РЕШЕНИЕ

гр. МОНТАНА,

19.08.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на шестнадесети август през две хиляди и единадесета година, в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П.

при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско (брачно) дело № 70445 по описа за 2011 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 ГПК (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03. 2008г., образувано по молба за развод по взаимно съгласие, с правно основание на молбата по чл. 50 СК.

Молителите Д.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.И.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx твърдят в молбата си, че са законни съпрузи, сключили граждански брак на 25.11.2001г. в гр. Монтана, от който брак нямат родени деца. Твърдят също така, че от 2009г. двамата живеят в условия на фактическа раздяла, като първата молителка към настоящия момент живее и работи в чужбина ;обитават различни жилища и всеки от тях има свой собствен живот. Интересите им са съвсем различни, отчуждили са се един от друг и бракът им съществува само формално.

В молбата имплицитно се съдържа довод в насоката, че бракът на молителите е дълбоко и непоправимо разстроен и същият не може да бъде заздравен, респ. да се постигне укрепване на семейните отношения. В тази връзка молителите поддържат, че са стигнали до сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да поискат от съда прекратяването на брака, като това тяхно намерение е намерило израз и в постигнатото между тях споразумение по смисъла на чл. 51 СК, с което се уреждат правните последици от развода.

Петитумът на молбата е след като се убеди в основателността на искането им съдът да постанови решение, с което да утвърди постигнатото споразумение между двамата молители и прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, по взаимно съгласие, което те ще потвърдят в съдебното заседание.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.

СЪДЪТ, след като разгледа молбата и прецени доказателствата по делото във връзка с доводите на молителите и съобразявайки особените правила на чл. 330 ГПК приема следното:

Молителите Д.С. БАЦКОВА и В.И.Б. са съпрузи, сключили граждански брак на 25.11.2001 г. в гр. Монтана с Акт за гр. брак № 202/ 25.01.2001г., видно от представеното по делото фотокопие от удостоверението за сключен гр. брак (л. 4). От брака си молителите нямат родени деца.

Данните по делото сочат на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, дължащо се на причини, неподлежащи на обсъждане и изясняване предвид безспорния и охранителен характер на настоящето производство, а от друга страна е налице сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите да се разведат, в което впрочем съдът можа да се убеди непосредствено, изслушвайки всеки един от тях в съдебното заседание.

Представеното споразумение по разбиране на съда отговаря на изискванията на чл. 51 СК, като урежда всички последици от развода по възможно най-добрия начин.

Ето защо и предвид изложеното по-горе споразумението следва да бъде утвърдено и с настоящето съдебно решение се допусне развод по взаимно съгласие на молителите и бракът им бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО следва да бъде определена окончателната държавна такса за допускане на развода, която в случая е в размер на 40 лева (съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс(обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008г. ) и е внесена изцяло при завеждането на настоящето дело. В тази връзка молителите следва да внесат по сметка на РС–Монтана 15 лева държавна такса за промяна на име и по 5 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските по делото, в случай че молителите са направили такива остават в тяхна

тежест, така както са направени.

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА на Д.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.И.Б. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сключен на 25.11.2001 г. в гр. Монтана с Акт за гр. брак № 202/25.11.2001 г., поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство, като ДОПУСКА РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ при условията на чл. 50 от СК (без да издирва мотивите на двамата съпрузи за прекратяване на брака им).

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите Д.С. БАЦКОВА и В.И.Б. СПОРАЗУМЕНИЕ по смисъла на чл. 51 от СК по силата на което:

            1.Двамата съпрузи нямат родени от прекратения брак деца по отношение на които да е необходимо да се определят мерки за упражняване родителски права и поддържане на лични отношения, както и присъждане на издръжка.

2.Двамата съпрузи нямат движимо и недвижимо имущество, придобито през време на брака и представляващо семейна имуществена общност, което да е предмет на настоящето споразумение.

3.Двамата съпрузи заявяват, че нямат семейно жилище по смисъла на закона.

4.Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

5.След развода съпругата Д.С. Бацкова ще носи занапред предбрачното си фамилно име АРСЕНОВА.

6.С така постигнатото споразумение двамата съпрузи заявяват, че са уредени “всички имуществени и лични отношения между тях”.

ОСЪЖДА Д.С. БАЦКОВА и В.И.Б. с горе- посочени адреси и ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА сумата 15.00 лева (петнадесет лева и нула стотинки), представляваща държавна такса за промяна на име, както и по 5.00 лева (пет лева и нула стотинки) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – чл. 330, ал. 5 от ГПК.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: