Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение №.../26.05.2010 г., постановено по гр. дело № .../2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е отхвърлен иска, предявен от Ю. Д. В., ЕГН *, с адрес – гр. Г. О., ул. „М.” № 3, против “С.” Е. с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Р.” № 1, представлявано от изпълнителния директор В. Т. Б., за обявяване за недействителен на трудов договор № 125 от 10.04.2009 г., сключен между „С.” Е. гр. Г. О. /в качеството му на работодател/ и Ю. Д. В. /в качеството й на работник/, като неоснователен. С решението е отхвърлен иска, предявен от Ю. Д. В., ЕГН *, с адрес – гр. Г. О., ул. „М.” № 3, против “С.” Е. с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Р.” № 1, представлявано от изпълнителния директор В. Т. Б., за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № .../02.11.2009г. на изпълнителния директор на “С.” Е. гр. Г. О., и за неговата отмяна, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен иска за възстановяване на Ю. Д. В., ЕГН *, с адрес – гр. Г. О., ул. „М.” № 3, на длъжността “Машинен оператор пр. хляб” в „С.” Е. гр. Г. О., като неоснователен. С решението е отхвърлен иска, предявен от Ю. Д. В., ЕГН *, с адрес – гр. Г. О., ул. „М.” № 3, против “С.” Е. с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Р.” № 1, представлявано от изпълнителния директор В. Т. Б., за присъждане на обезщетение за времето, през което същата е работила на по-ниско платена работа през периода от 10.04.2009 г. до 10.10.2009 г., на основание чл. 344, ал. 1,т. 3 във вр. чл. 225, ал. 2 от КТ, за сумата от 1049.18 лева, заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен. С посоченото решение е осъдена Ю. Д. В., ЕГН *, с адрес – гр. Г. О., ул. „М.” № 3 да заплати в полза на “С.” Е. с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Р.” № 1, представлявано от изпълнителния директор В. Т. Б., сумата от 300 лв. /триста лева/,представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. С. М. от ВТАК, като пълномощник на Ю. Д. В. от гр. Г. О. против Решение № ..../26.05.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2009 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и назаконосъобразно. Твърди се, че неправилно било прието, че трудов договор № 125 от 10.04.2009 г. е валиден въпреки липсата на уведомление до НОИ. Твърди се още, че трудов договор със срок на изпитване се ссключвал с лице, което за първи път ще упражнява дадена дейност. Последният страдал от множество пороци, които водели до неговата нищожност. Неправилна била интерпретацията на разпитаните по делото свидетели. Направено е искане да се отмени съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се станвище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. О. съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № .../2009 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявени от Ю. Д. В. от гр. Г. О. против “С.” Е., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. „Р.” № 1 искове с посочени правни основания чл. 344 във вр. с чл. 74. ал. 2 от КТ. В исковата молба се излага следното: Ищцата, твърди, че работи в „С.” гр. Г. О., съгласно трудов договор № ..../10.04.1989 г. С допълнително споразумение № ..../27.12.2006 г. към същия договор, сключено между нея и ответника – правоприемник, трудовият договор е станал безсрочен, при осемчасов работен ден, на длъжност „машинен оператор пр. хляб”, с трудов стаж 18 г. и 7 дни. Сочи, че с допълнително споразумение № .../30.12.2008 г. е вписан общ трудов стаж 20 г. 1 м. и 7 дни, а стаж във фирмата – 19 г. 8 м. и 21 дни. Твърди, че неизвестно по какви причини трудовото й правоотношение отново било променено с трудов договор № ..../10.04.2009 г., когато била преназначена на длъжността „чистач”, със срок за изпитване от 6 месеца. Заявява, че не била подавала съгласие по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Сочи, че в този трудов договор неправилно е изписан трудовият й стаж като 1 г. и 1 м., вместо 19 г. 8 м. и 21 дни. Счита, че този трудов договор е недействителен, и като такъв не е породил никакви правни последици, поради липса на искане за промяна по чл. 67, ал. 1,т. 1 от КТ. Заявява, че правното основание, когато е уговорен срок, е чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1-5к, а не във вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. Счита, че поради изтичане на срока /повече от 5 работни дни/, договорът се е превърнал в безсрочен. Твърди, че трудов договор № .../10.04.2009 г. е недействителен съгласно чл. 74 ”а” от КТ, поради противоречие със закона и заобикалянето му, клаузите на с·щия са недействителни, и няма данни за предвидения размер на платен годишен отпуск по КТД. Твърди, че на 02.11.2009 г. била принудена от работодателя и от главен счетоводител да подаде молба по чл. 325, т. 1 от КТ, като нямала избор поради липса на трети лица. Твърди, че в Заповед № 500/2009 г. неправилно е отразено правото й на 1 ден платен годишен отпуск, вместо на 22 дни. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение, породено от недействителен договор, не може да санира нищожния трудов договор. Счита, че е поставена в по-неблагоприятно положение с прекратяването на трудовия договор по чл. 325, т. 1 от КТ, тъй като липсва съгласие от нейна страна, а е налице принуда, дадено и е право на обезщетение само 4 месеца по 6 лв. за всеки работен ден /чл. 54Б КСО/, вместо да получава обезщетение за 9 месеца на друго правно основание. Заявява, че е самотна майка, има син – ученик, грижи се за възрастни и болни родители, не притежава жилище и доходи, поради което получаването на обезщетение, респ. на ежемесечно възнаграждение, е изключително важно. Посочва, че работодателят няма представа относно нейните трудови качества. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за недействителен трудов договор № .../19.04.2009 г., при условията на чл. 74, ал. 2 от КТ, поради липса на искане от ищцата по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, като сключен на неправилно основание по чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 67, ал. 1, т. 6 от КТ, вместо по чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1-5к от КТ, поради неправилно отразяване на трудовия й стаж и неправилно отразен процент на професионален стаж и квалификация. Моли съда да признае за недействителна Заповед № .../02.11.2009 г. на „С.” Е. гр. Г. О. по чл. 74, ал. 2 от КТ, като издадена на основание недействителен трудов договор № ..../19.04.2009 г., противоречаща на закона, неправилно отразяване на размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, издадена на невярно законово основание поради липса на същинско взаимно съгласие и „поради принуда”. Моли съда : 1/ да признае за незаконно уволнението й, при условията на чл. 344 от КТ, 2/ да я възстанови на предишната работа „машинен оператор пр. хляб” в „С.” гр. Г. О., 3/ да й присъди обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ за оставането й без работа от 02.11.2009 г., но за не повече от 6 месеца, представляващо разликата от полагаемата й се заплата като машинен оператор, с основно месечно възнаграждение 435 лв., и като чистач с основно месечно възнаграждение 300 лв., в размер на 900 лв., със законната лихва от завеждане на исковата молба. Претендира направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ответника е оспорил предявените искове. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Видно от трудов договор № ..../10.04.1989 г., сключен на основание чл. 67, ал. 2 от КТ, между ОСП „Хлебопроизводство и сладкарство” – Г. О. и ищцата, последната е назначена на длъжността „Опаковчик ръчно Втори разред” в цех „Военен сухар” за неопределено време при пълно, редовно работно време, считано от 10.04.1989 г. По делото не се спори, че ищцата е дългогодишен работник в “С.” Е. гр. Г. О. – правоприемник на ОСП „Хлебопроизводство и сладкарство” – Г. О. и на „С.” ООД гр. Г. О., където е заемала различни длъжности. Ищцата е със средно образование и е с общ трудов стаж от 20 години 11 месеца и 5 дни. Видно от допълнително споразумение № .../31.07.2006 г., сключено между „С.” Е. град Г. О. и Ю. Д. В., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, ищцата е преназначена от длъжността „Пакетировач на хляб” на длъжността „Машинен оператор в производство хляб”, считано от 01.08.2006 г., при пълно работно време. С допълнително споразумение към трудов договор № ..../30.12.2008 г., страните са се споразумели основното месечно възнаграждение на ищцата на длъжността „Машинен оператор производство хляб” да бъде 435 лв., а допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит да бъде 12 % - 52.20 лв., т.е. обща сума на брутната заплата – 487.20 лв., считано от 01.01.2009 г. Видно от молба от 09.04.2009 г., ищцата е поискала от изпълнителния директор на „С.” Е., да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „Машинен оператор в хлебарски цех”. Със Заповед № ..../13.04.2009 г., издадена от изпълнителния директор на „С.” Е., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 13.04.2009 г. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетения на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, както следва: за 2004 г. – 17 дни, за 2005 г. – 21 дни, за 2009 г. – 5 дни. С молба от 09.04.2009 г. до изпълнителния директор на „С.” Е. Г. О., В. е поискала да бъде назначена като чистачка в хлебозавод „С.” Е.. С трудов договор със срок на изпитване № 125/10.04.2009 г., страните са се споразумели ищцата да бъде назначена на длъжността „чистач” с място на работа: производствени и административни помещения на „С.” Е., считано от 13.04.2009 г., при 8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение 300 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 0,60 % - 1.80 лв., т.е. обща сума на брутната заплата 301.80 лв. Със същия трудов договор страните са уговорили срок на изпитване от 6 месеца, като същият е уговорен в полза на работодателя. С молба вх. № 41/02.11.2009 г., Ю. Д. В. е поискала от изп. директор на „С.” Е. Г. О., да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „чистачка” по взаимно съгласие. Със Заповед № .../02.11.2009 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, т.1 от КТ, считано от 03.11.2009 г. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за 2009 г. – 11 дни. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, считано за 6 месеца, би бил 2923.20 лв., изчислено при брутно трудово възнаграждение 487.20 лв., и в размер на 1810.80 лв., изчислено при брутно трудово възнаграждение от 301.80 лв. Вещото лице дава заключение, че на ищцата е изплатено обезщетение от Бюрото по труда за 4 месеца в общ размер от 486 лв. От заключението на съдебно – икономическа експертиза се установява, че размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ, считано за периода от 10.04.2009 г. до 10.10.2009 г., би бил 1049.18 лв. От показанията на свидетелката П. Р. – бивша работничка в отвотното предприятие се установява, че през месец 11.2009 г. и нея я махнали от работа. Свидетелката заявява пред съда, че шефът й казал, че повече няма да влиза в цеха и да си напише молба за напускане. Помогнала й главната счетоводителка И., като тя й диктувала. Те я накарали доброволно да си напише молбата. Св. Р. видяла ищцата на другия ден и тя й споделила, че шефът й наредил да си ходи, защото пиели кафе. Свидетелката Р. не била присъствала, когато е станало напускането на В.. Заявява, че всеки си тръгва по негово желание, но ти висят на главата или шефът или счетоводителката, диктуват ти и като напишеш, си тръгваш. От показанията на свидетелката М. В. – майка на ищцата, се установява, че ищцата работи в „С.” от 20 години, като имала авторитет и се разчитало на нея. На 02.11.2009 г., ищцата отишла на работа сутринта, директорът я извикал горе при него, казал й каква е причината и че е съкратена. Дал й лист и химикал и диктувал. Свидетелката М. В. излага пред съда, че преди 6 месеца директорът пак извикал ищцата и й казал от „машинен оператор” да работи като „чистачка” на договор за изпитание. Видно от показанията на свидетелката В., ищцата й споделила, че директорът я повикал и наредил тя да си напише молба за напускане, той диктувал. От показанията на свидетелката Н. К. – „завеждащ административна служба” в ответното дружество, се установява, че в тови си качеството приела молбата за напускане на Ю. В.. От показанията на св. К. се установява, че на 02.11.2009 г., ищцата отишла сама при нея, попитала я как да си напише молбата по взаимно съгласие, без да й обясни защо, след което си написала молбата. Св. Костова приела молбата за напускане на ищцата. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № ..../26.05.2010 г., постановено по гр. дело № ...../2009 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ. Настоящият състав на въззивният съд счита, че решението е законосъобразно. В производството по обявяване недействителността на трудов договор, тежестта на доказване лежи върху ищеца, тъй като договорът се счита за действителен до доказване на противното. Ищцата сочи множество основания за недействителност на трудов договор № .../10.04.2009 г., наличието, на които в процесния случай, настоящата инстанция приема за недоказани. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че между страните е налице валидно сключен трудов договор № ../10.04.2009 г. Настоящата инстанция намира за неоснователен и аргументът на ищцата, че трудовият договор е сключен на неправилно основание по чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, вместо по чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1-5к от КТ. Договорът със срок за изпитване може да се сключи както в рамките на срочен, така и в рамките на безсрочен трудов договор, като в него се включи уговорката за това. Съдът намира, че въз основа на приетите писмени доказателства, приложени към л.к.д. на ищцата, се установява, че същата е била назначавана на длъжността „чистач” в „С.” Е. гр. Г. О. със срочен трудов договор № .../05.06.2001 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – заместване на работник или служител, който отсъства от работа, считано от 04.06.2001 г. до 16.07.2001 г., по силата на допълнително споразумение към трудов договор от 01.10.2001 г., считано от 01.10.2001г. до „до завръщането на А.М.” – 11.10.2001 г., както и с допълнително споразумение към трудов договор от 22.10.2001 г., считано от 22.10.2001 г. до „до завръщането на А.М.” – 29.10.2001 г. Видно от цитираните писмени доказателства обаче, в същите не е включена уговорка между страните за сключване на трудов договор със срок за изпитване за длъжността „чистач”, на която ищцата е била назначена и преназначена на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, докато трае неговото отсъствие. При тези обстоятелства, безспорно се налага изводът, че клаузата за срок на изпитване не е уговорена при съществуващо вече трудово правоотношение за една и съща работа /длъжността „чистач”/, а е включена за първи път при сключването на нов трудов договор между страните - трудов договор със срок на изпитване № ..../10.04.2009 г. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № .../26.05.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2009 г. по описа на Районен съд – Г. О., следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №.../26.05.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2009 г. по описа на Районен съд – Г. О.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изÒотвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |