Решение по дело №589/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл., вр. чл.129 от ДОПК.

Образувано е по жалба на С.И.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********,***, като наследници на И. С. П., ЕГН **********, чрез пълномощник – адв.Г.М., против Мълчалив отказ на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, за възстановяване на недължимо внесени данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2017г.-2022г., ведно с лихвите, в общ размер на 3 500.44 лв., по Заявление рег.№ МД-Т22010627ВН/13.10.2022г., мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

В жалбата по подробно изложени съображения се твърди незаконосъобразност на мълчаливия отказ поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че сумите са недължимо внесени, като за целия процесен период от придобиване на имотите, включително и за годината на постановяване на съдебното решение по гр.дело № 1485/2017г. на ВОС, дължимите задължения за имота за ТБО и ДНИ са заплатени. Сочи се, че съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ при промяна на собствеността новият собственик заплаща данъците и таксите за месеца, следващ дата на промяната и то само, ако не са заплатени от предишния собственик, която хипотеза не е налице в настоящия спор. Счита се, че е недопустимо да се възлага финансова тежест със задна дата, доколкото собствеността върху имота е възстановена от датата на влизане в сила на решението по посоченото гражданско дело – 07.07.2022г., като Общината няма правомощия да определя кой е бил собственик за минал период. В тази връзка се твърди недължимост и на акцесорните вземания. На изложените основания се претендира отмяна на мълчаливия отказ да се възстановят недължимо внесените суми.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника адв.М., която допълнително сочи, че процесния апартамент е деклариран от наследодателя с Декларация по чл.14 от ЗМДТ като основно жилище, а начислените суми не са с дължимото по закон облекчение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.

Ответникът - Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Х., оспорва жалбата. Сочи, че противно на изложеното в същата, в случая не е бил налице спор за собственост, а осъдителен иск за предаване на владение, поради което и процесните задължения са дължими от наследодателя на жалбоподателите и за процесните периоди. Сочи, че в тази връзка на лицата, ответници по осъдителните решения, вече са възстановени, като недължимо внесени, сумите за данъци и такси за имота. Уточнява, че сумите чието възстановяване се иска, не са определени като за основно жилище, тъй като това облекчение се ползва само при осъществено през периода владение, каквото не е налицеако последното се ползва като такова, а жалбоподателят не е бил ползвател през процесния период. Отправя искане жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа стрА.., следното:

И.С. П. /наследодател на жалбоподателите/ е придобил: 1.апартамент № 114, находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Ботев” 18, вх.5, етаж 4, като обезщетение срещу отчужден негов имот за мероприятие по ЗТСУ, за което е съставен нот.акт № 39, том VІІ, д.№ 3451/1995г. За същия е била подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ рег.№ 02-25-16210.02.1998г., в която жилището е декларирано като основно такова; и 2. офис и земя, находящи се в гр. Варна, ул. „Цар Асен” № 24, партер, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 20, том VІІІ, д.№ 1348/2008г и офис и земя, находящи се в гр. Варна, ул. „Цар Асен” № 24.

Чрез упълномощаване и преупълномощаване на трети лица, ап.№ 114 е бил продаден на 07.10.2011г. с нот.акт № 67/2011г., а след това препродаден на 09.12.2011г. с нот.акт № 2011г., на 18.12.2012г. с нот.акт №143/2012г., като последната продажба е на 18.03.2016г. с нот.акт № 80/2016г. на Д.Й. Й. и Ж. Ж. Й..

От своя стрА.., отново чрез упълномощаване и преупълномощаване /на същите лица/, офисът на ул.“Цар Асен“ № 24, също е бил препродаван трикратно, като последно е придобит по силата на покупко-продажба, обективирА.. в нот.акт № 10/2014г. от П. Б. –Ч., в брак с Х.. Р. Б..

С Решение № 260028/11.03.2021г. по гр.дело № 1486/2017г. на ВОС, влязло в сила на 28.06.2022г., /с оглед влязла в сила на 22.06.2016г. присъда по НОХД № 79/2015г. по отношение на упълномощените лица и влязло в законна сила на 27.06.2019г. решение по гр.д.№ 2328/2016г. на ВОС, с което са прогласени за нищожни съответните пълномощни/, е прието за установено по отношение на Д.Й.Й. и Ж. Ж.Й., че И.С. П. е собственик на апартамент № 114, находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Ботев” 18, вх.5, етаж 4, силата на нотариален акт № 39, том VII, дело № 3495/1995 г. на нотариус при ВРС и същите са осъдени да предадат владението му.

С Решение № 260026/11.03.2021г. по гр.дело №1485/2017 г. на ВОС, влязло в сила на 07.07.2022 г., /по идентични мотиви/, е прието за установено по отношение на П. Б. Б.-Ч. и Х... Р. Б., че И.С. П. е собственик на офис и земя, находящи се в гр. Варна, ул. „Цар Асен” 24, по силата на покупко - продажба, обективирА.. в нотариален акт № 20, том VIII, per. № 9462, дело № 1348/2008 г. на нотариус Д.С., per. № 192 на Нотариалната камара и същите са осъдени да предадат владението му.

С оглед така постановените решения от И.С.П. са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва: вх. № **********/17.08.2022 г. за апартамента и вх.№ **********/17.08.2022 г. за офиса.

Отношенията между ответниците по двата иска и И. П. са уредени със споразумения. С такова от 11.08.2022г. П.Б. Б.-Ч. и Х... Р.Б. са предали владението на офиса на П., като в т.3 са договорили, че отношенията им са уредени изцяло и никоя от страните не дължи на другата суми, в т.ч. и за платени данъци и такси.

Със споразумение от 22.09.2022г. страните са се съгласили И. П. да прехвърли собствеността върху апартамента на Д. Й. Й. и Ж.Ж. Й., които да остА..т във влазение на същия, както и че не дължат помежду си суми, в т.ч. и за данъци и такси. На същата дата е подписан и предварителен договор за покупко-продажба. Във връзка със същия, на 30.09.2022 г. И.П. се е снабдил с данъчна оценка, в която е било отразено задължение за имота. Съгласно справка за неплатени от И.С. П. задължения, към 07.10.2022г. за процесните имоти са били начислени ДНИ и ТБО общо в размер на 3 498.33 лв., както следва:

1.По партида 5305Н514313 на апартамент №114, находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Ботев” 18, вх.5, етаж 4: за периода от 2017г. до 2022г. ДНИ в общ размер на 838.33 лв. и ТБО в общ размер на 410.77 лв., ведно с лихва върху горепосочените главници за периода от 30.06.2017г. до 10.10.2022г. в общ размер на 333.28 лева.

2.По партида 5305Н515857 на офис и земя, находящи се в гр. Варна, ул. „Цар Асен” № 24: за периода от 2017г. до 2022г. ДНИ в общ размер на 541.00 лв. и ТБО в общ размер на 973.18 лв., ведно с лихва върху горепосочените главници за периода от 30.06.2017г. до 10.10.2022г. в общ размер на 402.73 лева.

С оглед необходимостта от покриване на задълженията при извършване на прехвърлителната сделка, на 10.10.2022г. И. П. е заплатил с квитанции - ПОС серия ББ22 с №№ ********** и **********, горните задължения, в общ размер към тази дата 3 500.44 лв.

Във връзка с горното и на основание чл.129 ал.1 от ДОПК, на 13.10.2022г. И.С. П., чрез пълномощника адв.М. е подал Искане per.№ МД-Т22010627ВН/13.10.2022 г. до Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ за възстановяване на гореописаните суми, общо в размер на 3 500.44 лв. главница и лихви, като недължимо платените.

Върху заявлението е налице ръкописно разпореждане за извършване на обстойна проверка и съгласуване с юрист. В 30 – дневния срок по чл.129 ал.3 от ДОПК не е налице произнасяне по същото.

На 24.11.2023г. от П., чрез адв.М. е подадена жалба рег.№ МД-Т22010627ВН_001ВН до Кмета на Община Варна, срещу мълчалив отказ на орган по приходите към Дирекция „МД“ по Искане per.№ МД-Т22010627ВН/13.10.2022г. за възстановяване на сумата от 3 500.44 лв. По жалбата не е налице произнасяне в законоустановения срок.

На 07.12.2022г. заявителят И. С. П. е починал. Жалбата срещу мълчаливия отказ за издаване на акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ е подадена до съда от неговите наследници Р.И.П. и С.И.П..

В хода на съдебното производство от ответника са представени 3 бр. АПВ, съответно от 13.01.2023г., 23.01.2023г. и 09.03.2023г., с които орган по приходите при Община Варна, Дирекция „МД“, във връзка с подадени искания и приложени към тях копия от влезлите в сила решения на ВОС № 260028/11.03.2021г. по гр.дело № 1486/2017г. и № 260026/11.03.2021г. по гр.дело №1485/2017, на Д.Й. Й., Ж.Ж. Й. и П. Б. Б.-Ч. са възстановени като недължимо внесени заплатените от тях за процесния период ДНИ и ТБО.

Представена е и справка за методиката за изчисляване размера на ДНИ и ТБО по подадената от П., след влизане в сила на съдебното решение, декларация по чл.14 от ЗМДТ за апартамента, с вх. № **********/17.08.2022г.

При така установеното от фактическа стрА.., съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с оспорване на мълчалив отказ да се възстановят недължимо внесени суми. В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на оргА.. по приходите, или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Според чл. 129, ал. 3 от ДОПК, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Нормата на чл. 131, ал. 1 от ДОПК, предвижда, че непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се счита за мълчалив отказ. Жалба против мълчаливият отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт – чл. 131, ал. 2 ДОПК.

ОписА..та нормативна уредба, отнесена към фактите по делото, водят до извода за допустимост на жалбата - същата е подадена от лица с активна процесуална легитимация - наследници на лицето подало искането, сложило начало на административното производство, чиито права и законни интереси са засегнати; депозирА.. е срещу подлежащ на оспорване мълчалив отказ, обжалван по административен ред, съобразно изискванията на чл.156 ал.1 от ДОПК и в срока по чл.151 ал.1 от ДОПК, респ. мълчаливо потвърден; Предвид гореописаните дати на подаване на искането и на жалбата по административен ред, с депозиране на жалбата до съда на 23.02.2023г. е спазен и срока по чл.156 ал.5 от ДОПК.

По основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Доколкото искането за възстановяване на сумите е подадено до Дирекция „МД“ при Община Варна, следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на компетентен орган – орган по приходите. Последният е мълчаливо потвърден също от компетентен орган - Кмета на общината, в качеството му на решаващ орган.

При формиран мълчалив отказ, мълчаливо потвърден, /макар и съдът да не толерира такова процесуално бездействие, но законът допуска такава правна структура/, не следва да се обсъжда дали са спазени процесуалните изисквания за реквизити, в т.ч. и мотиви на оспорения акт. При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на други нормативни изисквания на административнопроизводствените правила, годни да обусловят незаконосъобразност на отказа на това основание.

Оспореният акт обаче е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

ГореописА..та фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и е безспорна между страните. Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса за правното действие на влезлите в сила съдебни решения по искове по чл.108 от ЗС, респ. и дължимостта на ДНИ и ТБО за процесните периоди от жалбоподателите, като наследници на Иван П..

Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на горните задължения са регламентирани в чл.11, вр. чл.62 и чл.15 от ЗМДТ.

Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ свързва възникването на данъчното задължение за плащане на ДНИ с момента на възникване на правото на собственост в патримониума на съответното лице. В тази връзка законодателят в чл.14 от ЗМДТ е предвидил двумесечен срок, в който лицата, придобили определен недвижим имот, следва да декларират същия пред съответната данъчна служба по местонахождението на имота. Пред данъчния орган лицата се легитимират като собственици на имота със съответен документ за собственост - нотариален акт за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот или нотариален акт по чл. 483 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването.

ГореописА..та фактическа обстановка, която е безспорна между страните, установява, че Д.Й.Й., Ж.Ж.Й. за апартамента и П. Б. Б.-Ч. за офиса и земята, които са придобили имотите по силата на договори за покупко-продажба, обективирани съответно в нот.акт № 80/2016г. и нот.акт № 10/2014г., като собственици на същите са изпълнили задължението си по чл. 14 от ЗМДТ да подадат декларации. Цитираните нот.актове се ползват с обвързваща доказателства сила относно удостоверените в тях факти, както за съда, така и за всички държавни органи. Правилно в този случай приходните органи са приели, че за трите лица е възникнало задължението по чл.11, ал.1 от ЗМДТ за плащане на ДНИ и по чл. 64 ЗМДТ за заплащане на ТБО, като такива са им били начислявани и респ. внасяни от тях през целия процесен период - 2017-2022г., като последното обстоятелство изрично е прието за безспорно между страните с протоколно определение от с.з. на 10.05.2023г.

Постановените в последствие съдебни решения, с които са уважени предявените от Иван П. искове по л.108 от ЗС, не променя горните изводи. Ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е осъдителен иск, с чийто петитум ищецът желае да се признае правото му на собственост върху вещта и да се осъди ответникът да върне владението и държането. Решението, с което се уважава иска, има едновременно сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Това означава, че с диспозитива на уважителното решение съдът, от една стрА.., признава за установено правото на собственост /или на ограничено вещно право/ на ищеца, като едновременно с това осъжда ответника да предаде владението на вещта. Така решението действително формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни, но то има сила за напред. По друг начин би седял въпросът ако самите сделки са били признати за нищожни, какъвто настоящия случай не е.

