Р Е Ш Е Н И Е № 28
Гр.Сливен, 10.06.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести май, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Соня Василева, като
разгледа докладваното т.дело № 127 по описа за 2019г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ и цена : 16 995.75 лв.
и 30 000 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.06.2015 г, срещу магазин „Хелиос”, Община Несебър, като
водач на мотоциклет „Ямаха” с рег. № СН ***В, претърпял ПТП, при което получил
телесни увреждания.
Другият участник в ПТП-то бил В. В. К.,
който управлявал товарен автомобил „Ситроен”, модел „Джъпер” с рег. № РВ ***ВТ,
за който била налице застраховка „ГО” на автобилистите, оформена със съответната полица и валидна за
периода от 17.05.2015 г. - 16.05.2016г.
Твърди, че по случая е образувано ДП, като с
решение № 47/12.07.2019г. по НОХД
446/2019 г на РС – Несебър, В. В. К. бил признат за виновен за това, че
причинил процесното ПТП, като водач на застрахования при ответника товарен
автомобил, нарушавайки правила за движение по пътищата - чл. 42 ал.1
т. 1 и 2, и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на водача на мотоциклета ”Ямаха” – К.Д.К., изразяваща се
във фисура /пукнатина/ на горния край на лява раменна кост, контузия на лява
раменна става, болки в областта на дясна раменна става, травматичен оток на
тъканите в областта на лява предмишница, лява китка, палец и показалец на лява
ръка, разкъсно- контузна рана на същата ръка, оток и кръвонасядане на лява
подбердица и счупване на четвърти долен десен зъб.
Твърди, че в резултат на процесното
ПТП получил една средна телесна повреда и множество леки, в резултат на което
претъпял много болки и страдания. Възстановявал се изключително бавно от
травмите и към момента не се чувствал физически и емоционално добре. В периода
от 30.06.2015 до 04.09.2015г. бил в
болнични, след това на лечение в отделението по Физиотерапия и рехабилитация по
повод травмата на ляво рамо от 07
до 14.09.2015 г., като на практика не
можел да използва пълноценно лявата си ръка, което му създало значителни
неудобства.
Твърди, че с писмо от 02.09.2019 г.
уведомили застрахователя за процесното ПТП и отправили писмено своята
застрахователна претенция, като застрахователят му предложил 5000 лв -
обезщетение за неимуществени вреди и 58 лв. - за имуществени вреди, с които обезщетения
не е съгласен.
С
допълнителна молба от 07.10.2019г конкретизира претенцията си за имуществени
вреди по процесния мотоциклет, възлизащи в размер на 14078.46лв, подробно
описани в 29 пункта, по екипировката
- в размер на 2143.48лв, описани в 3 пункта и по каската- в размер на 774.55 лева, или
обща сума в
размер на 16 996.49лв.
Моли за постановяване на съдебно
решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата 30 000 лв. -. обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания,настъпили при ПТП на 27.06.2015 г и сумата 16
995.75лв. - обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва,
считано от 02.09.2019г до окончателното
изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но
неоснователни.
Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по
застраховка “ гражданска отговорност“, сключена за товарен автомобил „Ситроен Джъмпер” с рег. № РВ ***ВТ.
Оспорва исковете като прекомерно завишени по
размер.
Оспорва, че са настъпили описаните в исковата
молба травми.
Оспорва механизма на ПТП и твърдението, че
изключителна вина за настъпване на ПТП
носи В. В. К..
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който управлявал мотоциклета с превишена скорост и не е съобразил
поведението си с пътната обстановка. Той попаднал в т.нар „мъртва точка“ на
водача на товарния автомобил К., който бил лишен от възможност да възприеме
намиращия се във въпросната зона мотоциклет. В същото време ищецът имал идеална видимост към товарния автомобил.
Счита, че ищецът е предприел високо
рисково изпреварване, довело до настъпване на ПТП и причинило травматичните му
увреждания. Освен това, ищецът, като водач на мотоциклет бил без поставена
каска на главата, с което поставил собственото си здраве в опасност,
Оспорва иска за лихви и началния момент, от който се
претендира.
В
с.з. ищецът, ред. призован, се явява лично и с процесуален представител. Поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Счита, че ако е налице съпричиняване, то степента за ищеца е 25 %, а
за ответника- 75 %. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Подробни съображения излага в писмени бележки.
В с.з. ответникът - застраховател се
представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Алтернативно - определено
обезщетение в намален размер, като се отчете степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски съгласно списък. Прави
възражение за прекомерност на плетения от ищеца адв. възнаграждение и моли да
бъде намалено. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
27.06.2015 г, на главен път І-9, след кръстовището до магазин „Хелиос”, Община Несебър и кръговото
кръстовище за с.Равда, като водач на мотоциклет „Ямаха” с рег. № СН ***В, ищецът
претърпял ПТП.
Другият участник в ПТП бил св. В. В. К.,
като водач на товарен автомобил
„Ситроен”, модел „Джъмпер” с рег. № РВ ***ВТ .
След кръстовището на магазин „Жанет“, откъдето пътното платно става с две ленти в
едната посока, св.К. решил за премине от
дясната в лявата лента за движение,
предприемайки маневра изпреварване на колона автомобили, движещи се в
дясно.
В същото време, ищецът управлявал своя мотоциклет зад него.
Св.К.
рязко се отклонил наляво и намалил допустимото странично
разстояние. Тогава последвал сблъсък с моториста/ ищеца/, който в този момент
се е намирал между товарния автомобил и бетонна мантинела, предприемайки изпреварване на товарния
автомобил.
В
момента, в който ищецът предприел изпреварване на товарния автомобил, водачът на “Ситроена“ внезапно навлязъл в неговата лява лента за движение и последвал сблъсък, при който ищеца загубил
управление, паднал на лявата си страна, сурнал се по асфалта и се ударил
в бетонната мантинела в дясно, а моторът
му се завъртял и спрял.
Св.
К. не видял в огледалото за задно виждане управлявания от ищеца мотор, който в
този момент се е намирал на средата на микробуса „Ситроен“, предприемайки
маневра изпреварване. След като водачът на „Ситроена“ се изнесъл в лявото
платно, тогава настъпил удара на микробуса с дясното рамо
на ищеца, при което той губил
управление над мотора, паднал на земята
на лявата си страна, плъзнал се по асфалта заедно с мотора няколко метра и се ударил в
бетоновата мантинела.
В
момента на удара, скоростта, с която се е движили и двамата участници в ПТП е
над разрешена за пътния участък 60 км/ч. Ищецът се е движил със скорост около 72 км/ч, а св.К.- около 85 км/ч.
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, ищецът
не е имал възможност да спре дори да е възприел предприетата маневра“изпреварване“,
тъй като в този момент е бил на средата на дължината на товарния автомобил.
Ако
ищецът е управлявал мотоциклета си в рамките на законовото ограничение на скоростта
за пътния участък -60 км/ч и ако не би предприел изпреварването, е нямало да настъпи ПТП.
Техническите причини, довели до
възникването на ПТП са следните:
1/
движение с несъобразена скорост на водача на товарен автомобил
„Ситроен“- св.К. и неправилно предприета от него маневра “изпреварване“ за
друго МПС, при интензивен трафик на пътя, без да се огледа за застигащи го
други МПС-та.
2/
движение с несъобразена скорост от около 72 км/ч при разрешена 60 км/ч
от водача на мотоциклета/ ищеца/.
При
този инцидент, ищецът е бил с пълна екипировка, включваща кожен костюм от две
части, кожени ръкавици, ботуши и каска, които са го предпазили до голяма степен
от получаване на по-тежки увреждания.
Пазарната стойност на неговия мотоциклет възлиза на 11 000лв., а в ново състояние - 29 132
лв
В резултат на процесното ПТП същият е бил тотално увреден.
Стойността за възстановяването му
възлиза на 8858лв и включва стойност на части- 7886лв и на труд - 810лв + 120
лв ДДС.
Тъй като стойността на ремонта надвишава
80% от стойността на мотоциклета, възстановяването му не е целесъобразно и е
налице тотална щета. Ако се запазят повредените части на мотоциклета, щетата
възлиза на 75% от стойността му, а именно сумата 8 250лв.
Стойността на кожените ръкавици на
ищеца е 179 евро, на кожения костюм в две части- 719.95 евро, на
ботушите- 196.90 евро, разходи за доставка – 19.80 евро, общо- 1115.65 евро, с
левова равностойност 2182 лв.
Стойността на увредената каска е 379
евро + 16.99 евро за доставката или обща сума 395.99 евро с левова
равностойност 774лв.
По случая е образувано ДП № 304-ЗМ- 2383/2018 г. на
РУП-Несебър, а с влязло в сила решение № 47/12.07.2019г. по
НОХД 446/2019 г на РС – Несебър, подс. В.
В. К. бил признат за виновен за това, че на 27.06.2015г, около 16.20 ч, срещу магазин“Хелиос“,
община Несебър, на главен път 1-9, около 206 км, при управление на товарен автомобил
„Ситроен“, модел „Джемпер“, с рег. № РВ ***ВТ, нарушил правила за движение по
пътищата - чл. 42 ал.1 т. 1 и 2, и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като неправилно предприел маневра „изпреварване на друго ППС“ и не я
завършил, изразяваща се в следното: при интензивно движение на ППС-та, се
движили с несъобразена скорост – 85 км/ч при разрешена 60 км/ч, като допуснал
настъпване на ПТП с движещия се в същата
посока мотоциклет „Ямаха“ с рег. № СН
2342В, управляван от ищеца, като го блъска в дясната ръка и дясното рамо, при
което последният губи управлението над
мотора, пада на лявата си страна, плъзга се по асфалта заедно с мотора 20-30
метра, потрива се в бетоновата преграда и мотора се завърта на 70 градуса до
окончателното му спиране, вследствие неа което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във фисура /пукнатина/ на горния край на лява раменна
кост, което затруднява движението на
лявата ръка за около 1.5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес ;
както и причинил болки в областта на главата, контузия на лява раменна става, болки в областта на дясна раменна става,
травматичен оток на тъканите в областта на лява предмишница, лява китка, палец
и показалец на лява ръка, разкъсно- контузна рана на същата ръка, оток и
кръвонасядане на лява подбердица и счупване на четвърти долен десен зъб, което
е престъпление по чл. 343 ал.1 б.“Б“ предл.2, вр. с чл. 342 ал.1 НК, за което
на основание чл. 78а НК, подс.К. е освободен от наказателна
отговорност и наложено административно
наказание глоба.
В резултат на ПТП, ищецът получил
мотоциклетна травма, изразяваща се в следните травматични увреждания: контузия на главата с
наличие на спонтанна и палпаторна болезненост на меките тъкани в лявата й
половина; счупване на короната на зъб 4 , на нивото на венеца, без
наличие на травматични изменения по последния;
контузия на лявата ръка в областта на предмишницата й в нейната долна трета, гръбнака повърхност на
гривнената става и дланта с умерено изразен болезнен травматичен оток на меките
тъкани; разкъсно-контузна рана на върха
на втори пръст на лявата ръка ; контузия на лява раменна област с изразена
палпаторна и функционалн болезненост по предно-страничната й повърхност с
наличие на травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани, с клинични и
рентгенологични данни за счупване на голямата костна пъпка в горния край на
раменната кост, наложило обездвижването на лявата ръка; контузия на дясната
ръка, в областта на раменната става с наличие на палпаторна и функционална болезненост; контузия на левия крак с наличие
по предната повърхност на подбедрицата му и в колянната област на кръвонасядане;
травматичен оток на меките тъкани в областта и изразена палпаторна и функционална болезненост, без клинични и
рентгенологични данни за фрактури на костни структури.
Счупването на по-голямата от двете костни
пъпки в горния край на раменната кост на лявата ръка, довело до затруднения в
движенията на едноименната ръка за срок не по-малък от 2 - 2,5 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси.
Това увреждане осъществява медико-биологичния характеризиращ
признак трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.
Всички останали увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ищецът е възстановен напълно от получените в резултат
на процесното ПТП телесни увреждания, с
изключение на получените артрозни промени в лявата раменна става.
Не е настъпило пълно възстановяване
на увреждането в областта на лявата раменна става, главно поради появилото се
на по-късен етап и диагностично доказано в лечебно заведение усложнение, а
именно омартроза (артроза на раменна
става). Към настоящия момент то е проявено с лека до умерено изразена болезненост. Артрозните
промени в лявата раменна става, които по своя характер са дегенеративни
изменения, имат травматична етиология и се намират в пряка връзка с
претърпяната от него мотоциклетна травма на 27.06.2015 г.
Вещото
лице приема, че предвид времето, което е изминало от произшествието до
настоящия момент, пълно възстановяване на травмата в областта на рамото е малко
вероятно да настъпи, но при подходящ рехабилитационен, санаториален и
двигателен режими последиците от това усложнение е възможно да бъдат редуцирани
в значителна степен.
Ненавременното
установяване на фрактурата на големия туберкул на раменната кост не е оказало
съществено влияние на възстановителните процеси, тъй като е диагностицирано на шестия ден след
произшествието, но още на третия ден, при първоначалния преглед от ортопед-травматолог,
на 30.06.2015г. лявата ръка е била обездвижена. Това забавяне в диагностицирането
на увреждането било съпроводено най-вече с търпене от страна на ищеца на силни
болки, значително ограничаващи до невъзможност движенията на лявата ръка в раменната
става.
Последвалото травмата дегенеративно
увреждане на ставата (артроза),
се дължало на значителното механично натоварване
с посока отстрани отляво в раменната област, при което двете ставни повърхности
са се травмирали, засягайки и ставния хрущял.
Останалите травми, получени от ищеца в
резултат на ПТП са отзвучали в обичайните за отделните травми срокове. Липсват
данни за влошаване и протрахиране на възстановителните процеси при някоя от
тях.
Ищецът е
бил отпуск за временна нетрудоспособност
от 30.06.2015г до 04.09.2015г. През 2015г е провел рехабилитация на лявата ръка.
По делото
е установен и механизма на получаване на уврежданията, а именно: блъснат е мотоциклетист/ с каска и костюм/,
отстрани и отдясно с лявата странична повърхност на товарен автомобил, който е паднал върху пътното платно настрани, наляво,
ударил се в него, след което продължил да
се плъзга известно разстояние по него
и се ударил в бетонна преграда. В първоначалния момент след произшествието е
изпивал силни болки в областта на левите рамо, коляно и подбедрица. Освен това,
е контузил и лявата половина на главата си, дясната ръка и тялото. Не е губил
съзнание. Откаран със специализиран транспорт
в МБАЛ - Бургас, където са му били извършени прегледи и изследвания. Силните
болки в ляво рамо продължили в следващите дни и по този повод е потърсил
консултация с ортопед. Било е установено счупване в горния край на раменната
кост на лявата ръка. Същата е била имобилизирана за дълъг период от време.
Последвал продължителен възстановителен период, около 100 дни, последван от
рехабилитационни процедури. През този период е имал трудности по обслужването, за
което му помагала св. Атанасова, тъй като лявата му ръка била обездвижена.
Към момента ищецът не се оплаква от спонтанна болка в травмираните
области, а само от лека до умерено изразена тъпа болка в
областта на лявата раменна става, на мястото на счупването и за известно ограничение в движенията на лявата
ръка.
За
управлявания от св.К. товарен автомобил „Ситроен”, модел „Джъмпер” с рег. № РВ ***ВТ
е имало валидна задължителна застраховка „ гражданска отговорност" сключена
с ответника с полица № 23115001216402.1, валидна от 17.05.2015 г. до
16.05.2016 г .
На 05.01.2016г. ищецът предявил
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди пред ответното
дружество.
