№ 166
гр. Нови пазар, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100111 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от ЗП „Б.Х.А.“ от тгр. Д., представлявано от Б.Х.А. срещу „П.О.“
ЕООД, представлявано от Е.Д.Н.,за установяване, че вземането по издадена заповед по
ч.гр.д. № 1116/2021г. на НПРС срещу ответника за сумата от 18144,40лв.главница, както и
мораторна лихва в размер на 6965,28лв. за периода от датата на фактурата от 28.10.2017 г.
до 08.08.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на сумата.
Основанието за исковете е по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 183 от ЗЗД и по
чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е земеделски производител и продава собствена земеделска продукция.
На 13.10.2021 г. е продал на ответника по делото маслодаен слънчоглед от 66 980 кг., като
стоката е предадена в база на ответника в с. Б., където била закарана с два товарни
автомобила и е приета от лицето А.С.А... За превоза на стоката са издадени пътни разписки
от 13.10.2017 г. След приемането на стоката е издадена фактура № ***** г. на стойност
38 144,40лв. Ищецът сочи, че ответникът не е извършил плащания по издадената фактура.
Ищецът сочи, че е предявил частично искане по заявлението си по ч.гр.д. № 1116/21г. на
НПРС, от общо дължимото в размер на 38 144,40лв., само за сумата от 18144,40лв. главница
и за 6965,28лв, мораторна за периода от 28.10.2017 г.до 08.08.2021г.
Поради направено от ответника възражение е предявил иск и за установяване на
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Предвид на горното, ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че
вземането му за сумата от 18144,40лв. главница и за 6965,28лв, мораторна за периода от
1
28.10.2017 г.до 08.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда, представляващо част от дължимото по фактура № ***** г. на стойност 38 144,40лв.,
съществува.
Ищецът желае присъждане на направените по делото разноски.
От името на ответника не е постъпил писмен отговор по иска в указания от закона и от съда
срок. На същия са разяснени неблагоприятните последици от неподаването на писмен
отговор и възражения, в т.ч. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебното заседание по делото се явява ответникът не прави възражения и представя нови
доказателства.
Ответникът сочи, че фирмата му няма задължения към ищеца, имало само една фактура, но
тя била платена. Ответникът не отрича, че стоката по фактурата е доставена.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е земеделски производител, който по силата на сключен договор за покупко –
продажба на селскостопанска продукция, маслодаен слънчоглед от реколта 2017 г. е продал
на ответника „П.О.“ ЕООД 66920 кг. зърно, с единична цена от 0,57лв., общо на стойност
38144,40 лв., съгласно приложена по делото фактура № ************** г., л. 5 от делото.
Продадената на ответното дружество стока е получена от лицето А.А.. Във връзка с
доставката на посоченото във фактурата количество зърно, са издадени общо 5 бр. пътни
разписки с №№ 002/13.10.17 за 19080кг., № 003/13.10.17 г. за 23800кг, № 004/13.10.2017 г. за
17520кг, № 005/ 15.10.2017 г. за 32800кг и 006/15.10.17 г. за 32400кг.
Общото количество на посочените в пътните листи продаден слънчоглед е 66920 кг.,
колкото е и посоченото в издадената от ищеца фактура.
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за
произтичащото от посочената фактура задължение, но само за сумата от 18144,40лв. и за
сумата от 6 965,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
датата на падежа на задължението по фактурата – 28.10.2017 г. до подаване на заявлението -
09.08.2021 г.
По делото са изслушани и гласни доказателства, като св. С.Ю., сочи че през 2017 г. е
работил като шофьор в ответното дружество, и негов пряк началник е бил А. (посочения във
фактурата А.А.), който им давал заявките. Самият свидетел сочи, че е натоварил
слънчогледа и посочва номер на превозното средство. Направил два или три курса, като
слънчогледа карали от с. Ч. до с. Б., в база на ответника.
Свидетелят С.А. сочи, че през 2017 г. е работил във фирмата на ищеца като механизатор и е
карал слънчоглед до с. Б., с автомобил на фирмата на ищеца. Свидетелят сочи, че е направил
три курса със слънчоглед.
Съдът кредитира свидетелските показания, които кореспондират с посоченото както във
2
фактурата, така и в пътните разписки, където са вписани имената им. В пътни разписки с
№№ 002/13.10.17 и № 004/13.10.2017 г. е посочено името на шофьорът С.С. , който е
управлявал т.а с рег. № *** и стоката е предадена на лицето А.А., а в пътни разписки с №
005/ 15.10.2017 г. и № 006/15.10.17 г. е вписано като шофьор името на другия свидетел С.А.
и като водач на МПС с рег. № ***. Стоката транспортирана и от втория свидетел е приета от
същия отговорник А.А., който е приел и фактурата.
Съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин, че е налице валидно
извършена покупко – продажба на описаната във фактурата стока, същата е доставена на
място, представляващо складова база на ответника в с. Б., така както и той самия признава
това обстоятелство. В базата в с. Б. е и седалището на търговеца – ответник. Съгласно чл.
183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му
заплати. От събрания доказателствен материал по делото е несъмнено, че ищецът като
продавач е изпълнил задължението си по този неформален договор да достави договореното
количество слънчоглед. Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът е
този, който следва да докаже изпълнението на задължението си по удостоверената във
факурата покупко – продажба, конкретно, че е платил посочената в нея сума. От
доказателствата обаче не се установява ответникът като купувач на същото зърно да е
изпълнил задължението си по договора, конкретно да плати договорената цена, тази която е
посочена във фактурата от 0,57 лв. на килограм тегло или общо 38 144,40лв.
Съдът намира искът на ищеца за основателен и доказан и следва да се уважи. Същия, макар
да е предявен не за цялата сума от 38 144,40 лв., а само за сумата от 18 144,40 лв. главница,
не е предявен като частичен, поради което съдът не дължи произнасяне по това, дали
претендираната сума е част от по – голямо и непредявено в пълен размер вземане.
Доколкото се претендира по – малка част от действително дължимото по фактурата
задължение, цялото в размер на 38 144,40 лв., то искът за главницата е основателен изцяло и
следва да се уважи.
Съдът извърши проверка чрез електронен калкулатор на НАП и за размера на
претендираната мораторна лихва и установи, че законната лихва върху сумата от
18144,40лв. за периода от 28.10.2017 г. до 09.08.2021 г. е в размер на 6 965,99 лв. ищецът
претендира законна лихва в по- малък от установения размер, а именно 6965,28 лв., което
прави искът му за лихва основателен и доказан.
Съдът намира, че исковете по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 183 от ЗЗД за
сумата в размер на 18 144,40 лв. главница и по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от
ЗЗД в размер на 6 965,28 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от
28.10.2017 г.до 08.08.2021г. е основателен и доказан и следва да се уважат изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК.
Ищецът по делото е направил разноски в размер на 502,20лв. за държавна такса и 1600лв. за
3
адвокатско възнаграждение. Общия размер на разноските по делото е 2102,20 лв.
Поради пълното уважаване на предявените от ищеца искове, ответникът следва да бъде
осъден заплати на ищеца направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в
размер на 2102,20 лв.
Съгласно дадените с ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.12 задължителни указания, то
настоящия съд следва да се произнесе и относно разноските по заповедното производство,
поради което и с оглед изхода на делото, то следва да се постанови осъдителен диспозитив
по тяхната дължимост, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 от ГПК не се включва
въпроса за вземането за разноските по заповедното производство. По изложеното се дължи
отделен осъдителен по характер диспозитив, с който се осъди ответника да заплати на
ищеца и разноските, направени в заповедното производство. С оглед посоченото в Заповед
№ */13.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1161/2021 г., на ищеца са присъдени разноски в общ размер от
1502,19 лв., за които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен съд Нови пазар,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.
183 от ЗЗД, ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „П.О.“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и
адрес: Обл. Ш., общ. К., с. Б., ул. „***, представлявано от Е.Д.Н., че ВЗЕМАНЕТО на ЗП
„Б.Х.А.“ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. „А.С.“ №
***, представлявано от Б.Х.А. с ЕГН ********** за сумата от 18 144,40 лв. (осемнадесет
хиляди сто четиридесет и четири лева и четиридесет ст.) главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 09.08.2021 г. до изплащане на сумата, за което е
издадена Заповед № */13.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1161/2021 на НпРС, СЪЩЕСТВУВА, и се
дължи от „П.О.“ ЕООД с ЕИК *.
ПРИЗНАВА на основание чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на „П.О.“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес: Обл. Ш.,
общ. К., с. Б., ул. „***, представлявано от Е.Д.Н., че ВЗЕМАНЕТО на ЗП „Б.Х.А.“ с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. „А.С.“ № ***,
представлявано от Б.Х.А. с ЕГН ********** за сумата от 6965,28 лв. (шест хиляди
деветстотин шестдесет и пет лева двадесет и осем ст.), представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 28.10.2017 г.до 08.08.2021г., за което е издадена Заповед №
*/13.08.2021 г. по ч.гр.д. № 1161/2021 на НпРС, СЪЩЕСТВУВА, и се дължи от „П.О.“
ЕООД с ЕИК *.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „П.О.“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес: Обл. Ш.,
4
общ. К., с. Б., ул. „***, представлявано от Е.Д.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗП „Б.Х.А.“ с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. „А.С.“ № ***,
представлявано от Б.Х.А. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
2102,20 лв.(две хиляди сто и два лева и двадесет ст.).
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „П.О.“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес: Обл. Ш.,
общ. К., с. Б., ул. „***, представлявано от Е.Д.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗП „Б.Х.А.“ с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл. С., ул. „А.С.“ № ***,
представлявано от Б.Х.А. с ЕГН ********** направените по заповедното производство по
ч.гр.д. № 1161/2021г. на НпРС разноски в размер на в размер на 1502,19 лв. (хиляда
петстотин и два лева и деветнадесет ст).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Препис от настоящето решение да се докладва по ч.гр.д. № 1161/2021г. по описа на НпРС,
като се издаде изпълнителен лист за присъдените по настоящето дело суми.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5