В контекста на изложеното следва да се посочи, че решенията на съда по чл.108 от ЗС не засягат административното правоотношение между Д.Й. Й., Ж.Ж. Й., П. Б.Б.-Ч. и общината. За процесния период 2017г. до датата на влизане в сила на двете съдебни решения, съответно на 28.06.2022г. и 07.07.2022г., посочените лица са се легитимирали като собственици на имотите, поради което именно те са били данъчно-задължени лица и правилно са им начислявани местни данъци и такси. През този период органът е бил обвързан с материалната доказателствена сила на двата нотариални акт, която се счита оборена едва с влизане в сила на съдебните решения, установяващи, че И. П. е собственик на процесните имоти. Едва след 28.06.2022г. и 07.07.2022г., органът по приходите дължи съобразяване със съдебните решения, съобразно изискванията на чл.297 ГПК. Още повече, че до този момент дължимите за имотите ДНИ и ТБО са били заплащани.

В горния смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 10126/18.11.2005г. по адм.д. № 3997/2005г. на ВАС ІІІ отд., Решение № 7147/16.06.2015г. по адм.д. № 13467/2014г. на ВАС VІІ отд.,, Решение № 13888/16.12.2016г. по адм.д. № 14552/2015г. ва ВАС VІІ отд., Решение № 3395/24.03.2016г. по адм.д. № 8136/2015г. на ВАС VІІ отд. и др.

Следва да се посочи, че ефекта на отмяната на правното основание за покупко-продажбата, поражда правото на лицата-несобственици да предявят иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ДНИ и ТБО. Но това са отношения между тези лица, които не засягат администрацията и не се отразяват на дължимостта на съответните данъци и такси. А както се вижда в случая, тези отношения са били уредени със сключените между страните по исковете споразумения.

Обстоятелството, че общината вече е издала АПВ, с които е постановила връщане на внесените от Д.Й.Й., Ж.Ж.Й. и П. Б.Б.-Ч. суми за ДНИ и ТБО за процесните имоти и периоди, не променя горните изводи и не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателите.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна. Оспореният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон, поради което следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по Искането за възстановяване, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Независимо от изложеното и за пълнота на произнасянето, съдът намира за необходимо да посочи, че счита за неоснователно възражението на жалбоподателите за дължимост на ДНИ по отношение на апартамента, с 50 на сто намаление, като за основно жилище, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗМДТ. Макар и с първата декларация по чл.14 от ЗМДТ от 10.02.1998г. апартамента да е деклариран от И. П. като основно жилище, то няма данни същото да е ползвано като такова, в който случай се дължи облекчението.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК, основателно се явява и направеното от жалбоподателите искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съобразно списък по чл.80 от ГПК, същите се претендират общо в размер на 970 лв., от които за всеки от жалбоподателите по 10 лв. държавна такса и по 475 лв. адвокатско възнаграждение. Същите са и доказани в посочения размер, съобразно представени договори за правна защита и съдействие, в които е отразено внасяне на договореното адвокатско възнаграждение в брой.

Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като кумулирано същото надхвърля установения минимум, съдът намира за неоснователно. Всеки от жалбоподателите има самостоятелно право на адвокатска защита, като в случая заплатеното от всеки от тях е в законоустановения минимум, съобразно материалния интерес – 1 750.22 лв. /3500.44 : 2/ и разпоредбата на чл.8 ал.1, вр. чл.ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.160 ал.3 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.И.П., ЕГН ********** и Р.И.П., ЕГН **********,***, като наследници на И.С. П., ЕГН **********, Мълчалив отказ на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, за възстановяване на недължимо внесени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2017г.-2022г., ведно с лихвите, в общ размер на 3 500.44 лв., по Заявление рег.№ МД-Т22010627ВН/13.10.2022г., мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

ВРЪЩА делото като преписка на компетентния орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, за ново произнасяне по Заявление рег.№ МД-Т22010627ВН/13.10.2022г., съобразно дадените в мотивите на настоящето решение указания.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.И.П., ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски в размер на 485 /четиристотин осемдесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.И.П., ЕГН **********,***, съдебно деловодни разноски в размер на 485 /четиристотин осемдесет и пет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: