Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 01.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Ваня Кирилова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 598 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 2728453 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на Х.Й.Х. ***, административно наказание на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Х.Х., който го е
обжалвал (жалба на л.27 от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч). Моли електронния
фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден. Сочи, че в този
ранен час и при намалена видимост не е възможно да се е движел със 111 км/ч на
завой, при ограничение от 60 км/час. Изтъква, че колата му е със слаба мощност,
била е натоварена с багаж и не е възможно да се е движел с отразената скорост.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно
призован, жалбоподателят Х. не се явява. В предходни съдебни заседание заявява,
че измерената скорост не е от неговия автомобил, а точно на това място го е
изпреварил и притиснал към банкета един ТИР, номера на който обаче не се
виждал, тъй като платнището на каросерията пречело.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново,
Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на
участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в
посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на
място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил
засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление
се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и
техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците
им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 20.03.2019 г., в 05:10:56 часа системата за контрол на скоростта засякла
и заснела движещ се в посока гр.София със скорост от 115 км/ч лек автомобил с
рег.№ ********. В този участък от пътя имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената по делото схема за
организация на движението /л.10 от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч/.
Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Ловеч, където от видеоклип № 00005 (веществено доказателство – снимка на
л.12 от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч) установили, че засечената в 05:10:56
часа на 20.03.2019 г. скорост от 115 км/час била от лек автомобил „Ф.Ф.” с
рег.№ ********. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 %
толеранс, като така наказуемата скорост била изчислена на 111,55 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.15 от нахд № 847/2019 г. на
РС Ловеч/ било установено, че собственик на автомобила е Х.Й.Х. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 08.05.2019 г. /справка на л.14
от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч/, срещу Х.Й.Х. бил издаден електронен фиш
серия К, № 2728453 /л.11 от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч/. В него наказващият
орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП
и за което наложил на Х.Й.Х., в качеството му на собственик, предвидената в чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на 600 лева.
От справката на л.14 от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч и от разписката на
л.13 се установява, че така издадения срещу Х. ЕФ му е бил връчен лично на 17.06.2019
година.
По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Х., да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, видно от мокрия печат с
входящ номер върху нея на СДВР – Отдел „Пътна полиция“ /л.27 от нахд № 847/2019
г. на РС Ловеч/, тъй като е заведена на същата дата, на която е бил връчен фиша
на Х.Х.. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като
именно жалбоподателят Х. е визиран като лицето извършило посоченото нарушение
по ЗДвП.
Поради тези съображения жалбата срещу ЕФ № 2728453 е допустима за разглеждане.
С оглед цялостният контрол за законосъобразност, който следва да бъде
проведен в настоящето производство, съдът намира, че атакуваният електронен фиш
за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени
в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
електронния фиш на формално основание. Електронният фиш за налагане на глоба е
издаден от компетентен орган предвид мястото, където е било установено
нарушението, а нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и
адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето
от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където
е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено
доказателство – разпечатка от снимка № 00005 /л.12 от нахд № 847/2019 г. на РС
Ловеч/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила и
регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 115 км/час. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, наказуемата скорост е била определена на 111 км/ч
и от нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен
участък скорост с 51 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с
което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че при превишаване
на скоростта на зададените прагови стойности на базата на сигнали, изпращани от
радарното измервателно устройство, се извършва заснемане на изображението. Така
че, ако автомобила не се е движел с превишена за участъка от пътя скорост, то
той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборва данните от вещественото
доказателство. В тази връзка съдът не споделя наведеното с жалбата и в хода на делото
възражение, че измерената от системата скорост не е точно отчетена, тъй като в
този момент автомобилът на жалбоподателя е бил изпреварен от товарен автомобил
– ТИР, номера на който бил закрит от брезента на каросерията му. За проверка на
тези твърдения и с оглед задължителните указания на касационната инстанция при
предходното разглеждане на делото, настоящият състав изиска справка от сектор
„Пътна полиция“ имало ли е на датата 20.03.2019 г., в диапазона от 05:09:00
часа до 05:11:00 часа заснето от АТС пътно превозно средство, движещо се с
превишена за участъка скорост, независимо дали се вижда ясно регистрационния
номер. Справката е изискана по този начин, за да се проверят от една страна
твърденията на жалбоподателя, а от друга, за да се провери преминавало ли е и
друго ППС, независимо от скоростта, с която се е движело, тъй като съгласно
техническите характеристики на системата /методически указания на л.16-25 от
делото/, системата отчита и преминаването на всяко едно МПС за целта на
статистиката и анализ на местата с концентрация на ПТП на база брой преминали
ППС през участъка за определено време.
От представената от сектор ПП справка /л.12-13/, срещу позиции 5 и 6 се
установи, че на 20.03.2019 г., в 05 часа, 10 минути и 56 секунди, системата е
заснела освен автомобила на жалбоподателя с рег.№ ******** (позиция 6), то е
бил заснет и автобус с рег.№ СВ 9456 МВ (позиция 5), движещ се със скорост от
101 км/час. Автобусът е бил собственост на „Юнион Ивкони“ ЕООД /писмо на л.34/,
като срещу водача му също е бил издаден ЕФ серия К, № 2792723 /л.32/. При
внимателното сравнение между разпечатките от снимка № 00004 /л.33/, на която е
заснет и засечена скоростта на автобуса с рег.№ СВ 9456 МВ и снимка № 00005 /л.12
от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч/, на която е заснет автомобила на
жалбоподателя с рег.№ ********, става ясно, че автобусът се е движел непосредствено
пред автомобила на Х., на много малка дистанция помежду им, тъй като в десния
долен ъгъл на снимка № 00004 е влязъл в кадър и предната част от автомобила на
жалбоподателя, но същият е бил все още извън обхвата на радара, който в този
момент е отчел скоростта от 101 км/ч на автобуса. Веднага след това е била
отчетена и скоростта от автомобила на жалбоподателя със стойност от 115 км/час.
Всичко това се е развило в рамките на една секунда (56-тата), като именно
близката дистанция между превозни средства и по-високата скорост от автомобила
на Х. е позволило часът на засичане на двете нарушения да е един и същ.
Ето защо, с оглед на така направения анализ на събраните по делото писмени
и веществени доказателства съдът намира, че твърденията и съмненията на
жалбоподателя, че измерената скорост от 115 км/ч (след приспадането на 3 %
допустима техническа грешка – 111 км/ч) не е от неговия автомобил, са
неоснователни и не могат да бъдат кредитирани.
Във връзка с горното следва да се посочи и че автоматизираното техническо
средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано.
Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от
06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.9 от нахд № 847/2019 г. на
РС Ловеч/ и от протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при
БИМ /л.8 от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а
също и била преминала първоначална и последваща периодична проверка на
годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за измерванията.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Х.Х., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5
от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да го е управлявало в
деня на извършване на нарушението.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че основателно наказващия орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят Х.Й.Х. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което попада извън
населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на
движението в пътния участък /л.10 от нахд № 847/2019 г. на РС Ловеч/, че
скоростта на движение е ограничена с пътен знак В26 и е различна от посочената
в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като такова по
чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от
посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак.
Именно забраната да не превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушил
жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е
нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която
е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се
издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като
законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата
по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид
нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 600
лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса
за намаляването ѝ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2728453 на ОД на МВР Ловеч, с който на Х.Й.Х. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :