Р Е Ш Е Н И Е № 286
04.03.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 31.01.2020г., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 5767 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответника Х.Н.Х. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в в с.О., Сливенска обл., който е свързан
с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно доставя
питейна вода. Твърди се още, че мъжа не е заплатил стойността й за периода
01.10.2012 г. – 31.08.2016 г. и поради това дължи сумата 673.92 лв. Дружеството
счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното
задължение – мораторна лихва в размер на 250.77 лв. За тези суми то депозирало
пред Новозагорски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в
производството по ч.гр.д. № 1085/2018г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен
лист, тъй като ответника в заповедното производство - ответник и в настоящия
исков процес, депозирал писмено възражение. Поради това „В и К - Сливен” ООД
предявява иск съда с решението си да приеме за установено, че Х. му ги дължи.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответника бе връчен, чрез
назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител,
препис от исковата молба. В срок е депозиран писмен отговор, в който се заема
позиция, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказана претенцията за
главница- защото ищеца не е ангажирал доказателства, че ответника има
качеството потребител на ВиК услугата, а той би имал такова ако е собственик
или ползвател на имота. Също и защото не са представени доказателства, че ищеца
е доставял до процесния имот фактурираното количество вода- тъй като липсват
доказателства за извършван отчет на водомер, отразяван в карнет. Прави се и
възражение за погасяване на част от задълженията- както за главница, така и за
лихва за забава, по давност.
На проведените по делото съдебни
заседания както за ищцовото дружество, така и за ответника, се явиха процесуални
представители, като по същество се поддържат вече заетите от тях в писмен вид
позиции.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
Видно от
удостоверението изх.№ **********/ 16.05.2019г. на община Нова Загора, Хр.Х. е
посочил в последната като адрес за кореспонденция с него- с.Омарчево, както и е
декларирал едно единствено имущество- лек автомобил. Според изричния запис в
документа, ответника не е декларирал в общината данни да е собственик или ползвател
на имущество.
Село Омарчево
представлява и неговия настоящ адрес- в тази връзка удостоверение №11-03-356/
16.05.2019г. на община Нова Загора.
От карнета,
представляващ листи №№ 41 и 42 се установява, че във ВиК Сливен е разкрита
партида за имот в с.О., с титуляр Х.Н.Х..
В карнета са записвани различни по обем количества от доставяна от дружеството
услуга, а в някои от графите са полагани подписи на присъствало на отчета лице.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи
приложения на исковата молба.
За вземанията
си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Новозагорски районен съд заявление по
чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 1085/ 2018 г., заповед за изпълнение
- № 784/ 13.07.2018г., с която на Х.Н.Х. е разпоредено да му заплати: главница
в размер на 673.92лв.- представляваща стойността на доставена питейна вода за
периода 01.10.2012г.- 31.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018г.
и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 250.77лв. и
разноски в заповедното производство- 26лв.
Мъжът не е
подавал възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерен от съда, за да му бъде
връчена заповедта и поради това на заявителя са дадени, от съда, указания, че
за да запази правата си по паричните вземания трябва да предяви установителни
искове за тях.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект на ответника вода.
Съдът го намира
неоснователен, защото:
Релевантните за
делото факти- онези, на които основава вземането си, подлежат на доказване от
ищеца, като то следва да е пълно, т.е. да установява по несъмнен начин
претенцията. Според съда, в случая такова не бе проведено, защото: на първо място,
не се установи ищеца да е бил през процесния период от време потребител на
доставяната от ВиК услуга по смисъла на Общите условия на същото. Вярно е, че в
представения от пълномощника ищеца карнет Хр.Х. е записан като титуляр на
партида, разкрита при ВиК Сливен, както и е вярно, че мъжа е избрал за свой
настоящ адрес ***, но пък не се ангажираха доказателства да е собственик или
пък ползвател на недв.имот. Нещо повече- налице е документ, който е поне
индиция, че Х. не е бил такъв- удостоверението изх.№ **********/ 16.05.2019г. И
още- нито е посочено, нито пък се установи, до какъв точно обект ВиК Сливен е
доставяло своята услуга. В карнета са поставяни подписи от различни лица като
присъствали на отчет на водомер, но кои са те, съотв. сред тях ли е ответника,
не става ясно.
Така също, като
основателно съда преценя възражението на особения процесуален представител на
ответника, че част от задълженията на Х. са погасени по давност. В писмения
отговор той посочва периода от време, за които се отнасят те, а именно:
31.10.2012г.- 31.05.2015г., а в съдебно заседание уточнява и размера им-
главница от 453.60лв. и лихва за забава 119.19лв. Съдът следва да го разгледа
по същество, тъй като въпроса за изтеклата давност е поставен от ответника, с
което е преодоляна забраната на чл.120 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ съда да взема отношение служебно. Следва да се има предвид и че съгласно
нарочно тълкувателно решение на ВКС, а и трайно установилата се съдебна
практика, вземанията на ВиК дружествата, на топлофикационните дружества и др.
за доставяната от тях услуга са за периодични плащания и поради това се
погасяват с кратката, 3-годишна давност по чл.111 от ЗЗД /б.“в“/.
Съгласно чл.116
б.”б”, предл. първо от ЗЗД пък предявяването на иск прекъсва теклата до него
момент давност. Тъй като настоящото дело представлява продължение на заповедно
производство, то на осн.чл.422 ал.1 от ГПК иска е предявен от момента на
депозиране заявлението по чл.410 от ГПК пред съда /в случая Новозагорски районен/
- 11.07.2018г.
Съгласно чл.114
ал.1 от ЗЗД, давностния срок започва да тече от момента, когато вземането е
станало изискуемо, т.е. е настъпил падежа. В процесният период от време са
действали първоначално едни, а след
това- от 2014г. , други Общи условия на ВиК Сливен. И в двете обаче
съществуват аналогични разпоредби- чл.31 ал.2, съотв. чл.33 ал.2 от сега
действащите ОУ, потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги до 30 дни
от фактурирането за съответния месец. Като се имат предвид това съда намира, че
погасени по давност са задължения на ответника за период с начало- началото на
процесния период от време- 01.10.2012г. и край- м.05.2015г., тъй като фактурата
за последния / №**********/ е издадена на 31.05., поради което падежа на
задължението е 30.06.2015г. /м.юни е от тридесет дни/, а давността изтича на
01.07.2018г.
При тези
първите от горните две съображения съда преценя главния иск за изцяло
неоснователен и ще го отхвърли изцяло. В случай, че ищеца бе ангажирал нужните
доказателства и бе установил наличието на всички изискуеми от закона
предпоставки, съда би уважил иска само частично, като го отхвърли за сумата за
погасения по давност период от време.
По иска за
лихва за забава- т.н. мораторна лихва- той като акцесорен на главния следва
неговата съдба. Ето защо също ще бъде отхвърлен изцяло, а и за него важи
казаното за частично погасяване на задължението по давност.
С оглед изхода
на делото ответника не дължи на ищеца сторените от послединя разноски- както в
исковия установителен процес, така и в заповедното производство.
При изложеното, Сливенски районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр.
Сливен и адрес на управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК:
*********, със съдебен адреса*** иск с правно основание чл.415 ал.1 и чл.422
ал.1 от ГПК да бъде прието за установено, че Х.Н.Х. с ЕГН ********** и особен
процесуален представител по делото адв.Д. от СлАК му дължи сумите, за които в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 1085/2018г. Новозагорски районен съд е издал заповед за
изпълнение- № 784/ 13.07.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен да бъде
осъден Х.Н.Х. с ЕГН ********** да му заплати разноски- направени както в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1085/2018г. на Новозагорски
районен съд, така и в исковия процес, развил се в настоящото гр.д.№5767/2018 по
описа на Сливенски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: