РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и
трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гр. дело № 15987 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 17.08.2017г., постановено по гр. дело № 16180/2017г. по описа на
Софийски районен съд, 71 състав са отхвърлени предявените от Д.М.Б. и В.М.Б. срещу
„Т.С.“ ЕАД субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума от по 1500 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
зимнично помещение за периода м.10.2011г. – 31.08.2016г., ведно със законната
лихва от 31.08.2016г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски
съобразно изхода на спора.
Въззивниците
– ищци обжалват решението изцяло, с оплаквания за неправилност и
необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържат,
че съгласно приложимата норма на чл. 160, ал. 5 ППЗТСУ /отм/, по делото не са
представени доказателства за съгласие на етажните собственици за предоставяне
на процесното зимнично помещение за абонатна станция и не е налице отчуждаване
на същото. Отделно твърдят, че не са ангажирани доказателства по делото и за
одобрен проект и разрешение от кмета на
общината по смисъла на чл. 161, ал. 2 ППЗТСУ /отм/ за преминаване на дворни
мрежи през зимничните помещения. Молят въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение и да уважи исковете, с присъждане на направените
деловодни разноски по делото.
Въззиваемият
- ищец “Т.С.” ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269,
изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е и обобщеното
тълкуването на закона в ТР по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Решението е правилно, като въззивният съд препраща към
мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва
да се отбележи следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от по 1500
лв. за всеки ищец за периода м. октомври 2011г. – 31.08.2016г. за лишаване от
ползване на избено помещение № 3, с площ
от 12 кв.м., находящо се в северозападната част на сграда с административен
адрес в гр. София, ул. „*******прилежащо към собствения на ищците апартамент в
същата сграда, придобит по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт
№ 14, т. ІІ,рег. № 9657, дело № 179/2011г. В исковата молба се твърди, че
ответното дружество ползва неоснователно процесното
помещение като абонатна станция, поради което дължи обезщетение в размер
на средния пазарен наем.
СРС е отхвърлил иска по
съображения, че са спазени изискванията на чл. 160, ал. 5 ППЗТСУ /отм/ и
абонатната станция е разположена в зимнично помещение, поради което е налице
нормативно основание доставчикът на топлинна енергия да ползва помещението.
Отделно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ППЗТСУ /отм/ е
допустимо преминаване на топлопроводи през зимнични помещения, при което
възниква право на топлофикационното дружество на достъп до помещението.
Фактическият състав на притезанието за обезщетение по чл. 59 ЗЗД в
разглеждания случай, включва следните елементи: ищците да са собственици на процесното помещение, а ответникът да е ползвал процесното помещение, в резултат на което да е
настъпило обогатяване за ответника с процесните суми, респ. обедняване за ищците, произтичащо
от същия факт.
По делото не е спорно и
установено, че ищците са съсобственици при равни квоти на процесното зимнично
помещение по силата на нотариален акт № 14/20111г. на нотариус М..
Не се спори, че в
процесното помещение се намира абонатната станция на сградата, както и че
сградата е топлофицирана при действието на ЗТСУ /отм/ и ППЗТСУ /отм/ и по реда
на чл. 43 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм/. Изрично в тази
връзка е налице признание и във въззивната жалба на ищците.
Независимо че по делото не е установен точния
момент на изграждане на процесната абонатна станция, действащото през целия
период законодателство във всички случаи предвижда право на безвъзмездно
ползване на части от сгради за доставчика на топлинна енергия. Съгласно Закона
за електростопанството, /ДВ, бр. 95/75г., отм. ДВ, бр. 64/99г.8, електрическите
централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и
мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна
собственост. При действието на ЗЕЕЕ /отм/, приет с ДВ, бр. 64/99г., за
енергийните предприятия възникват вещни права на безвъзмедно ползване на части
от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с
доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи
потребителите в сградата – чл. 59, ал. 4
от същия закон, а нормата на чл. 60 ЗЕЕЕ /отм/ предвижда създаването на
сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти. Аналогична е уредбата и в нормата на чл. 67,
ал. 3 от ЗЕ - енергийните
предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за
измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна
енергия и природен газ. Ето защо
правото на безвъзмездно ползване на процесното помещение от топлофикационното
дружество е възникнало по силата на закона и този статут не се твърди и доказва
да е променен впоследствие.
В
същия смисъл е и § 26, ал. 1 от ПЗР на сега действащия ЗЕ, съгласно който възникналите
по силата на ЗЕЕЕ /отм/ сервитутни права
в полза на енергийни предприятия за
съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти, запазват
действието си.
По
изложените съображения, поддържаните в жалбата доводи за нарушения на
норми на ППЗТСУ /отм/, не налагат различен извод.
Съгласно чл. 160, ал. 5
ППЗТСУ /отм/ индивидуалните абонатни станции за свързване на отоплителните
инсталации се изграждат в зимнични
помещения в сградите или в подземни помещения в дворните пространства, а
съгласно пр. 2, когато собствениците на сградата не постигнат съгласие за
осигуряване на подходящо помещение за абонатна станция, може да се извърши
отчуждаване. Ето защо са неоснователни доводите в жалбата за липса на съгласие
и липса на отчуждаване на процесното помещение. Ищците са последващи
приобретатели на процесното помещение след топлофицирането на сградата и не
твърдят и доказват липса на съгласие на някой от етажните собственици към
момента на изграждането на абонатната станция. По същите съображения неоснователно
и изцяло неотносимо е и позоваването на нормата на чл.161, ал. 2 ППЗСТУ /отм/,
съгласно която се допуска по изключение в застроени квартали при липса на друга
техническа възможност с разрешение на кмета на общината, въз основа на одобрен
архитектурен проект, дворните мрежи да преминават през зимнични помещения на
заварени сгради.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице
предпоставките на общия фактически състав – обогатяване на ответника и
обедняване на ищците, произтичащи от един и същи факт, т.е. корелативна връзка
между тях. Ето защо искът за заплащане на обезщетение за ползването на
процесния обект е неоснователен.
По
изложените съображения, жалбата е изцяло неоснователна и с оглед съвпадението
на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
С огледа изхода на спора, на въззиваемия – ответник следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., с оглед реално извършените процесуални действия по делото.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.08.2017г., постановено по гр. дело № 16180/2017г. по описа
на Софийски районен съд, 71 състав.
ОСЪЖДА
Д.М.Б., ЕГН ********** и В.М.Б., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 50 лв. – разноски за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.