оформено, а в последствие е получил в 13,15 часа. Видно от Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта №25/А-203/02.01.2025г. (л.16,17 по делото) едната проба е изследвана от ст.експерт-химик в „Научно-техническа лаборатория“ при ОДМВР Монтана, като при извършено химическо изследване е установена концентрация на алкохол от 0.72 промила алкохол в кръвта. В тази връзка следва да се посочи, че показанията на свидетелите Л. А. – съпруга на оспорващия и К. Г., които се кредитират от настоящия съдебен състав, тъй като разкриват вътрешни възприятия на свидетелите, не установяват факти и обстоятелства, които имат отношение към релевантния за спора въпрос – управляване на ППС в концентрация на алкохол над 0,5 промила. Свидетелите разкриват факти и обстоятелства по установеното нарушение и причините довели да установяването му, но не могат да служат в настоящото съдебно производство като основание да се приеме, че не е налице извършеното на установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, което е основание за налагането на оспорената ПАМ.

С оглед наведените доводи от оспорващият, настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че във всички случай управлението на МПС от водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила застрашава безопасността на движението, респективно живота и здравето на участниците в него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че довода на оспорващия, че в случая на оспорващия е наложена и друга ПАМ на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, която е потвърдена с влязло в сила Решение №112/04.02.2025г. по адм.дело №21/2025г. по описа на Административен съд Монтана, не противоречи на принципа на съразмерност, тъй като законодателно е наложено задължение на административният орган да наложи оспорената ПАМ, тоест действа в рамките на обвързана компетентност и налагането на оспорената ПАМ изцяло е съответно на целта на закона. В административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в материалноправната разпоредба, която е посочила срок от шест месеца като минимално предвиден. В тази връзка следва да се посочи, че сочените доводи, че наложената ПАМ ще препятства упражняването на професията на оспорващия не дават основание да се приеме, че ПАМ е незаконосъобразна при сочените по-горе мотиви, които обосновават превес на защитимия обществен интерес, който се постига с налагането.

По разбиране на настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата и част на извършване на нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС, тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Монтана намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000303/07.01.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца е законосъобразна и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Н. А. от [населено място], [жк], [адрес], подадена чрез пълномощник адвокат Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0243-000303/07.01.2025г. на Младши автоконтрольор към ОД на МВР Монтана, РУ Берковица.

Решението не подлежи на обжалване.