С
уведомление от 02.09.2019г, ответникът -застраховател е определил на ищеца размер
на обезщетението за неимуществени/ 5000лв/
и имуществени вреди,/ 58лв/, с
който той не е съгласен.
С уведомление от 05.09.2019г,
застрахователят уведомява ищеца,че ще му изплати обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в 75% увреждане на мотоциклета, в размер на 3935.81лв, с
който не е съгласен.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
писмени доказателства-относими,
допустими и неоспорени.
Съдът приема заключенията на изслушани
по делото експертизи - СМЕ и САТЕ, като обосновани, ясни и неоспорени, с
изключение извода на автоексперта за
определената от него скорост на движение на товарния автомобил от 55
км/ч, която не кореспондира с решението на наказателния съд по реда на чл. 78а НК, което е приравнено по правни
последици на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския
съд, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието. Тази задължителност
обхваща и съставомерния резултат. Част от съставомерния резултат, за който е осъден
св.К. е именно управление на ППС с превишена
скорост от 85 км/ч при разрешена за участъка 60 км/ч. Затова, гражданският съд
не може да приеме извода на вещото лице, че св.К. е управлявал товарния
автомобил с друга скорост.
По
същите съображения съдът не кредитира показанията на св.К., в частта, в която
твърди, че през цялото време управлявал товарния автомобил само в лявата лента.
В наказателното производство са събрани убедителни доказателства, които установяват
обратното. Той е шофирал в дясната лента и при неправилна маневра изпреварване,
тогава преминава в лявата лента, която е лентата за движение на ищеца и го
удря.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните св. Терезиев и св. Атанасова като преки и
непосредствени, безпротиворечиви и релевантни.
Така приетото за установено от
фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявени са два иска по чл. 226 ал.1 от КЗ /
отм./ на пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени
и имуществени вреди, настъпили в резултат
на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а
преценени по същество- частично основателни
и доказани.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищецът е
изпълнила задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със
застрахователя.
За да възникне субективното право по чл.
226 ал.1 КЗ/отм/, е необходимо освен застраховка „гражданска отговорност“ на
процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, и наличието на деликт с всички елементи от неговия фактически състав: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина на причинителя.
Водачът
на застрахования лек автомобил В.К., причинил ПТП, е
признат за виновен и осъден с влязло в сила решение по чл. 78а НК., поради което в настоящото
производство ищецът следва да докаже само претърпените вреди, техния вид и размер и че настъпили
в причинна връзка от същото ПТП.
Съгласно т.15 от ТР № 6/2012г от
06.11.2013г по т.д. № 6/2012г на ВКС, ОСГТК, решението по чл. 78А НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда по смисъла на чл. 83 ал.1 т.4 ГПК.
Съгласно чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от
задължителната сила на присъдата относно авторството, виновността на дееца и
противоправността на деянието, поради което те не се нуждаят от доказване в
това производство.
Вредите като вид, брой и характер са
доказани по делото.
Нещо
повече, причинените на ищеца телесни увреждания са част от състава на
престъплението, за което е осъден св.К.,
т.е. задължителността на присъдата обхваща в случая и съставомерния резултат-
нанесена на ищеца една средна и няколко
леки телесни повреди.
В настоящото
производство бе установено, че в по-късен етап се установява, че не е
налице фисура, а счупване на двете костни пъпки на раменната кост на
лявата ръка.
Неоснователно
е възражението на ответника, че месец след
ПТП е отрита фисурата на раменната кост на ищеца, лечението - закъсняло, а констатираните от
вещото лице артрозни изменения не са в причинна връзка с травмата на рамото и
се дължат на ненадлежна лекарска помощ.
Съдът
намира, че не може да се вмени във вина
на пострадалия от ПТП, че по-късно е установено от лекарите, че не се касае за
фисура, а за фрактура на раменната кост на лявата ръка. Дори това да е установено месец по-рано, не е
повлияло на степента и продължителността на болките, които е изпитвал в
областта на рамото. Ръката е била обездвижена на третия ден сред инцидента и
това е част от лечението.
Съдът няма причини да се съмнява в
обективността и компетентността на вещото лице и изцяло приема извода му, че
дегенеративните изменения имат травматична етимология и се намират в пряка
причинна връзка с преживяната мотоциклетна травма.
Претърпените неимуществените вреди, изразяващи
се в болки, страдания и дискомфорт от получените при ПТП увреждания,
както и настъпването им в причинна връзка от ПТП са доказани от
заключението на съдебно-медицинска експертиза и разпита на св. Атанасова.
Съобразно критерия за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: вид, брой и характер на претърпените
увреждания; продължителността и
интензитет на болките и
страданията, продължителността на лечебния и възстановителен период; наличието
на остатъчни негативни последици,
възраст на пострадалия и др.
Ищецът е претърпяла една средна телесна
повреда, изразяваща се в счупването на по-голямата от двете
костни пъпки в горния край на раменната кост
на лявата ръка е довела до затруднения в движенията на едноименната ръка.
Възстановителният процес е продължил повече от три месеца и има остатъчни неблагоприятни последици за ищеца.
Несъмнено
всички травми и особено най-тежката/ счупването на раменната кост/ са причинили на ищеца болки и
страдания. Той е имал нужда от помощ при
обслужване хранене, обличане, личен тоалет, тъй като лявата му ръка е била обездвижена
в продължение на три месеца.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза,
ищецът е възстановен напълно от получените в резултат на ПТП
увреждания с изключение на получените артрозни промени в лявата раменна става.
Като се има предвид, че се касае за мъж
на 42г, получил една средна телесна повреда и
множество леки такива, претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност, дискомфорта от обездвижването, продължителността на възстановителния период,
че не е възстановен напълно от
най-тежкото увреждане и неблагоприятните прогнози за пълното му възстановяване,
съдът намира за справедливо парично обезщетение за неимуществени вреди сумата 25
000лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази, че на ищеца е счупена коронка на четвърти зъб от дясна половина
на зъбната редица, а не на целия зъб и това счупване съгласно заключението на
СМЕ, не е довело до травматични
увреждания.
Ответникът
направи възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който сам
се е поставил в опасност, изпреварвайки рисково и с превишена скорост друго
МПС, с което допринесъл за съпричиняване на вредоносния резултат.
Възражението е основателно.
Релевантно за съпричиняване по
смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение-
действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало
до настъпване на вредоносния резултат или вредоносните последици биха били в
по-малък обем. Не е необходимо виновно да е допринесъл за вредите, а е достатъчно
наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и
вредоносния резултат.
Установи се по делото от заключението
на авто-техническата експертиза, че ако
ищецът е управлявал мотоциклета със скорост в рамките на законовото ограничение
и не е предприел изпреварване на „Ситроена“, е нямало да настъпи ПТП.
При разрешена скорост за участъка,
ищецът е управлявал мотора със скорост от 72 км/ч, а предприетото от него
изпреварване нито е в разрез с правилата за движение по пътя, нито е рисково.
В същото време, водачът на товарния автомобил “Ситроен“
внезапно и без да се обозначи светлинно, навлязъл в лентата за движение на
ищеца/ лява пътна лента/, извършвайки неправилна маневра „изпреварване“, с
превишена скорост, при което ударът е бил неизбежен, така че неговото поведение
на пътя е много по-рисково от това на
ищеца.
Дали св.К. е видял и дали е имал възможност
да възприеме ищеца преди маневрата
изпреварване, е ирелевантно, тъй като е вече осъден с решение на наказателния
съд за множество нарушения на
ЗдвП.
Отчитайки нарушенията на привилата за движение
по пътищата и на двамата водачи, съдът намира, че ищецът също е допринесъл за
настъпване на резултата, но степента на
приноса му е много по-малка в сравнение със степента на другия участник в ПТП, а
именно: 25 % .
На основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, съдът следва да намали размера на
обезщетението с 25%, или със сумата 6250лв,
като му присъди 18 750 лв
Възражението на ответника,
че по време на инцидента ищецът е бил без каска е неоснователно, тъй като по
делото са събрани безспорни доказателства, че е носил каска.
Искът за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения му мотоциклет “Ямаха“, на екипировката, включваща: кожени ръкавици,
кожен костюм от две части, кожени ботуши и каска, е основателен и доказан до
размер на сумата 11 206 лева
В
частта до пълния му размер 16 995.75
лв. следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По делото бе изслушана съдебна
експертиза, неоспорена от страните,
която даде заключение , че мотоциклета
на ищеца е негоден за употреба.
Съгласно
експертното заключение, стойността
за възстановяването му възлиза на 8858лв и включва стойност на
части- 7886лв и на труд - 810лв + 120 лв ДДС.
Тъй като стойността на ремонта надвишава
80% от стойността на мотоциклета, възстановяването му не е целесъобразно и е
налице тотална щета. Ако се запазят повредените части на мотоциклета, щетата
възлиза на 75% от стойността му, а именно сумата 8 250лв.
Стойността на кожените ръкавици на
ищеца е 179 евро, на кожения костюм в две части- 719.95 евро, на
ботушите- 196.90 евро, разходи за доставка – 19.80 евро, общо- 1115.65 евро, с левова
равностойност 2182 лв.
Стойността на увредената каска е 379
евро + 16.99 евро за доставката или обща сума 395.99 евро с левова
равностойност 774лв.
Върху всяко от двете обезщетения се дължи законна лихва и съдът я присъжда от
датата, на която е претендирана -
02.09.2019г
На основание чл. 78 ал. ГПК ответникът
дължи на ищеца разноските съразмерно на уважената част от исковете, които
разноски съгласно представения списък включват: 1879.83лв- д.т. и адв. възнаграждение, платено в брой, в размер
на 3000лв.
Основателно е възражението на ответника за прекомерност на платения от
ищеца адв. хонорар, поради което съдът следва да го намали до минималния размер
по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г, а именно до размер на сумата 1939.87
лв.
Съразмерно на уважената част от
исковите претенции, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 2 434.75
лв.от общо 3819.70лв.
На основание чл. 78 ал. ГПК, ищецът дължи на
ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер 1076.86
лв от общо 2970лв, включващи: 600лв-
депозит за в.л., 30лв- депозит за призоваване на свидетел и 2340лв - платено адв.възнаграждение с включен ДДС/
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света София“7,ет.5,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д., ЕИК-******, да
заплати на К.Д.К. ***, с ЕГН -
********** ***4 чрез адв.Д.И., сумата 18 750 лева/ осемнадесет хиляди, седемстотин и петдесет лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди –болки и страдания, претърпени
в резултат на счупване на по-голямата от двете костни пъпки в горния
край на раменната кост на лявата ръка, контузия на лява и дясна раменна стави, травматичен оток на
тъканите в областта на лява предмишница, лява китка, палец и показалец на лява
ръка, разкъсно- контузна рана на лява ръка, оток и кръвонасядане на лява
подбердица, счупване на короната четвърти долен десен зъб, които увреждания са получени при ПТП, настъпило на 27.06.2015г,
в община Несебър, причинено от В. В. К.,
като водач на товарен автомобил “Ситроен“,
модел „Джъмпер“, с рег. № РВ ***ВТ, и сумата 11
206 лева / единадесет хиляди двеста и шест лева/– обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, изразяващи се в увреждане на
собствения му мотоциклет “Ямаха“, модел
“YZF1000R,“ с рег. № СН ***В
и на екипировка, включваща: кожени ръкавици,
кожен костюм от две части, кожени ботуши и каска, ведно със законната лихва
върху всяко обезщетение, считано от 02.09.2019г
до окончателното изплащане, както и
сумата 2 434.75лв. - разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за имуществени и неимуществени
вреди до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
на К.Д.К. ***, с ЕГН –
**********, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, община Столична, район „Възраждане“, ул.“Света София“ № 7,ет.5, ЕИК-*********,
сумата 1076.86 лева –разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: